“Заспивай, иначе Торбалан ще те вземе!” Или за ефектите, които имат подобни заплахи върху детето.
Заплахите с Торбалан, мечката или други страшни създания със сигурност са един бърз и успешен начин родителите да овладеят разбушувалото се дете, да го накарат да приключи по-скоро с хранене или да направи нещо, което иначе би отнело много повече време. Но тези заплахи са неефективни в дългосрочен план, а и могат да събудят допълнително тревожности у малкото дете. Използвайки изказвания от този тип, родителите всъщност подкрепят вярването, че такива същества са реалност, а по-късно се чудят как да се справят с нощните страхове например. Веднъж озовало се в леглото детето започва да се чуди как ли изглежда този Торбалан, какво може да му направи и къде ще го отведе. Това са големи въпроси, за малките хора, които пораждат неизвестност, а неизвестността буди тревога дори у възрастните, та какво остава за малкото дете. Така този измислен образ може да доведе до огромен страх от тъмното, може детето да отказва да опитва нови неща, защото се страхува да не се провали, а тогава ще бъде взето от Торбалан.
Тези измислени образи, които биват използвани за авторитети, имат своето влияние временно, не по-дълго от навършването на 7-8 години от детето. В същото време подкопават доверието, което детето изгражда в родителите си, когато бавно и постепенно то разбира, че това е една лъжа. В своята ранна възраст детето вярва безусловно на думите на родителите си, за това те трябва да бъдат много внимателни с внушенията, които използват към децата, защото те могат да бъдат изграждащи и мотивиращи, но могат да бъдат и травмиращи. Ако лъжите и заблудите към детето са тенденция в семейството, то малкият човек ще ги приеме като естествено поведение, с което и то да си служи.
Още една особеност си заслужава да бъде обмислена, когато родителите прибягват до тези плашещи герои. В случайте, когато коригират поведението на детето с въображаеми същества, родителите демонстрират своето безсилие, освобождават се от отговорността, която трябва да носят за възпитанието на децата си и я делигират на различни митични или горски създания. По този начин, този който изисква, наказва и награждава става един измислен образ, вместо родителят да постави ясни граници и правила, за чието спазване да следи.
Напълно нормално и разбираемо е, неизбежно дори, всеки родител от време на време да изпадне в ситуация на безпомощност и безсилие пред детето си и в тази ситуация да прибегне до заплахи. Ако обаче родителят успее да остане честен и открит, дори в заплахите си, е по-добре, отколкото да създава измислици. Защото поемането на отговорност, откровеността и честността са онези качества, които всеки родител иска да възпитава у децата си, а това се възприема най-лесно, когато е модел за подражание.
Правилото е просто – в онези моменти, когато избухвате пред детето не казвайте нищо, което знаете, че не можете или няма да направите. Не казвайте “Ще ти издърпам ушите!”, ако знаете, че няма да го направите, не казвайте “Ще спра колата и ще те оставя на пътя!”, защото това е нещо, което със сигурност няма да направите.
За автора
Петя Йорданова завършва психология през 2007 г. в Julius -Maximilians – Universität Вюрцбург, Германия. Избира да се завърне и реализира като специалист в България с дълбокото убеждение, че може да се развива като професионалист тук. Интересите й се развиват в областта на ранното детско развитие, неговата превенция и трудностите, през които преминават и въпросите, които си поставят семействата с деца в тази възраст. Това естествено я води до решението да формира своя психотерапевтичен опит през методите на психодрамата и фамилната терапия.
Петя Йорданова е част от екипа на Център за детско развитие “Малки чудеса”, където работи с деца от всички възрасти и техните семейства.
Организира и води групи за развитие, адаптация и социализация на деца в ранната възраст. Води лекции и обучения за родители и специалисти на теми свързани с особеностите и трудностите в детското развитие.
За Център „Малки чудеса“
Център за детско развитие „Малки чудеса“ е терапевтично пространство, част от Фондация „Нашите недоносени деца“, което предоставя комплексна терапевтична подкрепа и консултиране на деца в ранна възраст (0-7 год.) и техните семейства. В Центъра работят логопеди, психолози, ерготерапевт, фамилен терапевт, които имат дългогодишен опит в работата с деца в ранна възраст, срещащи различни по тежест и произход развитийни затруднения. Център „Малки чудеса“ дава възможност за провеждане както на индивидуални, така и на групови терапевтични занимания, групи за адаптация на деца, групи за подкрепа за родители, лекционно-дискусионни семинари по теми, свързани с родителство и подкрепа на ранното детско развитие.
За контакт: тел. 0887 54 54 46 или ни пишете тук.