Най-мъничките бебенца нямат нужната сила и не могат да координират добре дишането и преглъщането. Това затруднява кърменето или храненето с биберон, а за да растат и да се развиват добре, те се нуждаят от мляко. Поради тази причина в грижите за тях винаги са се търсели начини, за да се подпомогне храненето. Изминалата седмица беше посветена на информацията и осведомеността за сондите за хранене , които и до днес са много важни за най-крехките новородени.
Още със започването на първите грижи, с които се дава шанс за оцеляване и на преждевременно родените бебета, се търсят и устройства, които да им помогнат да преодолеят проблеми със слабото сучене и преглъщане. Първите такива опити датират от 1851 и включват различни капкомери и пипети за лекарства, шишета с въздушен отвор, лъжички с човка за назално хранене… Д-р Пиер Констан Буден, който през 1900 г. написва първата книга в света, в която се обръща специално внимание и на грижите за недоносените бебета, също представя в нея представя и прототип на първата сонда за хранене на недоносени бебета – фуния с тънка тръбичка за хранене на бебето. Нужни са още над 50 години обаче, за да се започне използване на постоянно поставени назогастрални сонди за най-мъничките новородени, което започва едва през 1951 г. По онова време започването на храненето след раждането било отлагано до достигане на 1-седмична възраст, докато проучвания не показали връзката на подобно гладуване с неврологични увреждания.
В наши дни при новородените, които са твърде малки или болни, се започва с интравенозно хранене и вливане на течности през първите дни – парентерално храненехранене, което се осъществява чрез вливане на хранителни вещества под формата на разтвори директно в кръвта. Когато те станат по-големи и силни могат да започнат да получават кърма или адаптирано мляко чрез тънка, гъвкава тръбичка, достигаща директно до стомаха – ентерално храненехранене със сонда или хранене със сонда. То може да се осъществява чрез назална или орална сонда. Назалната сонда се въвежда през носа на бебето, а оралната през неговата уста и гърло към стомаха.
Храненето започва на малки порции, за да се подготви стомашно-чревният тракт на бебето за храносмилане. Количеството на млякото се увеличава много бавно, за да се редуцира риска от некротизиращ ентероколитостри или хронични възпалителни заболявания на лигавицата на тънките и дебелите черва (НЕК) – животозастрашаващо състояние, което може да се развие при недоносените бебета. Бебетата хранени с кърма по-рядко развиват НЕК, в сравнение с тези хранени с адаптирано мляко. Майките на недоносени бебета могат да изцежда кърмата и техните бебета да бъдат хранени с нея чрез сонда.
Храненето със сонда всъщност е животоспасяваща грижа за преждевременно родените бебета, защото им осигурява нужните хранителни вещества, за да се развиват и да растат.
На снимката: “Maternité de Paris” от The Illustrated London News, 8 март, 1884 г. и прототип на сонда за хранене от книгата на д-р Пиер Буден.