Звуците на майчиния глас и сърдечен ритъм стимулират развитието на мозъка при недоносените бебета

Звуците на майчиния глас и сърдечен ритъм стимулират развитието на мозъка при недоносените бебета

Многобройни са научните изследвания, които доказват ползите не само от физическия контакт, но и от близостта с родителите и възможността дори само да чуват гласа им, за недоносените бебета. Подобни практики подобряват състоянието на най-крехките мъничета, съкращават болничния престой и имат благоприятно въздействие и за когнитивното развитие. Проучване на  Харвардското медицинско училище в Бостън показва, че за недоносените бебета, записи, които имитират шумове в утробата, насърчават развитието и на слуховия кортекс. 

При родените преждевременно бебета мозъчните области, които обработват звуците, не са достатъчно развити при раждането. Това ги излага на двойно по-голям риск да имат затруднения в чуването и обработката на думите на по-късен етап, в сравнение с доносените бебета. Пресъздаването на среда, подобна на майчината утроба, със записи на сърдечния ритъм и гласа на майката, може потенциално да коригира тези дефицити, допуска проучването, в което са били включени 40 недоносени бебета от болницата Brigham и Женската болница в Бостън.

Развитието на слуха

Фетусът започва да чува около 24-та гестационна седмица, тъй като невроните започват да мигрират и образуват връзки в слуховата кора (мозъчна област, която обработва звука). След като слуховият кортекс започне да функционира, плодът обикновено чува предимно нискочестотни звуци – сърдечния ритъм на майката и мелодията и ритъма на нейния глас. Тоновете с по-висока честота извън тялото на майката до голяма степен се заглушават. Изследователите смятат, че подобно въведение в мелодията и ритъма на речта, преди да започнат да се различават отделни думи, може да бъде ключова част от ранното усвояване на езика за бебето. Този процес обаче се нарушава при преждевременно раждане.

Освен че са изложени на ярки светлини, химически миризми и пронизителни звуци в интензивното неонатологично отделение, недоносените бебета до голяма степен са лишени и от усещанията, които биха получили в утробата, като сърдечния ритъм и гласа на майката. Макар понякога да е позволено на майките да гушкат недоносените си новородени за кратки периоди от време, често се смята, не те са твърде крехки, за да бъдат извадени от кувьоза с контролирана температура и влажност. Недоносените деца са и с покрити очи през повечето време, за да бъдат предпазени от светлината. 

Как помага майчиният глас

Проучвания сочат, че намаляването на общите нива на високочестотен шум в интензивно отделение за новородени (например чрез намаляване на броя на кувьозите в отделението или поставяне на тапи за уши на недоносените деца) може да подобри развитието на слуха. “Малък брой изследвания обаче активно симулират среда, подобна на утробата за недоносените бебета”, посочва  Амир Лахав, невролог в Харвардското медицинско училище в Бостън, един от авротите на изследването.

За да проверят дали звуците, които плодът би чул в утробата, могат да имат положителен ефект върху преждевременно родените бебета, Лахав и колегите му поканили родителите на 40 недоносени новородени от болницата Brigham и Женската болница в Бостън да участват в едномесечен експеримент. Изследователите помолили майките на половината бебета да изпеят и прочетат приспивните песнички „Twinkle, Twinkle, Little Star“ и „Лека нощ, луна“ в звукозаписно студио и да запишат сърдечният им ритъм чрез стетоскоп, свързан с микрофон. След това учените премахнали тоновете с по-висока честота от записите и прехвърлили останалите звуци в 45-минутни сесии. Тези записи били пускани общо 3 часа на ден, в кувьозите на 21 от бебетата, докато останалите получили стандартни грижи. След 30 дни изследователите сравнили ултразвукови изображения на мозъците на двете групи. 

Те установили, че бебетата, които са слушали гласовете на майките си, са имали значително по-дебели слухови кори от тези в контролната група. „Въпреки че засиленият растеж на слуховата кора не показва сам по себе си как ще се справят бебетата по-късно, знаем от други проучвания, че по-голямото е по-добро, когато става въпрос за развитието на тази мозъчна област“, посочва неврологът Лахав. Екипът планира да проследи същите деца и при достигането на училищна възраст, за да провери дали те ще развият проблеми със слуха или говора в процеса на израстване.

„Това е такова проучване, че си казвате „Да, мога да повярвам на тези резултати“, защото те се вписват добре в онова, което учените знаят за ембрионалното развитие на мозъка“, посочва от своя страна Карин Стромсуолд, когнитивен специалист от университета Рутгерс, Ню Брънзуик, Ню Джърси. 

Изследователите посочват, че фактът че са забелязани разлики в структурата на мозъка само след 30 дни, се вписва добре в съществуващите теории за развитието на мозъка на недоносените бебета. Да тях проучването обаче има и няколко слабости. Едната е, че в експерименталната група има пет момиченца повече, отколкото в контролната група. Има данни, че недоносените момиченца са склонни да се справят по-добре от момченцата, особено що се отнася до езика, така че дисбалансът може да е изкривил анализа на групата в полза на положителния резултат. Друга слабост, според изследователите е, че не е направено сравнение между параметрите преди и след ултразвуковото изследване, за да се проследят промените в мозъка с времето на всяко отделно бебе. Те са установили само, че след 30 дни се открива разлика между групите. Недоносените бебета от проучването са били подложени на  рутинен ултразвуков преглед веднага след раждането, за да се изключат мозъчни наранявания, но изображенията са били твърде некачествени, за да се използват за сравнение. 

Въпреки това авторите на изследването изтъкват, че са необходими по-мащабни и по-подробни проучвания, за да се потвърдят резултатите на екипа. Те посочват, че подобни интервенции може да не бъдат достатъчни, за да се предотвратят различните здравословни проблеми, пред които са изправени недоносените деца. Но все пак, проучването предполага, че дори само 3 часа на ден излагане на звуци, подобни на тези в утробата, „може да бъдат достатъчни, за да насочат мозъка на недоносеното бебе в правилната посока на развитие“.

Източник: www.science.org
Photo credit: Freepik
Превод за Фондация “Нашите недоносени деца”: Искра Петрова