Добре известен факт е, че българското здравеопазване не проявява особена ангажираност що се отнася до превенцията на заболявания сред населението (вж. напр. сърдечно-съдови, психични, ендокринни), нито за проследяване на развитието на бебета и малки деца с риск от трудности в развитието, нито за обезпечаване на достъпно и адекватно проследяване на бременността. За сметка на това, може би в страната има добре развита система за комплексна подкрепа на хора с хронични заболявания, деца с трудности в развитието, жени с тежка история на бременност и раждане? Това е питане, натоварено с очакване и надежда, което всеки, незапознат с държавните политики в България (и по-скоро, с тяхната липса), би отправил – и с право. Като казваме право, имаме предвид понятието както в неговите легални измерения, така и неговите морални – защото правото на здраве и достъп до съвременна медицинска грижа е човешко право, лишаването от което има тежки последствия както на индивидуално, така и на колективно ниво. За личността тази липса се асоциира със заплаха от загуба на собственото достойнство, а за общността, останала безучастен наблюдател на ситуция, в която правата на нейни членове са системно потъпквани – последствието е срамът.
В следващите редове ще спрем вниманието си върху състоянието на майчиното и детско здравеопазване и по-конкретно върху липсите и неравенствата по отношение на проследяването на бременността, идентифицирани в двугодишно изследване на Сдружение „Ларго“. В своя доклад „Цената на безразличието“, по Проект „Наредба 26 в действие: за повече здрави бебета и щастливи майки“, Сдружението представя „обосновка на необходимостта от осигуряване на достъп до качествени медицински грижи на всички бременни жени и родилки“. В ХХI век, в страна от Европейския съюз, се налага да бъде обосновавана нуждата от качествени медицински грижи. Още на този етап, всяка, поне малко присъстваща в обществения живот, държавна институция, би следвало да бъде дълбоко засрамена. Никой не би следвало да бъде изправян пред нуждата да доказва правото си на живот и достъп до здравеопазване. Докладът обаче се явява „застъпник“, „говорител“, представящ анализ на данни от задълбочени емпирични изследвания и преглед на съществуващи политики и пракитки, демонстриращи не само нуждите, но и последствията върху майчиното и детско здравеопазване от липсата на политики на грижата за жените по време на бременността.
Наредба 26 на Министерството на здравеопазването от 14.06.2007 г. урежда реда за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. „По отношение на ражданията Наредба 26 практически изравнява правата на здравно неосигурените жени с тези на осигурените, но не така стои въпросът с проследяването на бременността“, се съобщава в Доклада.
„Около 60-70% от жените без здравни осигуровки (около 5 хил. бременни годишно) отиват да раждат, без преди това да са били прегледани от специалист или да са им били направени някакви изследвания. При под 55 хил. раждания през 2020 г. и по малко над 60 хил. през предишните години, това означава, че 8-9% от всички жени у нас раждат, без бременността им да е била проследена. Ако тенденцията се запази, през настоящата година една от десет жени у нас ще ражда, без да е била изследвана и преглеждана. Това подлага на значителен стрес медицинските специалисти и крие сериозни рискове за живота и здравето на майката и бебето. Една непроследена от специалист бременност може да доведе до иначе предотвратими усложнения, заради инфекции, анемии, малформации, проблеми с кръвното налягане и теглото на майката и т.н. Привидно безобидни здравословни проблеми, които съвременната медицина лесно диагностицира и лекува, могат да доведат до хипотрофия на бебето, преждевременно раждане, физически и интелектуални увреждания, дори до загуба на живота на плода и/или на майката.
В модерния свят ние декларираме, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Но ако днес всяко десето дете у нас се ражда с риск за здравето си, възниква въпросът дали обществото ни не възпроизвежда система на несправедливост и социални неравенства, които се предават още с раждането.“
Докладът представя съвсем нагледно как би изглеждало майчиното и детско здравеопазване, в неговата цялост, ако бъде инвестиран необходимият минимум от средства за проследяването на бременностите на неосигурените жени в страната. „Целта ни е да илюстрираме как рутинен преглед при специалист, обикновени изследвания и достъпни лекарства могат да предотвратят сериозни усложнения, които да доведат до увреждане на бебето, преждевременно раждане или загуба на плода.“ От Сдружение „Ларго“ посочват, че с обезпечаване на прегледи и изследвания за неосигурените бременни от НЗОК, възлизащи на по-малко от 50 лв., могат да бъдат предотвратени последващи усложнения при майката и бебето, възлизащи на хиляди левове. Пълния текст на доклада „Цената на безразличието“ можете да намерите тук.