“Бързах да се родя, защото ме чакаха велики дела!”
Още с раждането си, Миа няма търпение да стъпи на сцената на живота и избързва с цели 6 седмици! Но днес, 13 години по-късно, със същия хъс и увереност, тя вече стъпва по истинските музикални сцени. Родена, не само прекрасна, но и сладкогласна. Не само с голям талант, но и с огромно сърце – готово да помага винаги на тези като нея – малките-големи герои.
А за нас от Фондация “Нашите недоносени деца” винаги е толкова вълнуващо да споделим продължението на историите на някои от борбените мъничета, за които вече сме ви разказвали. Историята на Миа започва през месец септември 2011 година, когато тя се появява на бял свят в 34-а г.с. с грациозните размери от 1470 г и 43 см. Днес тя е вече една 13-годишна талантлива красавица, влюбена в музиката. И само след броени дни предстои поредната ѝ сценична изява с вокален състав Masterpiecе, от който е част, с концерта „Магията на многогласното пеене“, за който може да закупите благотворителни билети в подкрепа на каузата на Фондация “Нашите недоносени деца”. Ето какво споделят вече порасналата Миа и майка ѝ Кристина, за изминалите толкова вълнуващи години.
Кристина
Сега, когато Миа вече е голяма, спомняш ли си още често за раждането ѝ?
Не вярвам, че някога ще дойде време, когато да не си го спомням. Той е така силно запечатан спомен на страх, неизвестност.
Има ли някаква промяна в начина, по който възприемаш чувствата си оттогава?
С изминаване на годините някак човек може би дава превес на нещата, с които може да помогне на други хора в тази ситуация пред миналото. Винаги обаче си остава трудно да се връщаш назад, в момента в който даже не смеех да кажа какво име сме избрали, за да не се случи нещо.
Различно ли е да си майка на недоносено бебе? Защо?
Всяка майка е различна сама по себе си, както и всяко дете. Майките обаче на недоносените деца някак минаваме за съжаление през първите години, не като с радост от първата крачка или дума, а като със страх дали детето ще проходи и проговори, ходене по лекари и хиляди упражнения и изследвания.
Разкажи ни малко повече за детските години на Миа – имахте ли някакви притеснения за нея, как ги преодоляхте?
Като всички родители имахме нашите притеснения, обикаляхме лекари. Тогава нямаше и толкова синтезирана информация както към момента и от уста на уста, в разговори с другите родители, научавахме къде и кога да ходим и какво да следим. Миа проходи след 2-годишна възраст и това беше най-голямото ни притеснение. В допълнение открихме, че има голям диоптър на едното око и мързеливо око, но това са част от нещата, които съпътстват живота ни като родители на най-малките герои. Да чуеш, че детето ти вижда едва 40% е стряскащо, но единственият избор е да продължиш с него по пътя ви.
С времето разбираш, че тези деца са страхотни герои, че те са надарени с много други таланти и само трябва да ги обичаме и подкрепяме.
Кои моменти би определила като най-трудни и кои като най-хубави?
Най-труден безспорно е моментът на раждането, когато стоиш сам в стаята и не знаеш какво се случва с бебето ти, когато всички те гледат и питат къде е бебето, когато чакам ежедневните сведения със свито сърце… Хубавите моменти са много и няма как да избера един от тях, те са покрай нас постоянно – всяка нейна изява на сцена, желанието и да учи много езици, добротата й.
Как би описала Миа в момента?
Изключително зрял човек, добър, адаптивен и изключително компромисен към хората. Креативна и изцяло артистична. Дете на 13 години, с което може да си говориш на български, английски, френски и испански – засега!
На кого дължи тя любовта си към музиката? Как се зароди тя?
Любовта към музиката си е посята сигурно от поколения назад, но тя е човекът, който сам на 4 години каза искам да ходя на пиано и така тръгна по този път и не се спря. След това започна пеене, после китара, сега барабани, мюзикъл и не знам какво още занапред!
Какви са чувствата ти, когато я видиш на сцената?
Виждам, че тя е щастлива, музиката е в нея, това е най-важното. Тя е готова да репетира по 24 часа, да повтаря една фраза 1 милион пъти без мрънкане, дори и в тийнейджърска възраст, и това ме кара да вярвам, че това е нейният път.
Какви са мечтите ти за нея?
Да е щастлива и да бъде все така добър човек. Да прави всичко със страст.
Миа е почти връстник на Фондация “Нашите недоносени деца”, имаш ли спомени от първите години от дейността ни?
Да, още от началото с Нина, Вили, Надя, Мони и Василка бяхме активни в дейността й. Спомням си първите базари, когато печахме сладки и продавахме по цял ден. Помня колко се радвахме на всеки събран лев, с който можехме да помогнем на децата и родителите им. Фондацията, също като нашите деца, порасна много за тези години и съм много щастлива като виждам какво успя да постигне!
Какво би казала на родителите на недоносени бебета, може би дори на тези, чиито дечица са в момента в неонатология?
Тези деца са дошли да ни научат колко силен може да е човек и да ни покажат колко щастливи може да сме въпреки всички трудности. Ние трябва само да ги обичаме и подкрепяме!
Миа
Кога научи, че си родена по-рано? Имаш ли някакво по-специално чувство свързано с това?
Нямам спомен кога съм разбрала, че съм се родила по-рано. Ранното ми раждане ме кара да се чувствам по-силна.
Имаш ли и други познати или приятели, които са бързали да се родят, защото ги чакат велики дела?
Да, имам приятели-близнаци, Тео и Даная. Както и познавам доста деца от Фондацията – София, Ирина и Катя.
Как се зароди любовта ти към музиката? Имаш ли мечта, свързана с нея? Какво ти дава тя?
От малка свиря на пиано и от тогава почнах и да пея и да експериментирам с различни инструменти. Музиката ми дава среда, в която мога да съм креативна и свободна.
Не се ли притесняваш когато излезеш пред публика?
Да, малко се притеснявам, но защото вече много пъти съм излиза на сцена, знам, че това чувство е само временно
Защо решихте с концерта на групата ви да подпомогнете и Фондация “Нашите недоносени деца”? Как се роди идеята?
Тъй като всички сме деца, искахме да намерим фондация която ще помогне на деца. Аз предложих Фондация „Нашите недоносени деца“, защото помня как от още много малка ходя на техни събития.
Каква искаш да станеш като голяма?
Искам да се занимавам с нещо свързано с изкуство, сцена, извън певица, бих казала, актриса във филми или танцьор.
Какво би казала на родителите, които като твоите мама и татко, са били изненадани от раждането на тяхното бебе?
Бих им казала, да не се притесняват, че са единствените хора с такъв случай. Има много хора, с които могат да си споделят историята си!
Концертът на малките изпълнители с големи сърца от вокален състав Masterpiecе, десет талантливи деца от цяла България„предстои на 14 май 2025 г. С “Магията на многогласното пеене“ те са избрали да подкрепят с него благородни каузи, които са свързани с деца, насочени за по-доброто бъдеще на България. Можете да подкрепите мечтата им като закупите един от дарените 6 благотворителни билети ТУК.
Всички събрани средства ще отидат в помощ на дарителската кампания на Фондация “Нашите недоносени деца” за закупуване на нови бебешки креватчета за отделението за най-малките пациенти в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – гр. Сливен.
