Често задавани въпроси

След зачеването в организма на бременната настъпват специфични за бременността промени, които засягат различни органи и системи. Те се дължат предимно на промени в хормоналните нива. По този начин майчиният организъм се адаптира, за да създаде необходимите функционални и анатомични условия за развитието на плода, неговото износване и благоприятно раждане. Най-честите ранни симптоми на бременност могат да бъдат:

• липса на менструален цикъл – един от най-важните симптоми свързани с бременността;
• гадене и повръщане, провокирани от силни миризми или храни;
• умора, сънливост, главоболие;
• често уриниране, чувствителност в областта на гърдите;
• промяна в настроението; констипация; пигментация на кожата;
• понякога се наблюдава повишена базална температура.

Ако вече сте си направили тест за бременност и той е положителен, вероятно нямате търпение да си запишете час при акушер-гинеколог, който също да потвърди бременността. Но кога е най-подходящият момент, който да не е нито много рано, нито много късно? Препоръчително е първият преглед да се насрочи поне една седмица след датата на очакваната менструация, когато се предполага, че вече сте бременна в 5-а гестационна седмица. В този период, бременността може да се установи чрез ултразвукова диагностика (УЗД), която дава възможност да се види т.нар. плоден сак. Само 2 седмици по-късно, когато сте в 7-ма гестационна седмица чрез ехографско изследване вече може да се регистрира и сърдечната честота на Вашето бебе, както и дали бременността се развива в матката, маточната кухина.

Обикновено регистрацията в женска консултация се случва между 7 и 13 г.с. според практиката на различните медицински центрове.

В периода между 7-10 г.с. при регистрация в женска консултация се осъществява първият по-обстоен преглед от акушер-гинеколог, който включва няколко аспекта:

• Снемане на майчина анамнеза: години на бременната, придружаващи заболявания; хирургични намеси, провеждани специфични терапии, наличие на алергии, рискови фактори, фамилна обремененост, вредни навици.
• Оценяват се антропометрични данни – ръст, тегло, размери на таза на бременната; измерва се артериалното налягане
• Извършва се ултразвуково изследване, което обикновено е трансвагинално (през влагалището), което предоставя по-голяма видимост в този срок на бременността.
• Изчислява се вероятният термин на раждане спрямо датата на последната редовна менструация.
• Назначават се рутинни изследвания – пълна кръвна картина (ПКК); уринасветла, прозрачна течност, образувана в бъбреците и отделяна от организма по пикочните пътища; СУЕ; кръвна група и RH фактор; кръвна захар; микробиология на влагалищен секрет; взима се онкоцитонамазка от шийката на матката; правят се серологични изследвания за сифилис, хепатит В (хепатит С) и СПИН.

Фолиевата киселина е витамин В9 (фолацин). Той се среща естествено, под формата на фолати, в храни като тъмнозелени листни зеленчуци, портокали, пълнозърнести храни, говеждо месо. Някои хранителни продукти като хляб, масло и зърнени закуски също имат добавена фолиева киселина. Обикновено продуктите обогатени с фолиева киселина са маркирани със символа „F“ на етикета.

Фолиевата киселина намалява риска от вродени увреждания на бебето до 70% като спомага за правилното развитие на гръбначния стълб, мозъка, образуването на ДНК, и доброто развитие на клетките. Приемът на фолиева киселина е изключително важен още преди забременяването или в първите няколко месеца на бременността като превенция за риска от нарушения в развитието на невралната тръба на плода и вродени малформации като спина бифида. Също може да помогне за предотвратяването и на други дефекти, като цепнатина на небцето. Фолиевата киселина е важна и за бременната жена, тъй като се свързва с витамин В12, за да образува здрави червени кръвни клетки. Липсата на фолиева киселина може да предизвика анемиямалокръвие – недостиг на червени кръвни телца и/или хемоглобин в кръвта. Другият, по-често срещан вид анемия се дължи на липсата на желязо.

Препоръчва се дневна добавка от 400 микрограма фолиева киселина веднага след като започнат опитите за забременяване. След това приемът продължава задължително през първите 12 седмици от бременността. Не забравяйте, че трябва да консумирате и много храни богати на фолиева киселина.

Ако сте имали дете с дефект на нервната тръба (NTD), рискът да имате и друго дете с NTD е по-висок. В този случай Вашият лекар ще предпише по-висока дневна доза фолиева киселина.

Ако приемате определени лекарства (например медикаменти за епилепсияЕпилепсията е хронично заболяване на главния мозък, което се характеризира с различни по характер пристъпи.), Вашият лекар може да Ви предпише по-висока доза фолиева киселина. Това е така, защото тези лекарства могат да доведат до лоша абсорбция на фолиевата киселина.

Брюкселско зеле, черен боб, грах фасул, леща, аспержи, броколи, малини, печени картофи, трици на люспи, твърдо сварени яйца, консервирана сьомга, портокалов сок, кафяв ориз, хляб.

Между 20 и 30 дена след зачеването се формира невралната тръба на ембриона, след което се затваря. От тази тръба в последствие се образуват гръбначен стълб, главен и гръбначен мозък, черепът на бебето. Спина бифида се наблюдава, когато защитната обвивка, която расте около гръбначния мозък на нероденото бебе, не се затваря правилно, оставяйки образуващия се мозък в директен контакт с околоплодната течност. Това може да доведе до трайно увреждане на нервите и понякога парализа.

След като достигнете 13 седмици от бременността си (второто тримесечие), можете да спрете да приемате добавките, ако искате, въпреки че ако продължавате да ги приемате това няма да ви навреди.

Здравословното хранене по време на бременност е много важно, но е важно да знаете, че има и храни, които трябва да се избягват.

Кои са те?

• Сурово месо, пушени колбаси. Месото винаги трябва да се консумира след качествена топлинна обработка на висок градус до пълно приготвяне, което унищожава микробите.
• Риби като акула, скумрия, треска, консерви от риба тон и бял тон, съдържат високи нива на живак, който преминава през плацентата и може да бъде особено вреден за развиващата се нервна система на бебето, мозъка и бъбреците.
• Суши, миди.
• Рохки и сурови яйца – тъй като те могат да бъдат заразени със салмонела.
• Непастьоризираното мляко и млечните продукти от такова мляко – Меки сирена като фета, козе сирене, бри и мексикански сирена са изработени от непастьоризирано мляко, което може да съдържа бактерията листерия. Листерийната инфекция може да доведе до спонтанен аборт или преждевременно раждане.
• Пикантни храни и подправки, защото може да причини проблеми с Вашето храносмилане
• Фъстъци – те са силен алергенвещество, което предизвиква алергична реакция в организма на предразположени лица. Алергените биват респираторни (домашен прах, треви, плевели, плесени), хранителни (мляко, яйца, ягоди), лекарствени, вирусни, бактериални и др.

Бременността води до промяна в начина на живот на всяка жена. Въпреки това, физическата активност е едно от нещата, което може да допринесе за нормалното протичане на бременността, ако се практикува правилно, умерено и спортните дейности се подбират внимателно. Не забравяйте да се консултирате и с вашия акушер-гинеколог.

Все пак едни от най-подходящите активности за бременни са:

• Бързо ходене
• Плуване и водна гимнастика, но не забравяйте, че трябва да избягвате горещата водата
• Гимнастика за бременни
• Йога за бременни

Неподходящи са спортове, които са свързани с повишен риск от падане, изискват скачане, рязко разтягане или тичане, предизвикващо задъхване. 

Останете активни и се вслушвайте в своето тяло.

Обонянието представлява способността да се определят веществата, които се намират във въздуха или са разтворени във водата по тяхната миризма, аромат.

Специализираните обонятелни рецепторни клетки се явяват първи ред неврони по пътя на обонятелната сетивност. Те са най-периферно разположените неврони и се локализират в лигавицата на горната носна конха и горната част на septum nasi. Човек има около 100 милиона рецепторни клетки, които могат да възприемат информация за различни нюанси на миризми.

Повечето бременни жени очакват сутрешното гадене и болките в гърба, но малко от тях са чували за дисгеузията – лош или необичаен вкус в устата. Това изненадващо често срещано състояние вероятно се дължи на хормоните на бременността.

Естрогенът е свързан с повишеното обоняние по време на бременността. Едно изследване във Филаделфия показва, че жените в детеродна възраст, имат по-голяма чувствителност към миризмите в сравнение с мъжете. Така че, когато нивата на естроген са по-високи или по-ниски, обонянието при жените може да се промени. Има доказателства, че остротата на обонянието се променя не само по време на бременност, а и по време на месечния цикъл и овулацията.

Обемът на плазмата (циркулирането на кръвта) в тялото се увеличава с до 50% по време на бременност, така че всичко, което се движи чрез кръвта до мозъка, достига по-бързо и в по-големи количества. Това увеличава нивото на отклик в тялото, поради което някои експерти смятат, че това е причината да се реагира по-остро на миризми. Центровете на обоняние – рецепторите, които долавят миризма – също са засегнати от тази засилена циркулация.

Ето, няма нищо странно в това, че всичко ви мирише, спокойно, нямате свръх-естествени сили. Всичко си има научно доказателство – просто ще сте супер Мама!

Допълнителното тегло, което наддавате по време на бременност, е от ключово значение за нормалното развитие на вашето бебе, а също и за поддържането на доброто ви здраве. По време на едноплодна бременност средно се наддават около 12-12.5 кг., а при многоплодна около 16 кг. Имайте предвид, че качването на килограмите зависи най-вече от индекса на телесната маса преди бременността (ИТМ). Важно е да следите колко килограма наддавате през целия период на бременността, защото наднорменото тегло може да доведе до някои усложнения като повишаване на кръвното налягане, гестационен дибает, раждане на бебе с наднормено тегло и др. Специалистите препоръчват през първия триместър от бременността наддаването на тегло да е около 2 кг., а през втория и третия триместър в рамките на 1—2 килограма месечно.

Бременността се отчита чрез т.нар. гестационна седмица. Терминът „гестационен“ произлиза от латинската дума “gestatio” – „нося, нося в утробата“, а в медицината е със значение „свързан с бременността“. Една гестационната седмица е с продължителност от 7 календарни дни като началото на първата седмица съвпада с началната дата на последната редовна менструация. 

Определянето на термина и какъв е срока на бременността е важен елемент в проследяването на бременността. Терминът се изчислява по формулата на Негеле, при която към първия ден на последната редовна менструация (ПРМ) се прибавят 7 дни и се изваждат 3 месеца. Но този метод не винаги е точен. 

Друг метод за определяне на вероятния теримин на раждане (ВТР) и определяне срока на бременността е ехографският – между 11-13 г.с., чрез измерване на дължината на плода от главичката до седалището или така наречения CRL (crown rump length). 

Най-точният начин за датиране на бременността и определяне на вероятния термин на раждане е когато се знае точният момент на оплождането. Но това е възможно само при асистирана репродукция. 

Несъмнено един от най-очакваните моменти през бременността е, когато почувствате първите малки движения, които подсказват, че бебето ви рита. Приема се, че бременната, която очаква за първи път дете, може да усети първите движения около 18-20 гестационна седмица. При втората бременност някои жени започват да усещат движения и малко по-рано. В началото те се усещат като мускулни спазми, но снаддаването на теглото на бебето нараства и мускулната му сила, и скоро движенията му ще започнат да стават все по-осезаеми. Разбира се, това са условни срокове, при всяка жена е индивидуално и срокът може да се мести с няколко седмици.

Момче или момиче? Това е вълнуващ въпрос, чийто отговор бъдещите родители нямат търпение да научат. Рутинно акушер-гинеколозите потвърждават пола на бебето чрез ехографски метод в периода 16-20 гестационна седмица. 

Тютюнопушенето по време на бременност уврежда здравето както на майката, така и на плода. Никотинът съдържа въглероден моноксид, който преминава директно в плода чрез плацентата и кръвта и на практика възпрепятства правилната оксигенация на всички органи и системи в тялото. Това от своя има отрицателен ефект върху растежа и развитието на плода в различни аспекти. 

Изследвания показват, че тютюнопушенето по време на бременността води до по-висок риск от:

• Спонтанен аборт през първия триместър на бременността;
• Отлепяне на плацентата;
• Високо кръвно налягане;
• Вродени дефекти и генетични аномалии на плода;
• Преждевременно раждане;
• Раждане на бебе с ниско тегло и ръст;
• Мъртвораждане;
• Ранна детска смъртност;
• По-висока вероятност бебето да развие астма и/или други проблеми на дихателната система в детска възраст;
• Развитие на алергии и атопични дерматити в детска възраст.

Имаме добра новина. За разлика от алкохола и цигарите, кафето е позволено по време на бременността. В най-общ план препоръката към бременните жени е да не приемат повече от 100-200 мг. кофеин на ден. Не забравяйте, че кофеин се съдържа, не само в кафете, но и във всички продукти с вкус на кафе, в някои безалкохолни напитки, шоколада и шоколадовите изделия, особено в шоколадовия сироп и горещото какао, черен и зелен чай, някои газирани напитки.

Пътешествията са част от нашия живот. Било то да са свързани с работа или за удоволствие. Имаме добра новина. Бременността няма да ни спре да “хванем” самолета и да излетим. Стига тя да е нормално протичаща бременност. Но има някои неща, за които трябва да се информирате предварително. Най-важното от тях е, че преди да предприемете пътуване със самолет задължително трябва да се консултирате с Вашия акушер-гинеколог. През първото тримесечие много от жените изпитват генерален дискомфорт като гадене и повръщане и летенето със самолет допълнително усилва неразположенията. 

Единодушно е мнението, че второто тримесечие в периода между 18-24 гестационна седмица е най-подходящия момент за пътуване със самолет, когато разликата в налягането при излитане и кацане не са проблем за плода. Но отново трябва да се вземе под внимание, че говорим за нормално протичаща бременност без усложнения. 

Да обърнем внимание и на третото тримесечие. При нормално протичане на бременността без усложнение летенето на бременните е позволено до 33-34 седмици, ако това не противоречи на правилата на дадената авиокомпания.

Добре е да носите със себе си документи, в които са записани особеностите в хода на Вашата бременност, тъй като не е изключено да бъдете помолени да подпишете документ, в който се казва, че авиокомпанията не носи отговорност за възможни рискове при полета.

По време на бременност крампите или болезнените схващания в областта на прасците са един от най-често срещаните проблеми. Това са внезапни, болезнени контракции на мускулите, които не могат да се контролират волево. Продължават от няколко секунди до няколко минути. Всяка втора бременна жена се буди нощем от тях.

Истинската причина за появата на крампите нощем все още не е установена, но една от възможните причини за появяването им по време на бременността е повишеното тегло и промяната в кръвообращението. Могат да бъдат свързани с подуване от натрупване на течности, защото натискът на разширяващата се матка забавя кръвта, която се връща от краката към сърцето.

• Стречинг – правете няколко леки разтягания на мускулите на краката преди да заспите;
• Хидратирайте се – пийте поне по 8 чаши вода на ден
• Разхождайте се, но с удобни обувки;
• Повдигайте краката си на високо, за да отпочинат;
• Също така не сядайте с кръстосани крака;
• Масажирайте краката;
• Вземете топла вана;
• Хранете се правилно – нaбaветe си пo-гoлямo ĸoличecтвo ĸaлций с мляĸoтo, млeчнитe пpoдyĸти и лиcтнитe зeлeнчyци; и магнезий, чрез ĸaфявия opиз, бoбoвитe xpaни, ядĸитe, пълнозърнестите xpaни.
• Гpижeтe ce зa здpaвeтo cи. Aĸo мycĸyлнитe cпaзми пpoдължaт дa Bи тopмoзят в няĸoлĸo пocлeдoвaтeлни дни, нeпpeмeннo пoтъpceтe лeĸapcĸa пoмoщ. Eднa ĸoнcyлтaция нямa дa Bи e излишнa, a тoвa, ĸoeтo щe пpeдпишe дoĸтopът щe e cъoбpaзeнo, ĸaĸтo cъc cъcтoяниeтo Bи, тaĸa и c пpeпopъчитeлни cъвeти, ĸoитo дa cпaзвaтe, зa дa пpeдoтвpaтитe пoявaтa нa тeзи бoлeзнeни cпaзми.

За да настъпи бременност, един от яйчниците трябва да отдели яйцеклеткаженска зряла полова клетка и тя да попадна във фалопиевата тръба, където става оплождането. Там трябва да влезе в контакт със сперматозоиди, които да я оплодят. Оплодената яйцеклетка остава във фалопиевата тръба в продължение на период до 8 дни преди да се насочи към матката, където ще расте вашето бебе. Но ако оплоденото яйце се имплантира във фалопиевата тръба или някъде другаде в корема се наблюдава извънматочна бременност.

В 97-98% от извънматочните бременности става въпрос за развитие в маточната тръба, а случаите на ектопични бременности на други места (яйчниковариум - женска полова жлеза. Чифтен орган, разположен върху страничната стена на малкия таз. В него става образуването и узряването на яйцеклетката., коремна кухина, маточна шийка) са под 10% от всички случаи.

Смята се, че 2% от всички бременности са извънматочни, но трябва да се има предвид, че някои от тях прекратяват развитието си спонтанно и поради това не се установяват и лекуват. Второто уточнение е, че извънматочната бременност може да бъде застрашаващо живота състояние, което да изисква (спешна) хирургична намеса.

Симптоми на извънматочна бременност могат да бъдат:

• Анамнеза за закъснение на менструацията
• Генитално кръвотечение, което по характер е неправилно и оскъдно
• Гадене и повръщане 
• Коремна или тазова болка
• Замаяност или слабост

Ектопичната бременност може да доведе до руптура на фалопиевата тръба. Ако това се случи, може да имате силна болка и силно кървене. Посъветвайте се с Вашия лекар незабавно, ако имате тежко вагинално кървене, което причинява замайване, припадък или болка в корема и таза.

Рисковите фактори:

• Тазово-възпалителна болест
• Предишна извънматочна бременност
• Ендометриоза
• Употреба на вътрематочни контрацептиви
• Чести оперативни интервенции за лечение на тубарен стерилитет
• Употреба на индуктори на овулацията 
• Значителна дължина на тръбата

Поставянето на диагнозата:

• Тест за бременност. Чрез него се установява наличието на бременност. За да се определи дали тя е ектопична, се използва радиоимунния тест за бета-субеденицата на човешкия хорионгонадотропин. Този тест улавя минимални количества от него в серума. При нормална бременност концентрацията на хормона се удвоява средно за 2 дни. При ектопичната бременност е намалена скоростта на удвояване на концентрацията на човешкия хорионгонадотропин.
• Друг кръвен тест, който може да бъде полезен, е нивото на прогестерон, който е нисък (по-малко от 15 ng/ml) при пациентки с извънматочна бременност, в сравнение с нормална бременност.
• Ехографско изследване.

Лечението на извънматочната бременност е консервативно и хирургично.

Преживяната извънматочна бременност може да бъде много стресираща, но шансовете за успешна последваща бременност са високи.

Прееклампсията е усложнение на бременността, което се характеризира най-често с високо кръвно налягане и наличие на белтък в урината и се проявява след 20 гестационна седмица. Оставена нелекувана, тя може да доведе до сериозни, усложнения както за майката, така и за бебето.

Прееклампсията може да започне внезапно, както и да се развие постепенно. Някои от основните симптоми са:

• Повишено кръвно налягане – 140/90 или повече
• Отоци по ръцете, краката и лицето
• Силно главоболие
• Внезапно и прекомерно наддаване на тегло ( >1,5-2 кг./седмично)
• Промени в зрението – замъгляване, двойно виждане или поява на светкавици или жълти кръгове
• Силна болка в епигастралната област, гадене, повръщане
• Високи нива на протеин (белтък) в урината

Прееклампсията, в световен мащаб, е най-честата причина за преждевременно раждане.

Днес, първата крачка към превенцията на това усложение е скринингът за прееклампсиязаболяване през бременността, характеризира се с наличие на повишено кръвно налягане, повишен белтък в урината след 20 г.с., който се прави още в първи триместър на бременността. Той обхваща също така и втория и третия триместър, съответно в 20-24 г.с. и 30-34 г.с. Щастливи сме, че и в България има специалисти по майчино-фетална медицина, които благодарение на скрининга за прееклампсия могат още в 11-13 г. с. да открият и дадат индивидуален риск за бременните, които ще развият нежеланото усложнение, да диагностицират правилно и да предложат адекватна профилактика с цел избягване на последващи усложнения.

Еклампсията е утежнена прееклампсиязаболяване през бременността, характеризира се с наличие на повишено кръвно налягане, повишен белтък в урината след 20 г.с. и е животозастрашаващо състояние на бременността, което се характеризира с тонично-клонични гърчове, съпроводени със загуба на съзнанието и/или изпадане в кома. Настъпва при 1% от всички жени развили прееклампсия, което е 5 случая на всеки 10 000 раждания. При това състояние се наблюдава вазоспазъм в мозъка, което крие риск от настъпване на кръвоизливи, оток, исхемиякислородна недостатъчност в тъканите, развила се поради стеснение или запушване на кръвоносен съд, хипертензивна енцефалопатияобщ термин за заболявания на главния мозък, метаболитна енцефалопатия. При засягане на бъбреците се установяват белези на остра бъбречна недостатъчност. При спазъм на чернодробните съдове се установява жълтеницаиктер - жълто оцветяване на кожата, склерите и лигавиците вследствие повишаване нивото на серумния билирубин и отлагането му в тъканите и хемолитична анемиямалокръвие – недостиг на червени кръвни телца и/или хемоглобин в кръвта. При наличие на чернодробни некрози се установява картина на тежка чернодробна кома. Причина за смъртта при еклампсията е мозъчния инсулт, белодробния оток, сърдечната недостатъчност, тежката респираторна или метаболитна ацидозасъстояние на първично, метаболитно обусловено понижение на стандартните бикарбонати (SB), водещо до понижение на pH на кръвта, повишена киселинност. Еклампсията оказва неблагоприятно влияние и върху плода, защото се намалява обемът на кръвотока и скоростта му към плацентата и фетуса. Настъпва хронична хипоксиянедостиг на кислород, хипотрофиязабавения вътреутробен растеж - забавения растеж на плода в матката. Хипотрофията е състояние, което настъпва при продължителен намален внос на белтъци или при състояния, които смущават тяхното усвояване от организма. (интраутериннавътрематочна, вътре в матката ретардация на плода – изоставане на растежа на плода). При липса на адекватна реакция от медицинския екип се стига до екзитиране на фетуса.

Синдромът на ХЕЛП е рядко, но опасно акушеро-гинекологично заболяване и има симптомите на тежка форма на прееклампсиязаболяване през бременността, характеризира се с наличие на повишено кръвно налягане, повишен белтък в урината след 20 г.с..

Абревиатурата ХЕЛП идва от английските думи хемолитична анемиямалокръвие – недостиг на червени кръвни телца и/или хемоглобин в кръвта (Hemolytic anemia), високи чернодробни ензими (Elevated Liver enzymes), ниски тромбоцити (Low Platelet count). За първи път е идентифициран като заболяване, различно от прееклампсията, през 1982 г. от д-р Луис Вайнщайн (Dr Louis Weinstein). 

Това е акушеро-гинекологично заболяване, което застрашава живота както на майката, така и на бебето. Развива се в късните етапи на бременността и до 6 седмици след раждането. Ако не се вземат навременни мерки, настъпват увреждания на органите (бъбреци, черен дроб), ендокринната система на родилката, а понякога и на плода, стига се до кръвоизливи поради рязко намалените нива на тромбоцитите, което възпрепятства съсирването на кръвта, както и гърчове. Лечението на HELLPСиндромът на ХЕЛП е рядко, но опасно акушеро-гинекологично заболяване и има симптомите на тежка форма на прееклампсия. Абревиатурата ХЕЛП идва от английските думи хемолитична анемия (Hemolytic anemia), високи чернодробни ензими (Elevated Liver enzymes), ниски тромбоцити (Low Platelet count). За първи... е спешно родоразрешение и за съжаление крие много висок риск от фатален край за майката.

Гестационният диабет е състояние, което се наблюдава при близо 7-10% от бременните жени. Развива се най-често между 24 и 28 гестационна седмица и се свързва с повишени нива на кръвната захар. 

Нелекуваният гестационен диабет може да създаде предпоставки за усложнения при бременността и раждането – високо кръвно налягане, риск от прееклампсиязаболяване през бременността, характеризира се с наличие на повишено кръвно налягане, повишен белтък в урината след 20 г.с., раждане на дете с по-високо тегло и трудности при родоразрешението. 

Някои от предпоставките за развиване на гестационен диабет са: високо кръвно налягане; фамилна обремененост за диабет; затлъстяване или наднормено тегло (ИТМ ≥ 25 кг/м2) преди и по време на бременност; многоплодна бременност; предишно раждане на дете с тегло над 4 кг. и други.

Някои от основните симптоми могат да бъдат: постоянно умора; замъглено зрениеспособност за виждане; постоянна жажда; често уриниране; замаяност; рязко покачване или намаляване на теглото; повишено количество на околоплодната течност или голямо за срока на бременността бебе.

При съмнения за гестационен диабет ще ви бъде назначено изследване за обременяване с глюкоза (орален-глюкозотолерантен тест).

При потвърждаване на диагнозата ще ви бъде изготвен подходящ хранителен и двигателен режим, а при по-тежък случай ще се назначи приемът на перорални медикаменти.

Пренаталната диагностика е сбор от диагностични процедури, които служат за определяне на възможните рисковете на бременността както за майката, така и за детето. Включва методи и техники, които позволяват да бъдат установени различни отклонения (морфологични или функционални) в нормалното развитие на плода още преди раждането му. Към методите на пренаталната диагностика принадлежат: биохимичния скрининг, амниоцентезата, хорионбиопсия, кордоцентезата и феталната морфология.

Скринингът за хромозмни аномалии, започва да се прилага още в началото на миналия век. През 60-те години като основен рисков фактор е бил възрастта на майката.  В началото на 90-те години се въвежда скрининга за нухална транслуценция за синдром на Даун. От средата на 90-те години на миналия век той включва майчина анамнеза, нухалната транслуценция и два биохимични параметъра, свързани с бременността – плазмен протеин А (PAPP-A) и свободен BHCG, на базата на които се калкулира индивидуален риск за Тризомия 21 (синдром на Даун), Тризомия 18 (Синдром на Едуардс) и Тризомия 13 (Синдром на Патау). А в края на 90-те години и началото на 21 век търсенето на вродени малформации започнало да се извършва през първия триместър на бременността, а не както до сега – във втория триместър. Това станало възможно благодарение на внедряването на ехографското изследване в акушерството от професор Кипрос Николаидис, който предлага новия модел на грижи за бременност и обръща конвенционалната пирамида на пренаталнипреди раждането грижи.

Въпреки че много жени и лекари все още гледат на този скрининг предимно като компонент на скрининга за синдром на Даун, той има многобройни предимства, като точното датиране на бременността, ранната диагностика и оценка на многоплодна бременност, диагностициране на спонтанен аборт, оценка на феталната анатомия, идентификация на маточни аномалии. Също така, може да се оцени риска от редица структурни аномалии и фетални синдроми, както и усложнения, характерни за късните гестационни седмици, като прееклампсиязаболяване през бременността, характеризира се с наличие на повишено кръвно налягане, повишен белтък в урината след 20 г.с. и фетална растежна ретардация.

Трансфузионният синдром (twin-twin transfusion syndrome (TTTS) е заболяване на плацентата и възниква само, когато имате близнаци, които споделят една и съща плацента.

В тези случаи се наблюдават необичайни или небалансирани кръвоносни съдове в споделената плацента. По-конкретно, една артерия се отклонява от пъпната връв на близнака „донор“, влизайки в плацентата, за да получи кислород и хранителни вещества от кръвообращението на майката. За съжаление, съответната венакръвоносен съд, който провежда бедна на кислород кръв от различни части на тялото към сърцето, с изключение на белодробните вени, която нормално би донесла богатата на хранителни вещества кръв обратно към същия този плод, се насочва към другия близнак чрез тази необичайна „артерио-венозна“ връзка. В резултат на това, ако няма връзки, течащи в обратната посока, единия близнак получава твърде много кръв, а другият твърде малко. Така „донорът“ е изложен на риск от проблеми като дехидратация, анемиямалокръвие – недостиг на червени кръвни телца и/или хемоглобин в кръвта и забавяне в развитието, а другият близнак „реципиент“, чиято система получава прекалено много кръв, има проблеми с високо кръвно налягане и сърдечна недостатъчност. Това усложнение може да бъде с фатален край за бебетата, както и да крие някои рискове за майката.

Когато плодът е анемичен или няма достатъчно кръв и кислород, той се опитва да използва това, което е най-ефективно и притока на кръв се насочва към най-важните органи (мозъка и сърцето) за сметка на други жизненоважни органи, като бъбреците. По този начин близнакът „донор“ почти няма да уринира.

Намалената амниотична течност се нарича „олигохидрамнион“, докато високото ниво на амниотичната течност се нарича „полихидрамнион“. TTTS се диагностицира чрез ултразвуковите находки на висока амниотична течност (polyhydramnios) в амниотичната торбичка на единия близнак (реципиента) и ниска амниотична течност (oligohydramnios) около другия близнак (донора). Това е комбинация от олигохидрамнионмаловодие - състояние, характеризиращо се с абнормно малко количество на околоплодна течност – под 500 ml. и полихидрамнион. Ултразвуковото изследване е от решаващо значение за правилното откриване и диагностициране на TTTS по време на бременност.

Резус факторът е вид белтъчна молекула, намираща се по външната повърхност на червените кръвни клетки. Ако имате такъв белтък по мембраната на червените кръвни клетки, сте резус положителна (Rh +), а ако го нямате – сте резус отрицателна (Rh -). 85% от хората на планетата са Rh +. Наличието на този белтък се унаследява генетично от родителите, като типът на унаследяване е доминантно-рецесивен. Тоест, ако майката е с отрицателен резус-фактор, а бащата – положителен, плодът може да бъде или положителен, или отрицателен. Ако и майката, и бащата са с отрицателен резус-фактор, новороденото също ще бъде с отрицателно Rh. 

Резус – изоимунизационната болест е състояние по време на бременността, характеризиращо се с образуване на антитела в майчиния организъм. Когато Rh(-) майка е бременна с Rh(+) плод, е възможно да настъпи резус сенсибилизация.  При последваща бременност антителата преминават през плацентата, попадат в кръвоносната система на бебето и предизвикват хемолитична болестХемолитична анемия е състояние, при което няма достатъчно червени кръвни клетки (еритроцити) в кръвта, и се получава, когато в кръвта настъпи хемолиза (процес на разрушаване на еритроцитите), дължаща се на различни причини.. Колкото повече са антителата, толкова по-сериозни могат да бъдат последствията. Сенсибилизация на майчиния организъм може да настъпи при следните състояния:

• Спонтанен аборт
• Прекъсване на бременността – пожелание, по медицински показания
• При инвазивни манипулации като хорионбиопсия (вземане на въси от външната обвивка на ембриона); амниоцентеза (анализ на околоплодените води): кордоцентеза (анализ на кръв от пъпа).

При RH (-) майки се изследват Ало-Еритро антителата.

Чрез ултразвуково изследване (УЗИ) стриктно се проследяват състоянието на плацентата, околоплодните води и пъпната връв, както и органите на плода. 

Ако в организма на майката отсъстват антитела, то за да се предотврати появата на резус-конфликт през 28-а седмица се поставя анти де гама глобулин.

Серклажът е оперативна интервенция за поставяне на шев на влагалищната част на маточната шийка с цел предотвратяване на спонтанен аборт или преждевременно раждане. Най-добрият момент за поставянето му е между 14-18 г.с. на бременността. Конецът се сваля приблизително 2 седмици преди термина или в момента, в който лекарят прецени, че не е проблем да започне раждането. Хирургичната процедура се извършва след поставянето на упойка. Макар и рядко, понякога след интервенцията има риск от инфекция, вагинално кървене, преждевременно отваряне на околоплодния мехур, спонтанен аборт, преждевременно раждане.

Трансфузионният синдром е прогресивно разстройство, ранното лечение може да предотврати усложнения, включително преждевременно раждане и преждевременна руптура на мембраните, дължащи се на прекомерна течност (polyhydramnios). Лечението на TTTS зависи от тежестта на състоянието и текущия стадий на бременността.

При по-леки до умерени усложнения се прилага така наречената амниоредукция – изтегляне на околоплодна течност от единия амниотичен сак и преливането й в другия, за да се изравни количеството и за двата плода.

При по-тежки случаи се прибягва до лазерна аблация на плацентарните съдове. Това означава, че чрез лазер се блокират някои от кръвоносните съдове, водещи към единия близнак, за да се компенсира другият чрез пренасочване на кръвотока.

Ултразвуковото изследване, известно още като ехография, е неинвазивен метод за образна диагностика и е задължителна практика при пренаталните грижи. Доказано е, че изследването не причинява вреда за майката или бебето.  Използва се за визуализиране на вътрешните структури и органи на бебето, както и за диагностициране на заболяване или за изключване на патология.

3D сканирането показва снимки на бебето ви в три измерения. 4D сканирането показва движещи се 3D изображения на вашето бебе, като времето е четвъртото измерение.

Естествено е да бъдете развълнувани от предстоящия първи скан. Някои майки са разочаровани от стандартните 2D скана, защото всичко, което виждат, е сиво и с размазано очертание. Това е така, защото се вижда точно през бебето ви и снимките показват вътрешните му органи.

С 3D и 4D технологията се вижда кожата на бебето, а не само органите му. Може да видите формата на устата и носа на вашето бебе, можете да забележите прозявяването или друго движение. А това наистина е вълнуващо.

2D, 3D и 4D скана се считат за безопасни, защото се състоят от двуизмерни изображения, превърнати в картина. Въпреки това, експертите не препоръчват 3D или 4D да се правят само за сувенирна снимка или за запис, защото това означава, че излагате бебето си на повече скана, отколкото е необходимо от медицинска гледна точка.

3D и 4D сканиране може да предостави повече информация за анатомията на бебето. Тъй като тези сканирания могат да покажат повече подробности от различни ъгли, те могат да помогнат при диагностицирането на различни аномалии. В резултат на това специалистите по фетална медицина използват триизмерни сканирания, тъй като са медицински необходими.

Специалните преобразуватели и софтуер, необходими за извършване на триизмерни и 4D сканирания, са много скъпи. Така че е малко вероятно тези сканирания да заменят нормалните 2D, използвани за масовата рутинна грижа през бременността.

Един от основните елементи в проследяването на бременността е определяне на срока на бременността и определяне на датата на вероятния термин на раждане (ВТР). За определяне на ВТР се използва ехографски метод – чрез измерване на парието-сакралния размер (CRL- crown rump length) в първи триместър между 11 и 13+ г.с. Този начин на датиране на бременността е доказан чрез статистически достоверно проучване от професор Николаидес във Лондон, Великобритания още през 90-те години на миналия век.

Как става измерването?

С ултразвук се визуализира ембриона/плода в цяла дължина в нефлектирано положение като първо се установява надлъжното сечение на матката и гестационния сак (след 9 г. с. като ориентир може да се използва гръбначния стълб). Образът се замразява и се поставят два маркера линеарно свързващи върха на главата и най-изпъкналата точка на седалището. С вградена компютърна програма в апарата се изчислява измерената дължина към съответната гестационна възраст. В световната и нашата литература с абсолютен консенсус се приема, че така определения гестационнен срок е най-точен поради експоненциалния растеж на плода в първи триместър.

Сърцето на нероденото бебе бие със собствен ритъм, за да покаже колко е ценен животът.

Около 7-а гестационна седмица от бременността, сърцето на бебето започва да бие. В този момент нормалната сърдечна честота на плода е почти една и съща с тази на майката, около 80-85 удара в минута. Тя ще започне да се увеличава с около 3 удара в минута на ден през този месец.

До началото на 9-та седмица от бременността, нормалната сърдечна честота на плода е средно от 175 удара в минута.

В края на 10-та седмица сърцето и цялата съдова система са окончателно изразени. С помощта на апарата Доплер вече могат да се чуят сърдечните тонове. Лявата половина на сърцето има за задача да доставя на останалите органи кръв богата на кислород и хранителни вещества, а дясната половина на сърцето връща обратно към белите дробове наситената с въглероден двуокис кръв.

В средата на бременността сърдечната честота е около 120-180 удара в минута и ще се забави през последните десет седмици, за да подготви бебето за живота извън утробата

Околоплодна течност или амниотична течност е бистра, светложълта течност, която се формира в ранните срокове на бременността. Тя обгръща нарастващото бебе и го предпазва от външни удари и инфекции. Има изключително важни функции през бременността и е от съществено значение за правилното здравословно развитие на плода. Тя е естествена среда, в която плодът се движи свободно и му осигурява правилно развитие на костно-мускулната система и подпомага развитието на храносмилателния и респираторния тракт.

Феталната морфология представлява обстойно и високо-специализирано ултразвуково изследване на всички основни органи и системи на плода. Включва три основни аспекта:

• фетална биометрия – измерване на основни биометрични показателя на плода
• морфология – оценка на анатомията на плода
• оценка на плацентата и околоплодните води
• дължина на маточна шийка
• оценка на утеро-плацентарен кръвоток

В зависимост от гестационния срок това изследване дава информация за феталното развитие и протичането на бременността.

Важно е да се акцентира, че се извършва от специалисти по майчино-фетална медицина.

Предлежащата плацента (плацента превия) е състояние, при което плацентата е разположена в долния утеринен сегмент и се намира цялата или част от нея пред предлежащата част на плода.

В зависимост от разположението й в маточната кухина има следните видове:

• Ниско прикрепена плацента превия (placenta praevia marginalis) – плацентата се намира на до 4 см. от вътрешния отвор на цервикалния канал.
• Маргинална плацента – долният ръб на плацентата достига до вътрешния отвор на цервикалния канал
• Плацента превия парциалис – при нея долният ръб на плацентата покрива частично вътрешния отвор на цервикалния канал.
• Плацента превия тоталис – плацентата покрива целия вътрешен отвор на цервикалния канал. Като подвид е плацента превия централис, където средата на плацентата лежи върху цервикалния канал.
• Плацента превия истмикоцервикалис – част от плацентата е прикрепена към лигавицата на цервикалния канал. 

Вашият акушер-гинеколог ще определи предлежанието на плацентата чрез ултразвуков преглед и ще планира поведението в хода на бременността. Удачно е да се приложат медикаменти за да се намалят маточните контракции и да се овладее евентуално кървенето. Ако кървенето е опасно за живота на майката се прибягва към цезарово сечение. Ако плодът е вече зрял и наближава термин се обсъждат два варианта за родоразрешение. Когато плацентата е ниско разположена се обмисля нормално раждане. Ако тя покрива пълно или частично цервикалния канал се извършва цезарово сечение. 

Хипотрофиязабавения вътреутробен растеж - забавения растеж на плода в матката. Хипотрофията е състояние, което настъпва при продължителен намален внос на белтъци или при състояния, които смущават тяхното усвояване от организма. е състояние, характеризиращо се с изоставане показателите на растеж на плода. Хипотрофичен плод е когато бебето е по-малко от нормалните за гестационната си възраст размери. Случва се в следствие на неефикасно функциониране на плацентата, което води до ограничен поток на хранителни вещества до плода. Този механизъм за оцеляване предпазва правилното развитие на мозъка, който обикновено нараства нормално за сметка на тялото. Поради това, повечето хипотрофични новородени са с пропорционално по-големи главички от телата им, в сравнение с родените с нормални размери бебета.

Причините включват различни заболявания, както у бременната, така и у плода. 

За първи път подготвителни контракции са описани през 1872 година от британския гинеколог Джон Бракстън Хикс, откъдето получават и наименованието си. Те представляват спорадични маточни контракции, които започват да се усещат с напредването на бременността и не представляват опасност. Започват като безболезнено стягане в горната част на мускулите на матката, което се разпространява надолу и причиняват втвърдяване на корема. Обикновено са краткотрайни и спират, ако промените позицията на тялото си. Понякога все пак могат да предизвикат дискомфорт, затова и лекарите съветват да пиете повече вода, да избягвате стреса, да се стремите да уринирате по-често.  

Излишното натрупване на околоплодна течност около растящото бебе се нарича полихидрамнион и засяга 1-4% от всички бременности. Обикновено се наблюдава през втория и третия триместър от бременността и може да бъде свързана с някои от следните причини: гестационен диабет; генетични нарушения на плода (Синдром на Даун, Едуардс или Патау); фетална анемиямалокръвие – недостиг на червени кръвни телца и/или хемоглобин в кръвта; инфекции (токсоплазма, CMV, рубеола, парвовирус, сифилис); нарушения на метаболизма на майката и други.

Полихидрамнион се установява чрез ултразвуково сканиране. Състоянието може да бъде леко, умерено или тежко. При тежките случаи има риск от:

• преждевременно раждане;
• руптура на околоплодния мехур;
• отлепване на плацентата;
• пролапс на пъпната връв;
• мъртвораждане;
• силно кървене след раждането. 

Всъщност многоводието рядко изисква лечение и по-често се прибягва към консервативни подходи и амниоредукция. 

Олигохидрамнионмаловодие - състояние, характеризиращо се с абнормно малко количество на околоплодна течност – под 500 ml. е едно от възможните усложнения по време на бременността и се характеризира с намалено количество околоплодна течност в амниотичния сак – под 500 мл. Това състояние се наблюдава при 0.5 до 4% от всички бременности. Може да бъде констатирано чрез ултразвуков преглед като най-подходящият момент за изчисляване на околоплодната течност е при извършване на феталната морфология между 20 и 24  гестационна седмица и при късната фетална морфологияФеталната морфология представлява обстойно и високо-специализирано ултразвуково изследване на всички основни органи и системи на плода. В зависимост от гестационния срок това изследване дава информация за феталното развитие и протичането на бременността. между 30-34 г.с.

Олигохидрамнионът се асоциира с аномалии на плода на пикочо-отделителната система (поликистоза на бъбреците, липса на бъбреци, нарушена проходимост на отделителните органи и други); плацентарна дисфункция – прееклампсиязаболяване през бременността, характеризира се с наличие на повишено кръвно налягане, повишен белтък в урината след 20 г.с.; при многоплодна бременност – фето-фетален трансфузионен синдромПлацентарен трансфузионен синдром представлява сравнително рядко срещано състояние, което се среща при многоплодната бременност и по специално при еднояйчните близнаци.; употреба на ACE-инхибитори и други; наблюдава се и при преждевременно пукане на околоплодния мехур. Понастоящем няма ефективно лечение за олигохидрамнион. Бременната се наблюдава за признаци на инфекция, евентуално биват предписани антибиотици, бебето подлежи на ехографски мониторинг, в някои случаи се предприема болничен прием и включване на медикаментозен курс със стероиди. 

Протеинурията представлява наличие на повишено количество белтък в урината. Обикновено се причинява в следствие на увреждане на бъбреците, инфекция на пикочните пътища, хипертонияВисоко кръвно налягане, диабет и др. По време на бременност, протеинурията може да бъде свързана със здравословен проблем, застрашаващ както плода, така и майката. Ето защо се всеки месец се прави анализ на урината, за да се провери за наличието на белтък в нея. 

Основният риск, свързан с твърде висока протеинурияотделяне на белтък в урината по време на бременност е развитието на прееклампсиязаболяване през бременността, характеризира се с наличие на повишено кръвно налягане, повишен белтък в урината след 20 г.с.. При наличието й се препоръчва вливане на плазма, кръв или не съдържащ натрий албуминбелтък, който се синтезира в черния дроб и представлява около 60% от общия белтък в кръвта, налага се и спазването на определен хранителен режим.

Спиналната упойка е ефективен метод за анестезия, при който упойващият медикамент се влива посредством катетър в епидуралното пространство в гръбначния стълб (преминава се през твърдата мозъчна обвивка). За разлика от епидуралната упойка, спиналната отнема всякаква чувствителност под мястото на поставянето й. Именно поради тази причина родилката не може да напъва и често се стига до допълнителни интервенции. Заради бързото си действие спиналната упойка се използва най-често при спешни операции с цезарово сечение.

Епидуралната упойка е златен стандарт за обезболяване при раждането, при който упойващият медикамент се влива посредством катетър в епидуралното пространство в гръбначния стълб (извън твърдата мозъчна обвивка). Обикновено се поставя при разкритие между 4 и 6 сантиметра и позволява многократното подаване на локален анестетик както по време на самото раждане, така и в периода след него. Този вид анестезия не влияе на нервните влакна, които улесняват работата на мускулите. Така се дава възможност на жената да поддържа нормално движение и се избягва отрицателно въздействие върху процеса на раждането.

Доплеровото изследване (велосиметрия) оценява кръвотока в майчино-феталната и фето-плацентарната циркулация.  Благодарение на специализирана ултразвукова техника се измерва кръвотока в различните съдове – маточните артерии, пъпната връв и отделните съдове на фетуса. Използва се за оценка и мониториране на растежа и състоянието на плода и прогнозиране на някои потенциални усложнения на бременността.

Феталната ехокардиография  е  високо специализирано ултразвуково изследване на сърцето на плода с цел изключване или диагностициране на вродени сърдечни малформации. Оптималният срок за феталната ехокардиография е 18-22-ра гестационна седмица. В този срок сърцето на плода е достатъчно голямо, за да се оценят структурите му.

Еднояйчните близнаци или близнаците, споделящи една плацента се наричат монохориални. Близнаците, които имат свой амниотичен сак и обща плацента са монохориални биамниални, а тези които имат и общ амниотичен сак се наричат монохориални моноамниални.

Трикуспидалната клапа разделя десните камера и предсърдие във феталното сърце. Нормално кръвта се движи в посока от предсърдията към камерите. Понякога се наблюдава движение на кръвта в обратна посока. Ако скоростта на този обратен кръвоток е по-голяма от 60см./сек., е налице т. нар. регургитация.

В 55% от случаите с регургитация се касае за Даун синдром, а в 30% – за синдром на Едуардс или Патау. Често това е маркер и за сърдечен дефект.

Дуктус венозус е малък кръвоносен съд в черния дроб на бебето, който доставя богатата на кислород кръв от плацентата. Изследването на кръвотока в този съд представлява съществена част от биохимичния скрининг, като същевременно изисква задълбочени познания в областта на доплеровото изследване и техническите параметри на ултразвуковия апарат.

Отклонения във формата на получените комплекси понякога се свързват с наличие на генетични дефекти, сърдечни аномалии и/или интраутериннавътрематочна, вътре в матката смърт на плода.

Свободният BHCG е бета субединица на човешкия хорион гонадотропин, друг гликопротеин, произхождащ от плацентата. Започва да се произвежда в тялото на жената още от самото начало на бременността. В рамките на една седмица след зачеването, количеството на веществото се увеличава няколко пъти, което дава възможност да се диагностицира бременност. Тестове за бременност дават резултати въз основа на съдържанието на BHCG в урината. ЧХГ е необходим за производството на естроген и прогестерон, които са въвлечени в развитието на плода и образуването на необходимите условия за растежа на ембриона. 

С анализ на ЧХГ може да се определи началото на бременността, но и да се получи информация за възможни нарушения, като заплаха от спонтанен аборт или извънматочна бременност. Ниските нива на хормона може да се наблюдава при многоплодна бременност, диабет и някои патологии. А много ниските количества може да говорят за забавяне в развитието на плода, плацентарна недостатъчност, или извънматочна бременност.

PAPP-A (Протеин А) е гликопротеин, който се среща в малки количества във всички жени и мъже. По време на бременност неговата концентрация се увеличава, като първо се продуцира от плода, а в последствие и от плацентата. Този белтък предпазва плода от имунната система на майката и участва в образуване на кръвоносните съдове (ангиогенеза) през ембрионалното развитие. При нормална бременност кръвното нивото на този протеин нараства до раждането. Основна му функция е да подобри бионаличността на инсулиноподобни растежни фактори (IGFs) чрез отделяне на инхибиторни свързващи протеини. Ниските нива на PAPP-A през първия триместър са свързани със синдрома на Даун, както и на други усложнения (прееклампсиязаболяване през бременността, характеризира се с наличие на повишено кръвно налягане, повишен белтък в урината след 20 г.с., фетална растежна ретардация), свързани с лоша ранна плацентациясформиране на плацентата (образуване, вид, структура и разположение). Свързан с бременността протеин А тест не трябва да се провежда преди 11-та гестационна седмица от бременността, защото серумното нивото на протеин А е ниско и отчетените резултати няма да бъдат достоверни.

Нухалната транслуценция (Nuchal translucency (NT)) представлява течност, която се намира в тилната област на плода и се намира между кожата и меките тъкани, покриващи гръбначния стълб. Дебелината й може да бъде измерена ехографски и спрямо дължината на ембриона се определя дали измерените стойности са приемливи или са увеличени. Колкото по-голяма е дебелината на нухалната транслуценция, толкова рискът за асоциирана хромозомна аномалия (в т.ч. синдром на Даун) нараства. И обратното, малката дебелина на нухалната транслуценция е свързана с по-нисък риск. Увеличената нухална гънка се асоциира не само с хромозомно заболяване, а и като маркер за сърдечна аномалия или голям структурен дефект.

За целите на скрининга за анеуплоиди в първия триместър, измерването на нухалната транслуценция трябва да се извършва от акредитиран специалист, като се използва стандартизирана техника, описана от Fetal Medicine Foundation.

Самостоятелно този белег открива около 70% от случаите на фетусплодът в утробата от 8-та седмица до раждането със синдрома на Даун, но се среща често и при нормална бременност. Затова едновременно с феталната морфология трябва да се направи и серумен биохимичен скрининг.

Бебетата разпознават гласа на майка си още преди да се родят.

Слухът на ембриона се развива още в 7-ма гестационна седмица, а към 18-20-та седмица плодът доста ясно чува всичко, макар че звукът е малко приглушен заради стената на матката и околоплодните води.

След 20-та седмица плодът може да различи звуци в диапазон 500-1000 херца.

От 24-та седмица детето вече различава различни звуци и гласове по тембъра и интонацията: силните, нискочестотните и рязките звуци го плашат, а нежните и мелодични го забавляват.

Всъщност учените вече са доказали, че бебето чува майчиното сърце, чува майчиния глас, чува думите. Изследователи от Харвард правят експеримент като взимат 40 преждевременно родени деца (между 25 и 32 седмица на бременността) и ги разделят на две групи – на първата група бебета всеки ден пускат по 3 часа запис от гласа и сърцебиенето на майката, а втората група чува само ежедневните шумове в болницата. След 1 месец докторите правят скенер на мозъчетата на бебетата. При първата група бебета, слуховата кора била по-голяма от тази на бебетата от втората група. Това изследване за пореден път доказва колко е важно майките да говорят и пеят на своите бебета.

По време на бременност женският организъм претърпява редица хормонални и физиологични промени. Най-сериозната промяна е резултат от увеличените нива на хормоните естроген и прогестерон. Понякога количествата им могат да достигнат до десет пъти над нормата.

Промените в организма разбира се не подминават и устната кухина. В нея лигавиците стават значително по-раними. Кръвоносните съдове в лигавиците са по – разширени и много по- лесно се проявява кървене. Хормоните от друга страна пък стимулират растежа на бактериите в устата. Също така през бременността организмът е по-отслабен защото се отделят по-голямо количество хранителни вещества за плода. Поддържането на орална хигиена е от изключително важно значение за здравето на бременната.

Американския колеж по акушерство и гинекология (ACOG), съветва лекарите, че „жените трябва редовно да бъдат съветвани за поддържането на добро орално здраве, както и за безопасността и важността на оралните здравни грижи по време на бременност“.

• Почиствайте зъбите си поне 2 пъти на ден, а при възможност и след всяко хранене;
• Мийте зъбите си поне 2-3 минути с въртеливи движения;
• Използвайте конци за зъби;
• Хранете се рационално – консумирайте мляко, сирене, яйца, риба, свежи плодове и зеленчуци.
• Не се страхувайте от зъболекаря – споделете му, че сте бременна (ако все още не е очевидно :)) и се погрижете за Вашето здраве.

Основни причини за преждевременно раждане са:

Вагинални инфекции

Едни от най-честите причини за преждевременно раждане са вагинални инфекции от рода на хламидии, трихомоназа, микоплазма, токсоплазмоза, бактериална вагиноза и т.н. Нормално матката е стерилна, но всеки възпалителен процес прави стените й непълноценни, затова бременността продължава до тогава, докато стените на матката могат да се разтягат, а след това организмът се опитва да се избави от плода.

Вирусни инфекции

Рубеола, цитомегаловирус, херпес, грип, аденовирусна инфекция.

Нетипично закрепване на плацентата

Т.нар. плацента превия.

Многоплодните бременностти

Те крият риск от преждевременно раждане, макар че има и случаи дори на преносване на близнаци. Раждането на недоносено бебе може да се случи при 75% от жените, които стават майки за първи път и при 45% от раждалите жени. Това се дължи на факта, че тъй като е по-разтегната от обикновено, матката се свива по-лесно. След влизането в седмия месец трябва изследванията да се правят по-често, прегледите да са през 15 дни и бременната да си почива максимално.

Възрастов фактор

При млади жени на 14-18 години или при пациентки над 35 години бременността се смята за рискова.

Хронични заболявания

Ако бременната има някакви заболявания от рода на хипертонияВисоко кръвно налягане повишен мускулен тонус, сърдечно-съдови заболявания, анемиямалокръвие – недостиг на червени кръвни телца и/или хемоглобин в кръвта малокръвие – недостиг на червени кръвни телца и/или хемоглобин в кръвта, заболявания на белите дробове или черния дроб и т.н., добрата пренатална грижа и стриктното проследяване от специалист са задължителни.

Особено внимателни трябва да са жените, които имат хронични и остри възпалителни процеси на матката; ендометрия; тези, които са правили аборти, а и тези които са имали спонтанен аборт. При наличие на възпалителен процес, той трябва да се излекува своевременно.

Удар, травма, прекалено физическо натоварване

Това също са фактори, които могат да допринесат за преждевременното раждане.

Истмико-цервикална недостатъчност

Втората най-честа причина за преждевременно раждане е истмикоцервикална недостатъчност (ИЦН). ИЦН е анатомична несъстоятелност на мускулите на шийката на матката в областта на вътрешния й отвор.

ИЦН може да бъде вродена (много рядко) и придобита. Развитието й може да бъде предизвикано от травми на шийката на матката при аборти, тъй като се използват метални инструменти. Също така може да бъде в следствие на разкъсвания на шийката на матката при предишни раждания (при голям плод или при използване на акушерски инструменти), грубо разширение на канала при изследване на матката. Много често ИЦН се появява при повишено съдържание на тестостерон в кръвта. При вродените състояния, основна причина за възникване на ИЦН е дефект на мускулната тъкан.

В резултат на това, вътрешният отвор на маточната шийка не удържа растящия през бременността плод, шийката се отваря и настъпва спонтанен аборт или преждевременно раждане.

Прееклампсиязаболяване през бременността, характеризира се с наличие на повишено кръвно налягане, повишен белтък в урината след 20 г.с.
заболяване през бременността, характеризира се с наличие на повишено кръвно налягане, повишен белтък в урината след 20 г.с.

Прееклампсията се характеризира с високо кръвно налягане (хипертония), отичане и подпухване на ръцете, глезените и лицето, бързо повишаване на телесното тегло (1,5-2 кг. седмично) и нарушения в съня. Всъщност обаче това са само видимите белези, че в организма на жената нещо не е наред. Характерно за преекплампсията е и повишеното ниво на белтъчини (албуминбелтък, който се синтезира в черния дроб и представлява около 60% от общия белтък в кръвта – белтък, който се синтезира в черния дроб и представлява около 60% от общия белтък в кръвта), отделяни от бъбреците, в урината и силно главоболие. Позната още като „токсемия“ (наличие на отровни вещества в кръвта), прееклампсията обикновено се проявява през последния триместър на бременността и се развива много бързо.

Нарушава се функцията на бъбреците, а протеините на кръвта се пренасят в урината. При влошаване на състоянието се засягат и някои други жизненоважни органи, в това число черния дроб, белите дробове, сърцето и съсирването на кръвта. Така настъпват опасни усложнения като еклампсияхипертонично усложнение на бременността, тежка форма на прееклампсия. Протича с пристъпи от гърчове, безсъзнание, хипертония, отоци. Наблюдава се през втората половина на бременността. хипертонично усложнение на бременността, тежка форма на прееклампсия. Протича с пристъпи от гърчове, безсъзнание, хипертония, отоци. Наблюдава се през втората половина на бременността. (гърчове), мозъчни кръвоизливи, белодробен отокНатрупване на течност в тъканните и въздушни пространства на белите дробове. Това води до нарушен обмен на газове и може да предизвика дихателна недостатъчност. (в следствие на течност в белите дробове, заради нарушена сърдечна дейност), увреждания на черния дроб и разреждане на кръвта. За щастие тези усложнения са рядкост.

При прееклампсия кръвоснабдяването на плацентата може да бъде нарушено. Това е опасно, тъй като ако плацентата не получава достатъчно кръв, бебето не получава достатъчно кислород и хранителни вещества. Това може да бъде причина за по-ниско тегло при раждането (хипотрофиязабавения вътреутробен растеж - забавения растеж на плода в матката. Хипотрофията е състояние, което настъпва при продължителен намален внос на белтъци или при състояния, които смущават тяхното усвояване от организма. забавения вътреутробен растеж – забавения растеж на плода в матката. Хипотрофията е състояние, което настъпва при продължителен намален внос на белтъци или при състояния, които смущават тяхното усвояване от организма.) и други проблеми за бебето.

Прочетете повече за причините за преждевременно раждане в следните материали:

Защо моето бебе се роди по-рано? Причини за преждевременното раждане

Причини за преждевременно раждане и превенция

Всяко бебе, родено по-рано от 37 седмица от бременността, се счита за недоносено.

Според рожденото си тегло, недоносените бебета се класифицират, както следва:

• I степен – 2500 – 2000 грама
• II степен – 2000 – 1500 грама
• III степен – 1500 – 1000 грама
• IV степен – под 1000 грама

Според гестационната възраст:

• Умерено недоносено бебе – родено между 35 и 37 гестационна седмица
• Много недоносено бебе – родено между 29 и 34 гестационна седмица
• Екстремно недоносено – родено между 24 и 28 гестационна седмица

Рожденото тегло на всяко недоносено бебе зависи от гестационната седмица, в която е родено, здравословното му състояние и начина на протичане на бременността. Теглото на бебетата, родено преждевременно може да варира, като един от най-показателните и обнадеждаващи примери е Мадисън, родена в 23 г. с. с тегло 250 гр., чиято история, можете да прочетете тук.

В световен мащаб всяка година се раждат около 15 млн недоносени бебета – това се равнява на 10% от общата популация на новородените. Честота на преждевременни раждания в България следва световните тенденции, като у нас всяко десето бебе се ражда по-рано, което се равнява на приблизително 6000 бебета годишно.

Не. За да бъде една болница подходяща за отглеждане на недоносено новородено, следва тя да разполага с интензивен неонатологичен сектор от II или III ниво, което дава възможност на медицинския екип за интензивно лечение и реанимациявъзвръщане към живот, съживяване - съвкупност от специфични мероприятия за поддържане на някои от основните жизнени функции или за корекция на техните остри нарушения на бебетата при нужда. Ако бебето ви се роди в болнично заведение, което не разполага с неонатологично отделение или отделението е от I-во ниво, ще бъде необходимо транспортиране на детето след раждането до друго лечебно заведение, разполагащо с необходимите условия за отглеждането му.

При риск от преждевременно раждане, когато има достатъчно време за реакция, най-добрият вариант е родилката да бъде транспортирана до лечебно заведение с достатъчно високо ниво на неонатологично отделение, преди раждането на бебето. Най-безопасният транспорт за бебето е, докато то е все още в майчината утроба.

Разбира се, има ситуации, в които е невъзможно да се реагира достатъчно бързо, за да се транспортира майката. Тогава се пристъпва към раждане в най-близката болница, като се вземат всички необходими мерки за безопасността на бебето и майката. Ако състоянието на бебето изисква интензивно лечение, то се транспортира до болница с подходящо ниво неонатологично отделение.

Не случайно един от девизите на Фондация „Нашите недоносени деца“ е „Най-големите герои са най-малките“. Преждевременно родените бебета показват сила, дух и желание за живот, които рядко имат аналог. Знаете ли, че най-малкото оцеляло бебе е родено 19 седмици по-рано? Момченцето, родено в Алабама, САЩ, е избързало с появата си с цели 132 дни. А най-малкото българско бебе, което днес расте като една лъчезарна и палава дама, е Мадисън, тежаща едва 250 гр. при раждането си.

Всяко недоносено новородено има своята неповторима история. Оцеляването на малките бебета зависи от множество фактори, сред които гестационна възраст, тегло, индивидуално здравословно състояние и придружаващи заболявания. Вярвайте във вашите малки герои и знайте, че те правят всичко по силите си, за да пораснат и да бъдат в прегръдките ви.