Често задавани въпроси

#Бременност и раждане

След зачеването в организма на бременната настъпват специфични за бременността промени, които засягат различни органи и системи. Те се дължат предимно на промени в хормоналните нива. По този начин майчиният организъм се адаптира, за да създаде необходимите функционални и анатомични условия за развитието на плода, неговото износване и благоприятно раждане. Най-честите ранни симптоми на бременност могат да бъдат:

  • липса на менструален цикъл – един от най-важните симптоми свързани с бременността;
  • гадене и повръщане, провокирани от силни миризми или храни;
  • умора, сънливост, главоболие;
  • често уриниране, чувствителност в областта на гърдите;
  • промяна в настроението; констипация; пигментация на кожата;
  • понякога се наблюдава повишена базална температура.
#Бременност и раждане

Ако вече сте си направили тест за бременност и той е положителен, вероятно нямате търпение да си запишете час при акушер-гинеколог, който също да потвърди бременността. Но кога е най-подходящият момент, който да не е нито много рано, нито много късно? Препоръчително е първият преглед да се насрочи поне една седмица след датата на очакваната менструация, когато се предполага, че вече сте бременна в 5-а гестационна седмица. В този период, бременността може да се установи чрез ултразвукова диагностика (УЗД), която дава възможност да се види т.нар. плоден сак. Само 2 седмици по-късно, когато сте в 7-ма гестационна седмица чрез ехографско изследване вече може да се регистрира и сърдечната честота на Вашето бебе, както и дали бременността се развива в матката, маточната кухина.

#Бременност и раждане

Обикновено регистрацията в женска консултация се случва между 7 и 13 г.с. според практиката на различните медицински центрове.

В периода между 7-10 г.с. при регистрация в женска консултация се осъществява първият по-обстоен преглед от акушер-гинеколог, който включва няколко аспекта:

  • Снемане на майчина анамнеза: години на бременната, придружаващи заболявания; хирургични намеси, провеждани специфични терапии, наличие на алергии, рискови фактори, фамилна обремененост, вредни навици.
  • Оценяват се антропометрични данни – ръст, тегло, размери на таза на бременната; измерва се артериалното налягане
  • Извършва се ултразвуково изследване, което обикновено е трансвагинално (през влагалището), което предоставя по-голяма видимост в този срок на бременността.
  • Изчислява се вероятният термин на раждане спрямо датата на последната редовна менструация.
  • Назначават се рутинни изследвания – пълна кръвна картина (ПКК); урина; СУЕ; кръвна група и RH фактор; кръвна захар; микробиология на влагалищен секрет; взима се онкоцитонамазка от шийката на матката; правят се серологични изследвания за сифилис, хепатит В (хепатит С) и СПИН.
#Бременност и раждане

Фолиевата киселина е витамин В9 (фолацин). Той се среща естествено, под формата на фолати, в храни като тъмнозелени листни зеленчуци, портокали, пълнозърнести храни, говеждо месо. Някои хранителни продукти като хляб, масло и зърнени закуски също имат добавена фолиева киселина. Обикновено продуктите обогатени с фолиева киселина са маркирани със символа „F“ на етикета.

#Бременност и раждане

Фолиевата киселина намалява риска от вродени увреждания на бебето до 70% като спомага за правилното развитие на гръбначния стълб, мозъка, образуването на ДНК, и доброто развитие на клетките. Приемът на фолиева киселина е изключително важен още преди забременяването или в първите няколко месеца на бременността като превенция за риска от нарушения в развитието на невралната тръба на плода и вродени малформации като спина бифида. Също може да помогне за предотвратяването и на други дефекти, като цепнатина на небцето. Фолиевата киселина е важна и за бременната жена, тъй като се свързва с витамин В12, за да образува здрави червени кръвни клетки. Липсата на фолиева киселина може да предизвика анемия. Другият, по-често срещан вид анемия се дължи на липсата на желязо.

#Бременност и раждане

Препоръчва се дневна добавка от 400 микрограма фолиева киселина веднага след като започнат опитите за забременяване. След това приемът продължава задължително през първите 12 седмици от бременността. Не забравяйте, че трябва да консумирате и много храни богати на фолиева киселина.

Ако сте имали дете с дефект на нервната тръба (NTD), рискът да имате и друго дете с NTD е по-висок. В този случай Вашият лекар ще предпише по-висока дневна доза фолиева киселина.

Ако приемате определени лекарства (например медикаменти за епилепсия), Вашият лекар може да Ви предпише по-висока доза фолиева киселина. Това е така, защото тези лекарства могат да доведат до лоша абсорбция на фолиевата киселина.

#Бременност и раждане

Брюкселско зеле, черен боб, грах фасул, леща, аспержи, броколи, малини, печени картофи, трици на люспи, твърдо сварени яйца, консервирана сьомга, портокалов сок, кафяв ориз, хляб.

#Бременност и раждане

Между 20 и 30 дена след зачеването се формира невралната тръба на ембриона, след което се затваря. От тази тръба в последствие се образуват гръбначен стълб, главен и гръбначен мозък, черепът на бебето. Спина бифида се наблюдава, когато защитната обвивка, която расте около гръбначния мозък на нероденото бебе, не се затваря правилно, оставяйки образуващия се мозък в директен контакт с околоплодната течност. Това може да доведе до трайно увреждане на нервите и понякога парализа.

След като достигнете 13 седмици от бременността си (второто тримесечие), можете да спрете да приемате добавките, ако искате, въпреки че ако продължавате да ги приемате това няма да ви навреди.

#Бременност и раждане

Здравословното хранене по време на бременност е много важно, но е важно да знаете, че има и храни, които трябва да се избягват.

Кои са те?

  • Сурово месо, пушени колбаси. Месото винаги трябва да се консумира след качествена топлинна обработка на висок градус до пълно приготвяне, което унищожава микробите.
  • Риби като акула, скумрия, треска, консерви от риба тон и бял тон, съдържат високи нива на живак, който преминава през плацентата и може да бъде особено вреден за развиващата се нервна система на бебето, мозъка и бъбреците.
  • Суши, миди.
  • Рохки и сурови яйца – тъй като те могат да бъдат заразени със салмонела.
  • Непастьоризираното мляко и млечните продукти от такова мляко – Меки сирена като фета, козе сирене, бри и мексикански сирена са изработени от непастьоризирано мляко, което може да съдържа бактерията листерия. Листерийната инфекция може да доведе до спонтанен аборт или преждевременно раждане.
  • Пикантни храни и подправки, защото може да причини проблеми с Вашето храносмилане
  • Фъстъци – те са силен алерген
#Бременност и раждане

Бременността води до промяна в начина на живот на всяка жена. Въпреки това, физическата активност е едно от нещата, което може да допринесе за нормалното протичане на бременността, ако се практикува правилно, умерено и спортните дейности се подбират внимателно. Не забравяйте да се консултирате и с вашия акушер-гинеколог.

Все пак едни от най-подходящите активности за бременни са:

  • Бързо ходене
  • Плуване и водна гимнастика, но не забравяйте, че трябва да избягвате горещата водата
  • Гимнастика за бременни
  • Йога за бременни

Неподходящи са спортове, които са свързани с повишен риск от падане, изискват скачане, рязко разтягане или тичане, предизвикващо задъхване. 

Останете активни и се вслушвайте в своето тяло.

#Бременност и раждане

Обонянието представлява способността да се определят веществата, които се намират във въздуха или са разтворени във водата по тяхната миризма, аромат.

Специализираните обонятелни рецепторни клетки се явяват първи ред неврони по пътя на обонятелната сетивност. Те са най-периферно разположените неврони и се локализират в лигавицата на горната носна конха и горната част на septum nasi. Човек има около 100 милиона рецепторни клетки, които могат да възприемат информация за различни нюанси на миризми.

Повечето бременни жени очакват сутрешното гадене и болките в гърба, но малко от тях са чували за дисгеузията – лош или необичаен вкус в устата. Това изненадващо често срещано състояние вероятно се дължи на хормоните на бременността.

Естрогенът е свързан с повишеното обоняние по време на бременността. Едно изследване във Филаделфия показва, че жените в детеродна възраст, имат по-голяма чувствителност към миризмите в сравнение с мъжете. Така че, когато нивата на естроген са по-високи или по-ниски, обонянието при жените може да се промени. Има доказателства, че остротата на обонянието се променя не само по време на бременност, а и по време на месечния цикъл и овулацията.

Обемът на плазмата (циркулирането на кръвта) в тялото се увеличава с до 50% по време на бременност, така че всичко, което се движи чрез кръвта до мозъка, достига по-бързо и в по-големи количества. Това увеличава нивото на отклик в тялото, поради което някои експерти смятат, че това е причината да се реагира по-остро на миризми. Центровете на обоняние – рецепторите, които долавят миризма – също са засегнати от тази засилена циркулация.

Ето, няма нищо странно в това, че всичко ви мирише, спокойно, нямате свръх-естествени сили. Всичко си има научно доказателство – просто ще сте супер Мама!

#Бременност и раждане

Допълнителното тегло, което наддавате по време на бременност, е от ключово значение за нормалното развитие на вашето бебе, а също и за поддържането на доброто ви здраве. По време на едноплодна бременност средно се наддават около 12-12.5 кг., а при многоплодна около 16 кг. Имайте предвид, че качването на килограмите зависи най-вече от индекса на телесната маса преди бременността (ИТМ). Важно е да следите колко килограма наддавате през целия период на бременността, защото наднорменото тегло може да доведе до някои усложнения като повишаване на кръвното налягане, гестационен дибает, раждане на бебе с наднормено тегло и др. Специалистите препоръчват през първия триместър от бременността наддаването на тегло да е около 2 кг., а през втория и третия триместър в рамките на 1—2 килограма месечно.

#Бременност и раждане

Бременността се отчита чрез т.нар. гестационна седмица. Терминът „гестационен“ произлиза от латинската дума “gestatio” – „нося, нося в утробата“, а в медицината е със значение „свързан с бременността“. Една гестационната седмица е с продължителност от 7 календарни дни като началото на първата седмица съвпада с началната дата на последната редовна менструация. 

#Бременност и раждане

Определянето на термина и какъв е срока на бременността е важен елемент в проследяването на бременността. Терминът се изчислява по формулата на Негеле, при която към първия ден на последната редовна менструация (ПРМ) се прибавят 7 дни и се изваждат 3 месеца. Но този метод не винаги е точен. 

Друг метод за определяне на вероятния теримин на раждане (ВТР) и определяне срока на бременността е ехографският – между 11-13 г.с., чрез измерване на дължината на плода от главичката до седалището или така наречения CRL (crown rump length). 

Най-точният начин за датиране на бременността и определяне на вероятния термин на раждане е когато се знае точният момент на оплождането. Но това е възможно само при асистирана репродукция. 

#Бременност и раждане

Несъмнено един от най-очакваните моменти през бременността е, когато почувствате първите малки движения, които подсказват, че бебето ви рита. Приема се, че бременната, която очаква за първи път дете, може да усети първите движения около 18-20 гестационна седмица. При втората бременност някои жени започват да усещат движения и малко по-рано. В началото те се усещат като мускулни спазми, но снаддаването на теглото на бебето нараства и мускулната му сила, и скоро движенията му ще започнат да стават все по-осезаеми. Разбира се, това са условни срокове, при всяка жена е индивидуално и срокът може да се мести с няколко седмици.

#Бременност и раждане

Момче или момиче? Това е вълнуващ въпрос, чийто отговор бъдещите родители нямат търпение да научат. Рутинно акушер-гинеколозите потвърждават пола на бебето чрез ехографски метод в периода 16-20 гестационна седмица. 

#Бременност и раждане

Тютюнопушенето по време на бременност уврежда здравето както на майката, така и на плода. Никотинът съдържа въглероден моноксид, който преминава директно в плода чрез плацентата и кръвта и на практика възпрепятства правилната оксигенация на всички органи и системи в тялото. Това от своя има отрицателен ефект върху растежа и развитието на плода в различни аспекти. 

Изследвания показват, че тютюнопушенето по време на бременността води до по-висок риск от:

  • Спонтанен аборт през първия триместър на бременността;
  • Отлепяне на плацентата;
  • Високо кръвно налягане;
  • Вродени дефекти и генетични аномалии на плода;
  • Преждевременно раждане;
  • Раждане на бебе с ниско тегло и ръст;
  • Мъртвораждане;
  • Ранна детска смъртност;
  • По-висока вероятност бебето да развие астма и/или други проблеми на дихателната система в детска възраст;
  • Развитие на алергии и атопични дерматити в детска възраст.
#Бременност и раждане

Имаме добра новина. За разлика от алкохола и цигарите, кафето е позволено по време на бременността. В най-общ план препоръката към бременните жени е да не приемат повече от 100-200 мг. кофеин на ден. Не забравяйте, че кофеин се съдържа, не само в кафете, но и във всички продукти с вкус на кафе, в някои безалкохолни напитки, шоколада и шоколадовите изделия, особено в шоколадовия сироп и горещото какао, черен и зелен чай, някои газирани напитки.

#Бременност и раждане

Пътешествията са част от нашия живот. Било то да са свързани с работа или за удоволствие. Имаме добра новина. Бременността няма да ни спре да “хванем” самолета и да излетим. Стига тя да е нормално протичаща бременност. Но има някои неща, за които трябва да се информирате предварително. Най-важното от тях е, че преди да предприемете пътуване със самолет задължително трябва да се консултирате с Вашия акушер-гинеколог. През първото тримесечие много от жените изпитват генерален дискомфорт като гадене и повръщане и летенето със самолет допълнително усилва неразположенията. 

Единодушно е мнението, че второто тримесечие в периода между 18-24 гестационна седмица е най-подходящия момент за пътуване със самолет, когато разликата в налягането при излитане и кацане не са проблем за плода. Но отново трябва да се вземе под внимание, че говорим за нормално протичаща бременност без усложнения. 

Да обърнем внимание и на третото тримесечие. При нормално протичане на бременността без усложнение летенето на бременните е позволено до 33-34 седмици, ако това не противоречи на правилата на дадената авиокомпания.

Добре е да носите със себе си документи, в които са записани особеностите в хода на Вашата бременност, тъй като не е изключено да бъдете помолени да подпишете документ, в който се казва, че авиокомпанията не носи отговорност за възможни рискове при полета.

#Бременност и раждане

По време на бременност крампите или болезнените схващания в областта на прасците са един от най-често срещаните проблеми. Това са внезапни, болезнени контракции на мускулите, които не могат да се контролират волево. Продължават от няколко секунди до няколко минути. Всяка втора бременна жена се буди нощем от тях.

#Бременност и раждане

Истинската причина за появата на крампите нощем все още не е установена, но една от възможните причини за появяването им по време на бременността е повишеното тегло и промяната в кръвообращението. Могат да бъдат свързани с подуване от натрупване на течности, защото натискът на разширяващата се матка забавя кръвта, която се връща от краката към сърцето.

#Бременност и раждане
  • Стречинг – правете няколко леки разтягания на мускулите на краката преди да заспите;
  • Хидратирайте се – пийте поне по 8 чаши вода на ден
  • Разхождайте се, но с удобни обувки;
  • Повдигайте краката си на високо, за да отпочинат;
  • Също така не сядайте с кръстосани крака;
  • Масажирайте краката;
  • Вземете топла вана;
  • Хранете се правилно – нaбaветe си пo-гoлямo ĸoличecтвo ĸaлций с мляĸoтo, млeчнитe пpoдyĸти и лиcтнитe зeлeнчyци; и магнезий, чрез ĸaфявия opиз, бoбoвитe xpaни, ядĸитe, пълнозърнестите xpaни.
  • Гpижeтe ce зa здpaвeтo cи. Aĸo мycĸyлнитe cпaзми пpoдължaт дa Bи тopмoзят в няĸoлĸo пocлeдoвaтeлни дни, нeпpeмeннo пoтъpceтe лeĸapcĸa пoмoщ. Eднa ĸoнcyлтaция нямa дa Bи e излишнa, a тoвa, ĸoeтo щe пpeдпишe дoĸтopът щe e cъoбpaзeнo, ĸaĸтo cъc cъcтoяниeтo Bи, тaĸa и c пpeпopъчитeлни cъвeти, ĸoитo дa cпaзвaтe, зa дa пpeдoтвpaтитe пoявaтa нa тeзи бoлeзнeни cпaзми.
#Бременност и раждане

За да настъпи бременност, един от яйчниците трябва да отдели яйцеклетка и тя да попадна във фалопиевата тръба, където става оплождането. Там трябва да влезе в контакт със сперматозоиди, които да я оплодят. Оплодената яйцеклетка остава във фалопиевата тръба в продължение на период до 8 дни преди да се насочи към матката, където ще расте вашето бебе. Но ако оплоденото яйце се имплантира във фалопиевата тръба или някъде другаде в корема се наблюдава извънматочна бременност.

В 97-98% от извънматочните бременности става въпрос за развитие в маточната тръба, а случаите на ектопични бременности на други места (яйчник, коремна кухина, маточна шийка) са под 10% от всички случаи.

Смята се, че 2% от всички бременности са извънматочни, но трябва да се има предвид, че някои от тях прекратяват развитието си спонтанно и поради това не се установяват и лекуват. Второто уточнение е, че извънматочната бременност може да бъде застрашаващо живота състояние, което да изисква (спешна) хирургична намеса.

Симптоми на извънматочна бременност могат да бъдат:

  • Анамнеза за закъснение на менструацията
  • Генитално кръвотечение, което по характер е неправилно и оскъдно
  • Гадене и повръщане 
  • Коремна или тазова болка
  • Замаяност или слабост

Ектопичната бременност може да доведе до руптура на фалопиевата тръба. Ако това се случи, може да имате силна болка и силно кървене. Посъветвайте се с Вашия лекар незабавно, ако имате тежко вагинално кървене, което причинява замайване, припадък или болка в корема и таза.

Рисковите фактори:

  • Тазово-възпалителна болест
  • Предишна извънматочна бременност
  • Ендометриоза
  • Употреба на вътрематочни контрацептиви
  • Чести оперативни интервенции за лечение на тубарен стерилитет
  • Употреба на индуктори на овулацията 
  • Значителна дължина на тръбата

Поставянето на диагнозата:

  • Тест за бременност. Чрез него се установява наличието на бременност. За да се определи дали тя е ектопична, се използва радиоимунния тест за бета-субеденицата на човешкия хорионгонадотропин. Този тест улавя минимални количества от него в серума. При нормална бременност концентрацията на хормона се удвоява средно за 2 дни. При ектопичната бременност е намалена скоростта на удвояване на концентрацията на човешкия хорионгонадотропин.
  • Друг кръвен тест, който може да бъде полезен, е нивото на прогестерон, който е нисък (по-малко от 15 ng/ml) при пациентки с извънматочна бременност, в сравнение с нормална бременност.
  • Ехографско изследване.

Лечението на извънматочната бременност е консервативно и хирургично.

Преживяната извънматочна бременност може да бъде много стресираща, но шансовете за успешна последваща бременност са високи.

#Бременност и раждане

Прееклампсията е усложнение на бременността, което се характеризира най-често с високо кръвно налягане и наличие на белтък в урината и се проявява след 20 гестационна седмица. Оставена нелекувана, тя може да доведе до сериозни, усложнения както за майката, така и за бебето.

Прееклампсията може да започне внезапно, както и да се развие постепенно. Някои от основните симптоми са:

  • Повишено кръвно налягане – 140/90 или повече
  • Отоци по ръцете, краката и лицето
  • Силно главоболие
  • Внезапно и прекомерно наддаване на тегло ( >1,5-2 кг./седмично)
  • Промени в зрението – замъгляване, двойно виждане или поява на светкавици или жълти кръгове
  • Силна болка в епигастралната област, гадене, повръщане
  • Високи нива на протеин (белтък) в урината

Прееклампсията, в световен мащаб, е най-честата причина за преждевременно раждане.

Днес, първата крачка към превенцията на това усложение е скринингът за прееклампсия, който се прави още в първи триместър на бременността. Той обхваща също така и втория и третия триместър, съответно в 20-24 г.с. и 30-34 г.с. Щастливи сме, че и в България има специалисти по майчино-фетална медицина, които благодарение на скрининга за прееклампсия могат още в 11-13 г. с. да открият и дадат индивидуален риск за бременните, които ще развият нежеланото усложнение, да диагностицират правилно и да предложат адекватна профилактика с цел избягване на последващи усложнения.

#Бременност и раждане

Еклампсията е утежнена прееклампсия и е животозастрашаващо състояние на бременността, което се характеризира с тонично-клонични гърчове, съпроводени със загуба на съзнанието и/или изпадане в кома. Настъпва при 1% от всички жени развили прееклампсия, което е 5 случая на всеки 10 000 раждания. При това състояние се наблюдава вазоспазъм в мозъка, което крие риск от настъпване на кръвоизливи, оток, исхемия, хипертензивна енцефалопатия, метаболитна енцефалопатия. При засягане на бъбреците се установяват белези на остра бъбречна недостатъчност. При спазъм на чернодробните съдове се установява жълтеница и хемолитична анемия. При наличие на чернодробни некрози се установява картина на тежка чернодробна кома. Причина за смъртта при еклампсията е мозъчния инсулт, белодробния оток, сърдечната недостатъчност, тежката респираторна или метаболитна ацидоза. Еклампсията оказва неблагоприятно влияние и върху плода, защото се намалява обемът на кръвотока и скоростта му към плацентата и фетуса. Настъпва хронична хипоксия, хипотрофия (интраутеринна ретардация на плода – изоставане на растежа на плода). При липса на адекватна реакция от медицинския екип се стига до екзитиране на фетуса.

#Бременност и раждане

Синдромът на ХЕЛП е рядко, но опасно акушеро-гинекологично заболяване и има симптомите на тежка форма на прееклампсия.

Абревиатурата ХЕЛП идва от английските думи хемолитична анемия (Hemolytic anemia), високи чернодробни ензими (Elevated Liver enzymes), ниски тромбоцити (Low Platelet count). За първи път е идентифициран като заболяване, различно от прееклампсията, през 1982 г. от д-р Луис Вайнщайн (Dr Louis Weinstein). 

Това е акушеро-гинекологично заболяване, което застрашава живота както на майката, така и на бебето. Развива се в късните етапи на бременността и до 6 седмици след раждането. Ако не се вземат навременни мерки, настъпват увреждания на органите (бъбреци, черен дроб), ендокринната система на родилката, а понякога и на плода, стига се до кръвоизливи поради рязко намалените нива на тромбоцитите, което възпрепятства съсирването на кръвта, както и гърчове. Лечението на HELLP е спешно родоразрешение и за съжаление крие много висок риск от фатален край за майката.

#Бременност и раждане

Гестационният диабет е състояние, което се наблюдава при близо 7-10% от бременните жени. Развива се най-често между 24 и 28 гестационна седмица и се свързва с повишени нива на кръвната захар. 

Нелекуваният гестационен диабет може да създаде предпоставки за усложнения при бременността и раждането – високо кръвно налягане, риск от прееклампсия, раждане на дете с по-високо тегло и трудности при родоразрешението. 

Някои от предпоставките за развиване на гестационен диабет са: високо кръвно налягане; фамилна обремененост за диабет; затлъстяване или наднормено тегло (ИТМ ≥ 25 кг/м2) преди и по време на бременност; многоплодна бременност; предишно раждане на дете с тегло над 4 кг. и други.

Някои от основните симптоми могат да бъдат: постоянно умора; замъглено зрение; постоянна жажда; често уриниране; замаяност; рязко покачване или намаляване на теглото; повишено количество на околоплодната течност или голямо за срока на бременността бебе.

При съмнения за гестационен диабет ще ви бъде назначено изследване за обременяване с глюкоза (орален-глюкозотолерантен тест).

При потвърждаване на диагнозата ще ви бъде изготвен подходящ хранителен и двигателен режим, а при по-тежък случай ще се назначи приемът на перорални медикаменти.

 

#Бременност и раждане

Пренаталната диагностика е сбор от диагностични процедури, които служат за определяне на възможните рисковете на бременността както за майката, така и за детето. Включва методи и техники, които позволяват да бъдат установени различни отклонения (морфологични или функционални) в нормалното развитие на плода още преди раждането му. Към методите на пренаталната диагностика принадлежат: биохимичния скрининг, амниоцентезата, хорионбиопсия, кордоцентезата и феталната морфология.

#Бременност и раждане

Скринингът за хромозмни аномалии, започва да се прилага още в началото на миналия век. През 60-те години като основен рисков фактор е бил възрастта на майката.  В началото на 90-те години се въвежда скрининга за нухална транслуценция за синдром на Даун. От средата на 90-те години на миналия век той включва майчина анамнеза, нухалната транслуценция и два биохимични параметъра, свързани с бременността – плазмен протеин А (PAPP-A) и свободен BHCG, на базата на които се калкулира индивидуален риск за Тризомия 21 (синдром на Даун), Тризомия 18 (Синдром на Едуардс) и Тризомия 13 (Синдром на Патау). А в края на 90-те години и началото на 21 век търсенето на вродени малформации започнало да се извършва през първия триместър на бременността, а не както до сега – във втория триместър. Това станало възможно благодарение на внедряването на ехографското изследване в акушерството от професор Кипрос Николаидис, който предлага новия модел на грижи за бременност и обръща конвенционалната пирамида на пренатални грижи.

Въпреки че много жени и лекари все още гледат на този скрининг предимно като компонент на скрининга за синдром на Даун, той има многобройни предимства, като точното датиране на бременността, ранната диагностика и оценка на многоплодна бременност, диагностициране на спонтанен аборт, оценка на феталната анатомия, идентификация на маточни аномалии. Също така, може да се оцени риска от редица структурни аномалии и фетални синдроми, както и усложнения, характерни за късните гестационни седмици, като прееклампсия и фетална растежна ретардация.

#Бременност и раждане

Трансфузионният синдром (twin-twin transfusion syndrome (TTTS) е заболяване на плацентата и възниква само, когато имате близнаци, които споделят една и съща плацента.

В тези случаи се наблюдават необичайни или небалансирани кръвоносни съдове в споделената плацента. По-конкретно, една артерия се отклонява от пъпната връв на близнака „донор“, влизайки в плацентата, за да получи кислород и хранителни вещества от кръвообращението на майката. За съжаление, съответната вена, която нормално би донесла богатата на хранителни вещества кръв обратно към същия този плод, се насочва към другия близнак чрез тази необичайна „артерио-венозна“ връзка. В резултат на това, ако няма връзки, течащи в обратната посока, единия близнак получава твърде много кръв, а другият твърде малко. Така „донорът“ е изложен на риск от проблеми като дехидратация, анемия и забавяне в развитието, а другият близнак „реципиент“, чиято система получава прекалено много кръв, има проблеми с високо кръвно налягане и сърдечна недостатъчност. Това усложнение може да бъде с фатален край за бебетата, както и да крие някои рискове за майката.

Когато плодът е анемичен или няма достатъчно кръв и кислород, той се опитва да използва това, което е най-ефективно и притока на кръв се насочва към най-важните органи (мозъка и сърцето) за сметка на други жизненоважни органи, като бъбреците. По този начин близнакът „донор“ почти няма да уринира.

Намалената амниотична течност се нарича „олигохидрамнион“, докато високото ниво на амниотичната течност се нарича „полихидрамнион“. TTTS се диагностицира чрез ултразвуковите находки на висока амниотична течност (polyhydramnios) в амниотичната торбичка на единия близнак (реципиента) и ниска амниотична течност (oligohydramnios) около другия близнак (донора). Това е комбинация от олигохидрамнион и полихидрамнион. Ултразвуковото изследване е от решаващо значение за правилното откриване и диагностициране на TTTS по време на бременност.

#Бременност и раждане

Резус факторът е вид белтъчна молекула, намираща се по външната повърхност на червените кръвни клетки. Ако имате такъв белтък по мембраната на червените кръвни клетки, сте резус положителна (Rh +), а ако го нямате – сте резус отрицателна (Rh -). 85% от хората на планетата са Rh +. Наличието на този белтък се унаследява генетично от родителите, като типът на унаследяване е доминантно-рецесивен. Тоест, ако майката е с отрицателен резус-фактор, а бащата – положителен, плодът може да бъде или положителен, или отрицателен. Ако и майката, и бащата са с отрицателен резус-фактор, новороденото също ще бъде с отрицателно Rh. 

#Бременност и раждане

Резус – изоимунизационната болест е състояние по време на бременността, характеризиращо се с образуване на антитела в майчиния организъм. Когато Rh(-) майка е бременна с Rh(+) плод, е възможно да настъпи резус сенсибилизация.  При последваща бременност антителата преминават през плацентата, попадат в кръвоносната система на бебето и предизвикват хемолитична болест. Колкото повече са антителата, толкова по-сериозни могат да бъдат последствията. Сенсибилизация на майчиния организъм може да настъпи при следните състояния:

  • Спонтанен аборт
  • Прекъсване на бременността – пожелание, по медицински показания
  • При инвазивни манипулации като хорионбиопсия (вземане на въси от външната обвивка на ембриона); амниоцентеза (анализ на околоплодените води): кордоцентеза (анализ на кръв от пъпа).

При RH (-) майки се изследват Ало-Еритро антителата.

Чрез ултразвуково изследване (УЗИ) стриктно се проследяват състоянието на плацентата, околоплодните води и пъпната връв, както и органите на плода. 

Ако в организма на майката отсъстват антитела, то за да се предотврати появата на резус-конфликт през 28-а седмица се поставя анти де гама глобулин.

#Бременност и раждане

Серклажът е оперативна интервенция за поставяне на шев на влагалищната част на маточната шийка с цел предотвратяване на спонтанен аборт или преждевременно раждане. Най-добрият момент за поставянето му е между 14-18 г.с. на бременността. Конецът се сваля приблизително 2 седмици преди термина или в момента, в който лекарят прецени, че не е проблем да започне раждането. Хирургичната процедура се извършва след поставянето на упойка. Макар и рядко, понякога след интервенцията има риск от инфекция, вагинално кървене, преждевременно отваряне на околоплодния мехур, спонтанен аборт, преждевременно раждане.

#Бременност и раждане

Трансфузионният синдром е прогресивно разстройство, ранното лечение може да предотврати усложнения, включително преждевременно раждане и преждевременна руптура на мембраните, дължащи се на прекомерна течност (polyhydramnios). Лечението на TTTS зависи от тежестта на състоянието и текущия стадий на бременността.

При по-леки до умерени усложнения се прилага така наречената амниоредукция – изтегляне на околоплодна течност от единия амниотичен сак и преливането й в другия, за да се изравни количеството и за двата плода.

При по-тежки случаи се прибягва до лазерна аблация на плацентарните съдове. Това означава, че чрез лазер се блокират някои от кръвоносните съдове, водещи към единия близнак, за да се компенсира другият чрез пренасочване на кръвотока.

#Бременност и раждане

Ултразвуковото изследване, известно още като ехография, е неинвазивен метод за образна диагностика и е задължителна практика при пренаталните грижи. Доказано е, че изследването не причинява вреда за майката или бебето.  Използва се за визуализиране на вътрешните структури и органи на бебето, както и за диагностициране на заболяване или за изключване на патология.

 

#Бременност и раждане

3D сканирането показва снимки на бебето ви в три измерения. 4D сканирането показва движещи се 3D изображения на вашето бебе, като времето е четвъртото измерение.

Естествено е да бъдете развълнувани от предстоящия първи скан. Някои майки са разочаровани от стандартните 2D скана, защото всичко, което виждат, е сиво и с размазано очертание. Това е така, защото се вижда точно през бебето ви и снимките показват вътрешните му органи.

С 3D и 4D технологията се вижда кожата на бебето, а не само органите му. Може да видите формата на устата и носа на вашето бебе, можете да забележите прозявяването или друго движение. А това наистина е вълнуващо.

2D, 3D и 4D скана се считат за безопасни, защото се състоят от двуизмерни изображения, превърнати в картина. Въпреки това, експертите не препоръчват 3D или 4D да се правят само за сувенирна снимка или за запис, защото това означава, че излагате бебето си на повече скана, отколкото е необходимо от медицинска гледна точка.

3D и 4D сканиране може да предостави повече информация за анатомията на бебето. Тъй като тези сканирания могат да покажат повече подробности от различни ъгли, те могат да помогнат при диагностицирането на различни аномалии. В резултат на това специалистите по фетална медицина използват триизмерни сканирания, тъй като са медицински необходими.

Специалните преобразуватели и софтуер, необходими за извършване на триизмерни и 4D сканирания, са много скъпи. Така че е малко вероятно тези сканирания да заменят нормалните 2D, използвани за масовата рутинна грижа през бременността.

#Бременност и раждане

Един от основните елементи в проследяването на бременността е определяне на срока на бременността и определяне на датата на вероятния термин на раждане (ВТР). За определяне на ВТР се използва ехографски метод – чрез измерване на парието-сакралния размер (CRL- crown rump length) в първи триместър между 11 и 13+ г.с. Този начин на датиране на бременността е доказан чрез статистически достоверно проучване от професор Николаидес във Лондон, Великобритания още през 90-те години на миналия век.

Как става измерването?

С ултразвук се визуализира ембриона/плода в цяла дължина в нефлектирано положение като първо се установява надлъжното сечение на матката и гестационния сак (след 9 г. с. като ориентир може да се използва гръбначния стълб). Образът се замразява и се поставят два маркера линеарно свързващи върха на главата и най-изпъкналата точка на седалището. С вградена компютърна програма в апарата се изчислява измерената дължина към съответната гестационна възраст. В световната и нашата литература с абсолютен консенсус се приема, че така определения гестационнен срок е най-точен поради експоненциалния растеж на плода в първи триместър.

#Бременност и раждане

Сърцето на нероденото бебе бие със собствен ритъм, за да покаже колко е ценен животът.

Около 7-а гестационна седмица от бременността, сърцето на бебето започва да бие. В този момент нормалната сърдечна честота на плода е почти една и съща с тази на майката, около 80-85 удара в минута. Тя ще започне да се увеличава с около 3 удара в минута на ден през този месец.

До началото на 9-та седмица от бременността, нормалната сърдечна честота на плода е средно от 175 удара в минута.

В края на 10-та седмица сърцето и цялата съдова система са окончателно изразени. С помощта на апарата Доплер вече могат да се чуят сърдечните тонове. Лявата половина на сърцето има за задача да доставя на останалите органи кръв богата на кислород и хранителни вещества, а дясната половина на сърцето връща обратно към белите дробове наситената с въглероден двуокис кръв.

В средата на бременността сърдечната честота е около 120-180 удара в минута и ще се забави през последните десет седмици, за да подготви бебето за живота извън утробата

#Бременност и раждане

Околоплодна течност или амниотична течност е бистра, светложълта течност, която се формира в ранните срокове на бременността. Тя обгръща нарастващото бебе и го предпазва от външни удари и инфекции. Има изключително важни функции през бременността и е от съществено значение за правилното здравословно развитие на плода. Тя е естествена среда, в която плодът се движи свободно и му осигурява правилно развитие на костно-мускулната система и подпомага развитието на храносмилателния и респираторния тракт.

#Бременност и раждане

Феталната морфология представлява обстойно и високо-специализирано ултразвуково изследване на всички основни органи и системи на плода. Включва три основни аспекта:

  • фетална биометрия – измерване на основни биометрични показателя на плода
  • морфология – оценка на анатомията на плода
  • оценка на плацентата и околоплодните води
  • дължина на маточна шийка
  • оценка на утеро-плацентарен кръвоток

В зависимост от гестационния срок това изследване дава информация за феталното развитие и протичането на бременността.

Важно е да се акцентира, че се извършва от специалисти по майчино-фетална медицина.

#Бременност и раждане

Предлежащата плацента (плацента превия) е състояние, при което плацентата е разположена в долния утеринен сегмент и се намира цялата или част от нея пред предлежащата част на плода.

В зависимост от разположението й в маточната кухина има следните видове:

  • Ниско прикрепена плацента превия (placenta praevia marginalis) – плацентата се намира на до 4 см. от вътрешния отвор на цервикалния канал.
  • Маргинална плацента – долният ръб на плацентата достига до вътрешния отвор на цервикалния канал
  • Плацента превия парциалис – при нея долният ръб на плацентата покрива частично вътрешния отвор на цервикалния канал.
  • Плацента превия тоталис – плацентата покрива целия вътрешен отвор на цервикалния канал. Като подвид е плацента превия централис, където средата на плацентата лежи върху цервикалния канал.
  • Плацента превия истмикоцервикалис – част от плацентата е прикрепена към лигавицата на цервикалния канал. 

Вашият акушер-гинеколог ще определи предлежанието на плацентата чрез ултразвуков преглед и ще планира поведението в хода на бременността. Удачно е да се приложат медикаменти за да се намалят маточните контракции и да се овладее евентуално кървенето. Ако кървенето е опасно за живота на майката се прибягва към цезарово сечение. Ако плодът е вече зрял и наближава термин се обсъждат два варианта за родоразрешение. Когато плацентата е ниско разположена се обмисля нормално раждане. Ако тя покрива пълно или частично цервикалния канал се извършва цезарово сечение. 

#Бременност и раждане

Хипотрофия е състояние, характеризиращо се с изоставане показателите на растеж на плода. Хипотрофичен плод е когато бебето е по-малко от нормалните за гестационната си възраст размери. Случва се в следствие на неефикасно функциониране на плацентата, което води до ограничен поток на хранителни вещества до плода. Този механизъм за оцеляване предпазва правилното развитие на мозъка, който обикновено нараства нормално за сметка на тялото. Поради това, повечето хипотрофични новородени са с пропорционално по-големи главички от телата им, в сравнение с родените с нормални размери бебета.

Причините включват различни заболявания, както у бременната, така и у плода. 

#Бременност и раждане

За първи път подготвителни контракции са описани през 1872 година от британския гинеколог Джон Бракстън Хикс, откъдето получават и наименованието си. Те представляват спорадични маточни контракции, които започват да се усещат с напредването на бременността и не представляват опасност. Започват като безболезнено стягане в горната част на мускулите на матката, което се разпространява надолу и причиняват втвърдяване на корема. Обикновено са краткотрайни и спират, ако промените позицията на тялото си. Понякога все пак могат да предизвикат дискомфорт, затова и лекарите съветват да пиете повече вода, да избягвате стреса, да се стремите да уринирате по-често.  

 

#Бременност и раждане

Излишното натрупване на околоплодна течност около растящото бебе се нарича полихидрамнион и засяга 1-4% от всички бременности. Обикновено се наблюдава през втория и третия триместър от бременността и може да бъде свързана с някои от следните причини: гестационен диабет; генетични нарушения на плода (Синдром на Даун, Едуардс или Патау); фетална анемия; инфекции (токсоплазма, CMV, рубеола, парвовирус, сифилис); нарушения на метаболизма на майката и други.

Полихидрамнион се установява чрез ултразвуково сканиране. Състоянието може да бъде леко, умерено или тежко. При тежките случаи има риск от:

  • преждевременно раждане;
  • руптура на околоплодния мехур;
  • отлепване на плацентата;
  • пролапс на пъпната връв;
  • мъртвораждане;
  • силно кървене след раждането. 

Всъщност многоводието рядко изисква лечение и по-често се прибягва към консервативни подходи и амниоредукция. 

 

#Бременност и раждане

Олигохидрамнион е едно от възможните усложнения по време на бременността и се характеризира с намалено количество околоплодна течност в амниотичния сак – под 500 мл. Това състояние се наблюдава при 0.5 до 4% от всички бременности. Може да бъде констатирано чрез ултразвуков преглед като най-подходящият момент за изчисляване на околоплодната течност е при извършване на феталната морфология между 20 и 24  гестационна седмица и при късната фетална морфология между 30-34 г.с.

Олигохидрамнионът се асоциира с аномалии на плода на пикочо-отделителната система (поликистоза на бъбреците, липса на бъбреци, нарушена проходимост на отделителните органи и други); плацентарна дисфункция – прееклампсия; при многоплодна бременност – фето-фетален трансфузионен синдром; употреба на ACE-инхибитори и други; наблюдава се и при преждевременно пукане на околоплодния мехур. Понастоящем няма ефективно лечение за олигохидрамнион. Бременната се наблюдава за признаци на инфекция, евентуално биват предписани антибиотици, бебето подлежи на ехографски мониторинг, в някои случаи се предприема болничен прием и включване на медикаментозен курс със стероиди. 

 

#Бременност и раждане

Протеинурията представлява наличие на повишено количество белтък в урината. Обикновено се причинява в следствие на увреждане на бъбреците, инфекция на пикочните пътища, хипертония, диабет и др. По време на бременност, протеинурията може да бъде свързана със здравословен проблем, застрашаващ както плода, така и майката. Ето защо се всеки месец се прави анализ на урината, за да се провери за наличието на белтък в нея. 

Основният риск, свързан с твърде висока протеинурия по време на бременност е развитието на прееклампсия. При наличието й се препоръчва вливане на плазма, кръв или не съдържащ натрий албумин, налага се и спазването на определен хранителен режим.

#Бременност и раждане

Спиналната упойка е ефективен метод за анестезия, при който упойващият медикамент се влива посредством катетър в епидуралното пространство в гръбначния стълб (преминава се през твърдата мозъчна обвивка). За разлика от епидуралната упойка, спиналната отнема всякаква чувствителност под мястото на поставянето й. Именно поради тази причина родилката не може да напъва и често се стига до допълнителни интервенции. Заради бързото си действие спиналната упойка се използва най-често при спешни операции с цезарово сечение.

#Бременност и раждане

Епидуралната упойка е златен стандарт за обезболяване при раждането, при който упойващият медикамент се влива посредством катетър в епидуралното пространство в гръбначния стълб (извън твърдата мозъчна обвивка). Обикновено се поставя при разкритие между 4 и 6 сантиметра и позволява многократното подаване на локален анестетик както по време на самото раждане, така и в периода след него. Този вид анестезия не влияе на нервните влакна, които улесняват работата на мускулите. Така се дава възможност на жената да поддържа нормално движение и се избягва отрицателно въздействие върху процеса на раждането.

#Бременност и раждане

Доплеровото изследване (велосиметрия) оценява кръвотока в майчино-феталната и фето-плацентарната циркулация.  Благодарение на специализирана ултразвукова техника се измерва кръвотока в различните съдове – маточните артерии, пъпната връв и отделните съдове на фетуса. Използва се за оценка и мониториране на растежа и състоянието на плода и прогнозиране на някои потенциални усложнения на бременността.

#Бременност и раждане

Феталната ехокардиография  е  високо специализирано ултразвуково изследване на сърцето на плода с цел изключване или диагностициране на вродени сърдечни малформации. Оптималният срок за феталната ехокардиография е 18-22-ра гестационна седмица. В този срок сърцето на плода е достатъчно голямо, за да се оценят структурите му.

#Бременност и раждане

Еднояйчните близнаци или близнаците, споделящи една плацента се наричат монохориални. Близнаците, които имат свой амниотичен сак и обща плацента са монохориални биамниални, а тези които имат и общ амниотичен сак се наричат монохориални моноамниални.

#Бременност и раждане

Трикуспидалната клапа разделя десните камера и предсърдие във феталното сърце. Нормално кръвта се движи в посока от предсърдията към камерите. Понякога се наблюдава движение на кръвта в обратна посока. Ако скоростта на този обратен кръвоток е по-голяма от 60см./сек., е налице т. нар. регургитация.

В 55% от случаите с регургитация се касае за Даун синдром, а в 30% – за синдром на Едуардс или Патау. Често това е маркер и за сърдечен дефект.

#Бременност и раждане

Дуктус венозус е малък кръвоносен съд в черния дроб на бебето, който доставя богатата на кислород кръв от плацентата. Изследването на кръвотока в този съд представлява съществена част от биохимичния скрининг, като същевременно изисква задълбочени познания в областта на доплеровото изследване и техническите параметри на ултразвуковия апарат.

Отклонения във формата на получените комплекси понякога се свързват с наличие на генетични дефекти, сърдечни аномалии и/или интраутеринна смърт на плода.

#Бременност и раждане

Свободният BHCG е бета субединица на човешкия хорион гонадотропин, друг гликопротеин, произхождащ от плацентата. Започва да се произвежда в тялото на жената още от самото начало на бременността. В рамките на една седмица след зачеването, количеството на веществото се увеличава няколко пъти, което дава възможност да се диагностицира бременност. Тестове за бременност дават резултати въз основа на съдържанието на BHCG в урината. ЧХГ е необходим за производството на естроген и прогестерон, които са въвлечени в развитието на плода и образуването на необходимите условия за растежа на ембриона. 

С анализ на ЧХГ може да се определи началото на бременността, но и да се получи информация за възможни нарушения, като заплаха от спонтанен аборт или извънматочна бременност. Ниските нива на хормона може да се наблюдава при многоплодна бременност, диабет и някои патологии. А много ниските количества може да говорят за забавяне в развитието на плода, плацентарна недостатъчност, или извънматочна бременност.

 

#Бременност и раждане

PAPP-A (Протеин А) е гликопротеин, който се среща в малки количества във всички жени и мъже. По време на бременност неговата концентрация се увеличава, като първо се продуцира от плода, а в последствие и от плацентата. Този белтък предпазва плода от имунната система на майката и участва в образуване на кръвоносните съдове (ангиогенеза) през ембрионалното развитие. При нормална бременност кръвното нивото на този протеин нараства до раждането. Основна му функция е да подобри бионаличността на инсулиноподобни растежни фактори (IGFs) чрез отделяне на инхибиторни свързващи протеини. Ниските нива на PAPP-A през първия триместър са свързани със синдрома на Даун, както и на други усложнения (прееклампсия, фетална растежна ретардация), свързани с лоша ранна плацентация. Свързан с бременността протеин А тест не трябва да се провежда преди 11-та гестационна седмица от бременността, защото серумното нивото на протеин А е ниско и отчетените резултати няма да бъдат достоверни.

#Бременност и раждане

Нухалната транслуценция (Nuchal translucency (NT)) представлява течност, която се намира в тилната област на плода и се намира между кожата и меките тъкани, покриващи гръбначния стълб. Дебелината й може да бъде измерена ехографски и спрямо дължината на ембриона се определя дали измерените стойности са приемливи или са увеличени. Колкото по-голяма е дебелината на нухалната транслуценция, толкова рискът за асоциирана хромозомна аномалия (в т.ч. синдром на Даун) нараства. И обратното, малката дебелина на нухалната транслуценция е свързана с по-нисък риск. Увеличената нухална гънка се асоциира не само с хромозомно заболяване, а и като маркер за сърдечна аномалия или голям структурен дефект.

За целите на скрининга за анеуплоиди в първия триместър, измерването на нухалната транслуценция трябва да се извършва от акредитиран специалист, като се използва стандартизирана техника, описана от Fetal Medicine Foundation.

Самостоятелно този белег открива около 70% от случаите на фетус със синдрома на Даун, но се среща често и при нормална бременност. Затова едновременно с феталната морфология трябва да се направи и серумен биохимичен скрининг.

#Бременност и раждане

Бебетата разпознават гласа на майка си още преди да се родят.

Слухът на ембриона се развива още в 7-ма гестационна седмица, а към 18-20-та седмица плодът доста ясно чува всичко, макар че звукът е малко приглушен заради стената на матката и околоплодните води.

След 20-та седмица плодът може да различи звуци в диапазон 500-1000 херца.

От 24-та седмица детето вече различава различни звуци и гласове по тембъра и интонацията: силните, нискочестотните и рязките звуци го плашат, а нежните и мелодични го забавляват.

Всъщност учените вече са доказали, че бебето чува майчиното сърце, чува майчиния глас, чува думите. Изследователи от Харвард правят експеримент като взимат 40 преждевременно родени деца (между 25 и 32 седмица на бременността) и ги разделят на две групи – на първата група бебета всеки ден пускат по 3 часа запис от гласа и сърцебиенето на майката, а втората група чува само ежедневните шумове в болницата. След 1 месец докторите правят скенер на мозъчетата на бебетата. При първата група бебета, слуховата кора била по-голяма от тази на бебетата от втората група. Това изследване за пореден път доказва колко е важно майките да говорят и пеят на своите бебета.

#Бременност и раждане

По време на бременност женският организъм претърпява редица хормонални и физиологични промени. Най-сериозната промяна е резултат от увеличените нива на хормоните естроген и прогестерон. Понякога количествата им могат да достигнат до десет пъти над нормата.

Промените в организма разбира се не подминават и устната кухина. В нея лигавиците стават значително по-раними. Кръвоносните съдове в лигавиците са по – разширени и много по- лесно се проявява кървене. Хормоните от друга страна пък стимулират растежа на бактериите в устата. Също така през бременността организмът е по-отслабен защото се отделят по-голямо количество хранителни вещества за плода. Поддържането на орална хигиена е от изключително важно значение за здравето на бременната.

Американския колеж по акушерство и гинекология (ACOG), съветва лекарите, че „жените трябва редовно да бъдат съветвани за поддържането на добро орално здраве, както и за безопасността и важността на оралните здравни грижи по време на бременност“.

  • Почиствайте зъбите си поне 2 пъти на ден, а при възможност и след всяко хранене;
  • Мийте зъбите си поне 2-3 минути с въртеливи движения;
  • Използвайте конци за зъби;
  • Хранете се рационално – консумирайте мляко, сирене, яйца, риба, свежи плодове и зеленчуци.
  • Не се страхувайте от зъболекаря – споделете му, че сте бременна (ако все още не е очевидно :)) и се погрижете за Вашето здраве.
#Бременност и раждане

Основни причини за преждевременно раждане са:

Вагинални инфекции

Едни от най-честите причини за преждевременно раждане са вагинални инфекции от рода на хламидии, трихомоназа, микоплазма, токсоплазмоза, бактериална вагиноза и т.н. Нормално матката е стерилна, но всеки възпалителен процес прави стените й непълноценни, затова бременността продължава до тогава, докато стените на матката могат да се разтягат, а след това организмът се опитва да се избави от плода.

Вирусни инфекции

Рубеола, цитомегаловирус, херпес, грип, аденовирусна инфекция.

Нетипично закрепване на плацентата

Т.нар. плацента превия.

Многоплодните бременностти

Те крият риск от преждевременно раждане, макар че има и случаи дори на преносване на близнаци. Раждането на недоносено бебе може да се случи при 75% от жените, които стават майки за първи път и при 45% от раждалите жени. Това се дължи на факта, че тъй като е по-разтегната от обикновено, матката се свива по-лесно. След влизането в седмия месец трябва изследванията да се правят по-често, прегледите да са през 15 дни и бременната да си почива максимално.

Възрастов фактор

При млади жени на 14-18 години или при пациентки над 35 години бременността се смята за рискова.

Хронични заболявания

Ако бременната има някакви заболявания от рода на хипертония повишен мускулен тонус, сърдечно-съдови заболявания, анемия малокръвие – недостиг на червени кръвни телца и/или хемоглобин в кръвта, заболявания на белите дробове или черния дроб и т.н., добрата пренатална грижа и стриктното проследяване от специалист са задължителни.

Особено внимателни трябва да са жените, които имат хронични и остри възпалителни процеси на матката; ендометрия; тези, които са правили аборти, а и тези които са имали спонтанен аборт. При наличие на възпалителен процес, той трябва да се излекува своевременно.

Удар, травма, прекалено физическо натоварване

Това също са фактори, които могат да допринесат за преждевременното раждане.

Истмико-цервикална недостатъчност

Втората най-честа причина за преждевременно раждане е истмикоцервикална недостатъчност (ИЦН). ИЦН е анатомична несъстоятелност на мускулите на шийката на матката в областта на вътрешния й отвор.

ИЦН може да бъде вродена (много рядко) и придобита. Развитието й може да бъде предизвикано от травми на шийката на матката при аборти, тъй като се използват метални инструменти. Също така може да бъде в следствие на разкъсвания на шийката на матката при предишни раждания (при голям плод или при използване на акушерски инструменти), грубо разширение на канала при изследване на матката. Много често ИЦН се появява при повишено съдържание на тестостерон в кръвта. При вродените състояния, основна причина за възникване на ИЦН е дефект на мускулната тъкан.

В резултат на това, вътрешният отвор на маточната шийка не удържа растящия през бременността плод, шийката се отваря и настъпва спонтанен аборт или преждевременно раждане.

Прееклампсия
заболяване през бременността, характеризира се с наличие на повишено кръвно налягане, повишен белтък в урината след 20 г.с.

Прееклампсията се характеризира с високо кръвно налягане (хипертония), отичане и подпухване на ръцете, глезените и лицето, бързо повишаване на телесното тегло (1,5-2 кг. седмично) и нарушения в съня. Всъщност обаче това са само видимите белези, че в организма на жената нещо не е наред. Характерно за преекплампсията е и повишеното ниво на белтъчини (албумин – белтък, който се синтезира в черния дроб и представлява около 60% от общия белтък в кръвта), отделяни от бъбреците, в урината и силно главоболие. Позната още като „токсемия“ (наличие на отровни вещества в кръвта), прееклампсията обикновено се проявява през последния триместър на бременността и се развива много бързо.

Нарушава се функцията на бъбреците, а протеините на кръвта се пренасят в урината. При влошаване на състоянието се засягат и някои други жизненоважни органи, в това число черния дроб, белите дробове, сърцето и съсирването на кръвта. Така настъпват опасни усложнения като еклампсия хипертонично усложнение на бременността, тежка форма на прееклампсия. Протича с пристъпи от гърчове, безсъзнание, хипертония, отоци. Наблюдава се през втората половина на бременността. (гърчове), мозъчни кръвоизливи, белодробен оток (в следствие на течност в белите дробове, заради нарушена сърдечна дейност), увреждания на черния дроб и разреждане на кръвта. За щастие тези усложнения са рядкост.

При прееклампсия кръвоснабдяването на плацентата може да бъде нарушено. Това е опасно, тъй като ако плацентата не получава достатъчно кръв, бебето не получава достатъчно кислород и хранителни вещества. Това може да бъде причина за по-ниско тегло при раждането (хипотрофия забавения вътреутробен растеж – забавения растеж на плода в матката. Хипотрофията е състояние, което настъпва при продължителен намален внос на белтъци или при състояния, които смущават тяхното усвояване от организма.) и други проблеми за бебето.

Прочетете повече за причините за преждевременно раждане в следните материали:

Защо моето бебе се роди по-рано? Причини за преждевременното раждане

Причини за преждевременно раждане и превенция

#Бременност и раждане

Всяко бебе, родено по-рано от 37 седмица от бременността, се счита за недоносено.

Според рожденото си тегло, недоносените бебета се класифицират, както следва:

  • I степен – 2500 – 2000 грама
  • II степен – 2000 – 1500 грама
  • III степен – 1500 – 1000 грама
  • IV степен – под 1000 грама

Според гестационната възраст:

  • Умерено недоносено бебе – родено между 35 и 37 гестационна седмица
  • Много недоносено бебе – родено между 29 и 34 гестационна седмица
  • Екстремно недоносено – родено между 24 и 28 гестационна седмица
#Бременност и раждане

Рожденото тегло на всяко недоносено бебе зависи от гестационната седмица, в която е родено, здравословното му състояние и начина на протичане на бременността. Теглото на бебетата, родено преждевременно може да варира, като един от най-показателните и обнадеждаващи примери е Мадисън, родена в 23 г. с. с тегло 250 гр., чиято история, можете да прочетете тук.

#Бременност и раждане

В световен мащаб всяка година се раждат около 15 млн недоносени бебета – това се равнява на 10% от общата популация на новородените. Честота на преждевременни раждания в България следва световните тенденции, като у нас всяко десето бебе се ражда по-рано, което се равнява на приблизително 6000 бебета годишно.

#Бременност и раждане

Не. За да бъде една болница подходяща за отглеждане на недоносено новородено, следва тя да разполага с интензивен неонатологичен сектор от II или III ниво, което дава възможност на медицинския екип за интензивно лечение и реанимация на бебетата при нужда. Ако бебето ви се роди в болнично заведение, което не разполага с неонатологично отделение или отделението е от I-во ниво, ще бъде необходимо транспортиране на детето след раждането до друго лечебно заведение, разполагащо с необходимите условия за отглеждането му.

При риск от преждевременно раждане, когато има достатъчно време за реакция, най-добрият вариант е родилката да бъде транспортирана до лечебно заведение с достатъчно високо ниво на неонатологично отделение, преди раждането на бебето. Най-безопасният транспорт за бебето е, докато то е все още в майчината утроба.

Разбира се, има ситуации, в които е невъзможно да се реагира достатъчно бързо, за да се транспортира майката. Тогава се пристъпва към раждане в най-близката болница, като се вземат всички необходими мерки за безопасността на бебето и майката. Ако състоянието на бебето изисква интензивно лечение, то се транспортира до болница с подходящо ниво неонатологично отделение.

#Бременност и раждане

Не случайно един от девизите на Фондация „Нашите недоносени деца“ е „Най-големите герои са най-малките“. Преждевременно родените бебета показват сила, дух и желание за живот, които рядко имат аналог. Знаете ли, че най-малкото оцеляло бебе е родено 19 седмици по-рано? Момченцето, родено в Алабама, САЩ, е избързало с появата си с цели 132 дни. А най-малкото българско бебе, което днес расте като една лъчезарна и палава дама, е Мадисън, тежаща едва 250 гр. при раждането си.

Всяко недоносено новородено има своята неповторима история. Оцеляването на малките бебета зависи от множество фактори, сред които гестационна възраст, тегло, индивидуално здравословно състояние и придружаващи заболявания. Вярвайте във вашите малки герои и знайте, че те правят всичко по силите си, за да пораснат и да бъдат в прегръдките ви.

#В болницата

Интензивното неонатологично отделение е звено за оказване на интензивни грижи на бебета, родени преждевременно, с ниско тегло или с влошено здравословно състояние. В зависимост от нивото си на компетентност и възможност за предоставяне на интензивни грижи, неонатологичните отделения се делят на I, II и III ниво, като колкото по-високо е нивото на компетентност, за толкова по-малки бебета има право да се грижи екипът на неонатологичното отделение. Отделенията от I ниво се грижат за доносените и здрави бебета или такива с минимални затруднения, докато отделенията от II и III ниво поемат грижите съответно за бебета, родени над 1200 гр. и новородени под 1200 гр.

#В болницата

Неонатологичните отделения в България са организирани в три степени на компетентност, съобразно брой раждания, оборудване с медицинска апаратура, персонал, извършвани медицински дей­ности. Транспортиране на недоносеното се налага, когато то се нуждае от по-високо ниво неонатологична помощ – апаратно подпомагане на дишането, лечение със сърфактант, продължителна интензивна терапия, изследвания, проследяване и други. Вашият лекар ще ви обясни кое налага превеждането на вашето бебе.

Съобразно състоянието на бебето при част от случаите превеждането трябва да стане възможно най-бързо. Това се налага, когато бебето има затруднени жизнени функции или влошаване на състоянието. Лекарят осигурява оптимална подготовка за транспорт – апаратно подпомагане на дишането и/или кислород ако е необходимо, оптимална телесна температура, венозен източник, стабилна сърдечна дейност и др. Навременното и в стабилизирано състояние превеждане на бебето, има важно значение за благоприятното повлияване на състоянието му, както и за предотвратяване на евентуални по-късни негативни последствия.

Повече по темата прочете в:

#В болницата

Хипотрофията е състояние, което настъпва при продължителен намален внос на белтъци или при състояния, които смущават тяхното усвояване от организма. Природата като че ли осигурява оцеляването на плода в матката, където поради една или друга причина, притокът на хранителни съставки през плацентата не е достатъчен.

Бебето е по-малко от нормалните за гестационната си възраст размери, но това му позволява да се развива добре, въпреки ограничения поток на хранителни вещества. Това е нещо като защитен механизъм на тялото, който се активира тогава, когато плацентата не функционира ефикасно и хранителните вещества, достигащи до плода, са по-малко от нужното или когато майката не се храни пълноценно, страда от заболяване, пуши и т.н.

Този механизъм за оцеляване прави така, че развитието на бебешкия мозък все пак да бъде предпазено. Мозъкът обикновено нараства нормално, за сметка на тялото. Поради това, повечето хипотрофични новородени са с пропорционално по-големи главички от телата им, в сравнение с родените с нормални размери бебета.

Бебетата с ниско тегло са рискови в първите дни след раждането си. Те са по-неустойчиви към инфекции, но при добри и качествени грижи, повечето се справят завидно добре. Чрез добра и пълноценна храна (за предпочитане е кърмата), такива бебета до първата си година догонват връстниците си в почти всички отношения.

В България честотата на децата с хипотрофия е около 1 до 2 %. Основните причини за настъпване на хипотрофия са недохранване, с намален прием на белтъци, както и различни заболявния, които възпрепядстват пълноценното усвояване на храната. При някои деца, родени с хипотрофия, могат да се наблюдават отклонения в храносмилателната и централната нервна системи. Хипотрофията се разделя на няколко степени, в зависимост от подкожната мастна тъкан, телесната маса и ръста.

 

#В болницата

Недоносените бебета обикновено са обгрижвани в кувьоз, където се регулира тяхната температура и се преливат интравенозни течности безопасно в стабилна среда. Кувьозите имат малки отвори, които позволяват на лекарите и сестрите да извършват манипулациите, а на Вас да докосвате своето бебе. Кувьозът поддържа топлината на бебето чрез влажен въздух, който се подава в него, което е важно, защото горещият и сух въздух отвън може да навреди на недоносените бебета, които са уязвими и с крехка кожа. Недоносените бебета изпитват трудност да контролират собствената си температура и могат да загубят много вода през кожата. Кувьозите предотвратяват това да се случи. Те също предпазват Вашето бебе от шума в неонатологичното отделение, инфекции и излишен допир.

#В болницата

Кувьозът не би могъл да причини слепота на бебето ви, ако кислородът в него е дозиран правилно – неговата функция е да поддържа среда на топлина и влажност, възможно по-близка до майчината утроба. Причината за нарушено зрение при някои недоносено бебета е свързана със степента на незрялост на органите и системите им, в това число – развитието на ретината. Ето защо е от изключителна важност проследяването на зрението на Вашето бебе както в периода на болничния престой, така и след изписването у дома.

#В болницата

В близост до Вашето бебе ще видите монитор за следене на жизнените показатели. Жичките на монитора са прикрепени към сензорни подложки, поставени на бебето. Това дава важна информация относно това как работят главните системи в тялото на бебето. Информацията от няколко различни типа монитора е често комбинирана в един апарат, който излъчва чрез монитор от телевизионен тип. Навярно сте забелязали, че към крака или ръката на бебето ви е прикрепен инфрачервен светлинен сензор – това е пулсоксиметър. Той показва количеството кислород в кръвта на Вашето бебе и е изключително важен уред, тъй като твърде малкото или твърде голямо количество кислород биха могли да причинят здравни проблеми в дългосрочен план.

Други помощни средства, които може би ще видите около своето бебе са: назална или орална сонда за хранене, ципап, назална канюла, интравенозен катетър и др. За всички тях сме се постарали да предоставим подробна информация тук.

#В болницата

Всяко бебе прието в интензивен неонатологичен сектор се нуждае от специално лечение/процедури, независимо от това дали има нужда от кувьоз, за да го поддържа топло или от вентилатор, за да му помага да диша. Поради тези специални потребности, всяко бебе ще бъде подложено на определен брой медицински процедури и изследвания, за да се определи как трябва да бъде лекувано и колко време трябва да се наблюдава неговия прогрес. Повече за изследванията и процедурите, планирани за недоносените бебета в неонатологичното звено, прочетете тук.

#В болницата

Синтезът на сърфактант нараства след 24 г.с. За това прекалено рано родените бебета страдат от липсата му, а това води до развитие на дихателна недостатъчност в първите часове и дни след раждането. Веществото се дава на бебетата, които се нуждаят от него чрез тръбичка, която прониква в гърлото и бавно освобождава веществото в дробовете. Белият дроб на недоносените деца е незрял, поради ранното раждане. Ролята на сърфактанта е да държи алвеолите на белия дроб в ръзгънато състояние, така че да може да се освобождава газообмяната.

Липсата на сърфактант води до това, че алвеолите колабират, което пречи да бъде осъществена основната дихателна функция да се обменя кислорода от атмосферния въздух, да преминава в кръвта и да се издиша въглероден диоксид. С напредъка на медицината е създадена тази субстанция, която се прилага след раждането на недоносеното бебе. Изкуственият синтез на сърфактант и лечението с него се считат за революция в неонатологията. Това води до значително повишение на преживяемостта на преждевременно родените бебета.

#В болницата

Когато бебето е родено прекалено рано, често белите дробове не са достатъчно развити, за да може да диша само. Някои недоносени бебета имат необходимост от допълнителен апарат за няколко дни, други бебета се нуждаят от най-модерните вентилатори за седмици, а има и такива бебета, които имат нужда от тях дори и за няколко месеца. Ситуацията на всяко бебе е строго специфична, затова не се притеснявайте да задавате своите въпроси на екипа, който полага грижи за бебето Ви.

#В болницата

Методите за подпомагане на дишането на недоносените бебета и новородени с влошено здравословно състояние варират, според състоянието и потребностите на децата. Недоносените деца се раждат с незрели органи и системи, а често сред най-засегнатите са именно белите дробове. Поради преждевременната си поява, в дробовете на недоносените бебета липсва синтез на веществото сърфактант, което кара алвеолите на белите дробове да колабират, а самите дробове да се слепват, което препятства самостоятелното дишане. В този смисъл, при някои недоносени, особено родените преди 32 г. с., се налага терапия със сърфактант (под формата на лекарствен продукт), за да се разгърнат оптимално дробовете и да се обезпечи функцията им.

В зависимост от индивидуалната ситуация на всяко бебе, е възможно да се наложи първоначално обдишване на апарат и създаване на позитивно налягане в дихателните пътища, както и подаване на кислород, жизнено важен за оцеляването на децата. Всичко това може да доведе и до някои промени в белите дробове, което да наложи последващо проследяване и превенция на заболяванията в ранна детска възраст.

Основните методи за подпомагане на дишането на вашето бебе  се осъществяват най-общо по следните начини:

  • Назална канюла – това е най-неинвазивният метод за подпомагане на дишането на бебето. Чрез назалната канюла се осигурява нисък приток на кислород, който преминава през тънка, мека, пластмасова тръба поставена в ноздрите на бебето.
  • CPAP – служи за осигуряване на постоянно положително налягане на кислород в дихателните пътища. Предоставянето на кислород под налягане помага на белите дробове да са разширени и намалява усилията, които са необходими на Вашето бебе, за да диша. За да се гарантира, че кислородът влиза в дихателните пътища на бебето, е важно устата му да бъде затворена. Понякога за тази цел се из­ползва малка кожена каишка, поставена под брадичката му. CPAP-ът поддържа дихателната тръба отворена по време на сън и предотвратява появата на дихателни паузи при бебета с апнеи и други дихателни проблеми. Това подпомагащо средство не диша вместо Вашето бебе, въздушният поток е под толкова налягане, колкото е необходимо за вдишването му от детето.
  • Механична вентилация – тя се прилага при бебета, които все още са твърде малки и неспособни да дишат самостоятелно. Ако ципапът не е достатъчен, за да се подпомогне дишането на Вашето бебе, малка пластмасова тръба (ЕТТ – ендотрахеална тръба) се вкарва през нослето или устата на бебето в трахеята. Дихателната тръба влиза в белите дробчета на бебето и позволяват подаването на кислород или въздух под налягане директно в дробчетата. Ендотрахеалната тръба се свързва с вентилатор (или респиратор) – машина, която подава затоплен и влажен въздух в дробчетата на бебето. Може да диша изцяло вместо Вашето бебе, а може и просто да подпомага дишането му. Количеството кислород, налягането и броя на вдишванията в минута могат да се регулират, така че да са най-подходящи за нуждите на бебето ви.

Още по темата можете да научите в лекцията “Белодробни заболявания при недоносените деца” от д-р Веселина Кендерова, както и в раздела „Оборудване в неонатологичното отделение: кое за какво служи?“ от Наръчник „Всичко за недоносените бебета“.

#В болницата

Бебетата достигат ниво на зрялост и възможност за координация на действията дишане – сукане – гълтане едва около 36-та гестационна седмица. Това означава, че преди този период е възможно бебето Ви да бъде предимно хранено със сонда, а с доближаването до момента, в който се очаква развитието на умение за хранене с биберон, медицинският екип постепенно ще започне да подготвя бебето чрез ежедневни опити за доставяне на необходимото количество мляко чрез биберон.
Поради различни причини, свързани с индивидуалното им развитие и потребности, някои бебета се нуждаят от повече време, за да преминат към хранене с биберон. Не пропускайте да попитате неонатологичния екип за всичко, което Ви притеснява или не разбирате добре по отношение на храненето на Вашето бебе.

#В болницата

Бактериалните инфекции за изключително често срещани при преждевременно родени бебета. Това налага приложението на антибиотично лечение за лечение на инфекцията. Антибиотичният курс на лечение обичайно има една от следните продължителности: 2-3 дни (майчини рискови фактори); 5-7 дни (пневмония, кожна инфекция, конюнктивит); 7-10-12 дни (септицемия, уроинфекция). Продължителни курсове – 14-21 дни, се провеждат при тежки септични инфекции, менингит, остеоартрит, некротичен ентероколит (НЕК) и са в зависимост от доказания причинител.
Лечението се прекратява при овладяване на клиничната симптоматика, нормализиране на параклиниката и негативизиране на микробиологичните резултати.

#В болницата

Лечението на недоносените бебета, престоя им в болница, както и всички необходими процедури и медикаменти се поемат изцяло от здравната каса.

С националната здравноосигурителна каса НЗОК работят както държавните, така и частните болници, така че родителите не заплащат нищо, докато бебето им е в лечебно заведение.

В някои от частните болници е възможно да е необходимо да бъде заплатен престоя на бебето на дневна база между две клинични пътеки, както и ако е необходимо да се приемат медикаменти, които не се покриват от НЗОК. Възможно е да се заплащат и някои медицински процедури. Всичко това зависи от конкретните условия на частното лечебно заведение.

#Кърмене и хранене

Вашето тяло знае, че бебето се е родило значително по-рано от нормалното и започва да се грижи за това да осигури оцеляването на детето. Тъй като недоносените бебета имат нужда от по-високи количества белтъци, мазнини, калций, фосфор, цинк, магнезий и други микроелементи, в първите 2-4 седмици след раждането вашето тяло се грижи да произвежда мляко, което съдържа повече от тях.

В последните 3 месеца от бременността през плацентата започват да преминават и да се натрупват в тялото на бебето големи белтъчни молекули – имуноглобулини. Както подсказва името им, те осигуряват имунитет на бебето срещу различни инфекции след раждането му. Вашето бебе се е родило по-рано и не е успяло да натрупа достатъчно защитни фактори за живот извън утробата. Затова тялото ви започва да концентрира имуноглобулини в млякото, което бебето ще поема, за да му ги предаде и да продължи да го пази.

Когато бебето се храни с кърма, част от тези защитни фактори „тапицират“ лигавицата на храносмилателната система и й помагат да съзрее по-бързо. Това намалява честотата на всички видове инфекции при недоносените бебета. Това е и един от механизмите, по който млякото ви съществено намалява риска бебето да развие едно от изключително опасните състояния при недоносените бебета – некротизиращ ентероколит (сериозно възпаление на червата, което изисква операция).

Съзряващите фактори в кърмата помагат и на белите дробове на бебето да се развиват по-добре. Те са една от причините хранените с кърма недоносени бебета по-рядко да развиват и проблеми с очичките и зрението (ретинопатия на недоносените).

Не само тялото на бебето, но и мозъкът му се развива бурно в седмиците, докато достигне термина. В последните месеци от бременността мозъкът удвоява размера и теглото си – а затова има нужда от специалните съставки за развитие, които кърмата съдържа. Според изследванията недоносените бебета, които получават кърма, развиват по-пълно интелектуалния си потенциал.

Съзряването на мозъка помага по-бързо да се развиват и рефлексите за хранене на бебето. Кърменето – директното кърмене на гърда! – от момента, в който това стане физически възможно, е по-малко стресово за бебето от храненето с шише. На гърдата бебето успява самичко да контролира струята мляко и може да спира, когато има нужда. По този начин насищането с кислород се стабилизира, сърдечният му ритъм остава равномерен, а вашето тяло му помага да поддържа телесната си температура.

И не на последно място – бебетата, които са изцяло хранени с кърма или получават по-голяма част кърма в храненето си в интензивно отделение, го напускат средно 1-2 седмици по-бързо! Вашето мляко ще помогне бебето да се прибере по-бързо у дома!

#Кърмене и хранене

Преждевременното раждане е изключително травматично събитие за всяка майка, с това разбира се идват и съмненията спрямо всичко, което сме си представяли във връзка с грижите за бебето. Много майки изпитват съмнения дали е възможно да кърмят, ако са родили преждевременно. Причините са много – стрес, несигурност, липса на достатъчно инфорамция как да подходят в този труден за тях момент, липса на достатъчно подкрепа в дните след раждането. Искаме обаче да ви уверим, че е напълно възможно да кърмите своето недоносено бебе! Да, няма да бъде лесно. Да, ще бъде предизвикателство. Но всъщност изцеждането на мляко за вашето бебе ще ви помага да усещате, че правите нещо конкретно и изключително важно. Усещането за пълните ви гърди е начин да чувствате постоянно физическа връзка с вашето бебе, дори когато то е далеч. Всяко шишенце с кърма ви напомня, че вие му помагате по-бързо да извърви пътя до момента, в който може да се върне в ръцете ви – и че го пазите и защитавате през цялото време.

Всичко, което е нужно да знаете за поддържането на лактацията, докато бебето ви е далеч от вас, както и относно кърменето на недоносено бебе, можете да намерите тук:

  • Кърмата е най-доброто! Съвети и препоръки от Христина Янева, IBCLC консултант по кърмене и основател на Асоциация „Подкрепа за кърмене“.
#Кърмене и хранене

Вашето тяло знае, че бебето се е родило значително по-рано от нормалното и започва да се грижи за това да осигури оцеляването на детето. Тъй като недоносените бебета имат нужда от по-високи количества белтъци, мазнини, калций, фосфор, цинк, магнезий и други микроелементи, в първите 2-4 седмици след раждането вашето тяло се грижи да произвежда мляко, което съдържа повече от тях.

В последните 3 месеца от бременността през плацентата започват да преминават и да се натрупват в тялото на бебето големи белтъчни молекули – имуноглобулини. Както подсказва името им, те осигуряват имунитет защита на организма от микроорганизми или вещества, носещи чужда генетична информация. Имунитетът бива: вроден и придобит, клетъчен и хуморален, неспецифичен и специфичен.

на бебето срещу различни инфекции след раждането му. Вашето бебе се е родило по-рано и не е успяло да натрупа достатъчно защитни фактори за живот извън утробата. Затова тялото ви започва да концентрира имуноглобулини в млякото, което бебето ще поема, за да му ги предаде и да продължи да го пази.

Когато бебето се храни с кърма, част от тези защитни фактори „тапицират“ лигавицата на храносмилателната система и й помагат да съзрее по-бързо. Това намалява честотата на всички видове инфекции при недоносените бебета. Това е и един от механизмите, по който млякото ви съществено намалява риска бебето да развие едно от изключително опасните състояния при недоносените бебета – некротизиращ ентероколит, остри или хронични възпалителни заболявания на лигавицата на тънките и дебелите черва.

идеалния случай, независимо от срока, в който е родено бебето, стимулирането на гърдите трябва да започне още през първите няколко часа след раждането.

При еднакви условия и организация на кърменето майките, които започват да изцеждат кърмата още през първите 24 ч, имат по-голям успех и произвеждат по-голямо количество кърма в края на първия месец в сравнение с тези, които започват по-късно.

В целия стрес около преждевременното раждане едва ли имате помпа под ръка. Изцеждането на ръка обаче е достъпен и лесен вариант за стимулиране на гърдите през това време. Коластрата е по-гъста и в малко количество, затова често тя се изцежда значително по-лесно на ръка, отколкото с помпа. Можете да помолите акушерките да ви покажат как да се изцеждате на ръка и да започнете да изцеждате и двете гърди на всеки 2-2,5 ч през деня и на около 4 часа през нощта.

През първия ден едва ли ще успеете да се цедите повече от 3-5 пъти. Това е нормално – но е важно гърдите да получат сигнал, че млякото ще е необходимо! На следващия ден ще се чувствате доста по-добре физически, така че е важно тогава да успеете да постигнете поне 8 изцеждания за 24 ч.

Първоначално количествата коластра, които изцеждате, ще са много малки.

Нормално е да получавате само капки при първите изцеждания.

Повече по темата можете да прочетете в раздел “Кърмене” от наръчник “Всичко за недоносените бебета”, както и в следните статии и материали:

#Кърмене и хранене

Някои майки на недоносени бебета споделят, че им е било препоръчано да приемат медикаменти за спиране на кърмата, защото не се знае дали ще могат да кърмят своето недоносено бебе. За щастие в днешно време медицината е много напреднала и недоносените бебета имат всички шансове да се радват на здраво и щастливо детство. Ако се питате дали е възможно да кърмете своето недоносено бебе, отговорът е “Да, разбира се, че е възможно!”. В сайта на фондация “Нашите недоносени деца” можете да прочетете много истории на щастливо кърмени недоносени бебета.

Лекарствата, използвани за потискане на лактацията, имат опасни странични ефекти, поради което по искане на Френската агенция по лекарствата е започната процедура за оценка на рисковете при тяхната употреба от Европейската агенция за лекарствата (EМА). Установено е, че употребата им не е оправдана, особено предвид това, че кърмата спира по естествен път ако липсва стимулиране на гърдите.

Понякога, поради липса на достатъчно информация и подкрепа, майките се съгласяват с приема на медикамент за спиране на кърмата, а след това решават, че все пак искат да кърмят бебето си. Макар че възстановяването на лактацията не е невъзможно, все пак е изключително предизвикателство. Някои медикаменти, като бромокриптина например, позволяват по-лесна релактация, но при други (достинекс) затруднението е значително, макар и не невъзможно.

#Кърмене и хранене

Обичайно, при поставяне на гърда, биберон или пръст в устата на новороденото, то веднага започва да извършва сукателни движения. Този рефлекс се появява още вътреутробно 14-а гестационна седмица (г.с.), когато бебето може да бъде наблюдавано да смуче пръстите си. При недоносените деца сукателният рефлекс може да бъде по-слабо развит и да е необходимо допълнително време за появата и усъвършенстването му. Около 32-34 г. с. се появява и рефлексът на търсене (когато докосваме областта около устата на бебето, то обръща главата си по посока на дразнението, отваряйки уста).
Гълтането, от своя страна, представлява сложно координиран рефлексен акт на придвижване на сдъвканата и пропита със слюнка храна от устата в стомаха, то също така подпомага процеса на очистване на горните дихателни пътища. За да се осъществи процесът на гълтане, се включват около 25 мускула. Целият процес се осъществява в две фази – волева (орална) и рефлексна (фарингеална и езофарингеална). В този смисъл храненето през устата е сложен процес, изискващ както наличието на определени рефлекси, така и координираност между отделните действия, доколкото фарингеалната фаза на преглъщането изисква спиране на дишането за 1-2 сек. и възобновяването му след това. В общия случай, недоносените бебета развиват своите умения за хранене (на гърда или от шише) около и след 37-ма седмица, тъй като тогава нервната им система е достигнала необходимата подготовка, за да синхронизира процесите на сукане, гълтане и дишане при хранене.

 

#Кърмене и хранене

Организацията във всяко неонатологично отделение, по отношение на приемането на кърма, е различна. В този смисъл, горещо ви насърчаваме да обсъдите ситуацията с неонатологичния екип, ангажиран с грижите и възстановяването на вашето бебе, за да договорите оптималния начин, по който да се случва носенето и храненето с кърма на вашето бебе. 

Полезна информация по темата можете да откриете в статията

#Кърмене и хранене

Няма съмнение, че най-добрата храна за недоносеното бебе е майчината кърма. При някои недоносени бебета (екстремно недоносени или със сериозно влошено здравословно състояние) е възможно да не отговаря напълно на хранителните им нужди. Затова са създадени обогатителите на майчина кърма, така че бебето да може да се възползва от всички незаменими хранителни вещества от млякото на мама, но в същото време да получи всички необходими допълнителни хранителни елементи, за да се осигури най-доброто и пълноценно хранене на бебето.

Обогатителите се добавят в изцедена кърма. Те съдържат допълнителни калории, мазнини (които спомагат наддаването), протеини (изграждането на мускули), калций и фосфор (подпомагат костната система) и някои есенциални витамини, които осигуряват по-бърз разстеж в първите седмици от живота на бебето. Някои обогатители са базирани на протеини от краве мляко, докато при други е използвана донорска кърма. Проучванията показват, че при бебетата, чиято диета е базирана изцяло на майчина или донорска кърма, се редуцират случаите на инфекции и особено развитието на некротизиращ ентероколит с над 70%. 

Обогатителите се използват в болнична среда, след преценка на специалист, в случай че бебетата в съответното отделение се хранят с кърма.

#В болницата

Повече от половината от недоносените бебета, родени между 23 и 24 седмици от бременността, ще преживеят раждането и ще имат шанс да живеят и извън неонатологичното отделение. Бебетата, родени преди 23 седмици, могат и да оцелеят – най-малкото такова бебе е Амилия Тейлър. 23-24 седмици често се счита за граница на жизнеспособността за недоносени бебета.
Бебета родени между 23 и 24 г.с. се считат за микро бебета.
Те тежат малко повече от половин килограм и са дълги не повече от 20 см измерени от главата до петите. Бебетата, родени по това време са покрити с фин косъм, наречен лануго. Въпреки че техните очи най-вероятно ще бъде затворени и/или клепачите им ще са все още сраснали, те ще имат напълно развити мигли и вежди. Те дори ще имат съвсем мънички нокти.
Повечето от органите на тялото са недоразвити в 23-24 гестационна седмица. Долните дихателни пътища едва сега започват да се развиват, така че родените през 23 и 24 седмица ще имат нужда от респираторна подкрепа за дълъг период от време.
Между 25 и 26 седмици, недоносени бебета тежат между 680 и 1000 гр и са около 22-23 см измерени от главата до петите.
Бебетата, родени по това време се наричат микро бебета (micro preemies) – те са изправени пред дълъг престой в неонатологичното отделение и имат много здравословни проблеми, свързани с тяхната недоносеност.Около 26 г.с. белите дробове на недоносените започват да образуват алвеоли – въздушните мехурчета, които осъществяват обмяната на газове. Въпреки че те са все още твърде малки, за да дишат без чужда помощ, това е основен момент!
Друг важен етап от развитието на бебета родени между 25 и 26 г.с. включват развитие на рефлекс, който представлява характерно „стряскане на бебето“ от силен шум или резки движения. Във връзка с това бебето разтваря ръце и крака, като веднага след това ги свива. Този рефлекс трябва да изчезне около 4-5 месец и ако това не се случи, се смята за патологичен (Рефлекс на Моро) – това е индикация за консултация със специалист.

#В болницата

Бебетата, родени между 34-та и 37-ма гестационна седмица обичайно имат значително по-кратък болничен престой от недоносените, родени преди 32  г. с., тъй като, в значима стетепен, техните органи и системи са завършили своето изграждане и функционират относително безпроблемно. Важно е обаче да знаем, че поради крехката си и незряла нервна система, всяко недоносено бебе се нуждае от комплексно проследяване, за да бъдат навременно открити и подкрепени евентуални затруднения в развитието. При т. нар. “големи недоносени бебета” е необходимо да се обърне не по-малко внимание върху когнитивното и двигателно развитие, тъй като множество изследвания констатират наличие на “скрити” обучителни трудности при тази група деца, които биват открити едва в детската градина или училище. В този смисъл, не пропускайте да осъществивте контролна консултация с детски психолог и логопед още през първите години на детето, за да получите подходящи насоки, в случай на съмнения за потенциални затруднения в някоя от областите на развитие.

 

#В болницата

Неонаталният сепсис е много тежко състояние на новороденото, при което инфекциозният причинител – бактерия, вирус или гъбичка – попада в кръвотока и се разнася из целия организъм. Ендотоксинът на  грам – негативните бактерии, както и тейхоевата киселина от капсулата на грам-положителните коки, водят до освобождаване на медиатори на възпалителния процес.

 

Неонаталният бактериален сепсис може да се причини от различни бактерии – аероби, анаероби. Патогенът прониква в организма по различни пътища: през пъпната връв, през нарушена цялост на кожата, лигавиците. В 1/3 от случаите на неонатален сепсис се развива и менингит.

Разликата в клиничната картина и изхода на заболяването дава основание неонаталният сепсис да бъде разделен основно на ранен и късен, а като трета група може да се обособи вътреболничен сепсис.

Ранният неонатален сепсис се развива от раждането до 7- мия ден. Проявява се по-често при недоносени деца. Протича с висока температура, засягане на дихателната система –  респираторен дистрес синдром или пневмония. Смъртността при ранния сепсис е по-висока отколкото при късния сепсис.

Късният сепсис се развива от 8-28 ден. Протича също с висока температура, но при него често се засяга главният мозък – менингит. Също така може да се развитие пиелонефрит, остеоартрит, остеомиелит и други.

Вътреболничният сепсис се проявява 1 седмица след като се изпише детето от клиниката. Характерен е за недоносени деца, лежащи в интензивно отделение, на които са правени различни манипулация като катетеризация и други. Клиничните прояви могат да бъдат: внезапно спиране на дишането, пневмония, кожни инфекции, пиелонефрит.

Лечението на неонаталния бактериален сепсис включва няколко основни положения:

 

  • поддържане на основните жизнени функции;
  • антибиотици – назначават се според вида на сепсиса и етиологичния причинител. При ранен сепсис се прилагат пеницилини с аминогликозид или цефалоспорини плюс аминогликозиди. При късен сепсис – както при ранен сепсис без пеницилин. При вътреболничен сепсис – според предполагаемата флора.
  • биопродукти – при нужда противостафилкокова плазма, кръв, прясно замразена плазма, имуновенин.
#В болницата

Диагнозата и проследяване на еволюцията на ИВК/ПВЛ започват още в отделението. При изписването на детето ще получите информация за състоянието му към момента и необходимостта от контролни прегледи, изследвания и консултации. Вашият личен лекар или неонатолог ще Ви насочи за консултация с детски невролог.

За всички недоносени под 2000 г. е необходима неврологична консултация след 2 месечна коригирана възраст, с оглед ранна и своевременна рехабилитация или друго лечение.

За следващи прегледи, изследвания и лечение ще Ви информира детския невролог. Проследяване на еволюцията на ИВК/ПВЛ става чрез изследване на неврологичния статус, рефлекси и други, съобразно възрастта, както и чрез периодични ултразву­кови изследвания. Важно е да се отбележи, че ехографското изследване е напълно безвредно за детето и поради това може да бъде повтаряно без странични ефекти. Това е основно предимство пред всички съществуващи съвременни методи на изследване.

Децата са много подходящи пациенти за ултра­звуково изследване, поради намалената подкожна мастна тъкан и отворените при новородените предна и задна фонтанели, което позволява мозъчните структури да се визуализират в детайли. Скринингът на централна нервна система дава възможност да се установи потенциален риск от се­риозно заболяване и да се вземат необходимите мерки за предотвратяването му. Извършва се от неонатолог и/или детски невролог.

Повече информация по темата можете да намерите и в следните материали:

#В болницата

Бронхопулмоналната дисплазия е едно от най-честите усложнения, което се среща при преждевременно родените бебета. При него имаме категорична зависимост с гестационната седмица и теглото на детето. При децата, родени с екстремно ниско тегло (501-750 гр.), честотата на заболяването достига до 52% и значително намалява при деца, родени над 1500 гр.

Близо 70% от заболеваемостта се достига при деца, родени между 22 и 26 гестационна седмица, това всъщност е много показателно за факта, че през последните години значително повишената преживяемост при недоносените бебета, във връзка с усъвършенстването на методите на интензивно лечение, на практика довеждат до увеличаване случаите на деца с хронична белодробна болест или т. нар. бронхопулмонална дисплазия, тъй като незрялостта им при раждането на практика е основният фактор, който определя и развитието на БПД. Не случайно БПД се посочва от специалистите в областта на неонатологията, като едно най-сериозните дългосрочни последствия от преждевременното раждане. За съжаление, БПД се асоциира и с много други здравни проблеми – по-късна белодробна патология (напр. астма, белодробна хипертония и др.), а също и с неврологични проблеми (когнитивни нарушения, изоставане в невро-психичното развитие), особено при децата с по-тежка БПД.

Профилактиката на БПД е от изключителна важност за пълноценното развитие и здраве на бебето и малкото дете. Ето защо представяме на вниманието ви настоящите материали, посветени на етиологията, проследяването и профилактиката на това заболяване:

#В болницата

Респираторно-синцитиалният вирус (РСВ) е вторият най-чест причинител на дихателни инфекции при бебетата и малките деца след грипния вирус. Статистиката за Европа показва, че РСВ е причина за близо 45% от хоспитализациите поради инфекции на долните дихателни пътища при деца под 2-годишна възраст.

Това е вирус, който предизвиква остри респираторни инфекции съпровождани от висока температура, хрема, кашлица или кихане. Заболяването в началото може да прилича на обикновена настинка. Характерна е сезонността на инфекцията. Сезонът на РСВ за България е от октомври до април.

При децата под 1 година, недоносените бебета и децата с подлежащи здравни проблеми (сърдечни, белодробни, метаболитни) вирусът може да доведе до сериозна белодробна инфекция като бронхиолит (възпаление на бронхите и малките разклонения на въздухоносните пътища в белите дробове) и пневмония, водещи до повишена температура, тежка кашлица, хрипове при издишване, учестено или затруднено дишане. Тези състояния могат да наложат болнично лечение. Понякога тези състояния могат да са животозастрашаващи.

Недоносените деца са рискова група за по-тежко протичане на инфекцията, причинена от РСВ, поради недоразвитостта на белите си дробове.

При бебетата, родени преди 36-а гестационна седмица, има 3 пъти по-висок риск да бъдат хоспитализирани за РСВ, отколкото при тези, родени на термин. При недоносените бебета, родени под 32-а седмица този риск е близо 7 пъти по-висок.

 

Можете да намалите риска от инфекция с РСВ за Вашето бебе, спазвайки следните препоръки:

  • Измивайте ръцете със сапун и вода или препарат за почистване на ръце, съдържащ спирт, преди да докоснете бебето.
  • Често миене на детските играчки, по възможност те да бъдат индивидуални
  • Децата и възрастните с настинка трябва да останат далеч от бебето.
  • Нека бебето бъде далеко от места с много хора, като например детски домове, търговски центрове и семейни събирания.
  • Не пушете около бебето.

 

Простите предпазни мерки като тези могат да помогнат да защитите Вашето недоносено бебе от РСВ.

Обърнете се към Вашия лекар/неонатолог за повече информация как може да предпазите Вашето бебе от инфекция с РСВ.

Още по темата можете да научите във видеото “Белодробни проблеми при недоносените деца. RSV инфекции” на д-р Милена Янкова.

#В болницата

Първия преглед на бебето се насрочва от неонатологичният екип според индивидуалните показатели на бебетата, най-общо се прилага правилото, че бебета, родени преди 27 г.с., се преглеждат 31 г.с. , бебета, родени след 27 г.с. – в 32 г. с. Но всеки пациент се оценява отделно според индивидуалните показатели.

Активно се интересувайте от състоянието на вашето дете в периода, в който е в интензивен сектор. Когато наближи 32 гестационна седмица, попитайте кога ще е очният преглед. При изписване от неонатологичното отделение изисквайте и пазете Епикризата на вашето дете. Обикновено в нея са описани прегледите, които са извършени и находките, ако е правено някакво лечение и какво се препоръчва след това. А това е много важно за последващото проследяване.

Повече по темата можете да научите от следните материали:

#В болницата

Некротизиращият ентероколит (НЕК) е едно от най-честите животозастрашаващи състояния в неонаталния период, изискващи бърза диагностика и незабавно започване на лечение. Заболяването се характеризира с различна по степен некроза на стената на червата. Причините остават недобре изяснени, но се предполага участието на няколко фактора. Честотата на НЕК възлиза на 1-5% от новородените, хоспитализирани в интензивните звена. Честотата на заболяването се увеличава с намаляване на гестационната възраст на плода и степента на недоносеност.
Кърмачетата с некротизиращ ентероколит се представят с разнообразна симптоматика. Обикновено болестта се развива между втората и третата седмица от раждането. Първите симптоми са неспецифични – летаргия, нестабилна телесна температура, метеоризъм, задържане на хранителни материи в стомаха. Кървави изхождания има в около 25% от случаите. Спектърът на заболяването е широк – от леко протичащ до тежко изразен ентероколит, съпроводен с перфорация, шок, сепсис и т.н.
Рентгенографията на корем е ключова за поставяне на диагнозата. На снимката се вижда мехурчета въздух в стената на червата. Необходимо е бързо започване на терапия дори при непотвърдена диагноза. Специфично медикаментозно лечение за заболяването липсва. Необходимо е да се спре храненето през устата и да се премине към венозни вливания на разтвори, както и поставяне на назогастрална сонда. Важно е проследяването на виталните показатели, кръвно-газовият анализ и електролитният баланс. Антибиотичното лечение трябва да започне веднага след вземане на кръв за хемокултура. Подходящи са широкоспектърните венозни антибиотици, дозирани спрямо килограмите и бъбречната функция. При незадоволително консервативно лечение, както и при настъпване на усложнения или късно диагностициране, се пристъпва към хирургична намеса.

#В болницата

Контактът кожа до кожа (“кенгуру-грижи”) е научно доказан начин за подкрепа на възстановяването на недоносените бебета. Усещайки вашата миризма, глас и допир, бебето стабилизира своите жизнени функции и постига оптимално ниво на възстановяване. 

Във времето, в което нямате възможност да практикувате кенгуру-грижи, но можете да докосвате детето си в кувьоза, бихте могли да поставите дланта си плътно по продължението на гърба на бебето. Често, движенията, свързани с нежно галене на бебето с върховете на пръстите ви, по-скоро дразнят бебетата, отколкото ги успокояват, заради високата им тактилна чувствително. В този смисъл, би било по-подходящо да докосвате или обгърнете бебето с ръце, като ги фиксирате плътно и неподвижно върху пространството в областта на торса. 

Преди да докосвате своето бебе е необходимо да измиете ръцете си с топла вода и сапун, както и да ги дезинфекцирате. Избягвайте силните миризми (парфюми, кремове и друга козметика), тъй като биха могли да подразнят чувствително обоняние на бебето ви. Бъдете с чисти дрехи – в отделенията ще ви помолят да облечете манта за еднократна употреба, както и да поставите предпазна маска на лицето си. 

#В болницата

Необходимо е да бъдете с чисти дрехи, здрави и без наличие на активни или отшумяващи симптоми на респираторно заболяване. При влизане в неонатологичното отделение ще бъдете посрещнати от член на неонатологичния екип, който ще ви покаже къде са калцуните, които да поставите върху обувките си, както и предпазните манти и еднократните маски за лице. След “екипирането” ви, е необходимо да измиете ръцете си с топла вода и сапун, а след това да ги обтриете и с дезинфектант преди да докосвате бебето си. Препоръчително е да избягвате силните миризми на парфюм и козметика, тъй като сензорните преживявания на бебетата са изключително силни и това може да подразни детето.

#В болницата

Кенгуру-грижата, наричана още контакт “кожа до кожа”, е терапевтичен метод, при който болното или преждевременно родено бебе се поставя по корем, директно върху кожата, в областта на гърдите на майката или таткото. Идеята е бебето да има възможно по-голям досег до кожата на родителя и за целта е облечено само с памперс и според случая – с шапка, като двамата са покрити с памучно одеяло или пелена, за да се запази обменът на топлина помежду им. Важно е родителят да бъде удобно настанен в кресло или стол, в който има възможност да заеме полулегнала поза, така че да позволи възможно по-удобен и продължителен контакт кожа-до-кожа между него и бебето. 

Ползи от кенгуру-грижите за бебета, които са в интензивно неонатологично отделение (недоносени бебета или бебета със здравословен проблем), както и за техните майки:

  • Подобрява дишането и кислородната сатурация;
  • Намалява нивата на кортизола (хормон на стреса), особено след болезнени процедури;
  • Насърчава храненето;
  • Подпомага растежа;
  • Може да намали времето за престой в болницата;
  • Ако майката изцежда кърма след практикуване на контакт „кожа-до-кожа“, обемът кърма ще се увеличи и ще съдържа най-необходимите антител;
  • Регулира сърдечната честота и дишането на бебето, като му помага да се адаптира по-добре към живота извън утробата;
  • Стимулира храносмилането и интереса на бебето към хранене;
  • Регулира температурата;
  • Мaйĸaтa пpeдaвa aнтитeлa нa нoвopoдeнoтo чpeз cвoятa ĸoжa, с което предпазва бебeтo oт вpeднитe бaĸтepии.

Повече по темата прочетете в следните материали:

#В болницата

За съжаление, все още ни се случва да чуем, професионални изказвания, свързани с това, че бебетата не изпитват болка. Това обаче е напълно невярно. Бебетата изпитват болка, нещо повече, заради незрялостта на нервната си система, недоносените бебета изпитват трудност в това да локализират болката в определена част от тялото си, вследствие на което я преживяват като глобална, т.е. върху цялото тяло.

Обезболяването на недоносените бебета в неонатологичното отделение при осъществяването на различни медицински интервенции е не само превенция на моментното им страдание, но и дългосрочна грижа на невро-психичното им развитие. Преживяванията от болезнени процедури водят до секретирането на големи количества кортизол, което от своя страна би могло да има негативен ефект върху развитието на нервната система, възбуждайки прекомерно симпатиковата нервна система, както и върху невро-ендокринната система.

Повече за методите за обезболяване на недоносените бебета в неонатологичното отделение прочетете тук.

#В болницата

Заради подранилата си поява, недоносените бебета имат незряла и като така – високочувствителна нервна система. Сетивните стимули от външната среда се явяват като прекомерно дразнение и стрес за всяко бебе, чиято гестационна възраст предполага все още да бъде в тихата, топла и тъмна утроба на майка си. Ето защо е от изключителна важност за развиващата се нервна система на недоносените бебета средата на отглеждане да бъде възможно по-близка до вътреутробната, осигурявайки им възможност за достатъчно сън и пълноценно развитие при наличие на минимално количество дразнения и сензорни стимули.

#В болницата

Най-често бебетата биват местени в обикновено креватче малко преди да дойде време за прибирането им у дома. Това е моментът, в който успяват да поддържат добра терморегулация и не са зависими от високоспециализирана апаратура, свързана с подкрепа на основни жизнени функции.

#В болницата

Легло, което се поддържа топло и позволява лесен достъп до бебето по всяко време на престоя му в неонатологичното отделение. Това е отворено легло, което има специални нагреватели. Някои болни бебета се поставят в такива легла, вместо в кувьоз, ако често трябва да се гушкат/вадят или ако са много големи, за да бъдат поставени в кувьоз, но все пак се нуждаят от интензивни грижи.

#В болницата

За да може, вашето бебе да бъде изписано от болницата, е необходимо да е способно да:

  • поддържа телесната си температура;
  • диша самостоятелно без помощ (в някои медицински случаи, бебетата биват изписани с нужда от кислородна терапия, предоставяне у дома, когато необходимостта от кислород продължава да бъде актуална във времето);
  • наддава на тегло постоянно;
  • да се храни пълноценно, от гърдата или от бутилката;
  • да няма други текущи проблеми за здравето, които се нуждаят от болнична помощ.

Повече информация по темата, както и такава, свързана с подготовката за изписване, можете да намерите в този текст, както и в наръчник “Всичко за недоносените бебета”.

#Вашите права

Когато раждането стане преди изтичане на 45 дни от започване ползуването на отпуска за бременност и раждане, остатъкът до 45 дни се ползува след раждането.

Кодекс на труда:

Чл. 163. (3) Когато поради неточно предвиждане на здравните органи раждането стане преди изтичане на 45 дни от започване ползуването на отпуска, остатъкът до 45 дни се ползува след раждането.

Наредба за медицинската експертиза:

Чл. 27. (2) Когато раждането е станало преди изтичането на 45-дневния отпуск поради бременност, а също и при преждевременно раждане, когато не е съществувала възможност да се започне ползването на 45-дневния отпуск поради бременност, осигурената има право на остатъка или на неизползвания отпуск поради бременност. В тези случаи отпускът се включва в третия болничен лист, като се вписва размерът на неизползвания отпуск поради бременност.

Още по темата научете тук:

Отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст при преждевременно раждане

#Вашите права

Отпускът за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст започва да тече от първия ден след изтичане на отпускът поради бременност и раждане.

Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането.

Още по темата научете тук:

Отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст при преждевременно раждане

#Вашите права

Първата година е до датата на термина, втората – до рождения ден на детето.

Кодекс на труда:

Чл. 164. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) След използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст.

(включително деня на навършване на 2-годишна възраст на детето)

#Вашите права

(ако става въпрос за болничен лист за бременност и раждане):

  • Първият болничен за 45 дни преди раждането се издава от лекарят, който осъществява наблюдението на бременността
  • Вторият болничен за 42 дни се издава от лекарят, който е водил раждането, а ако няма такъв – от личния лекар
  • Третият болничен за 48 дни се издава от личния лекар на детето или от личния лекар на родилката. Ако детето по медицински причини е оставено за гледане в болнично заведение – болничният лист се издава от болничното лечебно заведение.

Наредба за медицинската експертиза:

Чл. 26. (1) Отпускът поради бременност и раждане на осигурената в размер 135 календарни дни за всяко дете се разпределя в 3 болнични листа, както следва:

  1. за 45 календарни дни преди раждането; болничният лист се издава еднолично от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната; в болничния лист задължително се вписва терминът на раждането;
  2. за 42 календарни дни непосредствено от раждането – от лекаря, който е водил раждането; ако раждането е станало без медицинско наблюдение – от личния лекар;
  3. за 48 календарни дни (продължение на предходния болничен лист):

а) след изписване от болничното лечебно заведение – от личния лекар на детето или от личния лекар на родилката;

б) в случаите, когато детето по медицински индикации е оставено за гледане в болнично лечебно заведение – болничният лист се издава от ЛКК на АГ отделението на болничното лечебно заведение, където се гледа болното дете.

Наредба за медицинската експертиза:

Чл. 27. (1) Когато раждането не стане в рамките на 45-те дни отпуск поради бременност по чл. 26, ал. 1, т. 1, той се продължава с нов болничен лист до деня на раждането, но за не повече от 93 дни.

(2) Когато раждането е станало преди изтичането на 45-дневния отпуск поради бременност, а също и при преждевременно раждане, когато не е съществувала възможност да се започне ползването на 45-дневния отпуск поради бременност, осигурената има право на остатъка или на неизползвания отпуск поради бременност. В тези случаи отпускът се включва в третия болничен лист, като се вписва размерът на неизползвания отпуск поради бременност.

(3) В случаите, при които осигурената няма право на отпуск за времето след 42-рия ден от раждането, се издава болничен лист само за неизползвания отпуск поради бременност.

Още по темата научете тук:

Отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст при преждевременно раждане

#Психично здраве

Бременността и раждането не винаги протичат по мечтания начин. Понякога началото на живота започва с борба, а за родителските емоции сякаш няма пространство, тъй като от родителите се изисква сила и стабилност, независимо от реалните им преживявания. За да бъдем от истинска подкрепа за децата си, е важно да се погрижим и за собственото си емоционално състояние. Няма “забранени” или “неуместни” емоции, всичко, което изпитваме в подобен стресиращ момент, е значимо и е необходимо да му обърнем внимание – заради собственото си благополучие и това на семейството ни. 

Фондация “Нашите недоносени деца” организираонлайн групи за подкрепа за родители от цялата страна, чиито бебета са в неонатологично отделение. Можете да се включите в такава група от линка по-горе или като се свържете с нас на тел. 0887 54 54 46. Ако имате допълнителни въпроси, можете да ни пишете тук.

Ако имате нужда от индивидуална работа с терапевт, тук можете да се запознаете с различните услуги в подкрепа на психичното здраве, които фондация „Нашите недоносени деца“ предлага. 

Информация по темата можете да откриете и в следните материали:

#Психично здраве

Преминаването през неочаквано и стресово събитие, каквото е преждевременната поява на бебето, провокира стихия от емоции у всеки от родителите. Всеки от нас обаче преминава през този период различно – докато за едни плачът е източник на облекчение, други не успяват да дадат израз на усещанията и мислите си. Страхът и усещането за безпомощност могат да бъдат парализиращи и да ни отдалечат дори от най-близките ни хора. В такъв момент е важно да намерим подходящото време и начин, за да се завърнем един към друг, спомняйки си именно какво ни е събрало. Всяка двойка минава през различни изпитания, но често най-голямото изпитание за партньорите е да запазят близостта и споделеността си, преминавайки през трудностите. 

Ако изпитвате трудности в комуникацията с партньора си и не успявате да се справите сами, можете да се обърнете към фамилен терапевт, който да ви подкрепи в преодоляването на трудностите, които срещате. Разгледайте възможностите за такава консултация със специалистите на Фондация “Нашите недоносени деца” и Център “Малки чудеса”.

#След изписването

Можете да предприемете тази стъпка при първа възможност. Навярно още през бременността сте проучили възможностите, а ако не сте, времето преди изписването на бебето ви от неонатологичното звено, е добър момент. Когато изберете специалист, достатъчно е да го посетите или да се свържете с него по телефон, а след прибирането на бебето у дома, ще планирате и първата домашна визита на лекаря, когато е подходящо време да попълните и оформите и всички нужни документи, за регистриране на детето ви при съответния специалист.

Важно е да имате предвид, че броят на направленията за медицински специалисти за детето ви е неограничен, т.е. не би следвало педиатър на детето ви да ви отказва издаване на направление.

#След изписването

Проследяването от неонатолог е необходимо през първата година на детето ви, независимо, че бебето има и личен лекар. Това се налага поради факта, че преждевременно родените деца често се нуждаят от специално проследяване на определени показатели, свързани с развитието и здравословното им състояние. В допълнение, неонатологичният екип, полагал грижи за бебето ви в рамките на болничното му лечение, познава добре потребностите му и би могъл най-адекватно да ги оцени и проследи. Можете да се обърнете към неонатолога на детето ви и за насоки относно неговото захранване, доколкото процесът на въвеждане на храни при преждевременно родените бебета се различава от обичайният.

#След изписването

Коригирана възраст на бебето е тази, отчитана от датата на термина. Тя е изключително ценна, когато следим развитието на преждевременно родени деца, тъй като взимаме предвид именно нея, когато отчитаме постиженията на детето. Нека дадем пример за изчисляване на коригирана възраст: ако бебето ви се е родило на 1 май, но терминът ви е бил за 1 юли, то на деня на термина реалната му възраст ще е 2 месеца, но коригираната ще бъде 0 м. 

Коригираната възраст се взема под внимание до определена възраст, спрямо това колко по-рано е родено детето – ако детето ви е родено след 32 г. с., използваме коригираната възраст до 1-1.5 г. реална възраст, но ако детето е родено преди 32 г.с., е удачно да отчитаме коригираната възраст до навършване на 2- 2.5 г. реална възраст. 

Още полезна информация по темата можете да намерите тук.

#След изписването

Заради преждевременната си поява, недоносените бебета се характеризират с обща незрялост, което предполага активно проследяване на развитието им и контролни посещения при различни специалисти в съответни възрастови етапи, за да се гарантира оптималното им развитие. Повече за необходимите профилактични прегледи можете да прочетете в този материал.

#След изписването

В световен мащаб съществуват, организирани по различен начин, програми, адресиращи потребностите на преждевременно родените деца и техните семейства в периода на ранното детство. В България все още липсват подобни стандартизирани и приети на национално ниво практики, които да обезпечават оптималното развитие и подкрепа за недоносените деца до 7-годишна възраст.

Разбира се, не всички ​преждевременно родени ​деца се нуждаят от еднаква степен и еднаква честота на проследяване. Затова е уместно индивидуалният план за проследяване да се основава ​на степента на рисковите фактори, нужди и затруднения на детето и семейството. Различните деца се нуждаят от проследяване през различни интервали от време. Децата, родени много по-рано от очакваното или онези, при които вече са установени проблеми в невропсихичното развитие и очни промени, следва да бъдат подложени на оценка скоро след изписване от неонатологичното отделение и редовно след това. Комплексното проследяване следва да се осъществява от екип от специалисти, определен спрямо потребностите на детето и семейството. Той следва да включва неонатолог (през първата година), педиатър, рехабилитатор, невролог, логопед (специалист по хранене), психолог и други лекари-специалисти, според нуждите на конкретното дете – нефролог, офталмолог, гастроентеролог и др.

Повече информация относно проследяването на ранното детско развитие при недоносените деца прочетете тук.

#След изписването

Преждевременното раждане крие редица рискове за бебето, тъй като организмът му не е развит напълно при раждането, някои системи също не са добре развити – терморегулацията,  храносмилането, дишането и пр. не функционират пълноценно. Поради тази причина съществува опасност от редица заболявания. С напредъка на медицината все по-малки и все по-рано родени бебета оцеляват, но, за съжаление, колкото по-малко и колкото в по-ранна седмица е родено едно бебе, толкова по-рисково е то. Ето защо е добре да разграничим проблемите в краткосрочен и в дългосрочен план.

Преждевременно родените деца се срещат с твърде много предизвикателства още в първите минути на своя живот. Както вече споменахме, причината е незрялостта на всички органи и системи, което води до неспособността на бебето да се адаптира само към живот извън утробата. Възможни са усложнения свързани с дишането, поддържането на телесната температура, храненето, честите инфекции и други. Около 30% от недоносените деца страдат от дългосрочни неврологични и двигателни затруднения.

Около 50% от недоносените деца се срещат с по-леки, но дългосрочни трудности, като различни форми на обучителни затруднения – дислексия, диспраксия, дисграфия, дискалкулия, нарушена концентрация, както и емоционални или поведенчески проблеми. Ако бъдат установени навреме, голяма част от тези затруднения могат да бъдат компенсирани или редуцирани с адекватна ранна интервенция.

Още по темата можете да прочетете в следните материали:

#След изписването

При новородените костите на черепа не са свързани здраво помежду си, а се съединяват чрез меки образувания. Това прави черепните кости плаващи, а между тях се обазуват фонтанели (мембрани от съединителна тъкан).Обикновено голямата фонтанела се затваря между 8-18-месечна възраст и най-късно до навършването на 2 години, а малката – 1-2 месеца след раждането. Поради факта, че това са участъци, изградени от съединителна тъкан, а не от кост, става възможно преминаването на ултразвуковите вълни в дълбочина и получаваме ясен образ на вътречерепните структури.

Трансфонтанелната ехография (ТФЕ) позволява ранно откриване на вродени малформации, хидроцефалия, хеморагични (мозъчен кръвоизлив) и хипоксични поражения на мозъчната тъкан, асиметрия на мозъчните структури, вентрикулна дилатация, кисти. Важно е да се отбележи, че ехографското изследване е напълно безвредно за детето и поради това може да бъде повтаряно без странични ефекти.

Осъществяването на ТФЕ следва да се случи до два месеца след изписването на бебето от неонатологичното отделение, а след това – по предписание от неонатолог.

#След изписването

Бебешките колики са характерни за кърмачетата до 4 месечна възраст и представляват необяснимо периодично неспокойствие и плач на бебето. Смята се, че те не са здравословен проблем за бебето. Срещат се в 10-25% от всички новородени. Обикновено започват около 3 седмична възраст, най-често са към 6 седмична възраст, след което постепенно намаляват и изчезват към 3-4 месечна възраст.

Крясъците и плачът могат да са понякога ежедневни и с продължителност до 2-3 часа. Бебетата изглеждат страдащи и трудно утешими. Между тези периоди обикновено изглеждат много добре. Често имат доста газове. Коремчето е по-опънато при плач, присвиват краката си към него.

Повече по темата прочетете в статията Бебешкият ад, наречен колики от д-р Таня Праматарова

#Кърмене и хранене

Късата подезична връзка (френулум) би могла да предизвика трудности в кърменето на бебето – да направи процеса бавен и изтощителен както за него, така и за майката. На следващ етап могат да се идентифицират проблеми с дъвченето и преглъщането, както и артикулационни нарушения (неправилна продукция на звуковете Р и Л). 

Късият френулум може да доведе до изграждането на компенсаторни механизми, отнасящи се до артикулацията и храненето. Важно е да знаем, че късата подезична връзка може да има отражение върху позата на тялото и неговата структура, вкл. ортодонтски нарушения, дисфункции на темпоромандибуларната става, плоскостъпие.

Обикновено педиатърът или неонатологът първи могат да констатира наличието на къса подезична връзка и съответно да насочат родителите към специалист. На по-късен етап констатацията може да бъде направена и от логопед или ортодонт. Важно е да бъдем достатъчно добре информирани за индивидуалната ситуация на детето ни, за да вземем най-правилното решение за неговия случай.

#Кърмене и хранене

Храненето на бебетата винаги е била една от най-дискутираните теми сред родителите. При недоносените бебета нещата са дори по-сложни. Родителите си задават въпроси дали трябва да се съобразяват с реалната или коригираната възраст на детето, има ли нещо специфично при захранването и дали трябва да се отнесат с повишено внимание към въвеждането на нови храни. Предлагаме на вниманието ви един видео материал по темата, подготвен специално, за да отговори на всички тези важни въпроси: Захранване и хранене на недоносеното бебе – Д-р Донка Узунова

Още полезна информация относно храненето и наддаването на преждевременно родените бебета, можете да намерите в следните материали:

#Кърмене и хранене

СЗО формулира четири основни принципа на захранването, което следва да бъде:

  • своевременно – да се проведе в най-подходящата възраст;
  • адекватно – да осигури необходимата енергия и хранителни вещества;
  • безопасно – определя се от подбора на продуктите, тяхното съхранение и начин на кулинарна обработка;
  • правилно – следи се количеството и качеството на храната. Броят на храненията трябва да отговаря на потребностите на детския организъм;

Най-подходящата възраст за захранване е в периода 16-24 седмици (4-6 навършени месеца). Ранното захранване (преди 4 навършени месеца) води до повишена честота на хранителната алергия, риск от наднормено тегло и претоварване на незрелия организъм с електролити, особено готварска сол. Късното захранване (след 6 навършени месеца) води до хранителен дефицит и забавяне на растежа и развитието на детето.

Недоносените деца имат по-особени хранителни нужди в първите месеци след изписването от неонатологичните отделения. Те имат по-големи потребности от енергия, белтък, полиненаситени мастни киселини, желязо и калций в сравнение с доносените. От друга страна усвояването на храната е затруднено от съпътстващите недоносеността – незрялост на храносмилателната система и честите хронични заболявания.

Важно е да се отбележи, че недоносените деца следва да се захранват съобразно т.н. коригирана възраст

Коригирана възраст на бебето е тази, отчитана от датата на термина. Т.е. не реалната възраст, а възрастта на която щеше да е бебето, ако не се беше родило преждевременно.

 – възрастта на детето отчетена от деня на термина на майката, а не от актуалната дата на раждане. (Ако детето е родено 1 месец преди термина, в 36 гестационна седмица, на 3 месеца календарна възраст отговаря 2 месеца коригирана възраст.) Част от недоносените растат по-слабо ако са само на кърма в течение на първите 4 месеца. В тези случаи по време на болничното лечение кърмата може да се обогатява със специални добавки (обогатители за кърма), а след изписване в къщи се препоръчва хранене и със специалните млека за недоносени. Недоносените, които растат поднормено се повлияват добре от ранно захранване, като се препоръчва първата храна да е каша.

Повече по темата можете да намерите в материала “Захранване на недоносеното дете” от доц. Д-р Христо Мумджиев.

#Кърмене и хранене

Захранването на недоносеното бебе е процес, в който е необходимо да бъдат взети предвид множество фактори и специфики в общото развитие и здравословно състояние на бебето. Предлагаме на вашето внимание видеото “Захранване на недоносеното бебе” от д-р Донка Узунова, което ще даде отговор на голяма част от въпросите ви, както и следните статии с полезна информация:

#Кърмене и хранене

Трудностите с храненето при деца могат да имат различен произход, съответно – различни подходи за подкрепа и преодоляване. Важно е да бъде установено дали придирчивостта на детето ви към храна има основания в сензорната преработка или е по-скоро поведенческо явление. Понякога, преодоляването на затрудненията изисква внасяне на промени в организацията на храненето на цялото семейство, ето защо е важно да обсъдите детайлно трудностите, които срещате с логопед/ хранителен терапевт.

Предлагаме на вниманието ви избрани материали по темата:

 

#Детско развитие

Проследяването на двигателното развитие при бебета, родени преждевременно, предполага консултация с кинезитерапевт още в първите седмици след изписването от неонатологичното отделение. Прегледайте добре епикризата, с която е изписано детето ви, навярно в нея са посочени препоръки за консултация с невролог, както и такава със специалист по двигателно развитие. Много често, преждевременно родените бебета имат нужда от двигателна рехабилитация, за да се развиват оптимално. Ето защо е важно да посетите такъв специалист възможно най-скоро, за да бъде оценено актуалното двигателно развитие на детето ви, както и да бъдат своевременно идентифицирани потенциални рискове.

Кинезитерапията за деца е двигателна терапия и профилактика, насочена към преодоляване на функционални двигателни дефицити и изоставане в двигателното развитие, вследствие на различни медицински състояния (недоносеност, травми, неврологични и ортопедични увреди и генетични синдроми).

Използват се принципите на невро-развитийната терапия за стимулиране на естествените модели на движение, характерни за бебетата и малките деца в различните периоди на тяхното развитие. Терапията може да е насочена както към бебета и малки деца с невромоторни нарушения, така и за профилактика на деца в риск и съмнение за такива.

Център за детско развитие “Малки чудеса” разполага с програма за проследяване на развитието на недоносени деца от 0 до 12 м., в която се отдава значимо внимание на двигателното развитие. Също така, при необходимост от консултация и планиране на терапевтична подкрепа по отношение на ранното детско развитие, можете да разгледате услугите на Центъра.

Още по темата можете да прочетете тук:

#Детско развитие

Подходящ момент да посетите детски психолог е времето около първата година – година и половина на детето. Тази среща има за цел да проследи общото развитие на детето с акцент върху социално-емоционалната сфера и невропсихичното развитие. В нея бихте могли да получите и ценни насоки около общуването с детето, както и информация около специфични възрастови етапи и техните характеристики.

Още по темата четете тук:

#Детско развитие

Предвид преждевременната поява на бебето, добре е да посетите логопед около първата година от живота му (при отсъствие на затруднения, наложили консултация по-рано), за да бъде осъществена обща оценка на комуникативното развитие на детето. В тази консултация можете да обсъдите и стратегии за подкрепа и разнообразяване на заниманията с детето у дома. Добре е да се обърнете към терапевт, профилиран в работата с деца в ранна възраст (0-3 г.). В Център за детско развитие “Малки чудеса” се предоставят услуги по ранна детска интервенция, насочени именно към идентифициране на затруднения и проследяване на развитието на деца в най-ранна възраст.

Полезни материали, свързани с комуникативното развитие в ранна възраст:

#Детско развитие

Консултацията с ерготерапевт може да се случи след 6-месечна възраст (коригирани месеци) на детето, особено ако изпитваме затруднения в двигателното ангажиране на детето с игрови дейности, търсене на стратегии за стимулиране на любопитството към различни игри, развитие на споделено внимание, насърчаване на храненето с ръце и др.

Ерготерапията осигурява възможност за максимална степен на самостоятелност на деца и възрастни с различни физически, умствени или емоционални затруднения чрез използване на различни дейности, стратегии и инструменти от бита, за да подпомогне развиване на уменията от които се нуждаят, за да станат по-независими.

Фокусът на ерготерапия на първо място е върху ежедневните дейности, които са важни и значими за здравето и благополучието на всеки един човек, чрез които да се ангажират и участват в общността.

Самообслужването е една от дейностите върху които се работи (хранене, преобличане, ползване на тоалетна и др), тоест с помощта на различни игри, интересни на детето, то да се научи да се самообслужва, да развие грубата и фината моторика.

Час за консултация с ерготерапевт можете да запишете тук или на тел. 0887 54 54 46.

Още по темата четете тук:

#Детско развитие

Желателно е първият преглед да се случи в рамките на първата година след раждането, когато вече са пробили първите зъбки на детето, а у родители са възникнали въпроси от общ характер – как да изберат четка и паста за зъби, как да правят почистването, как да се справят със „страничните“ ефекти от зъбните пробиви. При тази първа среща най-важно е да се изгради взаимно доверие, защото на базата на информацията, която получаваме от родителите, определяме хигиенния статус на детето, оценяваме евентуалния риск от поява на ранен кариес или пък констатираме опасността от грешки в хранителния режим на детето или от някои негови вредни навици.

Евентуални проблеми със зъбите при недоносените деца – Д-р Силвия Иванова

#Детско развитие

Към средата на втория месец (коригирана възраст) бебето се усмихва съзнателно на родителите си. Понякога усмивката се наблюдава и много скоро след раждането, но към този ранен етап все още трудно можем да говорим за осъзната усмивка – наблюдаваме по-скоро рефлекси мускулни движения, които предизвикват краткотрайни и произволни лицеви изражения, наподобяващи усмивка. 

#Детско развитие

Бебетата разпознават гласа на родителите си от най-ранна възраст. Около 4-ти месец децата започват да реагират на името си, а с наближаването на първата си година, започват да усвояват и използват социални жестове и игри (напр. “Дай “боц”, игри на криеница, помахване за “Чао”). Около първата си годинка детето добива по-добро разбиране за случващото се в най-близкото му обкръжение и ежедневие. Децата в ранна възраст имат изключителна нужда от визуална опора, за да усвояват с по-голяма лекота новия лингвистичен материал. Ето защо, споделеното време в игри, разглеждане на книжки, картинки и назоваване на предмети и играчки от заобикалящата среда, е в подкрепа на процеса по развитие на разбиране и проговаряне.

Повече по темата можете да прочетете тук.

 

#Детско развитие

Бебето чува и започва да разпознава гласа на майка си още във вътреутробния период. Майчиният глас е своеобразна “нишка”, която дава на бебето усещане за познатост и сигурност във всеки един етап от развитието му. След появата си на бял свят бебето попада в една напълно непозната среда, в която единственият източник на комфорт и сигурност е майчината прегръдка и майчиният глас. Затова, говорете на бебето винаги, когато имате възможност – пейте му, разказвайте му за предстоящото в деня. Независимо че в най-ранна възраст то не би могло да разбере смисъла на всички думи от речта на възрастните, бебето усеща посланията и емоционалността в думите. 

#Детско развитие

Вкусът към четенето се създава от най-ранна детска възраст. Съобразете книжките с възрастта на детето. Книжките за бебета обикновено са много цветни, кратки, римувани. Все още бебетата трудно успяват да запазят вниманието си повече от няколко минути върху едно нещо. Но това не бива да ви отказва. С времето ще му става все по-интересно и все повече ще се заслушва в приказката. Децата се забавляват повече, ако участват активно в четенето.

Правете паузи, коментирайте и показвайте картинките, посочвайте с пръстчето на детето патенцето, котенцето, кученцето. Питайте „Къде е кученцето?“ и изчаквайте да ви покаже с пръстче, а след време ще питате „Какво е това“ и ще получавате отговор „Кученце“ или „Бау-бау“. Ако направите така, че четенето на приказки да се хареса на бебето, скоро след като започне да говори, то ще може и само да продължава последните думички на любимите си римувани приказки.

#Детско развитие

Около 2-3 месеца коригирана възраст бебетата са способни да разпознаят лицат ана майките си или на основните хора, грижещи се за тях. Изследвания сочат, че бебетата проявяват по-висок интерес към лица, отколкото към играчки, затова е добре да прекарвате достатъчно време, говорейки, усмихвайки се и общувайки с бебето лице в лице, на близка дистанция от 20-40 см.

#Детско развитие

Бебетата се заглеждат по цветни предмети и играчки, поставени на разстояние ~ 20 см. още през първите си два месеца (коригирана възраст), като постепенно разстоянието се увеличава и бебетата са в състояние да фокусират и по-отдалечени предмети. На около три месеца бебетата започват да хващат предмети, които са им дадени и да развиват координацията око – ръка, която им помага да проследят предметите, които се намират в ръцете им. Движенията на детето в този период все още нямат добра координация, но активния хватателен рефлекс помага детето да задържи играчка в ръката си, когато му я подадем. Чувайки подрънкването на играчката в ръката си, бебето насочва погледа и вниманието си към нея и започва да я следи волеви, развивайки координация око – ръка.

Около четвъртия месец децата започват да правят връзка между ръцете и очите, опитват се да координират действията си и да подобряват фините си моторни движения и умения. С други думи, вече не им е достатъчно да хванат дрънкалката, която им подавате и да проследят движението. Вече се опитват да изпълняват по-сложни задачи, като например сами да достигат и хващат играчките, разположени в близост до зрителното им поле.

#Детско развитие

Когато бебето ни е родено преждевременно, е важно да взимаме предвид коригирана му възраст и да се водим от нея при проследяването и подкрепата на двигателното му развитие.

Новороденото трябва да се държи изключително внимателно, като при повдигането от, при поставянето му, при държането и предаването от едни в други ръце, трябва да се поддържа стабилно главата и вратът му. Заради неразвитите мускули при врата, то не би могло да понесе и резките движения и подрусванията – така че бъдете внимателни и при използването на закритата количка и при шофиране.

Предупреждавайте винаги другите хора, които искат да подържат бебето, как правилно да го правят.

Към края на първия месец бебето започва да проявява способности да задържа и извърта настрани главата си, легнало по корем. Някои бебета успяват около 7 седмица да повдигнат малко главата си и от легнало положение. През втория месец то успява да държи самостоятелно главата си, когато го държите изправено в ръце, но само за секунди. Можете да го слагате в кенгуру на гърдите си, но отново задължително трябва да подкрепяте главата му. Раницата, с която можете да го носите на гръб, все още не е подходяща. При носене в слинг трябва да го поставите, така че да виждате лицето му и в позиция, която да не възпрепятства дишането му.

За да стимулирате развитието на мускулите му при врата и контрола на главата му, поставяйте го от време на време в будно състояние по корем.

Бебето може да повдига главата си нависоко задълго и стабилно от легнало по корем положение между 3-ия и 4-ия месец. Подходящо упражнение за тази възраст, което да укрепи мускулите при врата е, да му подадете ръцете си, които то да хване в легнало по гръб положение. Използвайки ви за опора, то инстинктивно се надига. Задръжте го в позиция под ъгъл от 45 градуса за известно време и го върнете обратно да си почине. Все още е рано при това упражнение да го изправяте под по-голям ъгъл.

След като бебето овладее контрола над главата, следват да се развият уменията му да сяда, да се обръща и пълзи. Умението да държи главата си самостоятелно е важно и по отношение на храненето му – позволява поставянето му в седнало положение и преглъщането на твърдите храни, което също е условие за започване на захранването му.

В случай, че бебето не успява да задържи главата си изправена на тримесечна възраст, обърнете внимание за това на педиатъра му.

#Детско развитие

Когато бебето ни е родено преждевременно, е важно да взимаме предвид коригирана му възраст и да се водим от нея при проследяването и подкрепата на двигателното му развитие.

За нормално се приема бебето да започне да се обръща от гръб по корем между 4- и 7-ия месец. Най-често това се случва през петия месец след раждането, но не изключвайте и вероятността да бъдете изненадани и по-рано. Затова бъдете нащрек от по-рано и не оставяйте детето на необезопасени повърхности.

Обръщането на бебето не само, че е една от първите стъпки към опознаване на свободата на движението и похода към овладяването на света, то е етап, който дава основа за развитието на следващите му умения – изправяне до седнало положение, сядане, пълзене и по-късно ходене.

Обръщането помага за развитието на мускулатурата и развива умение за усещане и балансиране (контрол) на масата на цялото тяло. То е показател, че мускулатурата му укрепва и координацията му става по-добра.

#Детско развитие

Когато бебето ни е родено преждевременно, е важно да взимаме предвид коригирана му възраст и да се водим от нея при проследяването и подкрепата на двигателното му развитие.

На около 6-месечна възраст детето вече е готово да бъде поставено седнало. Първоначално това става с опора, а след няколко седмици до месеци бебето вече може да седи самостоятелно. В началото бебето трябва да бъде поставено в седнало под 90о, като се подкрепя с възглавници. Гръбната му мускулатура все още не е укрепнала достатъчно, поради което то е нестабилно, не може да запази баланс и се „олюлява”. По тази причина лесно може да падне на една страна или напред.

Успоредно с укрепване на мускулатурата му, е необходимо да узрее и нервната система на детето. Така се осигурява необходимата координация и постепенно то се научава да пази равновесие и да се задържа продължително време седнало без нужда някой или нещо да го крепи. В този период никога не го изпускайте от поглед, докато е седнало.

В началото е възможно детето да търси още една опорна точка, за да се задържи седнало. По тази причина то се подпира на една или две ръце, поставени пред тялото.

При научаването на самостоятелен седеж, както и при всичко останало, важи принципът на постепенност. Винаги първоначално продължителността трябва е кратка и впоследствие постепенно да се увеличава. Започнете с 1-2 минути, като винаги всичко трябва да е под формата на игра. Застанете пред детето и се опитайте да привлечете вниманието му, като си играете с различни играчки, разказвате му приказка, пеете му или изпълнявате друго занимание, което му е интересно. Винаги преустановявайте процеса, когато усетите, че детето става неспокойно или усеща дискомфорт. То постепенно ще свикне с новата позиция и ще разбере, че тя му разкрива още много възможности за опознаване на света.

#Детско развитие

Когато бебето ни е родено преждевременно, е важно да взимаме предвид коригирана му възраст и да се водим от нея при проследяването и подкрепата на двигателното му развитие.
Повечето деца правят първите си стъпки във възрастта между 9 и 15 месеца. След това им отнема още няколко месеца, докато походката се стабилизира и станат по-уверени. Прохождането е процес, който настъпва постепенно, като за него организмът се подготвя в продължение на месеци. Постепенно отделните мускулни групи укрепват, а с узряването на централната нервна система се подобрява и двигателната координация.
Преди прохождането детето се е научило да контролира главата си, да се обръща от гръб по корем и обратно, да седи без опора, да пълзи. Така например самостоятелният седеж укрепва мускулите на седалището и гърба и осигурява изправеното положение на горната част на тялото.

#Детско развитие

Не е препоръчително да слагате бебето си седнало, ако то все още няма стабилен седеж, но можете да консултирате с педиатъра на детето промяната в ъгъла на облегалката на кошчето/ количката/ шезлонга му, за да подкрепите процеса по изграждане на самостоятелен седеж, както и подходящи упражнения, съобразени с възрастта и етапа на развитие на бебето.

#Детско развитие

Изследванията сочат, че проходилките носят по-скоро вреди, отколкото ползи за бебетата и престоя в тях не спомага за усвояването на самостоятелното ходене, напротив – дори може да забави развитието на детето. 

Повече по темата можете да научите тук.

#Детско развитие

Първите осмислени и целенасочени думи се появяват около 18-месечна възраст коригирана възраст на детето, като много често те звучат неясно, наблюдават се замени в съгласните звукове и като цяло, артикулацията е несъвършена – това е съвсем нормално на този етап. В тази ранна възраст е важно да проследим дали детето трупа речников запас и разбиране за предмети от бита, играчки и хора от най-близката му семейна среда. След появата на първите думи, постепенно започват да се появяват и двусловни изказвания, които все още са несъгласувани по род, число и време. Езиковото развитие е пряко обвързано и с това как и колко говорим, четем и пеем на детето, в този контекст е от изключително значение и използването на множество визуални опори, така че детето да вижда предмета, за който говорим и да изгражда връзка между него и названието му. 

#Детско развитие

Децата, усвояващи два езика едновременно, ще преминат през едни и същи етапи на развитие за всеки от езиците и то, в общи линии, за същото време, за което друго дете би усвоило един език. Възможно е речникът на детето за всеки от езиците да бъде по малък, ако го разглеждаме изолирано, но взети заедно, речниковите запаси от двата езика се равняват на този на дете, владеещо само един език. Малките деца, учещи два езика едновременно, често смесват граматика и думите, образувайки смесени изречения. Това е напълно нормално и не означава, че детето се затруднява в усвояването на езиците. Възможно е да има действителни ползи от билингвизма при малките деца, а именно – развитие на много добри металингвистични умения (способността да се мисли за езика) и добро развитие на когнитивните умения (напр. вниманието).

Повече информация, както и конкретни препоръки към подкрепа на езиковото развитие на деца, растящи в многоезична среда, прочетете в статията Отглеждане на деца в многоезична среда.

#Детско развитие

Независимо дали детето е родено преждевременно, или не, готовността за използване на гърне изисква наличието на поне няколко умения. Някои от по-важните сред тях са: 

  • наличие на разбиране и умение за следване на основни инструкции;
  • интерес към гърнето или към възрастните, когато ходят до тоалетна;
  • наличие на жест, специфично поведение или дума, обозначаваща нуждата за ходене до тоалетна (напр. “пиш”, “ако”; специфична физиономия или звук); 
  • може да седне и стане от гърнето самостоятелно; 
  • има относително предсказуем график за ходене до тоалетна.
#Детско развитие

Вярно е, че, в общия случай, момчетата продуцират първите си думи и изречения по-късно от момичетата. Въпреки това, тези различия са въпрос на няколко месеца наваксване (най-често разликите са в рамките на 2-3 м.). Има нормални граници, в които децата придобиват определени езикови умения. „Момичетата придобиват тези езикови умения по-скоро от момчетата, но и двете групи попадат в нормалните граници за дадената възраст.“, според изследователите Seyda Özçalskan и Susan Goldin-Meadow (2010). 

В този смисъл, момчетата не изостават в езикото си развитие, просто се движат малко след момичетата. Затова, ако малкото момче изостава значително в развитието на речта и уменията за общуване, не го отдавайте на пола му, може би детето има нужда от логопедична подкрепа.

В допълнение, броят на момчетата, страдащи от езиково-говорни нарушения, определено е по-голям от този на момичетата. Съотношението на момчета, страдащи от комуникативни нарушения, в сравнения с момичета е от 2:1 до 3:1

#Детско развитие

Моторно планиране, контрол и координация са три взаимосвързани термина, които описват какво се случва в телата на вашите деца, а и на вас самите, по отношение на движението. Всичко, от махането с ръка, до по-сложни серии от събития, изисква планиране, контрол и координация. Всички те са вътрешно свързани и значими.Трудността при моторното планиране е известна като диспраксия. Децата с това състояние имат нормален капацитет от сила и мускули, но изпитват трудност при планирането и координирането, нужни, за да ги използват. Често създават впечатление на тромави, непохватни или неориентирани в пространството, а посланието, което получават е, че “не внимават достатъчно”. В действителност, те може и да се стараят изключително много, но диспраксичната симптоматика създава погрешно впечатление у околните. Ето защо е важно да потърсим консултация и подкрепа достатъчно рано и преди детето да е формирало трайно негативно възприемане за себе си.

Повече информация по темата:

 

#Детско развитие

Сензорно-интегративната дисфункция (СИД) влияе върху начина, по който детето обработва съобщенията, изпратени от някое от петте основни сетива – зрение, слух, мирис, вкус и допир до мозъка му. То може да има лека сензорна непоносимост или да му е изключително трудно да се справи със сензорната стимулация. Ако потупате дете по рамото, обикновено нервната му система информира мозъка, че е леко докоснато. Но за дете със СИД съобщението може да бъде разтълкувано погрешно и то да почувства, че е силно ударено или пък съобщението да се изгуби и то дори да не разбере, че е докоснато. Когато има проблем в този процес на преработката на информация, постъпваща по сетивните канали, се наблюдава така наречената сензорно-интегративна дисфункция (СИД).

Понякога СИД засяга и две по-малко познати сетива – вестибуларната и проприоцептивната система.

Непрекъснатото получаване на объркани съобщения може да бъде смущаващо за детето, а необяснимите му реакции в ежедневни случки, могат да бъдат объркващи за родителите му. Поведението на детето може да стане още по-непредсказуемо, ако бъде помолено да премине от една дейност в друга, защото насочването на вниманието към нещо ново може да му отнеме много време и усилия.

При съмнения, че наблюдавате симптоми на СИД при детето ви, подходящо е да се консултирате с ерготерапевт или сензорен терапевт.

Повече по темата можете да прочетете в следните материали:

#Детско развитие

Това е най-често диагностицираното поведенческо разстройство в детска възраст и едно от най-честите разстройства на нервно-психичното развитие при децата.

Основните симптоми на синдрома могат да бъдат обособени в три групи:

  • хиперактивност – невъзможност на детето да седи неподвижен, непрестанно активно движение, невъзможност за придържане към поведение, което е приемливо за определена среда, като например спокойно седене на чина в класната стая. Хиперактивното дете може да говори непрекъснато и да е постоянно в движение.
  • нарушение на вниманието – невъзможност за задържане на вниманието върху определена задача или субект, когато това е необходимо, невъзможност за спазване на инструкции или избягване на задачи, които изискват специално внимание или усилия. Нарушението на вниманието е за сметка основно на активното внимание, като пасивното внимание не е засегнато, което води до много лесно разсейване и отклоняване на активното внимание от незначителни и маловажни стимули от заобикалящата среда.
  • импулсивност – невъзможност за изчакване на ред, прекъсване на останалите, докато говорят, отговаряне преди да е бил зададен въпросът докрай. Често децата с ADHD извършват действия, които не са били обмислени и за които много често след това съжаляват.

Повече по темата можете да прочетете в следните материали:

#Детско развитие

Всяко дете учи с различно темпо и чрез различни похвати. Ако обаче забелязвате, че вашето дете (в предучилищна или в начална училищна възраст) среща значителни трудности с усвояването на речта, цифрите, буквите и др., това може да е проява на обучителни трудности, които обозначаваме и като специфични нарушения в развитието на училищните умения. Тази категория включва трудности с усвояването и прилагането на академични умения и може да си изразява в затруднения с математическите умения, четенето и/или писането.

Ако имате притеснения относно развитието на академичните умения на вашето дете, можете да запазите час за консултация с детски психолог или логопед в Център за детско развитие “Малки чудеса”.

Полезни материали по темата:

#Детско развитие

Дислексията често се описва като нарушение на способността за четене, тъй като диагнозата най-често се поставя, след като детето покаже признаци за затруднено усвояване на писмения език. Дислексията не е свързана с нивото на интелигентност, а със  способността за преработка на езиковата информация. Ако имате притеснения относно развитието на академичните умения на детето ви, е важно да знаете, че най-ранния момент, в който може да бъде осъществена диагностиката на дислексия, е началото на втори клас (8 г.), тъй като е необходимо да премине етапът на ограмотяване.

Полезни материали по темата: 

#Детско развитие

Дискалкулия е разстройство, свързано с умението за боравене с числа, извършване на математически операции, пространствена ориентация и определяне на количествени отношения.  Често се среща в комбинация с дислексия. Децата, страдащи от дискалкулия, често смятат, използвайки пръстите на ръцете си, до късна възраст, независимо колко проста е математическата операция, която трябва да извършат. Както дислексията, така и дискалкулията не са свързани с интелектуалните способности на децата. 

Повече по темата прочетете в следните материали:

#Детско развитие

Какво представлява дисграфията?

Дисграфията се изразява в трудност с писменото изразяване, обикновено причинено от нарушени връзки в мозъка. Хората с това нарушение срещат затруднения в извличането на информация от паметта си за това как да организират уменията за писане. Най-честите симптоми за наличие на дисграфия са: проблеми със спазването на редове и граници на листа при писане; нарушен правопис; силно нечетлив почерк и затруднено организиране/ предаване на мислите на хартия.

Повече по темата можете да прочетете в следните материали: