Често задавани въпроси

Интензивното неонатологично отделение е звено за оказване на интензивни грижи на бебета, родени преждевременно, с ниско тегло или с влошено здравословно състояние. В зависимост от нивото си на компетентност и възможност за предоставяне на интензивни грижи, неонатологичните отделения се делят на I, II и III ниво, като колкото по-високо е нивото на компетентност, за толкова по-малки бебета има право да се грижи екипът на неонатологичното отделение. Отделенията от I ниво се грижат за доносените и здрави бебета или такива с минимални затруднения, докато отделенията от II и III ниво поемат грижите съответно за бебета, родени над 1200 гр. и новородени под 1200 гр.

Неонатологичните отделения в България са организирани в три степени на компетентност, съобразно брой раждания, оборудване с медицинска апаратура, персонал, извършвани медицински дей­ности. Транспортиране на недоносеното се налага, когато то се нуждае от по-високо ниво неонатологична помощ – апаратно подпомагане на дишането, лечение със сърфактант, продължителна интензивна терапия, изследвания, проследяване и други. Вашият лекар ще ви обясни кое налага превеждането на вашето бебе.

Съобразно състоянието на бебето при част от случаите превеждането трябва да стане възможно най-бързо. Това се налага, когато бебето има затруднени жизнени функции или влошаване на състоянието. Лекарят осигурява оптимална подготовка за транспорт – апаратно подпомагане на дишането и/или кислород ако е необходимо, оптимална телесна температура, венозен източник, стабилна сърдечна дейност и др. Навременното и в стабилизирано състояние превеждане на бебето, има важно значение за благоприятното повлияване на състоянието му, както и за предотвратяване на евентуални по-късни негативни последствия.

Повече по темата прочете в:

• Транспортиране в друга болница или отделение 
• Раждане и транспортиране

Хипотрофията е състояние, което настъпва при продължителен намален внос на белтъци или при състояния, които смущават тяхното усвояване от организма. Природата като че ли осигурява оцеляването на плода в матката, където поради една или друга причина, притокът на хранителни съставки през плацентата не е достатъчен.

Бебето е по-малко от нормалните за гестационната си възраст размери, но това му позволява да се развива добре, въпреки ограничения поток на хранителни вещества. Това е нещо като защитен механизъм на тялото, който се активира тогава, когато плацентата не функционира ефикасно и хранителните вещества, достигащи до плода, са по-малко от нужното или когато майката не се храни пълноценно, страда от заболяване, пуши и т.н.

Този механизъм за оцеляване прави така, че развитието на бебешкия мозък все пак да бъде предпазено. Мозъкът обикновено нараства нормално, за сметка на тялото. Поради това, повечето хипотрофични новородени са с пропорционално по-големи главички от телата им, в сравнение с родените с нормални размери бебета.

Бебетата с ниско тегло са рискови в първите дни след раждането си. Те са по-неустойчиви към инфекции, но при добри и качествени грижи, повечето се справят завидно добре. Чрез добра и пълноценна храна (за предпочитане е кърмата), такива бебета до първата си година догонват връстниците си в почти всички отношения.

В България честотата на децата с хипотрофия е около 1 до 2 %. Основните причини за настъпване на хипотрофия са недохранване, с намален прием на белтъци, както и различни заболявния, които възпрепядстват пълноценното усвояване на храната. При някои деца, родени с хипотрофия, могат да се наблюдават отклонения в храносмилателната и централната нервна системи. Хипотрофията се разделя на няколко степени, в зависимост от подкожната мастна тъкан, телесната маса и ръста.

Недоносените бебета обикновено са обгрижвани в кувьоз, където се регулира тяхната температура и се преливат интравенозни течности безопасно в стабилна среда. Кувьозите имат малки отвори, които позволяват на лекарите и сестрите да извършват манипулациите, а на Вас да докосвате своето бебе. Кувьозът поддържа топлината на бебето чрез влажен въздух, който се подава в него, което е важно, защото горещият и сух въздух отвън може да навреди на недоносените бебета, които са уязвими и с крехка кожа. Недоносените бебета изпитват трудност да контролират собствената си температура и могат да загубят много вода през кожата. Кувьозите предотвратяват това да се случи. Те също предпазват Вашето бебе от шума в неонатологичното отделение, инфекции и излишен допир.

Кувьозът не би могъл да причини слепота на бебето ви, ако кислородът в него е дозиран правилно – неговата функция е да поддържа среда на топлина и влажност, възможно по-близка до майчината утроба. Причината за нарушено зрение при някои недоносено бебета е свързана със степента на незрялост на органите и системите им, в това число – развитието на ретината. Ето защо е от изключителна важност проследяването на зрението на Вашето бебе както в периода на болничния престой, така и след изписването у дома.

В близост до Вашето бебе ще видите монитор за следене на жизнените показатели. Жичките на монитора са прикрепени към сензорни подложки, поставени на бебето. Това дава важна информация относно това как работят главните системи в тялото на бебето. Информацията от няколко различни типа монитора е често комбинирана в един апарат, който излъчва чрез монитор от телевизионен тип. Навярно сте забелязали, че към крака или ръката на бебето ви е прикрепен инфрачервен светлинен сензор – това е пулсоксиметър. Той показва количеството кислород в кръвта на Вашето бебе и е изключително важен уред, тъй като твърде малкото или твърде голямо количество кислород биха могли да причинят здравни проблеми в дългосрочен план.

Други помощни средства, които може би ще видите около своето бебе са: назална или орална сонда за хранене, ципап, назална канюлатръбичка, куха игла, вкарвана чрез троакар в телесна кухина, кръвоносен съд, напр. венозна канюла и др., интравенозен катетър и др. За всички тях сме се постарали да предоставим подробна информация тук.

Всяко бебе прието в интензивен неонатологичен сектор се нуждае от специално лечение/процедури, независимо от това дали има нужда от кувьоз, за да го поддържа топло или от вентилатор, за да му помага да диша. Поради тези специални потребности, всяко бебе ще бъде подложено на определен брой медицински процедури и изследвания, за да се определи как трябва да бъде лекувано и колко време трябва да се наблюдава неговия прогрес. Повече за изследванията и процедурите, планирани за недоносените бебета в неонатологичното звено, прочетете тук.

Синтезът на сърфактант нараства след 24 г.с. За това прекалено рано родените бебета страдат от липсата му, а това води до развитие на дихателна недостатъчност в първите часове и дни след раждането. Веществото се дава на бебетата, които се нуждаят от него чрез тръбичка, която прониква в гърлото и бавно освобождава веществото в дробовете. Белият дроб на недоносените деца е незрял, поради ранното раждане. Ролята на сърфактанта е да държи алвеолите на белия дроб в ръзгънато състояние, така че да може да се освобождава газообмяната.

Липсата на сърфактант води до това, че алвеолите колабират, което пречи да бъде осъществена основната дихателна функция да се обменя кислорода от атмосферния въздух, да преминава в кръвта и да се издиша въглероден диоксид. С напредъка на медицината е създадена тази субстанция, която се прилага след раждането на недоносеното бебе. Изкуственият синтез на сърфактант и лечението с него се считат за революция в неонатологията. Това води до значително повишение на преживяемостта на преждевременно родените бебета.

Когато бебето е родено прекалено рано, често белите дробове не са достатъчно развити, за да може да диша само. Някои недоносени бебета имат необходимост от допълнителен апарат за няколко дни, други бебета се нуждаят от най-модерните вентилатори за седмици, а има и такива бебета, които имат нужда от тях дори и за няколко месеца. Ситуацията на всяко бебе е строго специфична, затова не се притеснявайте да задавате своите въпроси на екипа, който полага грижи за бебето Ви.

Методите за подпомагане на дишането на недоносените бебета и новородени с влошено здравословно състояние варират, според състоянието и потребностите на децата. Недоносените деца се раждат с незрели органи и системи, а често сред най-засегнатите са именно белите дробове. Поради преждевременната си поява, в дробовете на недоносените бебета липсва синтез на веществото сърфактант, което кара алвеолите на белите дробове да колабират, а самите дробове да се слепват, което препятства самостоятелното дишанеобмяна на кислород и въглероден диоксид в алвеолите (външно дишане) или между кръвта в капилярите и клетките на организма (вътрешно дишане). В този смисъл, при някои недоносени, особено родените преди 32 г. с., се налага терапия със сърфактант (под формата на лекарствен продукт), за да се разгърнат оптимално дробовете и да се обезпечи функцията им.

В зависимост от индивидуалната ситуация на всяко бебе, е възможно да се наложи първоначално обдишване на апарат и създаване на позитивно налягане в дихателните пътища, както и подаване на кислород, жизнено важен за оцеляването на децата. Всичко това може да доведе и до някои промени в белите дробове, което да наложи последващо проследяване и превенция на заболяванията в ранна детска възраст.

Основните методи за подпомагане на дишането на вашето бебе  се осъществяват най-общо по следните начини:

• Назална канюла – това е най-неинвазивният метод за подпомагане на дишането на бебето. Чрез назалната канюла се осигурява нисък приток на кислород, който преминава през тънка, мека, пластмасова тръба поставена в ноздрите на бебето.
• CPAPЕдна или две пластмасови тръбички се вмъкват/поставят в ноздрите на бебето и се подава малки количества кислородът, които са под налягане . – служи за осигуряване на постоянно положително налягане на кислород в дихателните пътища. Предоставянето на кислород под налягане помага на белите дробове да са разширени и намалява усилията, които са необходими на Вашето бебе, за да диша. За да се гарантира, че кислородът влиза в дихателните пътища на бебето, е важно устата му да бъде затворена. Понякога за тази цел се из­ползва малка кожена каишка, поставена под брадичката му. CPAP-ът поддържа дихателната тръба отворена по време на сън и предотвратява появата на дихателни паузи при бебета с апнеи и други дихателни проблеми. Това подпомагащо средство не диша вместо Вашето бебе, въздушният поток е под толкова налягане, колкото е необходимо за вдишването му от детето.
• Механична вентилация – тя се прилага при бебета, които все още са твърде малки и неспособни да дишат самостоятелно. Ако ципапът не е достатъчен, за да се подпомогне дишането на Вашето бебе, малка пластмасова тръба (ЕТТ – ендотрахеална тръба) се вкарва през нослето или устата на бебето в трахеята. Дихателната тръба влиза в белите дробчета на бебето и позволяват подаването на кислород или въздух под налягане директно в дробчетата. Ендотрахеалната тръба се свързва с вентилатор (или респиратор) – машина, която подава затоплен и влажен въздух в дробчетата на бебето. Може да диша изцяло вместо Вашето бебе, а може и просто да подпомага дишането му. Количеството кислород, налягането и броя на вдишванията в минута могат да се регулират, така че да са най-подходящи за нуждите на бебето ви.

Още по темата можете да научите в лекцията “Белодробни заболявания при недоносените деца” от д-р Веселина Кендерова, както и в раздела “Оборудване в неонатологичното отделение: кое за какво служи?” от Наръчник “Всичко за недоносените бебета”.

Бебетата достигат ниво на зрялост и възможност за координация на действията дишане – сукане – гълтане едва около 36-та гестационна седмица. Това означава, че преди този период е възможно бебето Ви да бъде предимно хранено със сонда, а с доближаването до момента, в който се очаква развитието на умение за хранене с биберон, медицинският екип постепенно ще започне да подготвя бебето чрез ежедневни опити за доставяне на необходимото количество мляко чрез биберон.
Поради различни причини, свързани с индивидуалното им развитие и потребности, някои бебета се нуждаят от повече време, за да преминат към хранене с биберон. Не пропускайте да попитате неонатологичния екип за всичко, което Ви притеснява или не разбирате добре по отношение на храненето на Вашето бебе.

Бактериалните инфекции за изключително често срещани при преждевременно родени бебета. Това налага приложението на антибиотично лечение за лечение на инфекцията. Антибиотичният курс на лечение обичайно има една от следните продължителности: 2-3 дни (майчини рискови фактори); 5-7 дни (пневмонияостро или хронично възпаление на белите дробове, при което са засегнати алвеолити и/или интерстициума., кожна инфекция, конюнктивит); 7-10-12 дни (септицемияобща гнойна инфекция без метастази, уроинфекция). Продължителни курсове – 14-21 дни, се провеждат при тежки септични инфекции, менингитвъзпаление на мозъчните обвивки, остеоартритзаболяване на ставите, при което се наблюдава дегенеративно изменение на ставния хрущал и костните краища, некротичен ентероколитостри или хронични възпалителни заболявания на лигавицата на тънките и дебелите черва (НЕК) и са в зависимост от доказания причинител.
Лечението се прекратява при овладяване на клиничната симптоматика, нормализиране на параклиниката и негативизиране на микробиологичните резултати.

Лечението на недоносените бебета, престоя им в болница, както и всички необходими процедури и медикаменти се поемат изцяло от здравната каса.

С националната здравноосигурителна каса НЗОК работят както държавните, така и частните болници, така че родителите не заплащат нищо, докато бебето им е в лечебно заведение.

В някои от частните болници е възможно да е необходимо да бъде заплатен престоя на бебето на дневна база между две клинични пътеки, както и ако е необходимо да се приемат медикаменти, които не се покриват от НЗОК. Възможно е да се заплащат и някои медицински процедури. Всичко това зависи от конкретните условия на частното лечебно заведение.

Повече от половината от недоносените бебета, родени между 23 и 24 седмици от бременността, ще преживеят раждането и ще имат шанс да живеят и извън неонатологичното отделение. Бебетата, родени преди 23 седмици, могат и да оцелеят – най-малкото такова бебе е Амилия Тейлър. 23-24 седмици често се счита за граница на жизнеспособността за недоносени бебета.
Бебета родени между 23 и 24 г.с. се считат за микро бебета.
Те тежат малко повече от половин килограм и са дълги не повече от 20 см измерени от главата до петите. Бебетата, родени по това време са покрити с фин косъм, наречен лануго. Въпреки че техните очи най-вероятно ще бъде затворени и/или клепачите им ще са все още сраснали, те ще имат напълно развити мигли и вежди. Те дори ще имат съвсем мънички нокти.
Повечето от органите на тялото са недоразвити в 23-24 гестационна седмица. Долните дихателни пътища едва сега започват да се развиват, така че родените през 23 и 24 седмица ще имат нужда от респираторна подкрепа за дълъг период от време.
Между 25 и 26 седмици, недоносени бебета тежат между 680 и 1000 гр и са около 22-23 см измерени от главата до петите.
Бебетата, родени по това време се наричат микро бебета (micro preemies) – те са изправени пред дълъг престой в неонатологичното отделение и имат много здравословни проблеми, свързани с тяхната недоносеност.Около 26 г.с. белите дробове на недоносените започват да образуват алвеоли – въздушните мехурчета, които осъществяват обмяната на газове. Въпреки че те са все още твърде малки, за да дишат без чужда помощ, това е основен момент!
Друг важен етап от развитието на бебета родени между 25 и 26 г.с. включват развитие на рефлекс, който представлява характерно „стряскане на бебето“ от силен шум или резки движения. Във връзка с това бебето разтваря ръце и крака, като веднага след това ги свива. Този рефлекс трябва да изчезне около 4-5 месец и ако това не се случи, се смята за патологичен (Рефлекс на Моро) – това е индикация за консултация със специалист.

Бебетата, родени между 34-та и 37-ма гестационна седмица обичайно имат значително по-кратък болничен престой от недоносените, родени преди 32  г. с., тъй като, в значима стетепен, техните органи и системи са завършили своето изграждане и функционират относително безпроблемно. Важно е обаче да знаем, че поради крехката си и незряла нервна система, всяко недоносено бебе се нуждае от комплексно проследяване, за да бъдат навременно открити и подкрепени евентуални затруднения в развитието. При т. нар. “големи недоносени бебета” е необходимо да се обърне не по-малко внимание върху когнитивното и двигателно развитие, тъй като множество изследвания констатират наличие на “скрити” обучителни трудности при тази група деца, които биват открити едва в детската градина или училище. В този смисъл, не пропускайте да осъществивте контролна консултация с детски психолог и логопед още през първите години на детето, за да получите подходящи насоки, в случай на съмнения за потенциални затруднения в някоя от областите на развитие.

Неонаталният сепсисобща гнойна инфекция, при която в кръвообращението навлизат микроорганизми. Може да бъде първична или вторична – усложнение на съществуващо гнойно огнище, напр. фурункул, карбункул и др. Протича с висока температура, интоксикация, увеличен черен дроб и слезка, левкоцитоза... е много тежко състояние на новороденото, при което инфекциозният причинител – бактериямикроорганизми с прокариотна структура. По форма биват: коки, пръчици, спираловидни., вирусинфекциозен агент, който се размножава само вътреклетъчно или гъбичка – попада в кръвотока и се разнася из целия организъм. Ендотоксинът на  грам – негативните бактерии, както и тейхоевата киселина от капсулата на грам-положителните коки, водят до освобождаване на медиатори на възпалителния процес.

Неонаталният бактериален сепсис може да се причини от различни бактерии – аероби, анаеробимикроорганизми, които се развиват при липса на кислород. Патогенът прониква в организма по различни пътища: през пъпната връв, през нарушена цялост на кожата, лигавиците. В 1/3 от случаите на неонаталеннеонатален период – период на новороденото (от раждането до края на 1-ия месец) сепсис се развива и менингит.

Разликата в клиничната картина и изхода на заболяването дава основание неонаталният сепсис да бъде разделен основно на ранен и късен, а като трета група може да се обособи вътреболничен сепсис.

Ранният неонатален сепсис се развива от раждането до 7- мия ден. Проявява се по-често при недоносени деца. Протича с висока температура, засягане на дихателната система –  респираторен дистрес синдромнарича се още синдром на дихателната неодостатъчност - състояние, при което детето не получава достатъчно количество кислород или пневмония. Смъртността при ранния сепсис е по-висока отколкото при късния сепсис.

Късният сепсис се развива от 8-28 ден. Протича също с висока температура, но при него често се засяга главният мозък – менингит. Също така може да се развитие пиелонефрит, остеоартрит, остеомиелитостро гнойно възпаление на костния мозък, което се разпространява върху костното вещество и периоста, а по-късно може да обхване и съседните мускули и сухожилия. Среща се по-често при деца. и други.

Вътреболничният сепсис се проявява 1 седмица след като се изпише детето от клиниката. Характерен е за недоносени деца, лежащи в интензивно отделение, на които са правени различни манипулация като катетеризация и други. Клиничните прояви могат да бъдат: внезапно спиране на дишането, пневмония, кожни инфекции, пиелонефрит.

Лечението на неонаталния бактериален сепсис включва няколко основни положения:

• поддържане на основните жизнени функции;
• антибиотици – назначават се според вида на сепсиса и етиологичния причинител. При ранен сепсис се прилагат пеницилини с аминогликозид или цефалоспорини плюс аминогликозиди. При късен сепсис – както при ранен сепсис без пеницилин. При вътреболничен сепсис – според предполагаемата флора.
• биопродукти – при нужда противостафилкокова плазма, кръв, прясно замразена плазма, имуновенин.

Диагнозата и проследяване на еволюцията на ИВК/ПВЛ започват още в отделението. При изписването на детето ще получите информация за състоянието му към момента и необходимостта от контролни прегледи, изследвания и консултации. Вашият личен лекар или неонатолог ще Ви насочи за консултация с детски невролог.

За всички недоносени под 2000 г. е необходима неврологична консултация след 2 месечна коригирана възрастКоригирана възраст на бебето е тази, отчитана от датата на термина. Т.е. не реалната възраст, а възрастта на която щеше да е бебето, ако не се беше родило преждевременно., с оглед ранна и своевременна рехабилитациякомплекс от медикосоциални средства, насочени към възстановяване на застрашените от инвалидизация лица. Цели се възвръщане на физическите, психичните, професионалните и социалните възможности на болния. или друго лечение.

За следващи прегледи, изследвания и лечение ще Ви информира детския невролог. Проследяване на еволюцията на ИВК/ПВЛ става чрез изследване на неврологичния статус, рефлекси и други, съобразно възрастта, както и чрез периодични ултразву­кови изследвания. Важно е да се отбележи, че ехографското изследване е напълно безвредно за детето и поради това може да бъде повтаряно без странични ефекти. Това е основно предимство пред всички съществуващи съвременни методи на изследване.

Децата са много подходящи пациенти за ултра­звуково изследване, поради намалената подкожна мастна тъкан и отворените при новородените предна и задна фонтанели, което позволява мозъчните структури да се визуализират в детайли. Скринингът на централна нервна система дава възможност да се установи потенциален риск от се­риозно заболяване и да се вземат необходимите мерки за предотвратяването му. Извършва се от неонатолог и/или детски невролог.

Повече информация по темата можете да намерите и в следните материали:

• Превенция на заболявания
• Вътречерепни кръвоизливи при новородените

Бронхопулмоналната дисплазиянеправилно развитие на органите и тъканите е едно от най-честите усложнения, което се среща при преждевременно родените бебета. При него имаме категорична зависимост с гестационната седмица и теглото на детето. При децата, родени с екстремно ниско тегло (501-750 гр.), честотата на заболяването достига до 52% и значително намалява при деца, родени над 1500 гр.

Близо 70% от заболеваемостта се достига при деца, родени между 22 и 26 гестационна седмица, това всъщност е много показателно за факта, че през последните години значително повишената преживяемост при недоносените бебета, във връзка с усъвършенстването на методите на интензивно лечение, на практика довеждат до увеличаване случаите на деца с хронична белодробна болест или т. нар. бронхопулмонална дисплазия, тъй като незрялостта им при раждането на практика е основният фактор, който определя и развитието на БПД. Не случайно БПД се посочва от специалистите в областта на неонатологията, като едно най-сериозните дългосрочни последствия от преждевременното раждане. За съжаление, БПД се асоциира и с много други здравни проблеми – по-късна белодробна патология (напр. астма, белодробна хипертония и др.), а също и с неврологични проблеми (когнитивни нарушения, изоставане в невро-психичното развитие), особено при децата с по-тежка БПД.

Профилактиката на БПД е от изключителна важност за пълноценното развитие и здраве на бебето и малкото дете. Ето защо представяме на вниманието ви настоящите материали, посветени на етиологията, проследяването и профилактиката на това заболяване:

• Белодробни проблеми при недоносените деца. RSVРеспираторно-синцитиалният вирус (RSV) е често срещан вирус, който заразява белите дробове и дихателни пътища. RSV е особено опасен за недоносени бебета и здравословно уязвими новородени. инфекции – Д-р Милена Янкова
• Белодробни заболявания при недоносените деца – Д-р Веселина Кендерова
• Какво представлява бронхопулмоналната дисплазия (БПД) и какви са рисковете за бебетата и малките деца?

Респираторно-синцитиалният вирус (РСВРеспираторно-синцитиалният вирус (RSV) е често срещан вирус, който заразява белите дробове и дихателни пътища. РСВ е особено опасен за недоносени бебета и здравословно уязвими новородени.) е вторият най-чест причинител на дихателни инфекции при бебетата и малките деца след грипния вирус. Статистиката за Европа показва, че РСВ е причина за близо 45% от хоспитализациите поради инфекции на долните дихателни пътища при деца под 2-годишна възраст.

Това е вирус, който предизвиква остри респираторни инфекции съпровождани от висока температура, хрема, кашлица или кихане. Заболяването в началото може да прилича на обикновена настинка. Характерна е сезонността на инфекцията. Сезонът на РСВ за България е от октомври до април.

При децата под 1 година, недоносените бебета и децата с подлежащи здравни проблеми (сърдечни, белодробни, метаболитни) вирусът може да доведе до сериозна белодробна инфекция като бронхиолитостър възпалителен процес в крайните разклонения на бронхите и бронхиолите. Обикновено придружава възпалението на големите бронхи. Като самостоятелно заболяване се среща при деца под 2 години. (възпаление на бронхите и малките разклонения на въздухоносните пътища в белите дробове) и пневмония, водещи до повишена температура, тежка кашлица, хрипове при издишване, учестено или затруднено дишане. Тези състояния могат да наложат болнично лечение. Понякога тези състояния могат да са животозастрашаващи.

Недоносените деца са рискова група за по-тежко протичане на инфекцията, причинена от РСВ, поради недоразвитостта на белите си дробове.

При бебетата, родени преди 36-а гестационна седмица, има 3 пъти по-висок риск да бъдат хоспитализирани за РСВ, отколкото при тези, родени на термин. При недоносените бебета, родени под 32-а седмица този риск е близо 7 пъти по-висок.

Можете да намалите риска от инфекция с РСВ за Вашето бебе, спазвайки следните препоръки:

• Измивайте ръцете със сапун и вода или препарат за почистване на ръце, съдържащ спирт, преди да докоснете бебето.
• Често миене на детските играчки, по възможност те да бъдат индивидуални
• Децата и възрастните с настинка трябва да останат далеч от бебето.
• Нека бебето бъде далеко от места с много хора, като например детски домове, търговски центрове и семейни събирания.
• Не пушете около бебето.

Простите предпазни мерки като тези могат да помогнат да защитите Вашето недоносено бебе от РСВ.

Обърнете се към Вашия лекар/неонатолог за повече информация как може да предпазите Вашето бебе от инфекция с РСВ.

Още по темата можете да научите във видеото “Белодробни проблеми при недоносените деца. RSV инфекции” на д-р Милена Янкова.

Първия преглед на бебето се насрочва от неонатологичният екип според индивидуалните показатели на бебетата, най-общо се прилага правилото, че бебета, родени преди 27 г.с., се преглеждат 31 г.с. , бебета, родени след 27 г.с. – в 32 г. с. Но всеки пациент се оценява отделно според индивидуалните показатели.

Активно се интересувайте от състоянието на вашето дете в периода, в който е в интензивен сектор. Когато наближи 32 гестационна седмица, попитайте кога ще е очният преглед. При изписване от неонатологичното отделение изисквайте и пазете Епикризата на вашето дете. Обикновено в нея са описани прегледите, които са извършени и находките, ако е правено някакво лечение и какво се препоръчва след това. А това е много важно за последващото проследяване.

Повече по темата можете да научите от следните материали:

• Проследяване на зрението на недоносените деца. Превенция на ретинопатия – Д-р Л. Димитрова
• Ретинопатия на недоносеното

Некротизиращият ентероколит (НЕК) е едно от най-честите животозастрашаващи състояния в неонаталния период, изискващи бърза диагностика и незабавно започване на лечение. Заболяването се характеризира с различна по степен некроза на стената на червата. Причините остават недобре изяснени, но се предполага участието на няколко фактора. Честотата на НЕК възлиза на 1-5% от новородените, хоспитализирани в интензивните звена. Честотата на заболяването се увеличава с намаляване на гестационната възраст на плода и степента на недоносеност.
Кърмачетата с некротизиращ ентероколит се представят с разнообразна симптоматика. Обикновено болестта се развива между втората и третата седмица от раждането. Първите симптоми са неспецифични – летаргия, нестабилна телесна температура, метеоризъмподуване на корема от събиране на газове в храносмилателния тракт., задържане на хранителни материи в стомаха. Кървави изхождания има в около 25% от случаите. Спектърът на заболяването е широк – от леко протичащ до тежко изразен ентероколит, съпроводен с перфорация, шок, сепсис и т.н.
Рентгенографията на корем е ключова за поставяне на диагнозата. На снимката се вижда мехурчета въздух в стената на червата. Необходимо е бързо започване на терапия дори при непотвърдена диагноза. Специфично медикаментозно лечение за заболяването липсва. Необходимо е да се спре храненето през устата и да се премине към венозни вливания на разтвори, както и поставяне на назогастрална сонда. Важно е проследяването на виталните показатели, кръвно-газовият анализ и електролитният баланс. Антибиотичното лечение трябва да започне веднага след вземане на кръв за хемокултурапосявка на кръв в специална среда с цел изолиране на микробна инфекция. Подходящи са широкоспектърните венозни антибиотици, дозирани спрямо килограмите и бъбречната функция. При незадоволително консервативно лечение, както и при настъпване на усложнения или късно диагностициране, се пристъпва към хирургична намеса.

Контактът кожа до кожа (“кенгуру-грижи”) е научно доказан начин за подкрепа на възстановяването на недоносените бебета. Усещайки вашата миризма, глас и допир, бебето стабилизира своите жизнени функции и постига оптимално ниво на възстановяване. 

Във времето, в което нямате възможност да практикувате кенгуру-грижи, но можете да докосвате детето си в кувьоза, бихте могли да поставите дланта си плътно по продължението на гърба на бебето. Често, движенията, свързани с нежно галене на бебето с върховете на пръстите ви, по-скоро дразнят бебетата, отколкото ги успокояват, заради високата им тактилна чувствително. В този смисъл, би било по-подходящо да докосвате или обгърнете бебето с ръце, като ги фиксирате плътно и неподвижно върху пространството в областта на торса. 

Преди да докосвате своето бебе е необходимо да измиете ръцете си с топла вода и сапун, както и да ги дезинфекцирате. Избягвайте силните миризми (парфюми, кремове и друга козметика), тъй като биха могли да подразнят чувствително обоняние на бебето ви. Бъдете с чисти дрехи – в отделенията ще ви помолят да облечете манта за еднократна употреба, както и да поставите предпазна маска на лицето си. 

Необходимо е да бъдете с чисти дрехи, здрави и без наличие на активни или отшумяващи симптоми на респираторно заболяване. При влизане в неонатологичното отделение ще бъдете посрещнати от член на неонатологичния екип, който ще ви покаже къде са калцуните, които да поставите върху обувките си, както и предпазните манти и еднократните маски за лице. След “екипирането” ви, е необходимо да измиете ръцете си с топла вода и сапун, а след това да ги обтриете и с дезинфектант преди да докосвате бебето си. Препоръчително е да избягвате силните миризми на парфюм и козметика, тъй като сензорните преживявания на бебетата са изключително силни и това може да подразни детето.

Кенгуру-грижата, наричана още контакт “кожа до кожа”, е терапевтичен метод, при който болното или преждевременно родено бебе се поставя по корем, директно върху кожата, в областта на гърдите на майката или таткото. Идеята е бебето да има възможно по-голям досег до кожата на родителя и за целта е облечено само с памперс и според случая – с шапка, като двамата са покрити с памучно одеяло или пелена, за да се запази обменът на топлина помежду им. Важно е родителят да бъде удобно настанен в кресло или стол, в който има възможност да заеме полулегнала поза, така че да позволи възможно по-удобен и продължителен контакт кожа-до-кожа между него и бебето. 

Ползи от кенгуру-грижите за бебета, които са в интензивно неонатологично отделение (недоносени бебета или бебета със здравословен проблем), както и за техните майки:

• Подобрява дишането и кислородната сатурация;
• Намалява нивата на кортизола (хормон на стреса), особено след болезнени процедури;
• Насърчава храненето;
• Подпомага растежа;
• Може да намали времето за престой в болницата;
• Ако майката изцежда кърма след практикуване на контакт „кожа-до-кожа“, обемът кърма ще се увеличи и ще съдържа най-необходимите антител;
• Регулира сърдечната честота и дишането на бебето, като му помага да се адаптира по-добре към живота извън утробата;
• Стимулира храносмилането и интереса на бебето към хранене;
• Регулира температурата;
• Мaйĸaтa пpeдaвa aнтитeлa нa нoвopoдeнoтo чpeз cвoятa ĸoжa, с което предпазва бебeтo oт вpeднитe бaĸтepии.

Повече по темата прочетете в следните материали:

• Защо е важно бащите на недоносени бебета да участват в кенгуру-грижа по време на престоя в неонатологията
• Как кенгуру грижата помага на недоносените бебета?
• Как кенгуру грижата може да бъде полезна за преждевременно родените деца

За съжаление, все още ни се случва да чуем, професионални изказвания, свързани с това, че бебетата не изпитват болка. Това обаче е напълно невярно. Бебетата изпитват болка, нещо повече, заради незрялостта на нервната си система, недоносените бебета изпитват трудност в това да локализират болката в определена част от тялото си, вследствие на което я преживяват като глобална, т.е. върху цялото тяло.

Обезболяването на недоносените бебета в неонатологичното отделение при осъществяването на различни медицински интервенции е не само превенция на моментното им страдание, но и дългосрочна грижа на невро-психичното им развитие. Преживяванията от болезнени процедури водят до секретирането на големи количества кортизол, което от своя страна би могло да има негативен ефект върху развитието на нервната система, възбуждайки прекомерно симпатиковата нервна система, както и върху невро-ендокринната система.

Повече за методите за обезболяване на недоносените бебета в неонатологичното отделение прочетете тук.

Заради подранилата си поява, недоносените бебета имат незряла и като така – високочувствителна нервна система. Сетивните стимули от външната среда се явяват като прекомерно дразнение и стрес за всяко бебе, чиято гестационна възраст предполага все още да бъде в тихата, топла и тъмна утроба на майка си. Ето защо е от изключителна важност за развиващата се нервна система на недоносените бебета средата на отглеждане да бъде възможно по-близка до вътреутробната, осигурявайки им възможност за достатъчно сън и пълноценно развитие при наличие на минимално количество дразнения и сензорни стимули.

Най-често бебетата биват местени в обикновено креватче малко преди да дойде време за прибирането им у дома. Това е моментът, в който успяват да поддържат добра терморегулация и не са зависими от високоспециализирана апаратура, свързана с подкрепа на основни жизнени функции.

Легло, което се поддържа топло и позволява лесен достъп до бебето по всяко време на престоя му в неонатологичното отделение. Това е отворено легло, което има специални нагреватели. Някои болни бебета се поставят в такива легла, вместо в кувьоз, ако често трябва да се гушкат/вадят или ако са много големи, за да бъдат поставени в кувьоз, но все пак се нуждаят от интензивни грижи.

За да може, вашето бебе да бъде изписано от болницата, е необходимо да е способно да:

• поддържа телесната си температура;
• диша самостоятелно без помощ (в някои медицински случаи, бебетата биват изписани с нужда от кислородна терапия, предоставяне у дома, когато необходимостта от кислород продължава да бъде актуална във времето);
• наддава на тегло постоянно;
• да се храни пълноценно, от гърдата или от бутилката;
• да няма други текущи проблеми за здравето, които се нуждаят от болнична помощ.

Повече информация по темата, както и такава, свързана с подготовката за изписване, можете да намерите в този текст, както и в наръчник “Всичко за недоносените бебета”.

• Първи грижи за недоносените бебета. Д-р Диана Влахова
• Вашето недоносено бебе е вече вкъщи! Честито 🙂 А сега какво? Д-р Т. Праматарова
• Прибиране с бебето у дома: как да подготвим себе си, дома и семейството?
• Грижа за кожата на преждевременно родените бебета