Преждевременното раждане продължава да представлява голямо предизвикателство за семействата, здравеопазването и образователните системи, сочат учените.
Според скорошно проучване на „Британското медицинско списание“, децата, родени преждевременно (преди 37-а гетсационна седмица), са изложени на висок риск от усложнения в развитието си, което може да се отрази на тяхното поведение и на способността им да усвояват нови знания.
Тези усложнения могат да се наблюдават не само при екстремно недоносени деца (между 22-а и 26-а гестационна седмица), но и при онези, чието раждане предхожда термина в по-умерена степен (между 27-а и 34-а седмица), сочат учените.
Оцеляването на недоносените бебета се е покачило в световен мащаб. Кърмачетата, родени рано, често страдат от усложнения при развитието си, но проучванията са изследвали най-вече изключително недоносените (22-26 седмица) и по-малко се знае за много недоносените и умерено недоносените деца (между 27-та и 34-та седмица).
Предвид факта колко е важно да се открият децата, които са най-силно изложени на риск от усложнения при развитието си, изследователите във Франция си поставят за цел да опишат неврологичното развитие при бебетата, родени преди 35-та седмица, в сравение с родените около датата на термин.
Техните открития обхващат 3083 френски деца на възраст пет години и половина, родени в следните седмици на бременността: 24-26, 27-31 и 32-34 и контролна група от 600 родени на термин. Кърмачетата, родени преждевременно, са били включени в проучване на EPIPAGE-2 (създадено да изследва последствията от преждевременното раждане през последните 15 години).
Последиците върху развитието на нервната система като церебрална парализа, сензорни нарушения, слепота и глухотапълна или частична загуба на слуха, когнитивни нарушения, както и поведенчески затруднения и двигателни смущения са били открити чрез сертифицирани тестове.
За да се направи по-нататъшна оценка на семейната и социалната тежест на недоносеността, били записани не само мерки като необходимостта от допълнителна подкрепа в училище, посещения при психолог, логопед или физиотерапевт, а също така и притесненията на родителите относно развитието на тяхното дете.
След като адаптирали тестовете към други потенциално въздействащи фактори, изследователите открили тенденция как неврологичните увреждания се повишават с намаляването на гестационния период.
Например сред изследваните 3083 кърмачета процентът на тежки и умерени неврологични увреждания бил 28%, 19% и 12%, а този на леките увреждания бил 39%, 36%, и 34% сред децата, родени съответно в гестационните седмици между 24-26, 27-31 и 32-34.
Подпомагане в училище било приложено сред 27%, 14% и 7% от децата, родени съответно в седмиците 24-26, 27-31 и 32-34. Освен това, около половината от децата в първата категория получили поне една професионална интервенция за развитието си, докато този дял паднал на 26% при родените в периода 32-34 г.с..
Поведението на детето било най-честото притеснение от страна на родителите.
Процентът на неврологични увреждания също бил по-висок при семейства с нисък социално-икономически статус.
Тъй като това проучване е под формата на наблюдение, не може да се установи причината за тези увреждания, изследователите сочат към ограничения, които вероятно са повлияли на резултатите им. Въпреки това, оценявайки един широк спектър на усложнения при развитието и поведението на децата, те можело да отразят по-ясно сложността на трудностите, с които се сблъскват децата и техните семейства.
Техните открития показват, че преждевременното раждане „продължава да представлява голямо предизвикателство за семействата, здравеопазването и образователните системи“.
Въпреки че процентът на тежките и умерените неврологични увреждания спада с нарастване на гестационния период, учените сочат, че около 35% от децата, родени крайно или умерено по-рано от термина, имали слаби увреждания, изискващи специални грижи или адекватни образователни услуги.
Също така, значителен процент от родителите имали притеснения, свързани с развитието на тяхното дете, особено с поведението, което според тях оправдавало загрижеността им.
„Трудностите, с които се сблъскват тези деца и техните семейства, не трябва да бъдат подценявани“, заключават изследователите.
Превод за Фондация „Нашите недоносени деца“: Иван Кръстев
Редакция: Илона Иванова