Интензивно неонаталогично отделение е богато на сетивни стимули. Възможно е видът на многото техника да ви стресне. Много от машините издават специфични звуци и аларми, които могат да ви уплашат или да ви накарат да си мислите, че нещо не е наред с бебето ви. Екипът на интензивното отделение е специално обучен да разпознава и реагира на съответните аларми и да обяснява значението им. Колкото повече време прекарвате в отделението, толкова по-бързо ще се научите да разпознавате различните звуци.
Според това коя част на деня е, отделението може да е изпълнено с живот. По-голямата част от родителите го посещават през деня, защото повечето лекари, медицински сестри и асистенти провеждат визитации (посещават всеки един пациент) и диагностични изследвания тогава. Ще се запознаете с голяма част от медицинските лица, участващи в грижата за детето ви. Не се притеснявайте, ако не запомните имената на всички или с какво се занимават.
Екипът разбира, че ви се струпва много нова информация, и ще продължи да ви се представя докато не свикнете и не установите партньорство с тях.
Родителите изпитват широка гама от емоции в първите си моменти в интензивното отделение. Как се чувствате вероятно зависи от това дали сте очаквали детето ви да има нужда от престой в отделението, състоянието му, вашето собствено състояние и предишния ви опит с този тип отделения, ако имате такъв.
Страх
Страхът е естествена реакция в отговор на непознатото. Повечето родители нямат голям опит с болни новородени, затова голяма част се чувстват дискомфортно в атмосферата на интензивното отделение и се тревожат за бебето си. Възможно е да се страхуват от опасността от сериозно заболяване, увреждания и дори смърт. Могат да започнат да се съмняват в собствените си способности да се грижат за болно или преждевременно родено дете.
Някои родители се притесняват от реакцията на приятелите и роднините си към раждането. Майките понякога се страхуват, че партньорът им ще ги обвини за усложненото раждане или че ще загубят връзката си с него. Често си мислят, че техните майки или тези на партньорите им ги винят за проблемите на бебето. Важно е да се знае, че повечето усложнения по време на бременност и раждане не са по ничия „вина“ и повечето престои в интензивното отделение са непредвидени. Страховете и съмненията обикновено намаляват с времето, но в началото на престоя родителите на недоносени деца обикновено се чувстват неспокойни.
Гняв
Гневът също е честа реакция в началните стадии на престоя в интензивното отделение. Много хора изпитват гняв към служителите на болницата – както към тези, участвали в раждането, така и тези в самото отделение. Може да сте гневни, че раждането не се е случило, както сте си го представяли, или на неспособността да контролирате случващото се в отделението („Тези хора не знаят какво правят.„), на семейството и приятелите си („Те просто не разбират.“) или дори на партньора си („Как можа да отиде на работа и да забрави за бебето?“). Може дори да сте ядосани на самите себе си („Защо не можах да износя бебето докрай?“ или „Какво съм направила/не съм направила, че да се случи това на бебето ми?„). Колкото и да ви е неприятно да си го признаете, може да сте ядосани и на бебето („Защо не можа да изчакаш още няколко седмици?).
Повечето родители в интензивното отделение чувстват гняв и го изразяват по различни начини. Някои са открито гневни, изискващи и обвиняващи другите. Други искат да се откъснат или да избягат, и задържат гнева вътре в себе си. Понякога е трудно гневът да се осмисли, особено ако е насочен към детето или партньора ви.
За да се справите с гнева, като за начало, го признайте пред себе си, пред партньора си и пред хората около вас. Приемете, че гневът е нормална и очаквана емоция, която изпитват повечето родители в такава ситуация. Ако споделите чувствата си с екипа в отделението, може би ще започнете да разбирате защо се чувствате по този начин. На конкретен човек ли сте ядосани или на случващото се? Веднъж обсъдили чувствата си, ще можете да започнете съставяне на план за справяне с проблемите ви или нещата, които искате да промените.
Гневът изисква огромно количество енергия. Като родители на недоносени деца, ще ви трябва много енергия, дори само за преживяване на всеки следващ ден – отиване и връщане от болницата, възприемане на огромното количество информация, което ви се предоставя, прекарване на време с новороденото, грижа за самите вас и вашия дом, и справяне с емоционалните върхове и спадове на живота с болно или недоносено дете. Работата върху гнева ще ви осигури повече енергия, за да се грижите за себе си и за вашето бебе.
Вина
„Трябваше ни много време, за да се справим с вината си. Питахме се „ами ако“ и „защо на нас“ в продължение на месеци. Но не бяхме направили нищо лошо. Редовно се консултирахме със специалисти по време на бременността. Случилото се не е по вина на никого.“
Повечето родители се чувстват виновни след раждането на болно или недоносено дете. Може би се питате „Какво направих, че се стигна дотук?“ или „Какво е трябвало да направя, за да го предотвратя?„. И почти всеки родител съжалява ненужно – „Само, ако не бях…“. Майките започват да изследват под лупа всеки ден от бременността, чудейки се дали резултатът е щял да бъде друг, ако решенията им или пък обстоятелствата са били различни.
Причините за това децата да се родят болни или недоносени често са неизвестни. Необходимо е да се освободите се от вината, за да си осигурите повече енергия да се грижите за себе си и новороденото. Важно е да се опитате да споделите тези си чувства с екипа на интензивното отделение. Често те могат да отговорят на въпросите ви и да ви успокоят.
Загуба
По време на бременността си най-вероятно сте си представяли бебето си по определен начин. За повечето родители това означава здраво, доносено докрай дете. Когато видите за пръв път недоносеното си или болно бебе, това може да породи чувство на загуба според вашите очаквания. Повечето майки на доноосени деца споделят, че се радват, че бременността им най-накрая е приключила, докатомайките на недоносени деца често скърбят по нея. Последните често осъзнават, че им липсва усещането на бебето вътре в тях и че не са се чувствали готови да родят. Често изпитват завист към жените, които са все още бременни, или към тези, износили децата си докрай.
Вие и партньорът ви може би скърбите, ако раждането ви не се е случило както сте си го представяли. Много двойки в днешно време имат определени виждания за това, кой ще присъства на раждането, каква ще бъде обстановката, как ще се случи самото раждане и какви медицински интервенции предпочитат. Някои записват подробно тези си планове, за да ги обяснят на медицинските лица, които се грижат за тях. За съжаление преждевременното или усложнено раждане може да доведе до внезапни непланирани промени.
Може също така да чувствате загуба на родителската си роля. По време на бременността сте си се представяли като родител. В мислите ви, вие и партньорът ви, играете и се грижите за бебето си. Сега трябва да прекарвате време с детето си в чужда среда, да го докосвате през отвора на кувьоза и да чакате някой друг да ви каже кога е подходящо да го държите или храните. Приемането на тази загуба е важна част от превръщането ви в родител. Сега трябва да си изградите нова мечта за семейство и нови цели, към които да се стремите. Тези нови цели вероятно са доста различни (например самостоятелно дишанеобмяна на кислород и въглероден диоксид в алвеолите (външно дишане) или между кръвта в капилярите и клетките на организма (вътрешно дишане) или кърмене за пръв път) и родителите не могат да си ги поставят, преди да са се откъснали от старата мечта за здраво и доносено бебе.
Най-вероятно ще отнеме време да преодолеете чувството на загуба. Много хора се сблъскват често с него – понякога в продължение на години – най-вече около рождения ден на бебето. Не забравяйте, че това е нормално за много родители на недоносени бебета. Също като с гнева, много помагат разговорите и приемането на тези чувства на загуба. Разговаряйте и с другите родители на деца в отделението. Медицинският екип може да ви помогне с намирането на психологическа подкрепа или групова терапия.
Безпомощност
Озовали сте се в непозната среда, заобиколени от високотехнологично оборудване и множество хора, обгрижващи бебето ви. Искате да успокоите детето си, но невинаги сте сигурни какво да правите. Това чувство на безпомощност е често срещано в интензивното отделение.
На първо време разберете, че повечето родители там се чувстват безпомощни, и приемете тези чувства: „Чувствам се, сякаш не мога да направя нищо за бебето си.“ Ако все още не се чувствате комфортно покрай медицинските лица, обгрижващи бебето ви, на първо време наблюдавайте и задавайте въпроси: „Бебето ми изглежда, сякаш му е неудобно. Как да му помогна?“ или „Устните на бебето ми са сухи. С какво мога да ги навлажня?“. Колкото повече свиквате със средата на отделението и имате възможността да докосвате и общувате с бебето си, толкова повече първоначалното чувство на безпомощност ще отстъпва пред увереността.
Споделете чувствата си на обгрижващия бебето ви персонал. Често те могат да предложат конкретни методи, чрез които да общувате с екипа в интензивното отделение и чрез които да участвате в грижата за бебето си. Например, снабдяването с кърма е важен принос за грижата за вашето дете. Дори да искате след време да преминете на адаптирано мляко, помислете за кърма в настоящия момент. Майчиното мляко е особено важно за болните и недоносени деца, защото осигурява необходимите хранителни вещества и други минерали, които да помогнат на вашето дете да се възстанови и порасне.
Чувство, че сте „на показ“
За разлика от повечето болнични стаи, в интензивното отделение няколко новородени и техните родители делят едно помещение. Много родители признават, че тази откритост ги кара да се чувстват като „риби в аквариум“ в началото на престоя. Понякога имате чувството, че другите следят всяко ваше движение, и тази липса на лично пространство може да бъде стресираща. Екипът на отделението ви наблюдава с цел да ви помогне да се научите да се грижите за бебето си. Те са преминали специален тренинг за недоносени и болни пеленачета и следят за признаци на стрес у бебето, които вие още може да не забелязвате. Освен това другите родители могат да ви наблюдават, с цел да разберат чие дете е ваше и да сравнят собствените си обстоятелства с вашите. Тази социализация е част от опознавателния процес в отделението. Колкото по-запознати сте със средата, толкова по-уверени ще се чувствате с екипа, рутината и във вашите способности да се грижите за бебето си. Вашето бебе знае, че сте наблизо и се грижите за него, а това е от изключителна важност за възстановяването и растежа му.
Ако сте родител на дете, което все още е в болница, може да се включите в група за подкрепа, която подпомога родителите на недоносени деца – предоставя време и място за среща помежду им, така че взаимно да си окажат подкрепа, да обменят опит и да се чувстват споделени в пътя, по който вървят.
Групата е дистанционна, провежда се онлайн и се води от Ния Коновска, терапевт към Фондация „Нашите недоносени деца“.
Може да направите и индивидуална консултация.
Не се колебайте да се свържете с нас на тел: 0887 54 54 46 и office@premature-bg.com.
Превод за Фондация „Нашите недоносени деца“: Вероника Стоилова
Източник: https://www.healthychildren.org
Снимка: https://babywise.life