Когато Хейли Гуд се ражда през 2002 година, едва в 24-та гестационна седмица и с тегло само 700 г, шансовете й за живот изглеждат минимални. Лекарите не крият от родителите й да се подготвят за най-немислимото. Дори и да оцелее, бъдещето й ще бъде белязано от сериозни здравословни проблеми, предупреждават те.
Въпреки всичките тези мрачни прогнози Хейли оцелява. С истински дух на малък герой тя преминава през трудното начало, тежките медицински процедури и всички бъдещи предизвикателства. И 20 години по-късно животът й сякаш прави пълен кръговрат. През 2024 г. тя завършва образованието си за медицинска сестра в Сидървилския университет в САЩ и започва работа именно в интензивното неонатологично отделение, в което някога е била пациент!
Хейли се ражда, заедно с нейната сестричка-близначка Хилари, на 9 юни 2002 г. в Медицинския център на Университета на щата Охайо. Състоянието на двете е толкова тежко, че сестричката й успява да живее само два дни. Родителите й са съкрушени, защото само година по-рано са изгубили отново момиченца близнаци при преждевременно раждане в 23 г.с. Един от най-ярките спомени за тях и до днес си остава как медицинските сестри в интензивното неонатологично отделение са правили всичко възможно, за да ги утешат с любов и грижа.
4 месеца и половина борба за живот
Мъничката Хейли прекарва четири месеца и половина в неонатологията в Охайо и в неонатологичното отделение на Националната детска болница, където се налага да й бъде направена операция на сърцето малко след раждането. Когато най-накрая я изписват и може да се прибере вкъщи, лекарите предупреждават родителите й, че заради преждевременното раждане вероятно ще се появят сериозни усложнения в бъдеще. Тези опасения частично се оправдават, тъй като на 8-годишна възраст Хейли е диагностицирана със сколиоза. Налага се от 9-годишна да носи специален корсет, а точно преди започването на гимназия се подлага и на тежка операция на гръбначния стълб.
Но точно тогава тя осъзнава, че животът ѝ е бил спасен с определена цел.
Възстановяването е трудно, защото трябва отново да се научи да ходи без болка и да разчита на помощ от други хора – нещо, което никога не й е било лесно. Тези преживявания я тласкат към медицината. Разказите за трудностите при преждевременната й поява на бял свят, а по-късно и опита й като пациент със сколиоза, пораждат в нея желание да се посвети на грижа за другите. Решение,вдъхновено и от разказите на родителите й, с които е израснала, за любящите медицински сестри от неонатологичното отделение, които не само са се грижили за нея, но са давали надежда и подкрепа на цялото семейство.
Да бъдеш надежда за родителите на недоносени бебета
Хейли Гуд започва да учи за медицинска сестра и по време на следването си преминава стажове и практика в същото интензивно неонатологично отделение, в което е била пациент като бебе. Тя признава, че никога не е вярвала, че ще я изберат да работи там. Отделението има специализиран сектор за бронхопулмонална дисплазиянеправилно развитие на органите и тъканите (BPD), който е единствен по рода си в САЩ, и хора от цялата страна кандидатстват за място в екипа му.
За Хейли да бъде медицинска сестра там е много повече от професионална възможност. Дори заради факта, че много от лекарите и сестрите, които някога са се грижили за нея, сега са нейни колеги.Тя признава, че работата в отделението е тежка и изпълнена както с радостни, така и с много трудни моменти. За нея обаче това е мисия и споделя, че именно това ежедневие ясно й показва колко крехък е животът и колко е важно човек да бъде до семейството си във всеки момент. Това е и нейният специален начин да служи едновременно като медицински професионалист, и като човек на вярата.
Хейли е убедена, че нейният пример може да бъде така нужната надежда за родителите на недоносени бебета в отделението. Да им покаже, че е възможно едно недоносено дете да порасне, да има пълноценен живот и да сбъдне мечтите си.
“Аз съм живото доказателство за това”, споделя тя. „Случило се е на мен, а родителите ми са били в същата ситуация на несигурност. Когато бебето ти е в интензивното неонатологично отделение е много трудно да повярваш и дори да си представиш, че един ден детето ти ще може да завърши гимназия и университет, да се дипломира и да бъде успешно.“
„Най-вълнуващото за мен е да мога да споделя историята си и да покажа на родителите, че има шанс и надежда това да се случи и с тяхното дете“,
Източници: finance.yahoo.com people.com
Превод за Фондация “Нашите недоносени деца”: Габриела Крумова