Вашето недоносено бебе е вече вкъщи! Честито :) А сега какво? Д-р Т. Праматарова

Родителите, чиито деца са имали продължителен престой в болницата, са обезпокоени за тяхното изписване. В идеалният случай, майката и бащата би трябвало да бъдат в една стая с бебето си, или най-малкото да спят в болницата, в близост до него за няколко дни и нощи до изписването, така че те да добият увереност и да се научат да се грижат за своето преждевременно родено дете.

Преди изписването родителите трябва да получат съвети за храненето, добавянето на желязо и витамини, захранването, имунизациите и т.н. Те трябва да получат епикриза /една за тях и една за личния лекар/, която отразява грижите по време на изписването и нуждата от проследяване. Групи за помощ на родители на преждевременно родени деца могат да осигурят подкрепа за родителите, когато детето им е в болницата и съвети за преместването в къщи.

Стайна температура

Родителите трябва да знаят, че стайната температура на първо време трябва да е по-висока от тази, при която се отглеждат доносените деца, а именно 23-24 С през деня и 20-21 С през нощта. Проветряване на стаята: 3-4 пъти дневно по 10-15 минути. По това време детето да бъде в друга стая или завито по-топло и с шапчица на главата.

Къпане

Къпането на недоносеното дете трябва да става при стайна температура 24-25 С и температура на водата 38 С. Кожата му е много нежна и трябва да се къпе със специален шампоан за бебета. Нежни са и лигавиците – внимателен тоалет на уши, очи и нослето. Специалната козметика за грижа за кожата е особено полезна.

Обличане

Обличането на недоносеното не се различава особено много от това на доносените, с изключение на това, че в началото са необходими много малки размери. Използват се памперси съобразно теглото. Облеклото включва ризка от трико, камизолка, ританки, боди, терлички.

Съвети за хранене

Най-ценната храна за недоносеното е кърмата.

Майката трябва щателно да изцежда гърдите си от кърмата и да я предоставя за храна на детето, докато у него укрепне сукателният рефлексневолева двигателна или секреторна реакция на организма в отговор на сетивно дразнене. Различават се повърхностни и дълбоки рефлекси, нормални и патологични и др. и то има вече сили да суче. Кърменето трябва да става при строго спазване на хигиенните правила.

Ако кърмата е недостатъчна или изобщо няма, трябва да се премине към смесено/изкуствено хранене. За тази цел се използват специални адаптирани млека за недоносени.

Честотата на храненията зависи от зрелостта и неврологичното състояние на детето.

Количеството храна, което трябва да приема на едно хранене зависи от теглото му и способността да поема храна. Най-често недоносеното /изписано с тегло 2500 г/, трябва да получава на един прием около 80-90 мл кърма/адаптирано мляко. Особено важен показател е наддаването на тегло. Ако недоносеното на първо време наддава поне 180г, а по-късно 150г на седмица, това означава, кърмата е достатъчна.

Интервали на кърмене: 3-4 часови интервали между храненията са обикновено нужни по време на изписването от болницата. Интервалите на хранене зависят и от това как детето наддава. При недостатъчно наддаване храненето трябва да бъде 8 пъти, през 2,5 часови интервали. За други оптимален хранителен режим е 7 пъти през 3 часа, а за трети – 6 пъти през 3-4 часа.

Разходка

Извеждането на разходка трябва да започне при тегло не по-ниско от 2500 г, след навършване на 1 месечна възраст и при температура на въздуха не по-ниска от + 10 С. Детето да е добре облечено и завито през хладните сезони.

През есента, зимата и пролетта – да се извежда по обяд, а през лятото – до 10ч. и след 16ч. Продължителност на разходката в началото да бъде 5-10 минути и постепенно се увеличава, за да достигне няколко часа.

Масаж и гимнастика

Масажът и гимнастиката трябва да се провеждат по същия ред, както при доносените, но едва тогава когато недоносеното дете достигне 4000 г. Те трябва да бъдат съобразени със степента на нервно психическото му развитие.

Имунизации

Задължителните имунизации след раждането в ННО са: противохепатитна и БЦЖ ваксини.

Хепатит В имунизацията при деца с рождено тегло под 2000г обикновено се отлага до 1 месец или преди изписването. Родените с тегло под 1000г могат да бъдат имунизирани, когато достигнат минимум 2000г. или на 2 месечна възраст. БЦЖ ваксинирането се извършва най-рано при достигане тегло 2000г.

Имунизационният календар при здрави с лека степен недоносеност деца е същият както при доносените. В останалите случаи, те се провеждат на 3 месечна коригирана възрастКоригирана възраст на бебето е тази, отчитана от датата на термина. Т.е. не реалната възраст, а възрастта на която щеше да е бебето, ако не се беше родило преждевременно.. Противопоказания за имунизации са:

1. Фебрилно състояние.

2. Остро инфекциозно заболяване.

3. Исхемични, хеморагични, възпалителни, травматични увреждания на ЦНС.

4. Недоносеност: при ИВК /интравентрикуларен кръвоизлив/ имунизации след 6 месечна възраст. Деца с висок риск /родени с тегло под 1500г./ се освобождават от имунизации до навършване на 6 месечна коригирана възраст. Недоносени с клиника на неонаталеннеонатален период – период на новороденото (от раждането до края на 1-ия месец)сепсисобща гнойна инфекция, при която в кръвообращението навлизат микроорганизми. Може да бъде първична или вторична – усложнение на съществуващо гнойно огнище, напр. фурункул, карбункул и др. Протича с висока температура, интоксикация, увеличен черен дроб и слезка, левкоцитоза... не се имунизират до 6 месечна възраст. При деца с БПД се освобождават от имунизация с ДТК до 1 годишна възраст. Тук препоръчително е прилагането на СинагисСинагис принадлежи към група лекарства с название имуноглоболини. Активното вещество е palivizumab, което е моноклонално антитяло. Антителата са протеини, които предпазват от инфекции. Palivizumab е изкуствено моноклонално антитяло, което действа на един вирус, наречен респираторе... по съответна схема.

Родителите на недоносените деца трябва да знаят още:

1. Недоносеното дете е много по-застрашено от инфекции, поради по-слабите му съпротивителни сили срещу тях. Да се избягва всякакъв контакт и с най-леко болни /братче, сестриче с хрема/, тъй като лекото за възрастните може да се окаже фатално за недоносеното дете. Ако майката е болна от остра инфекция на ГДП трябва да носи маска не само по време на кърмене, а непрекъснато, когато е в контакт с бебето.

2. Недоносените боледуват по-често от рахитзаболяване, дължащо се на дефицит на витамин Д. Настъпват нарушения в калциево-фосфорната обмяна и в минерализацията на костите. Боледуват кърмачета и деца до 2 годишна възраст., отколкото доносените, въпреки профилактичните мерки. Профилактиката с витамин Д започва още в Родилното заведение/отделение за недоносени. Ако там не е проведена, веднага след изписване трябва да се започне Вигантол по 1 капка сутрин на гладно с лъжичка с кърма/мляко. Профилактично витамин Д трябва да се дава и през есента, зимата и пролетта на втората година от живота на недоносеното дете.

3. Скоро след раждането често се развива т. нар. физиологична анемиямалокръвие – недостиг на червени кръвни телца и/или хемоглобин в кръвта. Тя се дължи на липсата на желязо, което се отлага в депата на плода през последните месеци на бременността. Първа изява на тази анемия може да бъде безапетитие, а едва в последствие да се развие бледост по кожата и лигавиците. Анемията е най-силно изразена към 3-6 месец. Необходимо е да се следят периодично хемоглобин, хематокрит и при нужда да се дават железни препарати. Най-често преждевременно родените деца се нуждаят от допълнително желязо от 3 месечна възраст.

4. Витамини: преждевременно родените и болни деца се нуждаят от допълнително витамини. Мултивитаминни препарати могат да се започнат от 3-4 седмица от живота и да продължат до 6-12 месечна възраст.

5. Физическото развитие на недоносените е в зависимост от теглото при раждане. Деца родени с тегло 2000-2500г, обикновено настигат връстниците си на тегло и ръст до края на първата година от живота. При рождено тегло под 1200г. и особено под 1000г., могат да останат години наред /дори до пубертета/ по-дребни на ръст и тегло.

Проследяване на преждевременно новородените деца:

Личният лекар трябва да проследява растежа на преждевременно родените и високо рискови деца през първата година от живота и да представя графически теглото, ръста и обиколка на главата. Употребата на диаграми позволява точната преценка на тези важни показатели на физическото развитие.

При оценяване на растежа на тези деца винаги трябва да се има в предвид броя на седмиците на недоносеност. Растежът и развитието се оценяват спрямо коригираната възраст.

Коригирана възраст = постнатална възраст-брой седмици на недоносеност. За новородени в 28г.с. и по-малки корекцията да продължи до 4 години, за тези 29-30г.с. до 2 години, за 32-34 г.с. до 1 година, а за онези над 35г.с. не се прави корекция на гестационната възраст.

Растеж

Здравите недоносени, които съответстват на гестацион. възраст би трябвало да растат със същата скорост както доносените деца: което е да достигнат рожденото тегло на 2 седмична възраст и след това да нарастват, така че, на термина бебето да е с тегло, близко до очакваното за доносено. При проследяване на дължината, теглото и обиколката на главата да бъдат около или малко под 50-я персантил.

Растежът на обиколката на главата често е трудно да бъде интерпретиран при тези деца. Това отчасти се дължи на скафоцефалната форма на главата. След 3-4 седмици след раждането, растежа на обиколката на главата е субоптимална – около 0,2см/седмица. След това следва период на бързо нарастване с около 1см/седмица за 1-2 месеца. Главата след това расте с нормална скорост от 1см/месец, за първите 6 месеца и след това 0,5см/месец, до края на първата година.

Опорните точки в развитието могат да се разделят на 4 групи:

1. Социални.

2. Реч и говор.

3. Моторно развитие.

4. Финна моторика.

При лека степен недоносеност и без усложнения протекъл неонатален период, психическото развитие на първо време може да бъде малко забавено, но скоро децата достигат връстниците си.

При екстемна недоносеност има тенденция да достигнат по-ниски нива на физическо и интелектуално развитие: по-нисък QI, намалена училищна успеваемост, дефицит на внимание, хиперреактивност и др., но това в не важи за всички.

Бъдете оптимисти! По-голяма част от недоносените имат високо качество на живот и са по-малко склонни към рисково поведение, алкохолизъм и употреба на наркотици.