Понякога едно преждевременно раждане може да бъде началото на една история за споделена обич, упорство и желание да помогнеш на всички бебенца, които са избързали да се родят. С нещо наистина безценно за тях – майчино мляко.
Точно това прави историята на Антония и нейният син Георги, който се ражда в 28-а гестационна седмица, различна и специална. След преждевременната му поява на бял свят, тя решава да направи всичко възможно, за да осигурява кърма за него. И не само това – в продължение на повече от 6 месеца дарява на Банка за майчина кърма – София, за да може и други бебенца в нужда да имат възможност да получат тази незаменима за тях храна. А с един неповторим жест на подкрепа от майки за майки, месеци след това Георги на свой ред получава кърма от други дарителки, когато Антония вече не може да осигурява мляко за него.
Разказът на Антония започва с една спокойна и чакана втора бременност, която върви чудесно и без особени оплаквания. Типичните за първия триместър неразположения като умора и гадене отшумяват бързо, после се появяват киселини, които също не са повод за тревога. “На последната фетална морфологияФеталната морфология представлява обстойно и високо-специализирано ултразвуково изследване на всички основни органи и системи на плода. В зависимост от гестационния срок това изследване дава информация за феталното развитие и протичането на бременността. бебето се развиваше нормално и отговаряше на седмицата, в която бях. Нямах никакви притеснения, нито съмнения, че нещо не е наред”, споделя Антония. “Вече правех планове и за кърменето – бях убедена в желанието си да кърмя, още повече че имах положителен опит и с първото ми дете, кърмено до година и два месеца”.
Всичко продължава добре, докато една сутрин тя не се събужда и малко преди обяд започва да усеща как ѝ изтичат водите.
Знаех какво следва и отидохме веднага в болницата.
Лекарите в ПСАГБАЛ “Света София”, в която Антония следи бременността си, установяват след прегледа, че са останали съвсем малко околоплодни води. Бебето е стабилно и тя е приета в болницата за наблюдение. Всеки ден се следят тоновете на плода и на Антония са дадени медикаменти и за разгръщане на дробчетата му.
“Четири дни след постъпването ми в болница и изтичането на околоплодните води, започна и същинското раждане, припомня си онези моменти майката.
Нашият син Георги се роди на 09.11.2023 г., едва в 28 г.с. и с тегло 1130 г.
Лекарите не се ангажираха с прогнози. Но аз вярвах, че всичко ще бъде наред. Още на следващия ден ме допуснаха да го видя, а малко след това го преместиха в СБАЛ по детски болести “Проф. д-р Иван Митев”. Бебенцето беше в кувиоз, интубиран, съвсем, съвсем малко, но с желание за победа”.
Още в края на същата седмица Антония е изписана, но вече е взела решение, че отново ще кърми. “С първото ми дете кърмих и исках и се надявах и сега да успея, затова.побързах да си купя помпа за кърма, тъй като вече бяха започнали да ми се пълнят гърдите. Това решение беше изцяло мое, дори не помня да съм го коментирала с лекарите”, продължава разказа си тя.
Цеденето на кърма беше най-силната ми мотивация по време на престоя на бебето в болницата.
Режимът, който следва Антония у стриктен – старае се да цеди на всеки два часа и половина до три, тъй като иска да избегне препълване на гърдите и запушване на каналите. “Най-трудни бяха нощните изцеждания, но за мен беше важно да следвам естествения режим, който би имало бебето в периода непосредствено след раждането си”, споделя Антония. “В дните на свиждане беше едно малко предизвикателство. Цедях винаги непосредствено, преди да изляза от вкъщи, успявах да прекося целия център, за да стигна до болницата, прекарвах около половин час при бебенцето и вече имах нужда от ново изцеждане. В началото, докато нещата се регулират и аз самата свикна с новата ситуация, беше трудно, но с времето си създадох рутина, която следвах и ми помагаше да справя по-лесно”, допълва тя.
В първите дни ѝ е малко трудно докато свикне с постоянното миене и стерилизиране, тъй като опита ѝ до този момент е от кърмене само на гърда. А след по-малко от седмица на цедене и замразяване, Антония си дава сметка, че мястото ѝ за съхранение на кърма във фризера също драстично намалява.
Реших да проуча дали има някаква възможност да дарявам кърмата и да помагам както на себе си, така и на други бебенца.
Така тя попада на информация за Банката за майчина кърма в София, запознава се с дейността им и се свързва с тях. “Направиха ми изследвания, поговорихме си и попълних нужните документи. И няколко седмици след раждането вече бях дарителка!”, продължава Антония. ”Имах много кърма, която успявах да изцедя и замразя, за да може по-късно да достигне до много бебенца в нужда. Екипът на Банката за майчина кърма беше винаги на разположение за въпроси, съвети или просто разговор. Те бяха страхотна опора за мен. Въпреки дългата раздяла с бебето, през тези почти три месеца не спирах да се изцеждам, за да запазя лактацията. Дадоха ми лесни указания, които следвах и след като изписаха сина ни”, допълва тя.
В продължение на около 5 месеца бях дарителка, половината от които съчетавах и с осигуряването на кърма за Георги.
“След изписването на сина ни имах достатъчно кърма, за да задоволявам не само неговите нужди, но и да ми остава едно голямо количество и за други бебенца. Продължавах да дарявам още около 2 – 3 месеца, след като нашето мъниче се прибра вкъщи. Приемах даряването на кърма като лична кауза и се стараех да се храня разнообразно и здравословно, като дори бях изключила някои храни, които можеха да оказват влияние върху вкуса на млякото. Основната ми мотивация беше да помогна както на моето дете, така и на други, които по една или друга причина не могат да бъдат кърмени”, споделя Антония.
Дългият престой в неонатологичното отделение оказва влияние върху възможността мъничкият Георги да бъде кърмен на гърда
За съжаление в болницата няма възможност той да бъде хранен с майчино мляко. Лекарите предпочитат да са сигурни, че ще заякне и ще наддаде, затова му дават специално обогатена формула. “Но това не ме отказваше и не будеше у мен притеснения, че няма да свикне да бъде на кърма. По време на престоя му и след това, за него се грижеха много всеотдайни и добри лекари, които са в основата на неговото развитие”, разказва Антония.
“Поставих го на гърда още в първите дни от изписването му, но той беше свикнал да се храни с шише и ставаше много раздразнителен, след като не се справяше.Трудностите идваха и от това, че много бързо се уморяваше заради ниското тегло”, допълва тя. Затова след седмици на опити да привикне да се храни от гърдата, реших че няма да мъча нито него, нито себе си и започнах да му предлагам изцяло изцедена кърма. Бях запозната с ползите от приема на кърма и за мен беше важно детето ми все пак да я приема”.
Всеки напредък беше лъч надежда за нас
В момента Георги е на година и осем месеца, тежи около 10 кг и е изключително щуро и активно дете, продължава разказа си Антония. “Неговият път беше дълъг – беше най-малкото бебе в болницата, но с всеки изминал ден се променяше и растеше! Всеки негов напредък беше лъч надежда за нас, всеки качен грам ни караше да вярваме, че скоро ще бъде у дома!
През първата година ходихме на всички препоръчителни прегледи, всеки месец бяхме на рехабилитациякомплекс от медикосоциални средства, насочени към възстановяване на застрашените от инвалидизация лица. Цели се възвръщане на физическите, психичните, професионалните и социалните възможности на болния., няколко посещения при офталмолог, тъй като недоносените бебенца могат да страдат от ретинопатияобщ термин за заболявания на ретината, както и паралелни прегледи от педиатъра и неонатолога, който го следеше още от раждането му в болницата. ”, припомня си Антония.
Трудни моменти е имало и след изписването, но най-голямото предизвикателство за нас си остава и до днес раздялата с бебето и невъзможността да бъдем до него всеки ден.
“На всички родители, които минават по този път, бих искала да кажа нещото, което аз най-често срещах в историите на толкова много непознати, които четях и ми даваше сили: Най-малките са най-големите герои! Тези дечица са изключително борбени, с огромно желание за живот и са безценен дар. Имайте вяра и търпение, мислете положително и скоро ще прегръщате вашето малко чудо, както ние прегръщаме нашия Георги!”.
На майките, които са в дилема дали има смисъл да поддържат лактацията си по време на престоя в неонатология и раздялата им с бебето, бих казала едно огромно ДА!
“Има смисъл. Има и начин. Аз съм пример за това, както за мен бяха пример други майки с техните истории за успешно кърмене след преждевременно раждане”, е нейното послание. Тя допълва, че освен дарителка е била и от другата страна – на майка, която получава донорска кърма, след като нейната постепенно е спряла.
“Бих искала да благодаря на всички лекари и специалисти от Банката за майчина кърма, които ми предложиха да продължа да “кърмя” дори и след като вече нямах кърма. Това е най-хубавото, което можем да осигурим – храна, богата на ценни съставки, храна, променяща състава си спрямо нуждите на бебето”, споделя Антония. Ако имате нужда от съвет, насока или помощ, или искате да дарявате и да помагате на други бебенца, свържете се с екипа на Банка за майчина кърма. Те ще бъдат ваша опора и ще ви подадат ръка в този труден път.
Дарителството на майчино мляко е практика в целия свят, организирана в над 750 банки за кърма, работещи в 66 държави. Смята се, че над 800 000 бебета годишно получават дарена донорска кърма, която в много случаи е жизненоважна за оцеляването им.
В България Банка за майчина кърма/Комплекс за детско хранене в София е единствена в страната и една от малкото подобни структури на Балканския полуостров. Поради това в много неонатологични отделения не е възможно да бъде осигурена донорска кърма, а не навсякъде има условия бебетата да бъдат хранени и с кърма, осигурена от майката. Може да научите повече за дейността ѝ в интервюто с нейния директор д-р Мария Русинова ТУК.
Снимки: Личен архив, Банка за майчина кърма- София
