В Световната седмица на кърменето, Магдалина споделя историята за преждевременното раждане на Константин с надеждата да окуражи и други майки, че кърменето е възможно. Въпреки стреса и притесненията, въпреки страшните диагнози, които сякаш отнемат всяка надежда. За дългата раздяла с бебето ѝ, по време на която тя не престава да се изцежда. И за незабравимия момент, когато вече вкъщи, тя най-сетне се решава да опита да го кърми от гърдата и мъничкият ѝ син засуква на мига.
Казвам се Магдалина Андонова и съм една от многото майки сблъскала се с преждевременното раждане, кърменето и отглеждането на недоносено бебе .
Моята история не е много по-различна от повечето такива, но за мен е единствена и неповторима. История, която преобърна живота ни и сплоти още повече семейството ни.
Първата ми бременност не протече много лесно, наложи се да остана три месеца на легло в болница на задържане.Бях млада, едва 23-годишна. Попаднах в отделение, в което по-скоро гледаха да си изпълнят задълженията, отколкото да ни информират какво ни предстои след раждане. Акушерките само казваха: „Стискайте, лесно майка не се става”. А относно кърменето, изобщо не се споменаваше нищо. След като се роди сина ми, ми го дадоха след няколко часа и ми казаха: „Слагай на гърда да суче през 3 часа“. Съответно аз не знаех как, нямам добре оформени зърна, бебето беше родено с хематом на главата, не искаше да се събужда и да суче и се налагаше на всеки 3 часа акушерката да го буди… Той плачеше, не се хранеше и бързо преминахме на хранене с шише с адаптирано мляко.
Спряха ми кърмата с хапчета, за да предотвратим мастита и дотам.
Втората ми бременност протече леко, но пък за сметка на това с повръщане цели 7 месеца. Докато бях бременна се запознах с момиче, което имаше дете на 2 годинки, което все още кърмеше. Кърмеше го навсякъде и по всяко време, в което детето поискаше… Струваше ми се странно и малко срамно.
Станахме близки и тя започна да ми разказва колко е хубаво да кърмиш, как спестяваш пари за млека, наспиваш се, защото не е необходимо да се събуждаш през 3 часа (бебето суче когато поиска), по-лесно е, защото не преваряваш шишета. Бебето развива по-добър имунитетзащита на организма от микроорганизми или вещества, носещи чужда генетична информация. Имунитетът бива: вроден и придобит, клетъчен и хуморален, неспецифичен и специфичен., спокойно е, защото усеща сърцето на мама докато суче… Разказваше ми как и тя не е кърмила първото си дете и как е попаднала на някаква лекция на Ла Лече Лига, след което е ходила на курс за кърмене и го препоръчва горещо на всички бъдещи майки.
Вече бях в 6-я месец от бременността и съвсем сериозно се замислях, че май и аз искам да кърмя.
И така двете заедно отидохме на сбирка на Ла Лече Лига в града ни. Посрещна ни чаровната Мария Дочева, която и до ден днешен споменавам, когато стане въпрос за кърмене. Благодаря от сърце на нея и на приятелката ми Елена която ме заведе, защото те са хората, които ми помогнаха да се запозная с „тайните“ на кърменето.
Термина наближаваше, а аз бях твърдо решена, че ще направя всичко за да осигуря на детето си кърма. Купих дори помпа за изцеждане за да съм сигурна, че всичко ще е наред и контейнерчета за съхранение на кърма, за да се доизцеждам и да запазвам кърмата в хладилник.
Никой не е застрахован от преждевременно раждане
Една сутрин просто се събудих без корем и с кървене. По спешност ме транспортираха в Пловдив, даже и не разбрах къде. Оказа се отлепена плацента на две места, бебето омотано в пъпната връв, седалищно. Състоянието и на двамата ни беше критично и спомените ми спират до тук.
Загубила съм съзнание, бях в първата седмица на 8-и месец. Помня само, че казваха че това ще е аборт, а не раждане, защото бебето ще е много малко и едва ли ще оцелее.
Когато ме събудиха, разбрах, че моето момченце Константин се е родило живо и тежи 2300 г
Казаха ми, че не е разгънат белия дроб на бебето и като недоносен ще остане поне 1 месец в кувьоз. Не даваха информация как е. Казваха, че нищо не се знае. Не очакваха чудо, казваха, че ще носи последствия от това раждане. Може да е по бавен от другите, да има парези, да не се развива както останалите, да има увреждания и какво ли още не. Не ми даваха бебето да го кърмя, нито да го виждам. Аз изцеждах гърдите, доколкото можех. Питах не може ли поне да му дават млякото, но казваха, че го хранят със сонда в стерилна обстановка и не може да яде друго.
Изписаха ме, бебето остана още 3 седмици в болница. През това време аз на всеки 2 часа се изцеждах.
Правех масажи и събирах кърмата. В първите дни, количествата бяха много малки. Нощно време ми беше трудно, но навивах часовник и продължавах да изцеждам на всеки 2 часа. Млякото събирах и замразявах за всеки случай. В края на месеца вече имах запас от кърма, а и с всяко изцеждане, тя ставаше все повече като количество.
Наближаваше деня да вземем Константин вкъщи. Разочаровах се, когато ми го подадоха и казаха „Майче, свиквай, той има проблем с централна нервна система и не може и да се храни, не може да засуче ще го храните с лъжичка и дано стане чудо“.
Гушнах сина си. Тежеше 300 грама по-малко, отколкото, когато се роди – нямаше и 2 кг. Въобще не знаех как ще го храня. Прибрахме си у дома и опитах да му дам мляко с лъжичка за кафе, само за да пробвам. Задавих го. Вместо да се радваме, ние плачехме защото той се хранеше много бавно и беше много малък.
Тогава реших да пробвам все пак да го сложа на гърда. И той засука на момента.
Това ще остане незабравим момент в съзнанието ми. Заспиваше, но не пускаше гърдата! А аз плачех от радост – той ядеше!
И така, бебето спеше при мен на гърда, денонощно го кърмех. Започна да наддава. Да се движи все повече. Правех масаж на него и на гърдата през два часа. График за кърмене за мен не съществуваше. Имаше ли желание да се храни, го слагах непрекъснато да суче.
До шестия месец вече започна да прилича на бебе. Да, беше дребен, черен и като съсухрен, но с невероятен апетит! На 6 месеца Константин вече изглеждаше като новородено, 3,5-килограмово бебе.
Профилактичните прегледи бяха специализирани, той беше обстойно изследван за всичко. Всички казваха, че детето се развива добре.
Чудото май се казваше „кърмене‘. Лекарите казваха, че кърменето е развило моториката му и това стимулира всички негови сетива.
Казваха ми да не спирам, че по-добро от това за него няма. Кърмата, която бях събрала остана, защото той получаваше достатъчно от мен. Можех да кърмя не едно, ами две деца. Толкова много кърма имах!
Пред блока имаше едно изхвърлено коте. Котето беше нефелно с проблеми в очичките и недохранено. Започнах да му давам поне на него съхранената в контейнерчета кърма. Котето стана невероятно голям и красив котарак. Предполагам, отново заради чудодейните свойства на кърмата!
Успях да кърмя сина си до 2,5-годишна възраст, когато го отбих, защото се разболях и се наложи антибиотична терапия.
В момента Константин е на 14 години, никога не е пил антибиотик. Не се разболява, няма алергии и няма помен, че е недоносено дете. Висок е 180 см и тежи 120 кг . Развива се като нормален тийнейджър.
Мили майки ,
Да гледате недоносено дете е много трудно. Аз самата се наричам майка- героиня. Запазих кърмата си с усилие и воля. Това е най- доброто, което може да направите за вашите деца.
Благодаря от сърце на приятелката ми и на компетентната подготовка на Ла Лече Лига, които останаха до мен и ми даваха съвети и след раждането. Винаги ще ги споменавам с добро.
Бъдете уверени в себе си. Няма понятие като „ нямам кърма“ .
