В Световната седмица на кърменето, Пролетина, майка на близначките Виктория и Ема, родени в 34-а г.с. споделя как е възможно да кърмиш две бебета едновременно! През трудностите на бременността и раждането, до прекрасните моменти, кърменето и на недоносени близнаци е мисия възможна!
Когато разбрах, че съм бременна с близнаци, първите мисли които нахлуха в съзнанието ми бяха – ще успея ли да ги износя, за да не бъдат в кувьоз и ще мога ли да ги кърмя? Това бяха моите страхове. Вече бях на 38 години, с две пораснали деца на 10 и 7 години, успешно кърмени до над 2-годишна възраст. Нормално протеклите ми две предишни бременности ме обнадеждаваха, че ще успея да износя и близначките до 9-я месец. За кърменето силно вярвах, че ще ми се получи, бях посетила всички лекции и изчела всяка една информация, която би ми била от полза. Тъй като имах трудности в началото с предните две деца, се бях свързала тогава с консултанти от Национална асоциация “Подкрепа за кърмене”, които ми помогнаха, бях се включила и в групите “За дългото кърмене” и “Всичко за кърменето” във Фейсбук.
В общи линии бях подготвена за това, което ме очаква, но не и за две бебета.
Моя близка консултантка ми препоръча да се свържа с Мария Масларова – Айла, защото тя е единствения сертифициран консултант с опит за кърмене на близнаци и недоносени бебета. Потърсих я още преди раждането – изключително мила, отзивчива и добра. Аз не познавах друг начин, по който бих могла да нахраня, успокоя и приспя бебетата си, затова исках да ги кърмя. Моите разбирания бяха, че няма по-добро за бебетата и всичко останало щеше да ми бъде чуждо.
Бременността ми беше доста по-тежка в сравнение с предишните две. С целодневно гадене до 4-я месец, а вече в 8-я, почти не можех да спя нощем от неразположения – имах болки, не знаех накъде да се обърна, бебетата притискаха стомаха и черния ми дроб… По измерванията на ехографа бяха все още малки, за да се появят на бял свят и все се надявах, че ще издържа още малко, за да пораснат. Но това не се случи. В 34-а г.с и 5 дни, точно седмица преди да вляза в 9-и месец, първата близначка реши, че вече е време да излиза. Около 2.30 часа през нощта, при поредното ми ставане, изтекоха околоплодните ѝ води. Отидохме веднага в болницата и тъй като и двете бебета бяха главично разположени, родих нормално.
На 17.10.2021г. в 7.50 часа се роди Виктория – 2100 г, а 10 мин след нея в 8.00 часа, Ема – 1650 г.
И двете изплакаха сами, но веднага след това ги отнесоха и не успях дори за миг да ги гушна, не успях да се зарадвам напълно.
Бях избрала да родя в УМБАЛ Бургас заради това, че подкрепят нормалното раждане и заради лекаря ми д-р Златко Кироваков, на който съм безкрайно благодарна, че ме подкрепяше и нито за миг не спомена за секцио, както и заради най-добрите лекари в неонатологичното отделение, начело с д-р Стилияна Томова.
Първите няколко часа не знаех нищо за бебетата си, здрави ли са, добре ли са… Сърцето ми беше свито.
В 12.30 на обяд ме пуснаха в отделението, за да ги видя. И двете бяха поставени в кувьози. Страховете ми станаха реалност. Почувствах се като най-лошата майка, защото не успях да износя бебетата си и вместо сега да ги гушкам, лежат в тези пластмасови кутии.
Хубавите новини бяха че са добре, здрави и изследванията им са добри, дишат сами и не се налагат да им се правят някакви манипулации. Казаха, че ще ги задържат заради ниското тегло и ще ги захранят с шише.
Никой не каза и дума за коластра или нещо подобно. Споменаха, че ще има време да им давам кърма и да ги кърмя, но сега са още много малки.
В тази болница подкрепят кърменето, като обръщат по-голямо внимание на майките, които раждат своите първи рожби.
Същевременно се свързах с Мария Масларова – Айла, за да ме напътства как да процедирам. Тя беше моята най-голяма подкрепа. Няма да крия, чувствах се зле заради това, че бебетата се родиха толкова малки и не бяха при мен, за да ги гушкам и храня.
Единственото, което можех сега да направя за тяхно добро е да започна да изцеждам гърдите си и да стимулирам лактацията. Започнах часове след раждането изцеждане с ръчна помпа на всеки 2,5 часа, включително и през нощта, с една пауза от 4 часа за сън. И чаках всеки миг да видя бебетата си и възможно най-скоро да ми ги дадат. Записвах в таблица изцеденото количество по ден и час и кърмата ставаше все повече с всяко следващо изцеждане и всеки следващ ден.
Но всичко отиваше в мивката на болничната стая.
Но всичко отиваше в мивката на болничната стая.На третия ден ми донесоха първата близначка. Бях безкрайно щастлива, че е при мен и мога да я гушкам. Започнах веднага опити да я слагам да суче от гърда, но тя беше толкова малка и нямаше нито сили, нито умение да суче, беше спаднала до 2 кг. Гърдите ми започнаха да се препълват и засукването беше много трудно. Продължих да изцеждам и да ѝ давам кърма от шише. В този ден попитах дали мога да нося в неонатологията кърма и за другата близначка. Благодаря на д-р Томова, че се съгласи. Носеха ми стилизирани шишета, стилизираха ми помпите и на всеки 3 часа, преди времето за хранене на малките бебета, аз им носех кърмата, току-що изцедена. Тъй като малките бебета са по-уязвими, трябваше да се спазват много стриктно правилата за хигиена и стерилност.
На 10-я ден след раждането, количеството, което изцеждах за денонощие беше 1200 мл.
И досега съжалявам, че в болницата нямаше как да съхранявам, количествата, които останаха.
Престоят ми в родилното отделение продължи две седмици, в които Виктория се хранеше от шише и имаше едва 2-3 успешни опита да суче. С нея се прибрахме у дома, а Ема се наложи да остане още няколко дни, за да я изпишат с тегло над 2 кг. Когато вече бяхме на спокойствие вкъщи, аз продължих непрестанно и упорито на всяко хранене да ѝ предлагам да суче и се гушкахме кожа-до-кожа. Така около 20-я ден от раждането си, Вики успя да засуче и за 2 дни напълно махнахме храненето с шише. А при по-малката, Ема, това се случи на 40-я ден от раждането, точно около датата на термин. При нея се получи доста по-трудно, заради дългата ни раздяла, по-ниското тегло и храненето с шише за двойно повече време.
Броени дни след изписването ни се разболях от COVID-19, което беше непредвидено и още повече усложни ситуацията с кърменето.
Борех се за количества на мляко, които да са достатъчни за да нахраня бебетата си и да се научат да сучат правилно. Вечерните часове кърмата драстично намаляваше, те непрестанно плачеха, кърмех ги с часове. Или както обичам да казвам – по час през час. Бяха буквално залепени за мен. Нямах никакво време за останалите си две деца, за което изпитвах вина. Хубавото е, че успявах вече да ги слагам да сучат заедно.
След като отминаха и тези проблеми и двете бебета започнаха да сучат само от гърда и вече не използваме шишета, зърната ми сериозно се разраниха.
Те засукваха неправилно и плитко и гърдите ми се препълваха.
Това продължи доста дълго, може би 2-3 месеца, в които се учехме как точно да засукват и зарастването отне много време. Непрестанно използвах какви ли не кремове, но без ефект. Впоследствие получих и възпалениесложна защитна реакция на организма в отговор на увреждане на клетките и тъканите от различни патогенни фактори. Целта е да се елиминира вредния агент, да се ограничи увреждането, а след това да се възстанови тъканта до нормалното или близко до нормалното й състояние. на едното зърно. Няколко пъти имах и запушване на млечен канал и трябваше да се боря и с това. Месец след боледуването направих възпаление на едната гърда. Една сутрин просто не можех да стана от леглото от болка. Лекарите казаха, че е резултат от вируса и се наложи да приемам антибиотик и кортикостероид, съвместими с кърменето. Количеството на кърмата намаля и заради лекарствата.
Няма да крия, наистина ми беше много трудно. Имах моменти на отчаяние, болка, безпомощност и такива, в които бях на ръба да се откажа. Дни, в който кърмата не достигаше и ги дохранвах вечер със замразена кърма, която бях съхранявала първите два месеца, докато цедях и бяха още малки. Периоди, в които бях безкрайно изтощена. През цялото време Айла ми помагаше да преодолея всичките тези трудности и ми вдъхваше кураж всеки ден. Не знам без нея дали щях да се справя.
Но не загубих надежда, че това е просто период, че ще отмине и с времето всичко ще си дойде на мястото и ще става по-леко и приятно.
Педиатъра на бебето и близките ми също ме подкрепяха. Познават ме и знаят, че не се отказвам лесно. Кърмила съм другите си две деца и на близначките исках да дам същия старт в живота.
Сега, когато пиша това, всички трудности са отдавна зад гърба ни, остана само спомена за прекрасните мигове на гушкане с бебетата ми. Близначките са вече на 9 месеца, все още се кърмим успешно и нямаме намерения да спираме скоро.
Бих искала да кажа на всички майки, които очакват близнаци, че те са героини. Кърменето на недоносени бебета, на близнаци, а и на едно бебе, в първите месеци може да е съпътствано с трудности. Но повярвайте, всяка една от тях е напълно преодолима, когато има желание, навременна помощ и правилна информация. А състава на кърмата е уникален за всяка майка и нейното бебе, и ако то се роди недоносено, няма по-ценно за него от майчиното мляко. Кърменето не е просто хранене, то е топлина, сигурност и успокоение за бебетата. И да – кърменето не е панацея, но със сигурност ще ви помогне да имате по-здрави и по-щастливи бебета!
Провел интервюто за фондация „Нашите недоносени деца“: Мария Нориега