В периода август – ноември 2020 г. Европейската фондация за грижа за новородените (EFCNI), на която Фондация „Нашите недоносени деца“ е дългогодишен партньор, проведе световно проучване сред 2103 родители на новородени, нуждаещи се от интензивни неонатологични грижи, в 56 страни по света, сред които и България. Проучването бе осъществено посредством онлайн въпросник, преведен на 23 езика, а целта му бе да изследва родителската перспектива и преживявания във връзка с рестрикциите и промяната в участието на семействaтa в периода на болнично възстановяване на недоносени и болни новородени през първата година от пандемията от COVID-19. В рамките на проучването родителите имаха възможността да споделят своя непосредствен опит по отношение на достъпа си до неонатологичните звена, възможността за практикуване на кенгуру-грижи в периода на болнично възстановяване на бебетата, кърмене и хранене с кърма, комуникация със здравни специалисти и психично здраве.
Сред тревожните резултати, изведени в рамките на изследването, е стриктната раздяла между родители и техните новородени: един на всеки пет родители споделя, че никой от двамата родители не е бил допускан до хоспитализираното новородено в периода на възстановяването му. Това е и една от мерките, по отношение на недоносените и болни новородени, определяна като носеща тежки краткосрочни и дългосрочни последици както за бебетата, така и за техните семейства.
Изследването отчита значими сътресения в цялостния модел на прилагане на семейно-ориентираната грижа в болниците, посочвайки ограничения по отношения на възможностите за практикуване на кенгуру-грижи, кърменето, участието в рутинни дейности по грижа за бебето в неонатологичното звено и други семейно-ориентирани практики, подкрепящи възстановяването на преждевременно прекъснатата връзка между майката и бебето. Съвкупността от тези промени е определяна като носител на значими преживявания на психо-емоционално страдание сред родителите, което, без наличие на необходимата подкрепа, по-скоро има тенденцията да се задълбочава, отколкото да отшумява с времето.
Проучването посочва и значими липси по отношение на броя на медицинските специалисти и специалистите по здравни грижи в неонатологичните отделения на някои държави, сред които и България. В допълнение към предизвикателните условия на труд идват и липсите по отношение на предпазно медицинско облекло и консумативи, регистрирани в началото на пандемията, както и липсата на протоколи и процедури за действие, което допълнително повишава нивата на стрес и тревожност сред специалистите.
Сред тревожните резултати от изследването е и съпоставката, която можем да направим между средното ниво рестрикциите по отношение на родителския достъп до неонатологичните звена по света и в България. Докато средно 21% от анкетираните родители в световен мащаб са заявили, че са били напълно лишени от достъп до бебетата си, то за България това са 42%.
„През 40-те дни, в които момиченцето ми беше в неонатологично отделение, получавахме информация за нея само по телефона. Достъпът беше напълно забранен, прегърнахме я за пръв път на изписването. (…) Преждевременното раждане е достатъчно травмиращо преживяване само по себе си, а да не можеш дори да видиш или докоснеш детето си за повече от месец, е ужасно тежко.“
По отношение на подкрепата за кърмене, 18% от общия брой респонденти заявяват, че не са били подкрепени да кърмят недоносените си или болни новородени в рамките на възстановяването им в неонатологичното звено, за България процентът на майките, заявили, че не са получили подкрепа за кърмене в посочения период е 70%. Пандемията от COVID-19 оказва допълнително негативно въздействие върху психичното състояние на родителите, чиито бебета са родени преждевременно или с влошено здравословно състояние. 45% от всички анкетирани посочват, че не им е предложена никаква форма на психологическа подкрепа (вкл. консултиране, групова подкрепа и др.), за България тези родители са 75%.
Друга тревожна информация, свързана с темата за майчиното и детско здравеопазване и влиянието на пандемията върху грижата за бременните жени, родилките и техните бебета, се отнася до проследяването на бременността. 71% от респондентите от България са споделили, че, във връзка с пандемията, бременността им не е била проследявана от АГ или други медицински специалисти, каквато обичайно е практиката извън обстановка на пандемия.
Резултатите от световното изследване на Европейската фондация за грижа за новородените беше представено на 11 ноември 2021 г., в рамките на специално онлайн събитие, по случай Световния ден на недоносените деца. То е част от глобалната инициатива „Без раздяла. Заедно за по-добра грижа!“, която има за цел да подкрепи процеса по възстановяване на семейно-ориентираната грижа в неонатологичните звена, отдавайки централно място на ролята на родителите в процеса на възстановяване на техните новородени.
С цялото проучване можете да се запознаете тук https://www.glance-network.org/wp-content/uploads/Content/Downloads/ZeroSeparation/COVID-Report/ZeroSeparation_FullReport.pdf