След едно преждевременно раждане комуникацията на родителите с медицинския екип не е просто обмен на информация – тя може да е емоционалната опора за родителите на недоносени бебета в най-критичния за тях момент. А начинът, по който се поднася трудна диагноза, може да има дълготраен ефект върху семействата. Когато един родител чуе прогноза за здравето на детето си, думите, с които тя е съобщена, често оставят следа за цял живот. Те могат да дадат опора – или да направят преживяването още по-трудно.
„Трудните разговори: Между диагнозата и семейството. Комуникация в условия на стрес“ е темата на серия от обучения, насочени към здравни специалисти, които стартира Фондация „Нашите недоносени деца“. Целта им е медицинските екипи да се запознаят с умения, които да им помагат в моментите, когато трябва да се съобщава трудна информация или тежка диагноза. Да се подобри общуването с родителите, които преминават през кризисна ситуация, свързана с тяхното дете, чрез ясна, съпричастна и отворена комуникация.
В България темата за комуникацията в трудни моменти все още не е достатъчно застъпена в медицинското образование – въпреки че подобни разговори са неизменна част от ежедневната практика. Това поставя както родителите, така и самите медици в ситуация на високо напрежение, за която често липсва достатъчна подкрепа.
Думите също лекуват
Предизвикателствата в комуникацията в трудни моменти могат да се отразят върху доверието между родители и медицински екипи, както и върху начина, по който семействата преживяват диагнозата и последващия процес. За един родител интензивното неонатологично отделение е свят, изпълнен със страх, хаос от аларми и неразбираеми термини. В тази ситуация, когато лекарят общува със съпричастност и яснота, той не само лекува. Специалистите посочват, че именно преживяването около комуникацията е сред факторите, които могат да повлияят на дългосрочното емоционално състояние на родителите.
“Никога няма да забравя думите, които чух за тримесечното си бебе. Да се подготвя, че детето ми никога няма да проходи и да се развива като останалите. Тези думи оставиха дълбок отпечатък у мен и отекват в съзнанието ми дори сега, когато детето ми вече отдавна не е бебе, а е почти на прага на пълнолетието. И макар прогнозите да не се сбъднаха, всичко това ми донесе много страхове и в голяма степен беляза цялостното ми отношение и подход към детето ми, което ни коства години терапия.” – споделя А.М., чието дете е родено в началото на осмия месец.
В отговор на тази нужда стартира програмата на Фондация „Нашите недоносени деца“ , насочена към една от най-чувствителните теми в здравеопазването – съобщаването на трудни новини и подкрепата на родители в състояние на шок, страх и несигурност.
Първото обучение по нея се проведе в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ и събра 22 лекари и медицински специалисти, които работят с новородени и техните семейства в една от най-големите неонатологии в България, както и медици от други лечебни заведения в града. През идните месеци предстоят срещи в Пазарджик и Сливен, а от Фондацията се надяват да достигнат и до специалисти в още повече градове в страната.
“С работата си от години сме свързващо звено между семействата, медицинските екипи, специалистите и институциите за един по- цялостен и координиран подход към подкрепата на недоносените бебета и техните семейства. Стараем се да бъдем гласът на родителите на малки герои, но също така и на специалистите, които всеки ден са до тях и се борят за тяхното оцеляване. Всеки ден в работата си виждаме колко голямо е значението, което имат думите в най-трудните моменти. Затова създадохме тази програма – за да направим комуникацията по-човечна, подкрепяща и даваща опора, когато семействата имат най-голяма нужда от нея. ”, споделя Моника Златанова, член на Управителния съвет на Фондация „Нашите недоносени деца“.
Обучителната програма стартира в отговор на нуждата от подкрепа в ситуации на високо емоционално натоварване, когато диагнозата, страхът и несигурността поставят родителите и медицинските екипи под силно напрежение. Водещ на обучението е Инна Бранева, утвърден психолог и психотерапевт с дългогодишна лекторска практика в социалната, образователната и медицинската сфера.
Обучението помага на лекарите да „превеждат“ медицината на езика на емпатията
По време на събитието лекарите и медицинските специалисти получиха практически съвети относно съобщаването на трудна информация, подкрепата на родители в състояние на стрес и травма, справянето със силни емоции и агресия, изграждането на професионални граници и превенцията на бърнаут. Тези знания са особено ценни за тях и за работата им като се има предвид липсата на обучение по комуникация в медицинските университети в България. Подобно обучение помага на лекарите да „превеждат“ медицината на езика на емпатията, улеснява общуването, изгражда доверие, намалява грешките и подобрява работната атмосфера за целия екип.
“В изключително деликатния и понякога сложен момент на среща на детето с неговата майка, думите на специалистите, медиците, могат да дадат надежда. Или да откраднат надежда. Да свържат, или да направят връзката много по-трудна. Да подкрепят, или внушат вина и срам.
Дори в срещите си с вече порасналите бебета, които са вече възрастни можем да чуем ехото на тези думи. Особено когато първите дни и месеци са били по-трудни. Когато детето се е родило недоносено, или майката е преживяла едно травматично раждане. Когато се е наложило отделяне на двамата, или започване на незабавно лечение.
В този процес участниците са трима – медик, дете, родители. Всеки един е изключително важен, и всеки един е уязвим в своите чувства. Затова грижата и за тримата е еднакво важна. Особено в работата на медиците-неонатолози, работещи в интензивно отделение, с тежкото физическо и емоционално страдание, рискът от преживеният всекидневно стрес и неговото влияние върху тяхното здраве е съществен”, коментира Инна Бранева.
Добрата комуникация е от ключово значение и за родителите не само по време на болничния престой, но и при срещите със специалисти. В трудни моменти правилно подбраните думи от страна на медицинския персонал могат да помогнат на семейството да премине през процеса на загуба или приемане на усложнение или увреждане по по-здравословен начин. Лошата комуникация от своя страна, е сочена като една от основните причини за посттравматично стресово разстройство при родителите на недоносени деца.
Нуждата за обмяна на опит и чувства между самите медицински специалисти
Програмата се реализира в три последователни обучителни кръга. Първият включва присъствено обучение в болнична среда с практическа работа и упражнения. Вторият, планиран за септември, надгражда с работа по конкретни казуси и въпроси от ежедневната практика. Третият, планиран за ноември, е заключителна онлайн среща за споделяне на опит, обратна връзка и обсъждане на последващи нужди от подкрепа.
“Първата обучителна среща с медици в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ Стара Загора се проведе с подкрепата на проф. Мумджиев, началник на неонатологичното отделение. В болницата ни впечатли свързаността на екипа, вдъхновението и ангажираността в работата. И най-вече спокойствието и грижата, видима в различните детайли в самото отделение (като например осигуряването на уют и закътаност на бебетата; създадената семейна стая с помощта на Фондация “Нашите недоносени деца” в самото интензивно отделение, предвиждането на достатъчно пространство и възможност за кенгуру-грижа.
В срещата бяха поставени въпроси относно работа с непълнолетни майки и възможността за тяхното признаване на статута им на деца; работа с разширеното семейство; медиация между майката в състояние на стрес и нейното бебе; обучение на родители за адаптацията на бебето и семейството след изписване от интензивно отделение; работа с тревожност или в състояние на “затегнат” траур на родителите.Получихме заявка за редовни срещи – например веднъж на два месеца, в които да бъдат разглеждани казуси, вентилирани ситуации, както и това да бъде една възможност за среща на разширения екип и обмяна на опит и чувства между самите медицински специалисти“, посочва Инна Бранева.
Впечатленията ѝ за нуждите на медицинските специалисти съвпадат и с тези от равносметката на програмата за психологическа подкрепа с фокус към родителите на преждевременно родени деца, която Фондация “Нашите недоносени деца” осъществява с помощта на дарители от месец май 2025 година във Втора САГБАЛ „Шейново“. Освен за родителите, тя се оказа важен инструмент и за персонала, на който помага да се справи с напрежението и прегарянето. Подкрепа за екипа не само през призмата на медицинските показатели, но и през човешките, личностните аспекти на преживяването.
Възможност за комплексна подкрепа в неонатологичните отделения
Тази поредна кампания на Фондация „Нашите недоносени деца“ е част от мисията ни да подкрепя най-малките герои, техните семейства и медицинските специалисти, чрез полезни инициативи, знания и устойчиви решения в неонатологичната грижа. Тя е възможност за цялостна и комплексна подкрепа в неонатологичните отделения – не само за благополучието на бебетата и родителите, но и за работещите в тях екипи.
Обученията се осъществяват благодарение на подкрепата на партньори и се надяваме с помощта на дарители да продължим да разширяваме обхвата ѝ във все повече неонатологии в цялата страна.
Ако искате да помогнете за нашата кауза, всеки, който желае да даде принос за дейността на Фондация “Нашите недоносени деца”, може да го направи чрез дарение на сайта ни или чрез SMS с текст DMS BEBE на номер 17 777.