Знаехте ли, че Райна Княгиня, Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, българската героиня от Априлското въстание, е и първата българска акушерка?
В международния ден на акушерките, споделяме нейната история, която е неразделна част и от историята на възникването на акушерската грижа в България.
Родена в Панагюрище през 1856 г., в ученическите си години Райна Футекова е избрана от българската общност сред панагюрските ученички да продължи образованието си в Старозагорското девическо училище на издръжка на общината, за да стане бъдеща учителка в града. Тя е само на 20 години, главна учителка в девическото училище в Панагюрище, когато ѝ предлагат да ушие знамето на Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Георги Бенковски. Заловена е от турците и подложена на тежки изтезания в Пловдивския затвор.
След намесата на европейски дипломати Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи 3 години медицина и става акушерка – първата дипломирана в България. Именно след завръщането си от Русия става известна и с името Райна Княгиня. Омъжва се за Васил Дипчев, с който имат 5 сина и осиновяват и момиченце. През 1898 г. съпругът ѝ е избран за народен представител и семейството се премества в София, където Васил Дилчев умира скоро след това вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия.
В столицата Райна започва работа като акушерка и работи предимно в кварталите Орландовци и Малашевци. Въпреки влошеното си здраве, рано починалия съпруг и децата, тя неуморно акушира безплатно на бедните жени. Тя организира и първите школи за здравно възпитание в столицата, а след откриването на Майчин дом през 1903 г., води курсове за млади акушерки.
„Необикновен човек беше Райна Попгеоргиева. Винаги усмихната, винаги готова да помогне и утеши. Скромна, състрадателна, човеколюбива. И като човек, и като акушерка тя беше изключителна. Не познавам друга като нея. След раждането идваше всеки ден да къпе бебето и да наблюдава родилката. Беше всеизвестно, че нито една от нейните родилки не заболя от съществуващата тогава родилна треска. Тя даваше ценни съвети на младите майки, акушираните деца обичаше като собствени и се грижеше за тях като същинска майка“, си спомня за нея в книгата “Моят роден град София“, Райна Констенцева.
Райна Княгиня остава в историята не само като девойката, ушила знамето на свободата, но и като една от онези жени, която с работата си дават началото на нов живот и надежда. Нейният път е доказателство, че героизмът се измерва и с грижата за другите.
