Емилия е от град Шумен, омъжена с едно дете. Работи в детска градина, а по образование е магистър психолог, детски учител и ресурсен учител. В свободното си време подпомага родители и семейства на преждевременно родени деца, които са изложени на риск от забавяне в развитието си. Интересите й са ми в сферата на приобщаващото образование и защита правата на децата и техните родители. Обича да чете книги, които биха подпомогнали професионалното й и духовно израстване.
Еми, както те мотивира да се включиш като доброволец към фондация “Нашите недоносени деца”?
“Родител съм на недоносено дете. По време на престоя в болницата, приятелка ме насочи към Фондация „ Нашите недоносени деца“. Потърсих г-жа Нина Николова с много въпроси, на които нямах отговор. Тя, заедно с Вили Бакалова и Надя Дренска отделяха от свободното си време, за да ми осигурят подкрепа и да ми вдъхнат вяра във възможностите на детето ми. В онзи момент аз вече знаех, че някой ден и аз ще бъда част от тази общност, когато се почувствам психически готова да помагам на другите.”
През 2015 година Емилия стана част от нашата доброволческа мрежа.
Доброволчеството я кара да се чувства значима, сила й дава фактът, че помага, че споделя своя опит, знания и време.
“Много е трудно да разделиш личния от професионалния план, когато работиш това, за което си отдал сърцето си.”
Еми, какво получаваш срещу безвъзмездния си труд?
“Получава нещо, което не може да се измери с финикийски знаци- приятелство, съмишленици, любов, признателност и чувството да си полезен на обществото.”
