Вече знаете, че преждевременното раждане крие редица рискове за бебето, тъй като организмът му не е развит напълно при раждането, някои системи също не са добре развити – терморегулацията, храносмилането, дишането и пр. не функционират пълноценно. Поради тази причина съществува опасност от редица заболявания. С напредъкът на медицината все по-малки и все по-рано родени бебета оцеляват, но за съжаление колкото по-малко и колкото в по-ранна седмица е родено едно бебе, толкова по-рисково е то.
Ето и някои от най-често срещаните усложнения при недоносените.
Синдром на тежка вентилаторна недостатъчност.
Белите дробове на недоносените бебета не са достатъчно добре развити и често липсва веществото, което придава на повърхността им еластичност – сърфактант. Без това вещество малките алвеоли (въздушни торбички) се отпускат като спукани балони с всяко издишване и това кара бебето да полага все по-големи усилия при дишането. До неотдавна синдромът на тежка вентилаторна недостатъчност имаше фатален край твърде често, но в наши дни почти 80 % от бебетата оцеляват, благодарение на бурното развитие на медицината и все по-доброто разбиране на същността на проблема, както и новите начини за лечението му – осигурява се постоянно налягане върху въздушните пътища чрез вкарване в носа или в устата на тръбички или с кислородна маска. Налягането не позволява на белите дробове да се отпуснат, докато организмът започне да произвежда нужното вещество – сърфактант (най-често до 3-5 дни). В някои случаи лекарите още преди раждането установяват, че дробовете не са развити (разгънати) и ако е възможно, най-добрият вариант е да се отложи максимално раждането. Но не винаги това е възможно, поради което се налага преди раждането на майката да се дава хормон, ускоряващ съзряването на белите дробове и производството на сърфактант.
Бронхо-пулмонална дисплазиянеправилно развитие на органите и тъканите
Някои бебета, особено родените с ниско тегло получават бронхопулмонална дисплазия поради по-продължителното използване на кислород и механична вентилация, в съчетание с недоразвитите им бели дробове. Това белодробно заболяване се диагностицира, когато след 36 седмици коригирана възрастКоригирана възраст на бебето е тази, отчитана от датата на термина. Т.е. не реалната възраст, а възрастта на която щеше да е бебето, ако не се беше родило преждевременно. бебето продължава да има необходимост от кислородотерапия. Среща се при около 20% от новородените на апаратна вентилация. Специфичните промени в белите дробове се виждат най-често с рентгенова снимка. Тези деца често наддават бавно и получават апнеи. Някои продължават да изпитват нужда от кислород и когато се приберат вкъщи (в България все още няма възможност такива бебета да бъдат изписани и отглеждани в извънболнична обстановка). Понякога е необходимо да се дават диуретици или бронхоразширяващи средства, за да се предотвратят усложнения. Бебетата с бронхо-пулмонална дисплазия се нуждаят от повече калории. Състоянието обикновено се преодолява със съзряването на белите дробове. Подробна информация за бронхо-пулмоналната дисплазия може да прочетете тук.
Хипогликемияпонижени стойности на глюкозата в кръвта.
Ниско ниво на кръвната захар или т.нар. хипогликемия е опасно състояние, при което е възможно да се почувства главозамайване, нервност, раздразнителност, а понякога дори загуба на съзнание. Необходимо е да се прави всичко възможно това състояние да не се появява често при детето и когато все пак се появи да се лекува бързо, тъй като то се отразява на физическото и умствено развитие. В детска възраст нервните клетки са много чувствителни на рязкото спадане на кръвна захар, а метаболитните нарушения вредят на централната нервна система; може да се стигне до увреждания на мозъка. Хипогликемията е най-разпространена сред бебета, родени от майки с диабет (обикновено бебетата са по-тежки). Изследванията се правят рутинно през първите 24-48 часа след раждането и ако бъде установена, лечението за нормализиране нивото на кръвната захар започва веднага.
Отворен боталов проток
Боталовия проток е връзка между аортата (артерията, през която кръвта от сърцето се препраща към останалата част от тялото) и белодробната артерия, която съществува в кръвообращението на плода. Той отклонява кръвта от нефункциониращите бели дробове и по време на развитието в матката високите нива на простагландин Е (от групата на мастните киселини) в кръвта го поддържат отворен. При раждането е нормално нивото на простагландин Е да падне значително и до няколко часа каналът започва да се затваря. Но при някои недоносени бебета нивото на простагландин Е не намалява и протокът остава отворен. В много случаи единственият симптом може да бъде задъхване и/или синкав цвят на устните. Обикновено протокът се затваря от самосебе си в периода след раждането, но когато това не се случи се налага медикаментозно лечение с антипростагландиново лекарство (индометацин) за затваряне на протока, а може да се наложи и лека операция.
Ретинопатияобщ термин за заболявания на ретината на недоносеното
Ретинопатията на недоносеното (Retinopathy of prematurity – ROP, преди позната и като Fibroplasia retrolentalis – FRL) е очно заболяване, което има потенциал за сериозно нарушаване на зрителните функции на двете очи. То засяга недоносени деца с тегло около 1250 грама или по-малко, които са родени преди 31 гестационна седмица. Изразява се в разрастване и разпространение на незрели кръвоносни съдове на повърхността на ретината (най-вътрешната обвивка на окото). Тези незрели кръвоносни съдове са непълноценни, в резултат на което през тяхната стена изтичат кръвни елементи, впоследствие прораства съединителна тъкан като в крайна сметка се развива отлепване на ретината. Основните рискови фактори за развитие на ретинопатия на недоносеното са степента на недоносеност и ниското тегло при раждане. Допълнително значение имат ексцесивната кислородотерапия, анемията, кръвопреливането, респираторните нарушения, инфекциите както и различните нарушения в цялосното състояние и развитие на детето. Някога се смяташе, че основната причина е агресивната кислородотерапия, но сега специалистите отричат това твърдение. Други фактори са яркото осветление в интензивното отделение, диабет при майката, използване на антихистамини през последните две седмици на бременността и пр. Според международната класификация за ретинопатия на недоносеното заболяването има 5 стадия. В първите два стадия на заболяването не се предприема лечение, а само наблюдение през две седмици като се смята, че ще се развие самостоятелна регресия. Детето трябва да бъде прегледано от офталмолог, който да определи състоянието на детето. При налична ретинопатия на недоносеното в трети стадии се извършва лазерна фотокоагулация или криотерапия на засегнатите части от ретината като тези процедури могат да се повторят след две седмици ако резултатите не са задоволителни. Последните степени на заболяването подлежат на хирургично лечение като прогнозата в такива случаи не е благоприятна.
Днес газовете в кръвта на бебето при кислородотерапия се следят строго и това свежда до минимум усложненията. Агресивната криотерапия (замразяване, за да се унищожи прекаленото нарастване на кръвоносни съдове в окото и предотвратяване на по-нататъшното отделяне на ретината) успешно предотвратява ослепяването. При ретинопатия на недоносеното, на бебетата с желязодефицитна анемиямалокръвие – недостиг на червени кръвни телца и/или хемоглобин в кръвта обикновено не се дават съдържащи желязо добавки, докато ретината им съзрее или състоянието се преодолее. За това не давайте добавки без одобрението на лекар.