Какво чуват недоносените бебета докато са в кувьоз? Това е въпрос, чийто отговор търси един разнороден екип от Медицинския университет във Виена, ръководен от Вито Джиардано (невролог в отделението по Неонатология към Педиатрична интензивна терапия и невропедиатрия в Комплексния център по педиатрия на Медицински университет във Виена), от музиканта/акустик Кристоф Ройтер и музикален физиолог Матиас Бертш от Университета за музика и сценични изкуства в неотдавнашното проучване „Звукът на тишината“, публикувано в списанието „Границите на психологията“.
Проучването показва, че недоносените бебета са изложени на високи нива на шум в кувьозите, особено ако са подложени на респираторна терапия в интензивното отделение за новородени. Според данните на Световната здравна организация (СЗО) средно около 15 милиона бебета годишно се раждат преждевременно, като разпределението варира между 5% и 18% в зависимост от държавата.
Въпреки напредъка на медицината в интензивното им лечение, много от недоносени деца остават с различни здравословни проблеми през живота си. Вътрематочната среда се различава силно от извънматочната, която се прилага в отделението за интензивно лечение на новородени.
„Основно шумовете с ниска честота (под 500 Hz) се предават и филтрират през тялото на майката. Няколко проучвания показват, че нивото на шума вътре в отделението многократно надхвърля препоръчителния праг от 35 dB. Сигналите от оборудването за мониторинг, силното говорене, внезапното отваряне на вратите или медицинските процедури водят до високо ниво на фонов шум и достигат максимални стойности много над 100 dB „, обяснява Джордано.
Въпреки това, високите нива на шум могат да доведат до увреждане на слуха или дори загуба на слуха – честотата е между 2% и 10% при много недоносени бебета, за разлика от само 0,1% -0,2% при бебета, родени в термин. „Недоносените бебета в кувьоз нямат естественото филтриране и абсорбиране на фоновия шум, който се появява в утробата на майката. Новите акустични шумове оказват значително влияние върху постнаталното съзряване на слуховата система, както посочва експерт от Медицинския университет във Виена. Въпреки това, тишината, която води до лишения, чувство за изолация, е също толкова болезнена, колкото и високите шумове. Този проблем по своята същност не е нов: в днешно време концепцията в образованието и визуалните индикатори за намаляване на шума вече са стандарт в неонаталните отделения.
Целта на наскоро публикуваното проучване е първо да запише динамиката на звуците вътре в кувьозите и второ да позволи да се разбере какво и колко чуват недоносените бебета. Всички, особено медиците, медицинските сестри, музикалните терапевти и родителите, вече могат да си представят звука вътре в кувьоза, като слушат примери за самите звуци. Отвътре звуча е доста по-различен от този отвън, тъй като кувьозът действа като усилвател, т.е. по-ниските честоти под 250 Hz са значително по-силни „, обяснява музикалният физиолог Матиас Бертш.
Резултатите от проучването показват, че кувьоза има и „защитен ефект“, особено срещу средни и високо-честотни звуци, но усилва нискочестотните. Освен това, капакът на кувьоза практически няма защитен ефект срещу шума, по-скоро има повишаване на високочестотните звуци, когато вратите за достъп се оставят отворени и има високо ниво на шум, генерирано от устройство за поддържане на дишането.
„Това, което слушателите намират за особено изненадващо, е колко силни тези респиратори могат да бъдат вътре в кувьоза, дори ако само въздушният поток се увеличи леко. При висок дебит със съпътстващия плач увеличението е такова, че се равнява на шума на прахосмукачка на разстояние един метър (75 dB) „, обясняват авторите на изследването. Следователно неонатолозите съветват дихателните устройства да се настройват на пределен въздушен поток и той да бъде сведен до необходимия минимум.
Ние считаме за важно да повишим осведомеността по този проблем, не само чрез таблиците за нивата на акустичния звук, но и с разбираеми резултати от проучванията, споделят авторите. Последиците от ранното излагане на шум могат да бъдат широкообхватни, напр. нарушена способност в речта и говора в сравнение с деца, родени на време, което е доказано в паралелно проучване на същата изследователска група. То е проведено през юли 2019 г. под наблюдението на невролингвистиката Лиза Барта-Доринг в Комплексния център по педиатрия и публикувано в списанието „Развиваща когнитивна невронаука“.
„Резултатите от тези проучвания показват колко е важно да се инвестира в новите технологии“ обяснява Анжелика Бергер, ръководител на Отделението по неонатология, детска интензивна терапия и невропедиатрия, „и нашите изследователски екипи работят по такива нови технологии, за да подобрят звуковия комфорт и дългосрочните резултати на нашите най-малки пациенти“.
Превод за Фондация „Нашите недоносени деца“: Петя Маринова
Източник и снимка: https://medicalxpress.com