Бременността променя мозъка на бъдещите майки по начини, които все още не са добре разбрани и изследвани. Всяка година близо 140 милиона жени по света преживяват тези забележителни трансформации, поемайки по път, който науката едва сега започва да обяснява.
Ново проучване на екип от Автономния университет в Барселона, воден от Оскар Вилароя и осъществено с подкрепата на Европейския съвет за изследвания, си поставя за цел да внесе повече яснота върху тази така интересна тема.
Невронните, хормоналните и психологическите промени, които подготвят жената за майчинството и как мозъкът се адаптира към този ключов етап от живота. Според изследователите досега няма много проучвания по въпроса, защото темите за бременността и майчинството дълго време не привличат голямо научно внимание. Това се дължи отчасти и на разпространеното схващане, че изследванията с участието на бременни жени са твърде деликатни или дори рисковани.
Промени в структурата на мозъка
Вилароя и екипът му са изследвали 500 жени преди, по време и след бременността, като се използват мозъчни образни изследвания, хормонални изследвания и психологически оценки. Учените са открили значителни промени както в структурата, така и във функциите на мозъка по време на бременността.
Едно от ключовите открития показва U-образен модел в обема на сивото вещество като намалява с около 5% по време на бременността, особено през втория триместър, и частично се възстановява (с около 3,4%) в рамките на шест месеца след раждането. Въпреки това пълният обем на сивото вещество не се връща напълно до първоначалните си нива. Тези промени се наблюдават в 94% от общия обем на сивото вещество, особено в областите, свързани с мисленето и социалното поведение.
Промените не засягат само структурата на мозъка, оказва се, че бременността влияе и върху функциите му. Особено интересно е, че се повишават невронните връзки, свързани с режима по подразбиране и фронто париеталните връзки, които са важни за сложните когнитивни умения и социални взаимодействия. Тази функционална реорганизация вероятно подпомага по-ефективното свързване между майката и бебето, като улеснява обработването на информация и реакциите към нуждите на новороденото.
Учените подчертават обаче, че макар мозъкът да се преструктурира, няма доказателства за когнитивни спадове, като например отслабване на работната памет.
Разпространеното твърдение, че жените започват да се разсейват след раждането, е по-скоро анекдотично. Когато жената започва да се грижи за бебе, много от нещата, които преди изглеждат важни, естествено отстъпват на заден план, защото вниманието й започва да се насочва към новите отговорности.
Всичко това вероятно подсказва, че мозъкът просто се приспособява към новите задачи, които майчинството изисква. И засега изследванията сочат, че тези промени в мозъка вероятно остават трайни.
Хормонални промени
Проучването насочва вниманието и върху промените в нивата на някои хормони, особено към два вида естрогени – естриол и естрон сулфат. За първи път изследване показва, че измененията техните нива следват същия модел като промените в сивото вещество. Това съвпада и с данни от проучвания върху животни, които сочат, че хормоните на бременността играят ключова роля в преструктурирането на мозъка.
Освен това са открити и индикации, че количеството сулфатни хормони може да оказва влияние и на психичното здраве на майката след раждането. Възможно е естрогените да имат защитна роля срещу следродилна депресия, но са нужни още изследвания, за да се потвърди тази хипотеза.
Друго интересно откритие на изследователите е, че има връзка и между възстановяването на обема на сивото вещество в мозъка и по-силната привързаност на родилката към бебето, както и липсата на отчуждение към него. Според учените, колкото по-добре се възстановява мозъкът на майката в следродилния период, толкова по-добро е нейното психическо здраве и толкова по-силна е връзката й с детето.
В проучването са били включени и еднополови партньорки, за да се види дали има промени, свързани с майчинството между жени, които са били и не са били бременни. Изследователите са сравнили мозъците на негестационните майки (партньорките на бременните жени) и жени, които никога не са забременявали, с тези на биологичните майки. Те са установили, че трансформациите в мозъка са уникални за бременността, защото при останалите групи такива промени не се наблюдават. Не са били открити и различия, свързани с пола на бебето или начина на раждане (естествено или с Цезарово сечение).
Проучването продължава и в месеците след раждането
Екипът изследователи скоро ще публикува и нови данни за взаимодействието между майката и бебето шест месеца след раждането. Така проектът BeMother ще хвърли светлина и върху механизмите, които позволяват на майките да се справят с предизвикателствата на грижата за новородените си. За тах вече е налице и един много положителен резултат – сътрудничеството и приятелствата, което са изградили помежду си по време на изследването.
Източник: erc.europa.eu
Превод за Фондация “Нашите недоносени деца”: Габриела Крумова