Ноелия Руис е съвсем млада медицинска сестра, която работи в болницата Вал д’Еброн в Барселона и в историята ѝ не би имало нищо необикновено, ако не беше започнала точно на същото място и с един дълъг престой в неонатологията преди 24 години. Тя се ражда на 14 декември 1997 г. в 24-а г.с. и с тегло само 800 г и фактът, че въобще оцелява и истинско чудо по онова време. Прекарва 3 месеца в неонатологичното отделение под грижите на младия тогава лекар Феликс Кастийо.
Днес, 24 години по-късно, Ноелия завършва образованието си и е една от младите медицински сестри, които работят в отделенията по детска нефрология и онкохематология. А неин колега в педиатричното отделение на болницата Вал д’Еброн и вече завеждащ на отделението по неонатология, е д-р Кастийо.
Ноелия решава да отиде при него и да му разкаже коя е, след като започва работа в болницата и разбира, че той също все още работи там. “Реших да почукам на вратата на кабинета му и да разкажа коя съм, беше незабравимо преживяване”, споделя тя. Лекарят, който работи във Вал д’Хеброн от 33 години, признава, че когато тя му се представила, си помислил:
„Не само че е оцеляла, но и няма сериозни последици.“
Той бил напълно озадачен, тъй като нейния случай бил един от онези, които никога не успял да забрави през годините. По онова време раждане в толкова ранни седмици се е считало за изключително опасно и повечето деца, родени в 24-а г.с. не са оцелявали. “За мен това беше чудесна новина и заслугата е изцяло нейна”, изтъква д-р Кастийо. “Дължи се на нейната воля за живот, генетични дадености и вероятно защото е момиче, нещо, което се счита за благоприятен фактор в много случаи”, допълва той.
„По онова време, преди 24 години, не разполагахме със същата апаратура, кислородни апарати, кувьози, знания или инструменти, с които разполагаме сега. Но с това, което имахме, направихме най-доброто, което знаехме“, спомня си неонатологът.
Самата Ноелия също подчертава разликата в условията, които са били предоставяни на родителите в болницата преди повече от 20 години, в сравнение с тези, които съществуват сега. През трите месеца, в които тя е била в кувьоз, майка ѝ и баща ѝ са можели да я посещават сравнително рядко, а кенгуру-грижата е била почти непозната в Испания.
„Тежала съм 800 грама и съм се побирала в дланта на баща ми. Майка ми не е вярвала, че мога да оцелея толкова малка и се е страхувала, че дори и да оживея, ще имам много сериозни последствия“, разказва Ноелия и допълва, че “най-тежката болест, от която е страдала през детските години е била бронхитвъзпаление на лигавицата на бронхите на 5 и 6-годишна възраст“.
И все пак преждевременното раждане е белязало живота на Ноелия до такава степен, че мечтата ѝ е да бъде здравен работник.Тя винаги е считала, че раждането ѝ като недоносено дете е нещо много забележително и е основната причина, поради която решава да насочи професионалната си кариера към сектора на здравеопазването и да се обучава като медицинска сестра.
„Работя в отделенията по детска нефрология и онкохематология и това много ми харесва, щастлива съм. В бъдеще, когато завърша, бих искала да запиша магистърска степен по педиатрия или неонатология, но още не съм сигурна“, споделя Ноелия. В работата си тя най-много харесва контакта с пациентите.
Връзката с пациентите е много важна и за д-р Кастийо. Той отбелязва, че от годината на раждане на Ноелия, акушерството, неонатологията и гинекологията са се развили много. “В настоящия протокол за действие в случай на преждевременно раждане, участието на семейството е ключов фактор“.
Лекарят изтъква, че практики като метода кенгуру-грижа с майката или бащата са от голяма полза за новороденото и подкрепата за семейството е от основно значение. “В наши дни, грижите са много по-всеобхватни и персонализирани и не са насочени само към бебето“, споделя Кастийо.
С поглед към бъдещето, той смята, че решението на проблема с преждевременните раждания е да се работи в посока за избягването или предотвратяването им. “Колкото и да се опитваме да имитираме работата на плацентата или утробата с изкуствени технологични варианти, бебето винаги ще бъде по-добре в корема на майката“, подчертава неонатологът.
Източник: lavanguardia.com
Превод за Фондация “Нашите недоносени деца”: Мария Нориега