Ранното развитие на мозъка при преждевременно родените бебета се случва, докато те са в интензивното отделение за новородени. И излагането на тази неестествена за новороденото среда може да повлияе на организацията на невронната мрежа в мозъка. Поддържането на емоционална връзка между майката и бебето по време на интензивните грижи в неонатологичното отделение подобрява мозъчното развитие на недоносените деца, а впоследствие и неврокогнитивното и невроповеденческо развитие, сочи проучване.
Съвместното изследване на Университета в Хелзинки и Колумбийския университет се фокусира за пореден път върху така важната близост с родителите след раждането за преждевременно родените бебета. Учените са установили ясно видими ефекти в мозъчното развитие и във функцията на невронните пътища на новородените, които са имали възможност да поддържат емоционална връзка с майките си по време на престоя в неонатология. Въздействието на подобна практика се наблюдава по-късно и в неврокогнитивното и невроповеденческото развитие на детето, посочват изследователите.
Проучването си поставя за цел да установи дали насърчаването на емоционална връзка между майката и новороденото след преждевременно раждане може да повлияе на организацията на невронната мрежа в мозъка и как това се отразява на когнитивното развитие в по-късна възраст. Учените са установили, че контактът с майката чрез близко сетивно взаимодействие влияе на активността на кортикалните мозъчни мрежи и предотвратява някои от аномалиите в мозъчното развитие, които може да се наблюдават при преждевременно родените деца. Резултатите предполагат, че насърчаването на близка връзка с майката може да има благоприятен ефект върху развитието на мозъка при недоносените бебета.
В изследването функциите на невронните пътища на преждевременно родени бебета са били измерени на възрастта на термина на раждане, след приблизително 6 седмици прилагане на Интервенция за семейна грижа (Family Nurture Intervention – FNI). Всички недоносени бебета от проучването са получили стандартни, висококачествени грижи в неонатологичното отделение. На някои от родители е била предоставена и възможност за допълнителна Интервенция за семейна грижа за укрепване на емоционалната връзка майка-бебе. Сесиите на интервенцията са били с продължителност средно около 1 час, четири пъти седмично. По време на всяка сесия майката е била насърчавана да говори на бебето си в съчетание с нежно докосване, обмяна на миризми и визуален контакт очи в очи.
Проучването показва, че с тази родителска близост по време на интензивното лечение са били предотвратени аномалии в мозъчното развитие, които обикновено се наблюдават при преждевременно родените деца.
Също така, в края на изследването, функцията на невронната мрежа на недоносените бебета не се е различавала от тази на техните връстници, родени на термин.
Подпомагането на мозъчното развитие все още е предизвикателство
Лечението на преждевременно родените бебета в интензивното неонатологично отделение се е подобрило значително през последните години, но подпомагането на мозъчното им развитие все още е предизвикателство, посочват изследователите. Те изтъкват, че наред с иновациите на медицинско ниво са необходими и по-добри методи за оценяване на ефектите, които имат някои нови практики за развитието на детския мозък.
„Новите методи за анализ на мозъчните функции на бебето, с които разполагаме, показват, че Интервенцията за семейна грижа влияе върху развитието на мозъчните мрежи на недоносените бебета. При достигането на възрастта на термина на раждане, развитието им се доближава до това на доносените бебета от контролната група”, посочват учените.
“И най-важното е, че открихме, че тези промени са свързани и с по-добро неврокогнитивно развитие в 18-ия месец след раждането”, допълват те.
Според изследователите, проучването показва колко е важно е да се комбинират постиженията в областта на технологиите с иновативни практики на клинично лечение. В продължение на две десетилетия в Хелзинки се е работило в насока на подобряване на оценката на мозъчната функция при новородените. В Ню Йорк са проведени изключително интересни нефармакологични изследвания върху лечението на недоносените бебета. Резултатите откриват много перспективи както в областта на невро научните изследвания, така и в клиничното лечение.
В последните години вече няколко проучвания са разглеждали различни подходи за „обогатяване” на средата за бебетата в интензивните неонатологични отделения. В тях са използвани специфични сензорни стимули като музика, масажи и контакт кожа-до-кожа. Съвместното изследване на Университета в Хелзинки и Колумбийския университет подчертава и важността на естественото взаимодействие на живо между родител и дете. То показва, че поддържането на емоционална връзка между майката и бебето води до директни подобрения в невронната мрежа на мозъчната активност, която е основата на неврокогнитивното развитие в бъдеще.
„Тези нови открития са особено интересни в глобален мащаб, защото практики като Интервенцията за семейна грижа може да са достъпни за всеки, независимо от ресурсите на здравната система или на пациента”, заключават учените.
Източник: www.helsinki.fi
www.science.org
Превод за Фондация “Нашите недоносени деца”: Деница Пеева
Photo credit: Freepik