Невроповеденческо развитие, комуникация по време на кърмаческата възраст и сензорна интеграция при недоносеното дете – вy Jodi RN

Невроповеденческо развитие, комуникация по време на кърмаческата възраст и сензорна интеграция при недоносеното дете – вy Jodi RN

Майчината утроба е топличко, тъмно и уютно местенце, където бебето прекарва своите дни и нощи сгушено със свити ръце и крака. Ударите на майчиното сърце звучат ритмично и успокояващо, докато звуците от външния свят идват притъпени и заглушени. Стените на матката оформят границите на пространството и бебето може да плава, да рита и успешно да тества тези граници. Тази обстановка е перфектната околна среда и е жизненоважна за растежа и развитието на нервната система. С космическа скорост се създават невронни пътеки, образуващи хиляди нервни връзки от първостепенно значение. Преждевременното раждане прекъсва този естествен и толкова важен процес.

Недоносените бебета изведнъж попадат в един хаотичен свят, фоново замърсен от силен шум, високи гласове, ярка светлина, болезнени процедури, постоянно сигнализиращи машини и предизвикващо стрес манипулиране. Всичко това често надхвърля възможностите на недоразвитата нервна система да се справи със ситуацията и за тази незряла система е много трудно да обработи цялата информация, съдържаща се в бомбардировката от сензорни послания.

Поставянето на бебето в самостоятелен кувьоз, покриването му с одеалце, приглушаващо външния шум и силна светлина, поставянето му в „гнездо“, осигуряващо стени, по които да рита, повиването му за по-силно усещане на сигурност и поставянето му сгушено по корем със свити ръце и крака – това са все начини да се наподоби люлчената среда на майчината утроба. Въпреки всичко, кувьозите си остават свръхстимулираща среда и въпреки че се вземат мерки, които да допринесат за контрола на тази среда, не е възможно да бъдат елиминирани всички стресиращи фактори. Важно е да разберем и да сме в състояние да разпознаем кое причинява свръхстимулация при недоносеното дете, какво може да бъде направено, за да бъдат намалени последиците от това, и как вие като родители бихте могли да помогнете на детето си да израсте и да просъществува по най-добрия начин в тази външна механична утроба, наречена „кувьоз“.

Много от различията в поведението на доносените и недоносените деца са в следствие на различията в невроповеденческото развитие. Децата се намират в непрекъсната взаимовръзка с тяхната околна среда. Доносените деца обикновено протягат ръце напред пред тялото, в средна централна линия, за да организират. Недоносените деца, чиято нервна система е незряла, са дезорганизирани. Те не могат да обработят всички възприятия и стимули, които получават, и имат нужда от помощ, за да се организират. Насърчаването на организиран вид поведение за вашето дете е едно от най-важните неща, които може да направите, за да подпомогнете формирането и развитието на неговата нервна система. Важността на режима от сън и бодърстване и периодите на почивка между храненията са също така изключително важни за растежа и развитието на нервната система на вашето дете.

Сънят и циклите /фази/ на съня са важни за развитието на невросензорната и двигателната система на недоносеното дете. Те лежат в основата на формирането на паметта и на мозъчните връзки, обслужващи дългосрочната памет, а също и в основата на невронните пътеки в мозъка, които представляват градивни елементи за бъдещи по-сложни дейности. Съобразяването със състоянието на детето и разчитането на знаците, които то ни подава при планирането на грижите и интервенцията са от съществено значение за неговото ранно невросензорно развитие. Смущенията при съня и нарушаването на режима от сън и бодърстване могат сериозно да попречат на ранния процес на сензорно развитие и интеграция.

Сензорната интеграция е нещо, което всички ние вършим автоматично. Ние научаваме неща за нашия свят, за нашето обръжение и околна среда чрез нашите сетива. Ние виждаме, чуваме и докосваме нещата и нашата централна нервна система обработва постъпилата информация почти безпроблемно – реагирайки по подходящ начин въз основа на безотказно действащите невронни пътеки.

Когато едно дете се роди преждевременно, то може да изпита затруднения по отношение на този процес, поради незрялата нервна система. Прагът на чувствителност е нивото на търпимост към дадени стимули, при което детето реагира адекватно. Когато децата достигнат своя праг на чувствителност, те могат да изпаднат в стрес. Познанията относно невроповеденческото развитие на детето и неговите състояния на сън и бодърстване, заедно с разпознаването на знаците за стрес и стабилност, прави възможна интерпретацията на поведението на недоносеното дете.

Следва списък от знаци, указващи стрес при детето, както и такива, указващи стабилност – важно е да можем да разпознаваме тези знаци и да откликваме по подходящ начин, когато се грижим за недоносеното си дете. Най-важното е наистина да обръщаме внимание на техните сигнали и да отговаряме чрез намаляване на стимула.

Знаци, указващи стрес:

  • лесно раздразнимо
  • дезорганизиран ритъм на сън и бодърстване
  • липса на очен контакт
  • мръщене
  • кихане
  • прозяване
  • хълцане
  • неритмично дишане
  • апнея /спиране на дишането/
  • нужда от допълнителен кислород
  • промени в сърдечния ритъм
  • разперени пръсти
  • извиване на тялото във форма на дъга / спастичност на мускулите
  • плюене

Знаци, указващи стабилност:

  • плавни движения
  • спокойствие по време на бодърстване
  • ясно изявено състояние на сън
  • фокусиран поглед
  • разширени зеници
  • ритмично дишане
  • постоянен сърдечен ритъм
  • ритмично сучене
  • посягане с ръка и хващане на предмет
  • посягане с ръка към устата /самоутешително поведение/
  • лесно се утешава
  • ритмичен, силен плач

Недоносените деца са податливи на продължаващи във времето трудности при сензорната интеграция, заради заобикалящата среда, в която тяхната нервна система е била принудена да расте и да се развива. Повечето от сензорните трудности ще отшумят заедно със съзряването на нервната система. Въпреки това, при някои деца отделни проблеми могат да продължат да упорстват и след излизането от кувьоза.

Някои недоносени деца ще продължат да бъдат свръхчувствителни към звук, докосване или даже светлина дори след втората си година.

Някои недоносени деца ще развият повишен или слаб мускулен тонус. Техните мускули могат да бъдат както отпуснати, така и схванати или даже комбинация от двете. Биха могли също така да вървят на пръсти или да са с плоско стъпало.

Повечето недоносени деца ще бъдат проследявани във високорисковите клиники и/или от физио- и окупационните терапевти. Ако чувствате, че детето ви страда от някой от гореизброените проблеми и след изписването от неонатологията – и все още не сте получили помощ, моля свържете се със своя педиатър и поискайте да ви бъде дадено нужното направление. Разковничето се намира в ранната интервенция!

Източник: peekabooicu.net
Превод: Мария Попова