Бащите носят необичаен товар по време на престоя на новороденото им дете в в интензивното неонатологично отделение. В тези дни и седмици, в които искат да създадат връзка с бебето си и да подкрепят партньорката си, те се разкъсват в много различни посоки. Татковците често продължават да работят и да се справят с всичко наложително извън болницата, а когато отидат на посещение в нея, често осъзнават, че там няма много място или помощ за тях.
Проучвания показват, че бащите, чиито деца се нуждаят от интензивни грижи в неонатология, са изложени на по-висок риск да развият депресия, в сравнение с бащите на доносени новородени. Те могат да са дори по-стресирани от майките по време изписването и преместването вкъщи. Макар някои болници да предлагат групи за взаимопомощ за бащи в неонатологичните отделения, повечето родители твърдят, че помощта, насочена към татковците, за съжаление не е достатъчна.
В следващите редове Андрю, баща на дъщеричка, родена преждевременно в 25 г.с., споделя своята история и няколко съвета за други татковци, които преминават през изпитанието детето им да е в интензивно неонатологично отделение.
„Когато разбрахме, че жена ми е бременна, не можех да си представя какво ни очаква в следващите 12 месеца…„
Тъкмо бях започнал нова работа от вкъщи, за която нямаше да се налага да пътувам и щеше да ми даде възможност да прекарвам повече време с бебето, когато се роди. Сякаш нещата се подреждаха доста добре.
И тогава, един ден посред нощ, водите на жена ми изтекоха. Отидохме в болницата, където я приеха в отделението за високорискова бременност. Седмица по-късно се роди дъщеря ни в 25-а г.с.
Днес вече мога да кажа, че всичко в крайна сметка мина добре. Престоят на дъщеричката ни в интензивното неонатологично отделение беше и позитивно преживяване, но продължи няколко месеца, което може да е изтощително за всеки. Ако мога да дам някакви съвети на други бащи, които преминават през това, те биха били тези:
Опитайте се да намерите баланс
Престоят на дъщеричката ни в болницата беше общо почти четири месеца. Да балансираш между това и работата (понеже повечето от бащите продължават да работят през това време), може лесно да доведе до емоционално и психическо изтощение. Никой не може да запази бодър дух толкова дълго, ако ежедневието преминава само между работата и посещенията в болницата. Поддържах някакъв баланс, като се опитвах да ходя на фитнес през повечето дни. Това беше добър начин за мен да се справя със стреса от работата и/или болницата. За вас съветът ми е да се опитате да се придържате към нещо, което да ви ободрява – независимо дали е фитнес, музика, или друго занимание.
Бъдете в болницата всеки възможен ден
Когато сте в болницата ежедневно, не само виждате детето си по-често, но и помагате на съпругата си да не се чувства изолирана по време на престоя в неонатологичното отделение. Освен това, времето, прекарано лице в лице с медицинския персонал, ви помага да опознаете по-добре тези, които се грижат за бебето ви и можете да задавате своите въпроси. Също така могже да имате възможност да участвате в грижите за вашето недоносено бебе – като смяна на памперси, мерене на температура или кенгуру-грижа.
Осъзнавам, че това не е възможно за всички бащи. Ние имахме късмет, че бяхме близо до болницата, можех да работя дистанционно и оттам и нямаме други деца, за които да се грижим. Но се чувствах по-добро в дните, в които можех да прегърна дъщеря си, да говоря с медицинския персонал. Дните, в които бях само с клиенти, се чувствах по-неспокоен.Не се чувствайте странно, ако сте единствен мъж
Неонатологичното отделение може да изглежда като доста женска среда. Например, може да е странно да сте единственият мъж в семейната стая или по време на информационна среща, на която има две жени-презентаторки и присъстват шест майки, две баби и само вие като татко. Но докато участвате в срещата, ще видите, че дискомфортът е само в главата ви и работещите в неонатолочното интензивно отделение са фокусирани само върху подобряването и грижите за здравето на бебетата – в болницата и след изписването. Също така, новородените се нуждаят от бащите си. Те обичат да чуват звука от гласа на татко и да бъдат в прегръдките му.
Очаквайте и се подгответе за деня на изписването
Едно от големите предизвикателства за родителите е, че не знаят датата на изписването. Когато дъщеря ни беше приета в неонатология, ни казаха, че ще остане до датата на термина си и сигурно и след това – всичко зависеше от прогреса ѝ. Затова беше трудно да планирам кога да поискам отпуск – ами ако бях поискал седмицата около термина на дъщеря ми, но не я бяха изписали? Щеше ли да се наложи да местя отпуска си със седмица напред всяка седмица?Докато дойде време да я изпишат бях почти готов с един проект на работата си и исках да го завърша (толкова малко оставаше, че прецених, че е по-лесно да го направя сам, вместо да го предам на някой друг). И тогава се наложи да останем в болницата през нощта за една-две седмици, преди да изпишат дъщеря ни (където не спах особено добре), а после когато дъщеря ни пристигна вкъщи, като повечето бебета, плачеше през нощта и отново не можех да спя.
В крайна сметка работих още пет седмици, след като дъщеря ни вече беше вкъщи, преди да успея да взема седмица отпуск. Психически бях напълно изтощен след седем седмици недостатъчен сън и справянето с целия стрес от работата. Ако можех да върна времето назад, щях да предам проекта на колега няколко седмици преди термина на дъщеря ни и да поема по-кратък проект и/или да предоставя помощ за него, вместо да съм на лидерска позиция.
Всеки се намира в различна ситуация на работното място, но смятам, че от цялото ни преживяване, това беше нещото, с което се справих най-зле и бих посъветвал всеки да не го прави, ако има как да се избегне подобен сценарий.
Като цяло, сега мога да кажа, че престоят на дъщеричката ни в неонатология беше положителен период – не очаквахме той да бъде такъв, когато водите на жена ми изтекоха и започна раждането. А сега, в допълнение на всички моменти, които преживяхме за първи път в болницата, вече отпразнувахме и първи рожден ден и първият ми ден на бащата вкъщи и не бих могъл да съм по-щастлив!
Знайте, че когато присъствате, подкрепяте партньорката си и сте до бебето си, сте чудесен баща, дори това да не се случва точно както сте очаквали!
Източник: www.cpbf-fbpc.org
Превод за Фондация “Нашите недоносени деца”: Ина Годжева