Претория, ЮАР – в отделение пълно с малки бебета – някои недоносени, други родени с ниско тегло – контактът кожа до кожа, храненето, непрестанната любов и подкрепа са от жизнено важно значение.
Благодарение на Кампанията за Кенгуру-грижа (КГ), която симулира среда близка до вътреутробната, бебетата не само се утешават чувайки сърдечният ритъм на майката, но също така се облагодетелстват от добрите бактерии, които получават от допира до майчиното тяло.
Майките на крехките бебета в Педиатричното отделение на болница Калафонг разказват, че Кенгуру метода, до сега чужд за тяхната култура и възпитание, е донесъл големи ползи за техните мънички деца.
Персоналът в отделението споделя, че границата между живота и смъртта за тези крехки създания е много тънка, но медицинската и емоционалната подкрепа, която те получават, наклонява везните в полза на живота. „Когато бебетата пристигнат при нас са близко до смъртта, но когато си тръгват, те са толкова здрави, колкото и напълно доносени деца“, разказва сестра от отделението.
Фумзиле Шонге, споделя, че нейното недоносено бебе е наддало значително, след като са се преместили от Интензивното отделение в педиатричното. „Когато положа моето момче на гърдите си, то знае, че е с мен, човекът с когото е бил преди да се роди и е щастлив“ споделя още майката. Шонге е родила сина си в 26 гестационна седмица, с тегло едва 700гр. Сега, три месеца по-късно, синът й тежи 1,9кг. и може да се прибере вкъщи.
Бебетата в отделението за Кенгуру-грижа се държат гушнати на гърдите на майките си, прикрепени със слинг.
Флорина Мафатоела също много успешно използва метода, за нейните близнаци. Тя споделя, че те не само стоят близо до нея, но също така и близо един до друг, както са били в утробата.
15/05/2013. Флорина Мофатоела прилага Кенгуру грижа за нейните слабички близнаци, момче и момиче в педиатричното отделение на болницата в Калафонг. Снимка: Тобиле Матонси
36-годишната Атеридгевиле, разказва че нейните бебета също са показали невероятен скок в растежа, откакто са се преместили в отделението за КГ. Тя гушва момченцето и момиченцето, говорейки им с мек тон, докато те задрямват след хранене. „Носенето е метод, който ще отнеса вкъщи с мен, въпреки че в даден момент ще станат прекалено големи, за да прилагам кенгуру-грижата едновременно и за двамата. Този период ще ни позволи да изградим връзка, която няма да бъде прекъсната никога“, завършва тя.
Д-р Елзи Ван Рууни, педиатър консултант и създател на отделението, споделя че недоносените бебета и тези родени с ниско тегло са изключително крехки, отбелязвайки факта, че три милиона преждевременно родени деца умират годишно в световен мащаб, преди да навършат 28 дни. „Най-голямата опасност за живота на недоносените бебета са инфекциите и асфиксията “ посочва тя. „Превантивните мерки трябва да бъдат бързи и на място, продължава още, а кенгуру грижата е една от най-добрите опитана, тествана и одобрена“.
Тя въвежда Кенгуру грижата за пациентите в Калафонг през 1999г. „От тогава до сега по-малко от 30 бебета са починали от близо 5000, които са минали през отделението“, споделя още Ван Рууни.
КГ се базира на това, че майките са основните хора, грижещи се за децата, те ги хранят, къпят и им дават лекарствата.
„Майките се окуражават да носят бебета си близо до техните гърди, без дрехи помежду им (контакт кожа до кожа). Това подпомага наддаването и храненето, защото по този начин се улеснява много кърменето“, каза тя. Тази позиция също стимулира и производството на кърма и подпомага по-доброто й абсорбиране от бебето. Същевременно бебетата получават и „добрите бактерии“, които отделя кожата на техните майки.
„Това им осигурява защита, която подпомага неврологичното развитие на децата и им помага да спят по-добре, след като майките са се прибрали по домовете си. А другия плюс е че това продължава за дълго време от техния живот“.
Бебето на Лорейн Мокау е тежало 500гр. при раждането, но е удвоило теглото си в рамките на месец, благодарение на КГ.
Тя има и по-голямо дете, което също е преждевременно родено и споделя, че на него му е отнело четири месеца да си удвои теглото. „Тази разлика между КГ и нормалната грижа за моите недоносени бебета е повече от очевидна“ казва тя. Същото се отнася и за храненето, тъй като бебета са оставяни доста често да лежат в количката, леглото или на друга повърхност, те не могат да се облагодетелстват от близостта с майките си, каза тя.
Майките споделят, че те идват от семейства, които неподкрепят постоянното носене на бебетата, тъй като се смята, че децата ще станат глезени и ще отказват да бъдат оставяни сами. Въпреки това, всяка от тях твърди, че е сигурна, че този метод няма да я постави в тази ситуация.
Финдиле Масемола казва за нейното малко момиченце: „Няма да позволя на никого, дори на собствената ми майка, да ме откаже от „кенгуру“ носенето. Тя е спокойна, плаче рядко и ми носи толкова щастие, когато се сгуши в мен“. „Бих препоръчала този метод на всекиго, без значение дали бебето е недоносено или родено в термин“, споделя още тя.
Сестра Ева, която управлява отделението, споделя, че работата с бебета в риск са най-голямото предизвикателство за всяка педиатрична сестра. Тя работи с бебета в 30 от 40те си години професионален стаж. „Да ги гледам как страдат за близостта на техните майки, за мен е най-лошата страна от моята професия“ „Ако им даваш непрестанна обич, в замяна те растат много по-силни и по-големи“. „Да ги гледам как напускат е тъжно, споделя тя, но гордостта да виждам след това здрави и щастливи бебета струва много повече“.
Източник: www.iol.co.za
Превод: Ния Бенева – Димитрова
