Здравеите на всички. Родих в началото на 7 месец по необичаен начин. Не всеки ден се вижда жена да роди вкъщи, в ръцете на мъжа си и голямото си дете, което е на почти 3 години и вижда всичко. Та да минем на историята. Цял ден ме болеше корема и бях сама у дома с големия ни син. Лазех по земята от болка и телефона ми званеше, а не можех да се добера до него, защото беше на плота. Тогава синът ми ми го подаде и така мъжът ми разбра какво се случва. Едва-едва, защото не можех да говоря и той се прибра за по-малко от 5 минути. Започна да звъни на бърза помощ, а те от там го питат: „Как се казва жена ти? Колко е годишна? Къде живеете? Кое дете ще ви е това?“. Той се развика да идват, а те му затвориха. Той пак се обади за помощ, докато аз бях на земята, не можех да дишам, да говоря… Накрая склониха да изпратят линейка, но докато дойде детето се роди в ръцете на мъжа ми. Не дишаше, линейката дойде след по-малко от 2 минути след като родих. Отрязаха пъпната врав и го качиха в линейката, а след това и мен. Големия ми син вичко видя. Милото плачеше постоянно. Ще съм му благодарна цял живот, че ми донесе телефона. Не знам какво щеше да стане иначе… След това ни закараха в АГ-ВАРНА и там сложиха Криси на апаратно дишанеобмяна на кислород и въглероден диоксид в алвеолите (външно дишане) или между кръвта в капилярите и клетките на организма (вътрешно дишане). Роди се 1240 гр. Изписаха го след два месеца. Какво ли не преживя детето ми, сега живее втори живот. Като се пооправи малко имаше малък проблем с очичките. Инжектираха му и в двете оченца едно лекарство, името му е АВАСТИН. Това му спаси зрението и благодарение на неонатологията в АГ-ВАРНА и офталмолога Светла Николова в Очна болница, Криси вижда, диша и всичко останало. Но докато стигнем до тука през какво ли не минахме. Важното е, че всичко се оправи.
Искам да кажа на другите родители на недоносени дечица да вярват, че всичко се оправя! Те трябва да го вярват и да го искат. Аз винаги сам казвала, че Господ си пази децата и при мен така стана – Господ ми го върна. Аз бях забранила на всички да плачат за Криси – не исках да му вкарват негативна енергия, все едно го оплакват, а той е жив.
Искам да изкажа благодарност на: Неонатология АГ-Варна и всички, които се грижеха за нашето детенце и го спасиха. На офталмолога Светла Николова в Очна болница. Искам да ви кажа едно голямо благодаря, за всичко, което направихте за Криси. Такива хора като вас заслужават нещо много, много голямо!!!
Автор: Антония
Снимка: интернет