Здравейте, престраших се и аз да ви разкажа моята история, за да вдъхна надежда.
В 26 г.с. ми се наложи да бъда приета по спешност в болница, тъй като имах обилно кървене без болки. След прегледа се установи, че имам 2 см. разкритие. Веднага ме включиха на системи за задържане. Моят АГ дойде веднага и ми каза да лежа без да ставам от леглото. Дори и до тоалетна не можех да ставам, защото трябваше да задържим детето възможно най-дълго.
Започнаха да ми правят профилактики за бързо развитие на белите дробове, системите с магнерот за задържане не спираха да текат 24/7, вливаха ми и антибиотик за бебето ( не знаех какво точно.
Единственото за което мислех е детето ми да оцелее.
Искаха да го задържат поне до 30 г.с., но в края на 28 г.с. седмица се роди дъщеря ми Рая. За щастие при раждането (нормално) изплака. Беше много тихо като котенце, но важното е че изплака.
На 5-тата минута вече беше интубирана.
Тя беше само 900 грама и 35 см.
Първите 5 дни беше в спешно отделение на апаратно дишанеобмяна на кислород и въглероден диоксид в алвеолите (външно дишане) или между кръвта в капилярите и клетките на организма (вътрешно дишане).
Първите 24 часа бяха критични.
След това състоянието и беше стабилизирано и беше на кислородно дишане.
На 41 ден от раждането ми казаха, че има ретинопатияобщ термин за заболявания на ретината и ще бъде пратена в София на преглед. В София за щастие не е остановена ретинопатия, вече има два направени прегледа.
Сега дъщеря ми още е в София вече тежи 1500 грама и е стабилизирана.
„Най-големите герои са най-малките“ така, че вярвайте в децата си