Данните от голямо европейско изследване по време на пандемията Ковид-19 показват, че клинично изявените симптоми на следродилна депресия са се увеличили почти двойно и засягат средно една на всеки 3 жени.
За следродилната депресия у нас се говори малко. Може би поради стигма, може би защото няма и много информация по темата. Някак това са въпроси, които не обичаме да си задаваме и обсъждаме, а ако бъдат зададени най-вероятно е да срещнем неразбиране или коментар от рода, че “всичко е нормално”, “и ние бяхме така” или дори “стегни се, трябва да си силен”.
Но всъщност следродилната депресия е съвсем реално състояние, за което трябва да се говори, защото е една от водещите причини за смърт в постнаталния период. За съжаление чрез самоубийство.
По тази важна и наболяла тема ще говори на предстоящата конференция “Родени твърде рано” доц. д-р Камелия Ханчева, клиничен психолог и психотерапевт.
Доц. д-р Камелия Ханчева е дългогодишен преподавател в областта на детското развитие и семейните отношения към Философски факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи консултативно и терапевтично с деца, семейства и възрастни. Изследователските й интереси са в областта на отношенческата психоанализа, изследванията върху ментализацията и медииращите фактори в терапевтичния процес.
Доц. Ханчева, следродилната депресия е състояние, за което сякаш “предпочитаме” да не говорим по време на бременността и след раждането. Казваме си, че е нормално майките да са различни заради хормоналните промени, безсънните нощи, новите отговорности, че всичко е само временно… Какво сочат всъщност статистиките?
Данните от голямо европейско изследване по време на пандемията Ковид-19 показаха, че клинично изявените симптоми на следродилна депресия са се увеличили почти двойно и засягат средно една на всеки 3 жени. Преди пандемията и в относително стабилни социо-икономически времена, средно една на всеки пет жени страда от следродилна депресия. Това съотношение, преведено като брой на жените и семействата, засегнати от следродилна депресия прави една огромна цифра и мултиплицирано страдание.
Изследванията и клиничната практика показват, че състоянието широко известно като следродилна депресия всъщност е част от по-обща категория на разстройства на настроението през периода на бременността и до една година след раждането. Това състояние засяга както бъдещите майки, така и бащите, изобщо бъдещите родители и родителите на бебета.
Каква е разликата между следродилната тъга, която е нормална в първите дни след раждането и следродилната депресия?
Следродилната тъга е преходно състояние, наблюдава се често, но поради бързопреходния характер в изключително динамичния период в първите седмици остава често нерегистрирано. Следродилната тъга не е знак или предвестник на следродилната депресия. Следродилната депресия представлява състояние на потиснатост, физическа умора, дискомфорт или болка, негативни мисли и негативни емоционални преживявания и това състояние продължава поне две седмици и има тенденция да се задълбочава и „засмуква“ като водовъртеж.
На много места, информацията за следродилната депресия е включена в курсовете и подготовката на родителите (майката и бащата) за раждането като цяло. Имате ли наблюдения как стоят нещата у нас?
В България има както много добри практики по отношение на информираност, грижа и подкрепа на (бъдещите) родители, така и примери за тиражиране на митове (вредни и понякога дори опасни) или просто пренебрегване на темата. За съжаление липсата на стандарт и протокол за скрининг, превенция и интервенции в областта на перинаталните (бременност и след раждане) състояния, включващи разстройства на настроението (депресия, тревожност), както и липсата на държавна регулация на професиите психолог и психотерапевт затрудняват адекватното информиране на общността, прилагането и поддържането на добри практики.
На конференцията “Родени твърде рано” на 16 и 17 ноември в София, ще изнесете лекция за медицинските специалисти, на която ще бъде представено международно проучване на насоките за скрининг, превенция и интервенция на перипартум депресия. Защо тази тема е важна за тях?
Медицинските специалисти са ключовите фигури, които могат да инициират реална промяна в нагласите и разбиранията на хората относно емоционалните състояния съпътстващи бременността и първата година след раждането и тяхното влияние върху детското развитие и отношенията в семейството. В държави с традиции и огромни изследователски ресурси има разработени и непрекъснато актуализиращи се насоки за превенция, скрининг, и интервенции при депресия перипартум. Техният опит и данни са една чудесна основа за развитието на национална стратегия, насоки и практики у нас.
Медицинските специалисти ли са всъщност лицата, които би трябвало да предоставят информация за психичното здраве на майката или бащата (защото бащите също могат да страдат от следродилна депресия)? Каква е тяхната роля в превенцията и проследяването на това състояние?
Медицинските специалисти имат ключова роля, но не мисля, че е редно да натоварваме само тях с очаквания да се погрижат и за психо-социалните аспекти. Има достатъчно добре подготвени немедицински специалисти – психолози, психотерапевти, клинични социални работници, които могат да предоставят информация и да консултират в тази област, ако здравната система им предостави подобна възможност.
Много често бъдещите родители се вълнуват от най-различни теми преди появата на дете в семейството – обзавеждане, аксесоари, проследяване на бременността, избор на екип и болница за раждането. Защо се получава така, че информацията за психичното им здраве, която също е много важна за благополучието на детето им, някак остава на втори план?
Темата за психичното здраве и благополучие по принцип бавно и трудно си проправя път в обществото ни. Аз го отдавам на една незрялост, и в това твърдение влагам повече надежда отколкото упрек.
Изложени ли са родителите на по-висок риск от следродилна депресия при раждането на недоносено дете? Нуждаят ли се те от повече подкрепа след раждането?
При раждането на недоносено дете, нивата на стрес са изключително високи, а продължителният период на необходими за адаптирането на новороденото грижи, превръща този стрес почти неизбежно в дистрес. Нуждата от подкрепа – медико-психо-социална за семействата с недоносени деца е огромна. През септември тази година с докторант Преслава Биковска бяхме на еднодневен обучителен семинар в една от водещите клиники за недоносени деца в Германия – Клиника Карл Густав Карус, Дрезден, отделението по неонатология на проф. д-р Марио Рьодигер. Наученото там е един вдъхновяващ пример за невероятните резултати от последователни и системни усилия на екип от специалисти и работа с общността.
Близките и семейството вероятно са първите хора, които биха могли да забележат, че нещо не е наред. Какви признаци може да са обезпокояващи?
Всъщност е много трудно, когато едно състояние като следродилната депресия се приема за обяснение и поставя точка на проблема, като всъщност то е тревожен сигнал, изискващ действия. Важни са взаимната грижа, внимание и чувствителност към промените в настроението и нивата на активност както у нас самите, така и у другите членове в семейството. Ако хората в едно семейство са емпатични към другите, но и замислящи се за своите преживявания и – много важно – поддържат здравословни граници и лично пространство помежду си, те би трябвало да могат да споделят какво преживяват или какво ги тревожи у партньора им и да потърсят и получат помощ – един от друг или от специалист.
Могат ли всъщност близките да помогнат по някакъв начин или да окажат подкрепа, ако забележат притеснителни признаци? Към кого могат да се обърнат за съвет и помощ?
Мисля, че е важно хората в семейството да имат доверие един на друг, да обсъждат и търсят варианти и ресурси. В България, във все повече родилни отделения има клинични психолози, освен това, повече от десетилетие д-р Росица Владимирова работи клинично и научно изследователски по въпросите за следродилната депресия. Всеки психиатър за възрастни има компетентността да диагностицира и лекува разстройства на настроението в перинатален период. Ние от Фондация Ментализационно Базирана Терапия – България, също работим превенционно, консултативно и терапевтично със семейства, бременни и наскоро родили жени.
За какво могат да следят и самите родители в поведението и чувствата си? Как могат да се погрижат по-добре за себе си след раждането, кога и къде да потърсят подкрепа?
Важно е човек да се вглежда честно и загрижено в себе си. Да разпознаваш невинаги лицеприятни чувства и преживявания у себе си и у най-близките си, но да не ги осъждаш, а да се опитваш да разбереш повече – това е позицията, от която човек търси и намира подкрепа и изход от затруднения, предизвикателства и кризи.
Много се изкушавам да ви предложа един ресурс, който преведохме, адаптирахме и качихме на сайта на МБТ-България – брошура за бременни или наскоро родили жени и техните близки с много достъпна и отговаряща на новите научни изследвания информация и идеи.
Конференцията “Родени твърде рано – медицински и социални аспекти на развитието на недоносените деца” е единствения по рода и мащаба си форум в България, посветен на темата за преждевременното раждане и недоносените деца. Тя ще се проведе за четвърти пореден път на 16 и 17 ноември 2024 г. в Inter Expo Center – София с възможност за участие и онлайн, и ще събере на едно място известни специалисти от страната и чужбина, професионалисти, експерти и родители. По време на събитието те могат да обменят ценни знания, информация и опит, свързани с раждането на недоносено дете и възможностите всеки малък герой да получи най-добра грижа и бъдеще.
Конференцията “Родени твърде рано” се организира за четвърти пореден път през месец ноември и по случай Световния ден на недоносените деца – 17 ноември, от Фондация “Нашите недоносени деца”. Създадена от 3 майки на недоносени деца, Фондацията е единствената неправителствена организация в България, която работи вече над 12 години в подкрепа на най-малките герои и техните семейства. Можете да се запознаете с програмата и лекторите и да се регистрирате за събитието тук.
Информация за проучвания в България:
1. Ханчева, К., Атанасова, А., Николова, В. (2022). Перипартум депресия и тревожност по време на пандемия. Сравнителни данни за България от международно изследване. ИК Стено: българско списание Психично здраве, 1(7), стр. 46-56. http://stenobooks.com/userfiles/editor/file/Menthal%20health%20III-1.pdf
2. Ханчева, К., Атанасова, А., Николова, В. (2022). Как действията на българските институции за справяне с пандемията Ковид-19 повлияха на психичното здраве на бременните и майките на малки бебета. В „Психологията—традиция и съвременност. Сборник научни доклади от юбилейна международна научна конференция по случай 50-години от създаването на специалност „Психология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. (стр. 343-352). http://phls.uni-sofia.bg/documents/articles/3246/Proceedings_50_Years_Psychology_SU.pdf
3. Ханчева, К. (2020). Ментализиране на нероденото бебе. Ментализация и клинична практика – Сборник избрани доклади от Третия национален конгрес по клинична психология с международно участие, София, 2020 http://stenobooks.com/product/4414/mentalizatsia-i-klinichna-praktika.html
Информация за голямото Европейско Ковид-19 проучване:
1. Mesquita, A., Costa, R., Dikmen-Yildiz, P., Faria, S., Silvestrini, G., Mateus, V., Vousoura, E., Wilson, C. A., Felice, E., Ajaz, E., Hadjigeorgiou, E., Hancheva, C., Contreras-García, Y., Domínguez-Salas, S., Motrico, E., Soares, I., & Ayers, S. (2024). Changes to women’s childbirth plans during the COVID-19 pandemic and posttraumatic stress symptoms: a cross-national study. Archives of women’s mental health, 27(3), 393–403. https://doi.org/10.1007/s00737-023-01403-3
2. Costa, R., Mesquita, A., Motrico, E., Domínguez-Salas, S., Dikmen-Yildiz, P., Saldivia, S., Vousoura, E., Osorio, A., Wilson, C. A., Bina, R., Levy, D., Christoforou, A., González, M. F., Hancheva, C., Felice, E., & Pinto, T. M. (2024). Unmet needs in mental healthcare for women with clinically significant symptoms of perinatal depression and/or anxiety during the COVID-19 pandemic. Acta Psychiatrica Scandinavica, 10.1111/acps.13664. Advance online publication. https://doi.org/10.1111/acps.13664
3. Motrico, E., Costa, R., Mateus, V., Osorio, A., Bina, R., Domínguez-Salas, S., Contreras-García, Y., Carrasco-Portiño, M., Ajaz, E., Christoforou, A., Dikmen-Yildiz, P., Felice, E., Hancheva, C., Vousoura, E., Wilson, C.A., Buhagiar, R., Diaz-Louzao, C., Gude, F., Hadjigeorgiou, E., Levy, D., Rodriguez-Muñoz, M.F., Saldivia, S., González, M.F., Mattioli, M., Ganho-Avila, A., & Mesquita, A. (2023). Overview of the main results on the impact of COVID-19 pandemic on perinatal mental health: Riseup-PPD-COVID19 international cross-sectional study. JOURNAL OF PSYCHOSOMATIC OBSTETRICS & GYNECOLOGY Vol. 44, ISSN 0167-482X (WoS Q2) https://www.webofscience.com/api/gateway?GWVersion=2&SrcAuth=InCites&SrcApp=tsm_test&DestApp=WOS_CPL&DestLinkType=FullRecord&KeyUT=ISI:001094857300009
4. Mesquita, A., Costa, R., Bina, R., Cadarso-Suárez, C., Gude, F., Díaz-Louzao, C., Dikmen-Yildiz, P., Osorio, A., Mateus, V., Domínguez-Salas, S., Vousoura, E., Levy, D., Alfayumi-Zeadna, S., Wilson, C. A., Contreras-García, Y., Carrasco-Portiño, M., Saldivia, S., Christoforou, A., Hadjigeorgiou, E., Felice, E., Rachel Buhagiar, Camellia Hancheva, Erilda Ajaz, Ana Uka, & Motrico, E. (2023). A cross-country study on the impact of governmental responses to the COVID-19 pandemic on perinatal mental health. Scientific Reports, 13(1), 2805. https://doi.org/10.1038/s41598-023-29300-w
5. Costa, R., Mesquita, A., Motrico, E., Dominguez-Salas, S., Dikmen-Yildiz, P., Saldivia, S., Vousoura, E., Osorio, A., Wilson, C. A., Bina, R., Levy, D., Christoforou, A., Gonzalez, M. F, Hancheva, C., Felice, E., & Pinto, T. M. (2023) Mental healthcare among women with clinically significant symptoms of perinatal depression and/or anxiety. JOURNAL OF PSYCHOSOMATIC OBSTETRICS & GYNECOLOGY, Vol. 44, (WoS Q2) https://www.webofscience.com/api/gateway?
6. Ganho-Ávila, A., Guiomar, R., Sobral, M., Pacheco, F., Caparros-Gonzalez, R. A., Diaz-Louzao, C., Motrico, E., Domínguez-Salas, S., Mesquita, A., Costa, R., Vousoura, E., Hadjigeorgiou, E., Bina, R., Buhagiar, R., Mateus, V., Contreras-García, Y., Wilson, C. A., Ajaz, E., Hancheva, C., Dikmen-Yildiz, P., … de la Torre-Luque, A. (2023). The impact of COVID-19 on breastfeeding rates: An international cross-sectional study. Midwifery, 120, 103631. https://doi.org/10.1016/j.midw.2023.103631 (IF: 2.64; Q1) https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0266613823000347
7. Motrico, E., Moreno-Peral, P., Uriko, K., Hancheva, C., Anđelinović, M., Ajaz, E., Apter, G., Bramante, A., Cerón, S. C., Christoforou, A., Dikmen-Yildiz, P., Evagorou, O., Fonseca, A., Lupatteli, A., Radoš, S. N., Al Maach, N., Rodriguez-Muñoz, M. F., Žutić, M., & Lambregtse-van den Berg, M. P. (2022). Clinical practice guidelines with recommendations for peripartum depression: A European systematic review. Acta psychiatrica Scandinavica, 10.1111/acps.13478. Advance online publication. https://doi.org/10.1111/acps.13478
8. Mesquita, A., Costa, R., Bina, R., Cadarso-Suárez, C., Gude, F., Díaz Louzao, C., Dikmen-Yildiz, P., Osorio, A., Mateus, V., Domínguez-Salas, S., Vousoura, E., Levy, D., Alfayumi-Zeadna, S., Wilson, C. A., Contreras-García, Y., Saldivia, S., Christoforou, A., Hadjigeorgiou, E., Felice, E., Buhagiar, R., Hancheva, C., Ajaz, E., Uka, A., & Motrico, E., and Riseup-PPD-COVID. (2022). The Impact of Governmental Responses to the COVID-19 Pandemic on Perinatal Mental Health: Evidence From 12 Countries Available at SSRN: https://ssrn.com/abstract=4006137
9. Motrico, E., Bina, R., Domínguez-Salas, S., Mateus, V., Contreras-García, Y., Carrasco-Portiño, M., Ajaz, E., Apter, G., Christoforou, A., Dikmen-Yildiz, P., Felice, E., Hancheva, C., Vousoura, E., Wilson, C. A., Buhagiar, R., Cadarso-Suárez, C., Costa, R., Devouche, E., Ganho-Ávila, A., Gómez-Baya, D., Riseup-PPD-COVID-19 Group (2021). Impact of the Covid-19 pandemic on perinatal mental health (Riseup-PPD-COVID-19): protocol for an international prospective cohort study. BMC public health, 21(1), 368. https://doi.org/10.1186/s12889-021-10330-w
10. Интервю с проф. д-р Марио Рьодигер, отделение по неонатология към Клиника Карл Густав Карус, Дрезден: https://www.youtube.com/watch?v=pRIOVlH6kds