Фондация „Нашите недоносени деца“ изразява своята подкрепа относно исканията на майките на деца с увреждания за промяна в настоящото законодателство и политиките, насочени към хората с увреждания. От 2006 г., България е страна по Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания. Съгласно същата, държавите – страни по нея, признават правата на всички хора с увреждания да живеят в общността с възможности за избор, каквито имат всички останали хора и предприемат ефективни и подходящи мерки, така че хората с увреждания да бъдат подпомогнати за пълноценно упражняване на това тяхно право и за пълното им включване и участие в общността, включително чрез осигуряване на достъп за хората с увреждания до набор от услуги в дома, в социални заведения и услуги за подкрепа в общността , в това число и достъп до лична помощ, каквато е необходима за подкрепа на ежедневието и участие в живота на общността, за да се избегне тяхната изолация и сегрегация.
На практика, обаче Конвенцията не се прилага и липсва адекватна социална политика, която да задоволи потребностите на децата/хората с увреждания. Считаме за наложително приемането на Закон за личната помощ и осигуряването на адекватни институционални механизми за неговото изпълнение, както и разработването на национална политика за личната помощ, която да следва принципите на Конвенцията за правата на хората с увреждания, гарантиращи независимия живот и живота в общността на деца/лица с увреждания.
Използваме случая да изразим нашето възмущение от направените в последните дни различни изявления от страна на политици, профсъюзни дейци и неправителствени организации на бюджетна издръжка. Съгласно Конституцията на Република България всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, а семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото. Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
Децата и хората с увреждания не са невидими, не са затворници, не са призраци. Те имат същите права, както и останалите граждани на Република България. Считаме за изключително непрофесионално, неетично и нечовешко класифицирането им като проблем, който трябва просто да се премахне или да се прибере в къщи, за да не се навира в очите на хората. Това не следва и не бива да бъде държавната политика по отношение на една от уязвимите групи в обществото.