Контактът кожа-до-кожа между родител и бебе през първите часове след много преждевременно раждане, помага за по-добро развитие на социалните умения на детето на по-късен етап, сочат резултатите от проучване на престижния шведски Каролинска институт. Новото изследване, публикувано в JAMA Network Open, показва също така, че бащите може да играят по-важна роля за бебето, отколкото се смята в предишни проучвания.
Ползите от контактът “кожа-до-кожа” и кенгуру-грижата са всепризнати и неслучайно кенгуру-грижата е известна и като “спасителна прегръдка”. Когато са върху гърдите на мама, татко или дори по-големите братчета или сестричета, бебетата регулират телесната си температура, подобряват дишането си, по-спокойни са и наддават по-добре. Освен това, контактът с бактериалната флора на родителите, вместо с болничните бактерии, подпомага недоносените деца да се справят по-добре и с инфекциите, които са особено опасни за крехките им организми. Новото проучване добавя и още едно предимство към вече познатите ползи от контактът “кожа-до-кожа” и кенгуру-грижата и за когнитивното развитие на бебетата.
Предистория
Резултатите от изследването са своеобразна част от започнало през 2018 г. голямо рандомизирано контролирано проучване за ползите от незабавния контакт кожа-до-кожа след раждането (PISTOSS -„Immediate parent-infant skin-to-skin study“). Като част от него, 91 недоносени бебета, родени между 28-а и 33-а гестационна седмица, са рандомизирани или за традиционни грижи в кувьоз, или за незабавен контакт кожа-до-кожа с единият от родителите.
Проучването има за цел да покаже, че незабавният контакт кожа-до-кожа е безопасен за бебетата, макар че е практика за много преждевременно родените деца, те да бъдат поставени в кувьоз, за да бъде стабилизирано състоянието им в първите часове след раждането. Учените установяват, че контактът кожа-до-кожа след раждането е полезен за кардио респираторното стабилизиране на бебето,поддържането на телесната температура и е високо оценен и от родителите.
Сега, като част от това проучване, изследователите са проучили и социалното развитие на 4-месечна възраст на 71 от включените в него недоносени бебета. Децата са разпределени на случаен принцип, за да получат стандартни грижи в кувьоз, или да получат грижи, докато са върху гърдите на един от родителите – майката или бащата, през първите шест часа след раждането.
“Новото в нашето проучване е, че позволихме и на бащите да имат контакт кожа-до-кожа веднага след раждането. В повечето предишни проучвания, майката е тази, която се грижи основно за бебето, но в нашето проучване бащите, бяха тези, които са имали най-много контакт кожа-до-кожа“, посочва Вибке Йонас, акушерка, старши преподавател и доцент в отдела по здравеопазване за жени и деца на института Каролинска, и ръководител на изследването.
Проучването идентифицира бащите като неизползван преди това ресурс, който наистина има важна функция за незабавен контакт кожа-до-кожа с бебето, ако майката няма възможност за това.
Резултати
Четири месеца след раждането, социалното взаимодействие между майката и бебето е било отчетено и оценено от двама психолози, без те да знаят кое бебе е получило ранен контакт кожа-до-кожа и кое не.
Качеството на взаимодействие е било измерено според скалата за ранна оценка на отношенията родител-дете (PCERA), където различните елементи се оценяват между едно и пет, като едно е причина за загриженост, а пет е много добро качество.
Бебетата, които са получили незабавен контакт кожа-до-кожа, са имали значително по-добри резултати в подскалата, измерваща комуникативните и социални умения. По скала от едно до пет, техният среден резултат е по-близо до четири, докато за бебетата, за които са се полагали стандартни грижи, резултатът е малко над три.
“Това, което отчетохме е, че бебетата в групата кожа-до-кожа имат малко по-добри комуникационни умения и са малко по-социални и по-щастливи “, посочва Вибке Йонас.
Изводи
Недоносените бебета могат да се сблъскат с предизвикателства в развитието, докато растат и се нуждаят от много подкрепа. Въпреки различните постижения в медицината, грижите за тези бебета все още трябва да се развиват, изтъкват изследователите.
“Ако комбинираме незабавната медицинска помощ за много недоносените бебета със сравнително простата интервенция контакт кожа-до-кожа, това оказва ефект върху социалните умения на бебетата “, посочва Йонас Вибке. “Предишни проучвания показват, че недоносените бебета се представят малко по-лошо при социално взаимодействие. Например, те не дават толкова ясни сигнали, когато взаимодействат с майките си. Близостта между бебетата и техните родители при раждането, може следователно да стимулира по-късното взаимодействие, както и развитието на бебето.“
Авторите на проучването посочват, че ползите от незабавния контакт кожа-до-кожа са толкова ясни, че смятат, че той трябва да бъде въведен веднага като практика в шведската неонатална грижа и вече има стъпки в тази посока.
“Работихме много активно, за да сведем до минимум раздялата между бебетата и родителите след раждането като цяло и сега, с тези нови доказателства, ще можем да направим същото и с много недоносените бебета “, изтъкват те. Изследователският екип ще продължи да докладва и за развитието на бебетата между 12 и 24 месеца.
Шведски болници прилагат от години метод “Без раздяла, независимо от обстоятелствата”
Нов метод за грижа за недоносените бебета, при който се цели те въобще да не бъдат отделяни от майките си след раждането, се прилага успешно от няколко години в болниците в шведските градове Гевле и Худиксвал. Проектът „Без раздяла, независимо от обстоятелствата“, въвежда практиката всички грижи за новороденото да бъдат извършвани, докато те се намират върху гърдите на майката в контакт “кожа-до-кожа”. Методът се използва дори когато здравословното състояние на родилката или бебето е влошено и те се нуждаят от специални грижи.
Методът “Без раздяла, независимо от обстоятелствата” се основава на множество научни изследвания и доказан опит и стартира през 2016 година. Неразделянето на новородените и семейството се е превърнало в положителен нов начин на работа и не само родителите, но и персоналът от неонатологичните отделения свидетелстват за неговите благоприятни ефекти.
Проучването PISTOSS е плод на съвместна работа между изследователи от института Каролинска и Университетската болница в Ставангер, Норвегия, и Университета в Турку, Финландия. Сред финансиращите изследването са Шведският съвет за научни изследвания, регион Стокхолм и Стифтелсен Барнавард. Изследователите декларират, че няма конфликт на интереси.
Източник: www.sciencedaily.com
Превод за Фондация “Нашите недоносени деца”: Кристина Митевска