През 40-те години на миналия век, повечето от бебетата, родени със сърдечните дефекти, се считали за обречени. Но една лекарка не се отказва да се бори за живота им – д-р Хелън Брук Таусиг.
Днес разказваме историята на тази невероятна жена и лекар, която разработва шънта на Блалок–Таусиг, първото успешно хирургично лечение на т.нар. „синдром на синьото бебе“ (цианоза). Състояние, което се дължи на недостиг на кислород, защото в белите дробове не достига достатъчно кръв и може да бъде причинено от сърдечни дефекти, белодробни заболявания или метхемоглобинемия. Д-р Таусиг предположила, че то може да бъде преодоляно като се свърже артерия, водеща към сърцето, с артерия, водеща към белите дробове.
Първата успешна операция по метода на шънта Блалок–Таусиг–Томас била извършена върху двегодишно момиче през ноември 1944 г. Тази революционна процедура не само започва да спасява живота на стотици деца, но проправя нов път в сърдечната хирургия и при възрастни. Тя се използва и до днес, макар и да се е развила през годините.
До това постижение Таусиг достига по път, изпълнен с препятствия. Родена през 1898 г., майка ѝ починала от туберкулоза, когато тя била едва на 11 години. Самата Хелън прекарала по-лека форма на болестта, която я оставила физически слаба. Страдала от дислексия, а пристъп на коклюш увредил слуха ѝ — проблем, който постепенно се влошавал с възрастта.
С подкрепата на баща си, Таусиг не се предава. С упорство и усилия тя завършва не само училище, но и колеж. Иска да учи в Харвард, но ѝ предлагат само да посещава лекции, защото отказват да присъдят медицинска степен на жена. Затова тя заминава за Университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор, който приемал жени още от самото си създаване. След завършването си Таусиг срещна нова пречка — не успява да получи желаната специализация по вътрешни болести в болницата „Джонс Хопкинс“. Решава да започне специализация по педиатрия и започва да доброволства в детска кардиологична клиника в дома за деца инвалиди Harriet Lane.
Този обрат на съдбата променя всичко.
Във време, когато сърдечните дефекти при бебетата се считали за смъртна присъда, Таусиг започва да забелязва особености, на които никой друг не обръщал внимание. Чрез внимателно наблюдение и дори като поставяла ухото си върху гърдите на децата, за да усеща вибрациите, когато слухът ѝ започнал да отслабва, тя успява да установи как определени вродени сърдечни дефекти ограничават притока на кръв към белите дробове. Следяла вибрациите на сърдечния ритъм и с ръцете си и се научила да поставя диагноза въз основа на това, което усеща.
Направените от нея открития променят педиатричната кардиология по целия свят и Хелън Брук Таусиг остава в историята като:
– основател на педиатричната кардиология като медицинска област
– първата жена пълен професор в Медицинското училище на „Джонс Хопкинс“
– първата жена президент на Американската кардиологична асоциация
Да си спомним за нея днес не означава само да празнуваме научните постижения, означава да изкажем признателност към жените, чиято упоритост променят медицината и много други области, въпреки всички трудности.
Вродените сърдечни дефекти засягат едно на всеки 100 бебета и около 25 на сто от тях се нуждаят от някаква интервенция преди навършването на една година, за да продължат да живеят и да растат. На всички тях и до днес, този шанс дават и усилията и откритията на д-р Хелън Брук Таусиг.