15 мисли на майка, чието бебе е в интензивното неонатологично отделение

… и които не винаги може да ви сподели.

Знам как се чувстваш. Внезапно се оказа пред онази прозрачна стъклена кутия, която държи твоето малко новородено в интензивното отделение по неонатология и се чудиш: Как се случи това?

Не си сама. Случи се и на мен също. Бях неподготвена и в състояние на шок.

Ето някои от мислите, които имах през следващите дни.

Това не беше част от плана ми.

Първият ми син беше роден в термин и аз ясно си спомням как вървях през коридорите на болницата, минавайки през интензивното неонатологичното отделение (ИНО) и потръпвах от мисълта моето бебе да е там. Беше мисъл, която бързо отлетя, защото, разбира се, аз нямаше да се тревожа за бебето си в неонатология. Моите раждания щяха да бъдат лесни и да завършат със здрави бебета.

Това по моя вина ли е?

Често си задавах този въпрос. Дали се роди по-рано, защото танцувах в стаята си през нощта – преди отделянето на плацентата? Не ядох ли твърде много глутен? Пропуснах ли симптом? Списъкът със самообвинения е безкраен.

Отговорът е не. Не беше по моя вина, както и не е по твоя вина. Не си направила нищо грешно.

Едно от десет бебета на година се ражда преждевременно и въпреки многото медицински постижения за спасяване на недоносени бебета, броят на тези преждевременни раждания расте. Трябва да се направят още много проучвания и докторите не винаги могат да ви отговорят, защо това се е случило точно на вас.

Уплашена съм.

Очаквано е. Това е ужасяващо преживяване и аз искрено съжалявам, че трябва да преминеш през това. Ще го преодолееш, обещавам.

Ядосана съм

Разбирам как се чувстваш. Чувстваш сякаш, всички извън ИНО, в родилна и предродилна зала се усмихват и смеят, вземайки у дома здравите си бебета. Огромно чувство на гняв и безпомощност те завладява, когато се чувстваш безсилна и уплашена. Помня как постоянно превключвах между чувството на ужас и гняв, заради случващото се.

Ще оцелее ли бебето ми?

Най-големият ми страх беше, че ще загубя моето безценно ангелче. От секундата в която ви кажат, че бебето ще се роди по- рано, ще трябва да се справяте с въртележка от емоции, а, най-страшното е, че не знаете какво да очаквате.

Всичко, което мога да кажа е, че се сближих с много майки с бебета в ИНО по време на моето преживяване и повечето от тях (като мен самата) си тръгнаха от болницата със здраво бебе – малко чудо. Докторите и сестрите в неонатологичните отделения са невероятни и бебето ти е в добри ръце.

Мразя Интензивното Неонатологично Отделение (ИНО)

Отделението по неонатология е страшно и никой няма да ви обвинява, че ненавиждате случващото се. Звуците от аларми и вентилатори могат да ви преследват месеци след това.

Не си искала бебето ти да е тук и може би мразиш ИНО, тъй като не знаеш как ще приключи всичко. Но мога да те уверя, че ще заобичаш поне една сестра или доктор, които полагат грижа, обичат и захранват бебето, така, че то да е здраво. И след години ще помниш това.

Искам да превъртя времето напред.

Мечтаех за деня, когато бебето ми ще е вече на три години, а отделението по неонатология ще бъде само далечен спомен.

Сега съм там. И ти ще бъдеш.

Благодарна съм

Разбираемо е, че гняв, тъга и страх са общите чувства, които изпитвах, преживявайки нещо толково травматично. Но също бях изненадана, колко щастлива и благодарна бях.

Бях благодарна за всеки ден, през който момчето ми беше живо.

Бях благодарна за времето, което прекарах гушкайки го в Интензивното неонатологично отделение.

Бях благодарна на майките от ИНО, с които се сприятелих в стаята за изпомпване на кърма и които наричам приятели и днес.

Бях благодарна за изключителните доктори и медицински сестри, които знаеха как да се грижат за детето ми и му дадоха силата, от която се нуждаеше.

И най-вече бях благодарна за бебето, което се превърна в моят малък герой.

Иска ми се някой да ми каже, че всичко ще бъде наред.

Всичко ще бъде наред.

Това е едно от най-трудните моменти през които ще минеш, но лекуването на травмата може да донесе сила и радост.

Ами аз?

Имам нужда някой да се погрижи и за мен. Дори и нещо толкова просто като маникюр, педикюр, масаж, купа сладолед, списание, доставка на храна – абсолютно всичко, за да се почувствам обичана и подкрепяна. Не се страхувай да поискаш помощта, от която имаш нужда и заслужаваш.

Ти си уплашена и са ти необходими поне пет минути, през които да НЕ мислиш за това, че детето ти е в ИНО. Изпрати тази статия на семейството и приятелите си и ги уведоми, че имаш нужда от подкрепа.

Поне мога да спя.

Добре, това преживяване е ужасно, но погледнато от добрата страна, поне можеш да спиш през нощта, докато за твоето бебе се полагат грижи в болницата. Разбира се, че би предпочела то да бъде при теб, но ти наистина имаш нужда от почивка, за да могат тялото и умът да се излекуват от неочакваното родилно преживяване.

Всичко, което правя е изпомпване на кърма.

Знам. Помпата е “най-добрата ти приятелка” в момента. И може да ти се струва,че всичко, което правиш е да изцеждаш кърма, когато не си с бебето.

Изцеждай толкова често, колкото можеш! В един момент, по-скоро, отколкото осъзнаваш, бебето ще започне да яде неспирно и е толкова хубаво да имаш съхранено мляко за него.

Моето бебе е моят герой.

Веднъж прочетох цитат, относно какво е да си родител на недоносено бебе, който обобщава всичко перфектно:

„Има дни, в които не съм убедена дали съм създадена за това. Тогава си спомням, че ти си създадено за мен. Ако ти можеш да се справяш така, тогава няма нужда да увисвам нос”.