Ерин Томсън вече добре знае какво е да прекарваш дните си в интензивно неонатологично отделение. В това писмо тя споделя опита си с майките, тепърва тръгващи по този тежък път.
Тихо гледах как те доведоха да видиш бебето си за първи път, спомняйки си своя собствен страх при тази първа среща. Усмихнах се с разбиране и промълвих „Честито“.
Изслушах заедно с теб разясненията на акушерката за всяка тръбичка, жица и монитор, знаейки без дори да те погледна, че не чуваш нито дума.
Иска ми се да те уверя, че всичко ще е наред, но не мога… никой не може.
Аз бях там и когато донесоха бебето ти, толкова мъничко сред всичките тръби. Гледах невярваща, че това крехко създание е вече част от този свят и усетих как очите ми се пълнят със сълзи. Искаше ми се да запечатам всеки миг във снимка, за да не пропуснеш тези първи часове.
Аз срещнах моя син за първи път след деветчасова раздяла, питайки се какво му се случило през тези часове. Какво съм пропуснала? Никога няма да знам. През следващите месеци и ти ще разбереш тежестта на този въпрос. Толкова много мигове ще отминат без теб.
Виждам следите от абокат на ръката ти, спомен от битката, която си водила да отложиш раздялата. Най-тежкото обаче тепърва предстои. Ще отнесеш тези белези с теб у дома и те ще разкъсват сърцето ти всеки път, когато ги погледнеш. Безжалостно ще ти напомнят, че твоето крехко дете води битката на живота си, докато ти стоиш у дома. Най-тежките дни тепърва започват.
Ще научиш цял нов език. До края на това пътуване ще знаеш имената на стотици лекарства и тяхното действие. Ще говориш за детето си с медицински понятия, защото те ще са единственото, което описва неговата борба.
Сърцето ти ще спира всеки път, когато телефона ти звъни. С него ще сте неразделни, звукът му винаги ще е пуснат и ти светкавично ще отговаряш на всеки негов звън. И когато видиш номера на болничното отделение да се изписва на екрана, едва ще изслушваш представянето от къде ти звънят, тръпнеща да чуеш какво не е наред.
Ще имаш усещането, че загубваш разсъдъка си. Хората ще ти казват неуместни неща. Те не го правят, за да те разстроят. Просто не могат да разберат. Ще ти казват, че „поне се наспиваш през нощта“ или ще ти пожелават „да се наслаждаваш докато детето е още в болница“. Сериозно! Хората казват такива неща. Някои дни просто ще игнорираш коментарите, а в други ще загубваш контрол и от отсрещната страна ще те гледат сякаш че си полудяла.
Често ще чуваш „Случва се“. Нищо, което ще преживееш не е „нормално“, но често когато попиташ „нормално ли е“ случващото с твоето дете, отговорът на докторите и акушерките ще бъде „Случва се“.
Ще те обхванат отчаяние и безпомощност и няма да си сигурна дали това са просто бушуващи хормони или е проява на сериозна депресия. Накрая ще се самоубедиш, че си имала лош ден, защото нима може да се чувстваш различно, когато оставяш детето си в болница всяка нощ. В някои дни обаче, ще се чувстваш толкова зле, че съмнението за депресия отново се завръща.
Съжалявам, че така започва майчинството за теб! В тези тежки първи дни ще си мислиш за толкова неща.
За провалените планове, които си си правила.
За дрешките, които си предвидила да му сложиш при изписването.
Идеите, които си имала за първите му снимки.
Нетърпението, с което си очаквала да се опознаете, когато се приберете заедно у дома.
Гордостта, с която щеше да го показваш на приятелите си, облечен в сладурски бебешки тоалети.
Съжалявам, че така започва и неговия живот!
Съжалявам, че ще усетиш какво е да се страхуваш за живота на детето си!
Съжалявам, че ще губиш почвата под краката си, когато неонатолозите поискат да се видят с теб, за да обсъдите грижите за детето ти!
Съжалявам, че освен с любов към малкото човече, сърцето ти е пълно и с тъга!
Но искам и да споделя. Да споделя, че изтощителният път напред ще промени целия ти мироглед и ти ще разбереш, че няма нищо невъзможно.
Ще видиш как детето ти се бори за всеки свой дъх, ще видиш как понякога загубва тази битка. Но той ще ти покаже. Ще ти покаже че е победител, Мамо… победител като теб!
Но искам и да споделя. Да споделя, че ние майките сме много! Всички затаили дъх по трънливия път, с надежда да не срещнем още „изненади“. Още инфекции, вируси, спадове, проблеми! Но въпреки, че ще откриеш хиляда майки като теб, майки спречкали се с всеки твой проблем, в болницата ще е Твоето дете, и нищо няма да те утеши.
Но знай, че ще се справиш!
Някои дни той ще губи воля за борба. В продължителната битка той ще има лоши дни, но лекарите ще са там. Ще му помогнат да поеме своя дъх. Разрешено му е да почива в тези дни. Той има нужда! Имаш я и ти!
Не позволявай да се изтощиш! Грижи се за себе си, за да издържиш!
Това е грозна битка! Жестока и непредвидима! Животът често не е справедлив, но ти бъди готова за отпор! Отпор със знание и със въпроси! Не се предавай и не си мълчи! Това е майчинството! Понякога е пълно с неизвестни и проблеми, но знай, че ще се справиш! Ще се справи и той!
Този текст се публикува с разрешението на Erin Michele Thomson
Превод: Десислава Зафирова
Източник – kidspot