Дъщеря ни е зачената ин витро. Цялата процедура протече много леко и се получи от първия път. След зачеването смятахме, че големите проблеми са останали зад нас – но, за съжаление, те тепърва предстояха.
Бременността ми беше много проблемна. Кървене в четвърти месец, силно скъсена шийка на матката (под 1 см в 14 седмица), серклаж, лежане, инжекции фраксипарин – и всичко това придружено от непрекъснатия страх, че всеки момент можеш да загубиш бебето, което съвсем скоро си усетила да се движи в теб.
В крайна сметка успяхме да стигнем до 30 г.с. Беше петък вечер, на 18 декември и бях решила да украсявам коледната елха. В момента, в който закачих първата играчка, усетих как водите ми изтичат. Обадих се на лекаря, който следеше бременността ми, и поехме към Майчин дом. Не си бях взела нито документи, нито дрехи – единствената ми мисъл беше какво ще се случи с бебето.
В болницата ме сложиха на системи – за задържане на контракциите и антибиотици и започнаха курс с кортикостероиди за разгъване на дробчетата. След четвъртата инжекция, на 21 декември, със секцио се роди дъщеря ни.
Не можах да я видя тогава. Помня огромното си отчаяние, когато ми съобщиха, че е само 1270 грама. Малко след това я чух, че изплака и за първи път в живота си се разплаках от щастие.
Мария прекара 2 месеца в болницата. Първия ден дишаше сама в кислородна палатка. След това всеки ден състоянието й се влошаваше. Оказа се, че има инфекция на дробчетата, резистентна на антибиотиците, които й бяха включили профилактично. Получи пневмоторакснавлизане на въздух или газ в плевралната кухина/пространството между вътрешната и външната обвивка на белите дробове и няколко дни беше с дрен в дробчето, за да изкарва въздуха и течностите. Белегът още се вижда. Имаше жълтеницаиктер - жълто оцветяване на кожата, склерите и лигавиците вследствие повишаване нивото на серумния билирубин и отлагането му в тъканите, анемиямалокръвие – недостиг на червени кръвни телца и/или хемоглобин в кръвта и мозъчен кръвоизлив.
Вляха й толкова много лекарства, колкото аз не съм приемала през целия си живот. А тя беше малко над килограм и памперсът й стигаше до гърдичките.
Няма да описвам всички тревоги за живота й, огромното чувство за вина, притесненията дали няма да има трайни увреждания – не мисля, че мога да ги предам с думи на някой, който не е минал през това.
През февруари я взехме у дома. Внезапно се оказа, че сме изчели толкова много за проблемите на бременността и на недоносените – а толкова малко знаем как се гледа бебе.
Аз бях поддържала лактацияотделяне на мляко от гръдните жлези с цедене, но Мария не искаше да пие кърма. В болницата беше свикнала с АМ и пиеше кърма само ако я добавя към млякото. В началото не плачеше изобщо. Имаше колики, но явно в болницата не беше свикнала, че ще й обърнат внимание, ако плаче – и тихичко се превиваше и пъшкаше.
Постепенно свикнахме една с друга. В първите месеци ходехме на много прегледи – неонатолог, офталмолог, ТФЕ, невролог. Четири месеца ходихме на рехабилитациякомплекс от медикосоциални средства, насочени към възстановяване на застрашените от инвалидизация лица. Цели се възвръщане на физическите, психичните, професионалните и социалните възможности на болния..
Мария проходи сравнително рано – преди да навърши 1 година коригирана възрастКоригирана възраст на бебето е тази, отчитана от датата на термина. Т.е. не реалната възраст, а възрастта на която щеше да е бебето, ако не се беше родило преждевременно.. Сега е на 1 година и 3 месеца коригирана възраст, знае доста думички и се опитва да ги свързва. Не се спира въобще на едно място и ужасно обича да е сред хора. Все още е дребничка. С изключение на две хреми, не е боледувала.
Надявам се преждевременното й раждане да е най-голямото препятствие в живота й и отсега нататък всичко да бъде наред.
На всички, които преминават сега през това изпитание, бих искала да кажа: Пазете си силите – те ще са нужни на децата ви. Не се самообвинявайте, не се оставяйте на черните мисли и страховете – и без това повечето са извън вашия контрол. Преждевременното раждане е изпитание за детето, но и за родителите. Трудно е да създадеш връзка с бебето, когато то е в болница и го виждаш веднъж на няколко дни. Когато го приберете у дома, постепенно това ще се промени – с грижите, с първата усмивка, със заспиването в прегръдката на мама.
Не правете далечни планове, радвайте се на малките успехи днес и оставете времето и обичта ви да свършат останалото.