Казваме здравейте на всички родители, които ще отделят време да прочетат нашата история.
Ние сме семейство Иванови или на кратко: тати Иван, мама Тереза и нашето вече голямо, щуро и щасливо дете Анастасия.
Шепа любов родена едва 1,280 гр. и завидните 38 см.
Ще се опитам да бъда кратка и да опиша нашата история по начина, по който аз я преживях.
Всичко започна пред 2019 г. октомври месец точно на рождения ден на тати Иван, когато видяхме така исканите две чертички. Забременях много бързо и лесно и сякаш приказката, която бях планувала за нас започна. Тук е ред да вметна, че родих и водих цялата си бременост във Великобритания.
До тук добре.
Дойде ред и на първия феталенотнасящ се до плода преглед при който се установи, че бебето не отговаря на седмиците, в които съм и е доста малко.
От тук започва и не толкова хубавата част.
Установи се, че малката Ая не расте с темповете, които са нормални. Започнаха куп изследвания, прегледи при специалисти и много, много чуденки от тяхна страна какво точно се случва. Пътувахме до съседни по-големи градове с надежда да открият защо бебето ми не расте. Имаше различни предположения и диагнози, но нищо от тях не се оказа вярно. Преминах през голям стрес от срещата с различни диоагнози и изследвания. Но винаги нещо в мен ми подсказваше, че моето малко момиче ще е наред. Моето твърдение беше, че тя ще се роди малка, но здрава спрямо моите пропорции. Аз съм от тези мини мами, които едва ли биха успели да износят 4 кг. бебе.
Въпреки всички изледвания, които бяха отрицателни не спираше тяхната тревожност и в навлизане на 30 г.с. посещавах всекидневно болницата. Проследяваха тоновете и през всяка нова седмица следяха развитието на плода. Но в един от тези дни тоновете паднаха и измерването показа, че за една седмица тя е пораснала с 10 гр. и нито един см.
Тогава започна истинската паника.
Спешно беше повикан и лекар с който да обсъдя и подпиша куп документи за спешно секцио. Тогава бях в 33 г.с. и назначиха секцио в първия ден на 34 г.с.
Започнаха да валят сценарии в моята глава, как и какво би могло да се случи с толкова малко бебе. Тогава се намесиха и лекарите.
Искрено съм благодарна на тях, за това, че не ми позволиха да падна духом. Започнаха да ми обясняват и разясняват какво точно предстои. Какво да очаквам и какво точно може би ще се случи.
Попитаха ме какво би ме направила щастлива и с какво биха могли да бъдат полезни в този ден.
Моето единствено желание беше да успея да кърмя моята малка Ая.
Денят беше 24 май 2019 г., когато пристъпвайки към родилното отделение в моята глава бушуваха емоциите на страх и щастие от така ранната поява на моята дъщеря.
Тук искам да благодаря и на моя съпруг, който беше през цялото време с мен и ме подкрепяше в операционната, без него нямаше да се справя.
Влязох с усимивка уверена, че тя ще проплаче и няма да има нужда от кислород.
Тогава чух най-сладкия силен и пронизващ сърцето ми плач. Моето малко момиче изплака и пое първите глътки въздух със скормните си килограми и сантиметри
Показаха ми я и я отнесоха в неонатологията.
Ето, че наистина съществувала любов от пръв и толкова кратък поглед.
След десетина минути разбрахме, че наистина всичко е наред и тя е едно малко и крехко здраво момиче.
Пожелаха ми леко възстановяване и веднага, когато съм готова ме очакват да прегърна детето си!!!
Представяте ли си, да възможно е!!!
Не успях да удържа емоциите си от щастие и се наложи да ме изнесат с леглото до неонатологията, за да видя детето си.
Още същия ден успях да я прегърна и помириша. Стояхме кожа до кожа доста дълго време.
Това не бих го заменила с нищо на света. Да имаш възможността да прегърнеш детето си.
Стояхме точно 3 седмици ЗАЕДНО в болница, обгрижвани и непрекъсното подкрепяни от лекари и акушерки. С тяхна помощ успях да закърмя Ая и това продължи година и 2 месеца
Това накратко е нашата история. Преминах през какво ли не през бременността, но не спирах да си повтарям и силно да вярвам, че всичко ще бъде наред!
Вярвам и съм убедена, че майчината любов и вяра са непобедими!
