Почти половината (47.5%) от жените с бебета до шестмесечна възраст са се сблъскали със следродилна депресия по време на първия локдаун, наложен заради пандемията от COVID-19. Това е повече от двойно увеличение в сравнение със средностатистическите резултати за Европа преди пандемията (23%), сочи ново проучване, проведено от учени от Университетския колеж в Лондон (UCL).
Жените описват чувства на изолираност, изтощение, тревога, неадекватност, вина и повишен стрес. Много от тях изпитват съжаление за пропуснатите възможности за себе си и за бебето и се безпокоят за влиянието на социалната изолация върху развитието на малкото им дете.
Тези, чиито партньори не са имали възможност или не са били способни да участват в родителството и домакинските задачи, често включващи и предизвикателствата на домашното обучение, са усетили негативното въздействие на затварянето още по-остро.
Проучването е проведено сред 162 майки в Лондон между май и юни 2020 г., като за целта учените са използвали социална мрежа, специално създадена за справяне по време на пандемията. Участничките в анкетата са изброили до 25 важни за тях хора и са споделили с кои от тях са общували и по какъв начин – на живо, по телефона, чрез видеоразговор или чрез съобщения в социалните мрежи.
Изследователите са задали на жените въпроси относно начина, по който са се чувствали, и са оценили отговорите им, базирайки се на Единбургската скала за следродилна депресия – най-използвания инструмент за откриване на това състояние. По този начин те успяват да добият пълна представа за социалните взаимодействия на младите майки, както и за психическото им здраве.
Заключенията са публикувани днес (11 май 2021 г.) в психологическото списание „Frontiers in Psychology“.
Колкото повече контакти са имали тези жени, независимо дали дистанционно, или лице в лице, толкова по-малко депресивни симптоми са съобщили, което води до извода, че редуцираните социални контакти по време на локдаун са увеличили риска от развиване на следродилна депресия.
Въпреки това се оказва, че жените, които са имали повече контакти лице в лице с членове на семейството, е по-вероятно да проявят депресивни симптоми, в сравнение с тези, които са виждали по-малко свои роднини. Учените смятат, че това може да се дължи на опитите на близките да помогнат на младата майка, която среща трудности, дори и като нарушават правилата за социална дистанция в условията на пандемия.
Много майки са усетили, че заради локдауна им се налага да носят „товара на постоянното родителство“ – когато наоколо няма никой, който може да помогне. Въпреки че виртуалните контакти (видеоразговори, телефонни разговори, съобщения в социалните мрежи) отчасти могат да облекчат положението, като цяло те не са били адекватна помощ. Виртуалното общуване предполага жената активно да заяви, че има нужда от помощ, тъй като приятелите и другите членове на семейството не могат да я видят, докато се опитва да се справи с ежедневните проблеми. Всичко това е изострило за тези майки стреса от майчинството.
Доктор Сара Майърс (антрополог от UCL) заключава: „Грижата за новороденото е предизвикателство и всички млади майки страдат в някаква степен от психическо, физическо и емоционално изтощение. Слабата социална подкрепа е един от основните рискови фактори за развиването на следродилна депресия. Мерките за социална дистанция по време на локдауна създадоха много бариери пред оказването на практическа помощ и реална подкрепа от другите в седмиците и месеците след раждането на бебето, което доведе до това много млади майки да се чувстват тотално претоварени.
Наистина е нужно цяло село, за да се отгледа едно дете, особено в кризисни ситуации, когато всеки е изправен пред повишени изисквания, стрес и важни житейски събития. Нашето проучване показва как локдаунът прави младите майки по-податливи на следродилна депресия и новите дигитални решения може и да помагат, но не са решението на проблема. Компетентните органи трябва да вземат това под внимание в продължаващата борба с COVID-пандемията, за доброто на всички майки, бебета и семействата като цяло.“
Не всичко, което младите майки са преживели по време на затварянето, е било негативно. Някои са почувствали, че получават „защитено“ време за семейството, което е довело до по-голямо сплотяване. Други предимства включват увеличеното свободно време, което са имали партньорите, в сравнение с живота преди налагането на локдауна във Великобритания, което им е дало възможност да участват повече в родителството и да си помагат.
Доктор Емили Емът (антрополог от UCL) съобщава:
„Младите майки с повече от едно дете пострадаха най-много, оставени да се справят с новороденото, на фона на множеството други задължения като например обучението от вкъщи на по-голямото дете. Жените, родили през този период, често са се чувствали лишени от време, което да прекарат с бебето, със семейтвото или приятелите, и са преживели промяната и изолацията още по-трудно. Но там, където партньорът им си е бил вкъщи по-често заради локдауна, и е помагал в домакинската работа или се е грижил за по-големите деца, жените са усетили предимствата от извънредната ситуация. Някои казват, че са успели да създадат по-голяма близост и че семейството е спечелило повече време, прекарано заедно. Това също може да даде храна за размисъл, когато говорим за подкрепата на младите родители не само по време на пандемия“.
Ето и някои от коментарите на новородилите майки, получени в рамките на проучването на техните преживявания:
„Определено станах по-тревожна – правя ли достатъчно за моето бебе, тя добре ли е, здрава ли е, щастлива ли е, трябва ли да правя повече, дали хората мислят, че съм добра майка? Голяма част от тези въпроси са и заради трудностите при онлайн комуникацията“.
„Чувствам, че се губя някъде по пътя и няма кой да ме напътсва“
„Тревожа се, че детето ми не развива потенциала, който има, поради липсата на достатъчно стимули“.
„Никой не е дошъл да ни помогне от началото на пандемията и това е много изтощаващо“.
„Мисля, че пандемията ме накара да се чувствам все едно съм човек без права. Когато няма кой да го подържи или да помогне поне малко, това ме кара да се чувствам напълно сама и трудно мога да понеса такова напрежение. Чувствам, че нямам никакво време за почивка“.
„Аз съм една изтощена майка, неспособна да се концентрира върху нито едно от своите деца, и това се отразява зле на всички“.
Превод за Фондация „Нашите недоносени деца“: Петър Петров
Редактор: Диляна Божанова
Източник: https://www.sciencedaily.com