Габи е един истински малък боец от първите си глътки въздух! Родена в 26-а г.с., с тегло 730 г, и преминала през операция на отворен артериален канал, тя прекарва цели 6 месеца в неонатология, изпълнени с различни трудности и диагнози и с много притеснения за родителите ѝ. Една истинска история на надеждата и за чудесата, на които са способни недоносените бебета!
Седем години по-късно, майка ѝ Борислава все още помни съвсем ясно чувствата, които са я изпълвали по време на бременността и раждането, дългата раздяла, годините, в които расте малката Габи… И всичките препятствия по този дълъг път. “Сякаш беше вчера усещането „Защо на нас?“, „В мен ли е грешката, че причиних това на детето ни?… Прибрах се вкъщи без нея – Габриела“, започва разказа си тя.
Бременността на Борислава протича съвсем спокойно и нормално до около 17-а г.с.
В средата на януари 2016 година тя излиза в болничен, за да се наслади на последните месеци очакване, без притеснения или мисли дали всичко ще мине добре. “След няколко дни започнах да се будя сутрин с чувството, че през нощта съм имала болки, които нито помня къде са били, нито помня да съм се будела от тях. Вечерта, при последното такова „усещане“, докато се къпех, видях че падна нещо от мен”, разказва Борислава. На следващият ден тя има час при гинеколожката, която я следи, но при прегледа не се установява проблем. Няколко дни по-късно обаче започва да получава болки в бъбреците и отива със съпруга си в близката поликлиника. Оказва се, че има бъбречна криза. “Поставиха ми инжекция за успокояване на болката и казаха ако не премине, да отида в “Майчин Дом”.
Борислава и съпругът ѝ решават направо да отидат там, защото болката не отминава и на 20 януари тя е приета в болницата. “Престоят ми трябваше да бъде 1 седмица, като през това време ми вливаха системи за отшумяване на болките и нормализиране на бъбречната криза”, разказва Борислава. “Дойде време да ме изпишат и тъй като бях в седмица, в която трябваше да се направи Фетална морфологияФеталната морфология представлява обстойно и високо-специализирано ултразвуково изследване на всички основни органи и системи на плода. В зависимост от гестационния срок това изследване дава информация за феталното развитие и протичането на бременността., решихме направо при прегледа за изписване, да направим и нея”. При прегледа всичко върви нормално, докато лекарят не започва да мълчи и да преглежда по-задълбочено. “Извика и лекуващият ми лекар, и още един. Казаха ми да си отида в стаята и да изчакам. Не след дълго отново дойде и с видимо притеснен поглед започна да ми обяснява, че тапата, за която се съмнявах, наистина е паднала и имам над 50% скъсяване на шийката на матката”.
Семейството е шокирано от новината. Съпругът на Борислава я чака пред болницата, за да се приберат вкъщи, а се оказва, че тя трябва да остане там за задържане. “Бях едва в 4-и месец при перфектна протичаща бременност преди това. А сега лекуващият ми лекар, д-р Мъсева, на която съм безкрайно благодарна, ми каза да звънна на мъжа ми и да намери дъска, която ще може да повдигне леглото ми. Идеята беше, че колкото повече лежа „надолу с главата“ , толкова повече ще мога да издържа, за да може при растежа на плода той да не ми тежи”, спомня си тя.
Борислава остава в болницата, където не трябва да става от леглото, храни се в легнало положение и дори се стреми за ходи до тоалетна възможно по рядко, за да не става.
Бях изключително стриктна в същото време обвинявах постоянно себе си, как успях да стигна дотук. Да причиня този стрес и притеснения на детето си, на себе си, на мъжа до мен и на роднините.
“Престоят ми беше повече от месец и половина. Докато минаваше времето, изчетох всичко за недоносените деца, присъединих се и във Фейсбук групата на „Фондация нашите недоносени деца“. Говорех много и на дъщеря си – да бъде силна, че ще се роди по-рано и че ще бъдем до нея. Подготвях и себе си и нея”, спомня си Борислава.
В началото на месец март, когато вече е в средата на 6-и месец или по точно 26 г.с., тя започва да получава контракции. Знае, че бременността ѝ върви с 2 седмици назад, което означава 24 г.с., а наближават и празници – 3,4,5 март и лекарят ѝ няма да бъде там… “Вечерта на 3 март болките ми започнаха да се засилват, а два дни по-късно вече бяха силни. Мъжът ми беше дошъл, заедно с приятели, опитваха се да ме развеселят.. но как да стане, като тогава дори ме беше срам да го погледна в очите, защото не мога да износя детето ни…”. Борислава и съпруга ѝ си пишат цяла вечер, знаят, че или сутринта, или на следващият ден вече ще са с бебе. Тя говори много и на Габи за това, което ги очаква.
На 5 март, вече с контракции и кървене, Борислава разбира, че раждането е започнало. “Слязох в родилното около 13:30 ч., вече имах 6 см разкритие и в 17:21 ч. родих нормално”.
Габриела се ражда с тегло 730г и 33 см
Първият спомен на Борислава е, че бебето не изплаква. “Следващото нещо, което помня е как неонатологът ме буди, аз в полубудно състояние чувам „Честито, имате дъщеричка! В момента е в интензивното на неонатологията ни, интубирана. За момента повече информация не можем да дадем“, спомня си тя. Чуди се защо се чувства все едно е спала и се оказва, че се е наложил кюретаж с упойка, защото бебето е малко. Един от най-хубавите спомени от онези дни за Борислава са думите на лекарката ѝ, която идва да я посети в деня след раждането. Никога няма да забрави как ѝ казва:
„За 30 години работа, никой не е бил толкова стриктен, колкото теб. Каквото и да се случи оттук нататък, искам да знаеш, че ти направи всичко възможно, за да запазиш детето си“.
От вълнението Борислава се чувства зле. “Мислех, че кръвното ми пада, тъй като получих сърцебиене, треперене и като цяло не се почувствах добре. Лекарката ми каза да си взема успокояващо, най-вероятно всичко беше от стрес. Трябваше и да се раздвижа, за да мога после да отида да видя бебето, тъй като 2 месеца бях в легнало положение. При раздвижването припаднах, просто дълго време бях на легло и тялото ми имаше нужда от време да се възстанови”, разказва тя.
Когато е време да отиде да види дъщеричката си, още от момента, в който тръгва към неонатологията, онова странно чувство на сърцебиене отново се появява. “Докато чакахме, лекарите отвориха вратите, за посещение на бебетата, но моето притеснение се засили и започна да ми става лошо. Имах чувството, че всеки момент ще припадна… Помолих мъжът ми да влезе сам, аз просто не можах. Бях изпаднала в паника, от вида ѝ, от състоянието ѝ.. Видях я на снимка, беше толкова малка – цялата в маркучи, облепена с лепенки, очичките ѝ бяха затворени…”, спомня си Борислава. Състоянието на малката Габи е критично, тя е силно зависима от кислород. Налага се родителите да чакат да мине 1 седмица, за да може да се издаде акт за раждане. “По онова време, ако детето не оживее в тази 1 седмица, се водеше „биологичен отпадък “ – звучеше ми ужасно. Една седмица нямах смелостта да се кача при нея, просто не можех”, разказва Борислава. Тя събира смелост да види дъщеричката си едва след 1 седмица и по настояване на лекарката си, която предлага дори да я придружи.
В същия ден я изписват от болницата. Без бебе, сама.
Първите два дни вкъщи минават спокойно, защото таткото също е отпуска и ходят заедно на посещенията в болницата. Когато обаче Борислава трябва да отиде там сама за първи път, тя отново започва да усеща силно сърцебиене, треперене, недостиг на въздух, прималява ѝ. Оказва се, че получава паник-атаки. “През целия път и изчакване да отворят вратите, аз бях в едно състояние на замъгленост и силно притеснение, а в момента в който отидох и видях Габи, цялото това усещане просто изчезна”, спомня си тя. “Прибрахме се, а аз започнах да усещам силна тревожност от това, че оставам сама. Започнах да не излизам никъде сама, паник атаките станаха постоянни, хората около мен ми говореха, а аз сякаш бях в свой свят, от който чувах единствено собствените си мисли. Започнах да си мисля, че умирам, че припадам, че полудявам…”.
Единственото място, на което бях себе си, беше при онова малко човече, което ми даваше сили.
Дните минават, а нещата сякаш вървят добре – Габи достига тегло от 1 кг и приема мляко без проблем, макар че все още е интубирана с около 70% подаване на кислород. След пореден преглед от кардиолог обаче родителите научават, че тя има шум в сърцето, който са се опитали да лекуват два пъти с медикаменти, но без ефект. Налага се много бързо операция на отворен артериален канал. “Казаха ни, че ще се направят необходимите изследвания и ако са в норма, операцията ще бъде след 2 дни. Това беше шок за нас”, припомня си Борислава. Габи е едва 1,030 кг и от месец в неонатологията. “В деня на операцията, мъжът ми си взе почивка, аз пих успокояващи, защото освен паник атаките, които имах постоянно, това беше още едно допълнително преживяване. Отидохме в Майчин дом, тя беше в кувьоза, около нея лекари, които да следят състоянието ѝ, а долу я чакаше линейката. Мъжът ми помогна да я качат и тръгна на сирени, а ние я следвахме”.
Никога няма да забравя чувството да пътуваш зад линейка със сирени и вътре да е детето ти.
Операцията продължава около 2 часа, след което лекарят излиза заедно с Габи, усмихва се и вдига палец. Борислава за първи път плаче от щастие, всичко е минало добре. След 10 дни Габи е върната отново в Майчин дом, където седмица след седмица продължават грижите и предизвикателствата за нея – трудно ѝ е да поддържа дишането без кислород, връща се към интубациявъвеждане на тръба в кух орган, главно в ларинкса, трахеята., преливат ѝ плазма 6-7 пъти, претърпява и фрактура на едната ръчичка и още две на едното краче. Страда и от тежка бронхопулмонална дисплазиянеправилно развитие на органите и тъканите, а при преглед с трансфонтанелна ехография е открит и кръвоизлив 2 – 3-а степен в главичката ѝ. При прегледите от офталмолог се установява и ретинопатияобщ термин за заболявания на ретината 2-а степен на лявото и 3-а степен на дясното око…
През цялото това време, отново говорех изключително много на Габи¡ Бях си купила книга за недоносените деца. В нея пишеше, че е от изключително значение да им се говори и да не плачеш. Аз това и направих! Никога не се разплаках пред нея, а разказите ми бяха свързани с това, колко силно дете е, как чакаме с нетърпение да се прибере вкъщи, как сме харесали количка, как сме сглобили легълцето ѝ…
В болницата Габи расте и наддава, майка ѝ вече може да я храни с шише, а когато достига тегло от 3 кг, въпреки че все още има нужда от кислород, е настанена в семейна стая, където родителите ѝ могат да я виждат по два пъти на ден. Минали са 5 месеца от престоя ѝ в неонатология. “Тъкмо вече се бяхме успокоили и един ден, при контролен преглед се установи, че Габи е с белодробна хипертонияВисоко кръвно налягане. Имах чувството, че лошите новини никога няма да спрат”, споделя Борислава. “Назначиха ѝ лекарства, а на следващия ден, отново при контролен преглед ни казаха, че Габи има кръвоизлив в дясното око, като за момента трябваше да изчакаме 1 седмица, за да видим дали ще се резорбира. Бяхме много притеснени, тъкмо наближаваше момента за изписване, а отново излезе нещо неочаквано. Детето ни преминаваше през толкова много неща на толкова крехка възраст”.
На 10.09.2016 г., след повече от 6 месеца в неонатологията, Габриела е изписана.
“Най- хубавият ден, чакан толкова дълго време. Няма да забравя лекарят тогава ни каза „ Трябва да я пазите като рохко яйце!“. Така и направихме”, разказва Борислава. Малката Габи е изписана с лекарства за белодробната хипертония и инхалации за БПД с Пулмикорт и Вентолин през 4 часа. Родителите ѝ получават и лист с необходимите прегледи, през които трябва да мине – пулмулог, невролог, нефролог, ТФЕ, очен лекар и кардиолог. Но те са и безкрайно щастливи – силните паник атаки, които получава Борислава, спират буквално в мига, в който си прибира с Габи вкъщи. Първият ден е емоционален за всички – първото къпане, първото хранене… А първата вечер, тъй като все още не е с много стабилно дишанеобмяна на кислород и въглероден диоксид в алвеолите (външно дишане) или между кръвта в капилярите и клетките на организма (вътрешно дишане), с таткото се редуват и цяла нощ са на пост, за да я пазят. Незабравими моменти на радост и опознаване.
Родителите скоро започват и с първия преглед за състоянието на оченцето на Габи, кръвоизливът не е минал и те са насочени към Александровска болница, за преглед с уред REDCAM. Прегледът установява, че Габи е 5-а степен ретинопатия на дясното око – тотална слепота, а лявото е с 3-а степен. “Не вярвах, просто аз виждах, че дъщеря ми вижда, може да е нещо малко, но виждаше”, спомня си Борислава. Съветват ги да отидат в Белгия за операция на окото, за да може да вижда “поне някаква светлина”, но е нужно да бъде издаден документ за операцията от Александровска болница, откъдето настояват да оперират здравото оченце.
Малката Габи преминава и през тази операция на окото
Най-после ѝ издават и документ, че може да кандидатства към съществуващия тогава Фонд за лечение на деца в чужбина. Родителите ѝ обаче се консултират и с други специалисти и в крайна сметка решават да не заминават в Белгия, а да посетят известен специалист в Турция. Дъщеричката им отново издържа геройски 9-часово пътуване и връщане в същия ден, за да отидат на прегледа. Този път обаче новините са обнадеждаващи – Габи все пак вижда нещо, но ще трябва да се изчака да порасне, за да се види как ще се развие зрението ѝ. Специалистите се оказват прави – към днешна дата, тя все пак вижда с това оченце от много близко предмети, цветове и общо взето всичко.
Част от другите прегледи също за обнадеждаващи – ТФЕ прегледът установява 2-3 степен кръвоизливи, които обаче се резорбират, нефрологът минава успешно, пулмологът препоръчва продължаване на инхалациите и контролни прегледи, а кардиологът потвърждава, че сърдечната операция е минала успешно и е овладяна белодробната хипертония. Когато идва ред за посещението при известен невролог в столицата обаче, семейството отново получава лоши новини. “При прегледа специалистът установи 4-а, най-тежка степен ДЦП и репоръча рехабилитации с Бобат в неговата болница. Да чуеш, че детето ти е с тежки последствия от преждевременното раждане беше най-големият ни страх, затова веднага започнахме рехабилитациите”, продължава разказа си Борислава. Тя отново има усещането, че състоянието на Габи не е толкова зле, колкото казва неврологът и рехабилитацията не е като за нея. Родителите търсят пак второ мнение и там отговорът е, че категорично не става въпрос за 4-а степен ДЦП, а става въпрос за понижен мускулен тонус, но без увреждания. Намират специалист, който идва 4 пъти в седмицата, за да прави рехабилитациите, а през останалите 3 дни, рехабилитацията я прави Борислава. “Реално 7 дни в седмицата, Габи беше на рехабилитациякомплекс от медикосоциални средства, насочени към възстановяване на застрашените от инвалидизация лица. Цели се възвръщане на физическите, психичните, професионалните и социалните възможности на болния. – сутрин, обед и вечер. Стискахме зъби и я правихме в продължение на една година. Само когато стана на 9-10 месеца, намалихме рехабилитациите на по 2-3 в седмицата. Габи започна да се обръща по корем, да се изправя, да сяда, абсолютно всичко. Напук на диагнозите за 4-а степен ДЦП”, спомня си Борислава.
Беше много трудна една година, но с общи усилия успяхме да я видим изправена, усмихваща ни се и казваща „мама“ и „тати“. Тя просто заслужаваше цялото това внимание, което и бяхме отдали.
Към днешна дата Габриела е на 7 години. Вече в първи клас, отличничка и е много горда, че помага на госпожите в училище. Обожава народните танци, които научава и сама от 2,5-годишна възраст от телевизора. “Нямате си и представа колко е добра. Тя наистина е перфектно дете. Състрадателна, обичаща, помагаща, дори понякога пренебрегва себе си, за да се чувстват другите добре”, разказва гордо Борислава. Родителите ѝ в последствие се разделят, но запазват прекрасни отношения в името на Габи – от страна на татко тя сега има братче, а от страна на мама – сестричка (родена доносена, но със серклаж). Малчуганите се обожават и често са неразделни.
Габи все още се разболява често с бронхитвъзпаление на лигавицата на бронхите,а в момента е на контролиращо лечение с помпа, тъй като има неалергична астма. Сърцето ѝ е напълно здраво. Лекарите я следят до ден днешен и родителите ѝ са изключително благодарни за отдадеността им към нея – през всички тези години – от раждането до момента ден днешен!
Благодарим ти, красавице!
Благодарим ти, че имаме честта да си наше дете. Ти и всички останали ГЕРОИ ни показвате и доказвате, че няма невъзможни и непреодолими неща. Научи ни, че ние, големите, нямаме право да се предаваме! Важно е да вярваме в ЧУДЕСА. Те са до нас и те съществуват.
Вечно твои Мама и Тати!
