Да се прибереш вкъщи без бебето си – това е един от моментите, които остават запечатани завинаги в съзнанието на всички родители на недоносени деца. Празното креватче, споменът от преждевременното раждане, страхът и неизвестността от това какво се случва с крехката ти мъничка рожба и всяко изввъняване на телефона, което пробожда право в сърцето… Стефани се ражда в 32-а г.с. с тегло 1.830 кг и майка ѝ Анелия ни разказва за бременността и раждането си и за онези 29 дни, в които семейството е разделено с новороденото си момиченце.
“Стефани е много чакано и искано дете. Две години опити, две години, в които ни поставиха (най-вече на мен), какви ли не диагнози, че не може да имаме дете така лесно, че трябва да се обърнем към специалист за ин витро… Но нашата надежда така и не угасна”, разказва Анелия. “Последните месеци вече толкова се бяхме отчаяли, че вече дори спрях да следя за овулацияпроцес на пукване на узрелия граафов фоликул и освобождаване на яйцеклетката от яйчника. Обикновено овулацията настъпва на 14-ия ден при цикъл от 28 дни.”.
И точно когато ние се успокоихме и спряхме да го мислим, на 25-и декември се случи чудото!
За семейството това е наистина тяхното коледно чудо. На 10-ти януари те най-сетне виждат и така чаканите две чертички. “Сълзите от щастие бяха в изобилие”, припомня си онези радостни мигове Анелия. Бременността ѝ протича спокойно и леко, без никакви проблеми. Но продължава така само до 7-я месец. “Започнах много на често да имам контракции”, продължава разказа си тя. “Всички успяхме да задържим положението до 32-а г.с., когато една вечер просто ми изтекоха водите”. Анелия е приета веднага в АГ “Селена” – Пловдив, където я включват на системи и поставят инжекции за дробчетата на бебето. За съжаление, лекарите не успяват да овладеят състоянието, а околоплодните води продължават да изтичат. На следващия ден на обяд тя започва дори да не усеща повече движенията на дъщеричката си.
Преди това нямах никакво влошаване, всичко се случи буквално за няколко часа
Започват да падат и тоновете на бебето и Анелия веднага е подготвена за спешно цезарово сечение. Оказва се, че тя е с отлепена плацента, вследствие на прееклампсиязаболяване през бременността, характеризира се с наличие на повишено кръвно налягане, повишен белтък в урината след 20 г.с.. “Бях страшно притеснена, по едно време всичко утихна”, споделя майката. “Сякаш в последствие ми сложиха нещо упойващо. Помня, че нашето момиче не изплака – чух, че не успя, но не можех да реагирам”.
Стефани се ражда на 23.07.2022 г., 1.830 кг и 43 см
“Видях я точно за секунди и веднага я взеха и я закараха в неонатология”, разказва Анелия. “Стефани беше зле, беше интубирана веднага, не дишаше. В началото никой нищичко не ми казваше за това какво се случва”. След раждането теглото на бебето спада до 1600 г, а разтревожената майка успява да я види едва на следващия ден, след раздвижването. “Качиха ме горе при нея, тя беше толкова мъничка, толкова крехка, а мисълта, че не мога да я докосна, а я гледах само през кувьоза, ме съсипваше. Но заради нея се държах. Цялата беше с тръбички, помръдваше леко крачета колкото да ми покаже, че е добре”.
След това ме свалиха в стаята и това беше първото ни и последно виждане за следващите 29 дни
Анелия не успява да бъде повече до дъщеричката си, докато и тя самата е още в болницата. “Изписаха ме и когато се прибрах в къщи и видях празното кошче, сърцето ми се разцепи на две, беше толкова тежко за нас с баща ѝ”, споделя тя. “И така голямото чакане започна. Сведения за нея получавахме всеки ден по едно и също време, след като се обаждахме в интензивното неонатологично отделение.
Всеки ден тръпнехме пред часовника да стане 13 часа, за да се обадим и да питаме как е нашето момиче
Нещата са ту добри, ту не дотам добри. Но семейството е на седмото небе за всяко качено грамче. С най-голямо нетърпение очаква прибирането вкъщи на малката си сестричка, тригодишната ѝ кака Теодора. “Всеки ден ме питаше “Мамо кога ще си дойде Стефани, много ми липсва, искам да си я гледам вече!””, спомня си Анелия.
Денят на изписването на малката Стефани от неонатологията идва съвсем неочаквано за всички. Лекарите чакат до последно, за да се уверят, че всичко е наред и тя наддава постоянно, а не поддържа едно и също тегло. “Разбрахме буквално в предния ден. След 29 дни престой, далеч от мама тате и кака, една сутрин ни звъннаха с думите: “Може да си приберете момичето”. Сълзите от щастие отново бяха налице!”.
Малката Стефани си дойде при нас 2.030 кг и цели 45 см
Сега дните вкъщи на цялото семейство за повече от щастливи, а Стефани е едно спокойно и прекрасно бебе, на което всички не могат да се нарадват. Най-щастлива е разбира се, кака Теодора, която съвсем скоро ще стане на цели “четЕри” годинки. А мама Анелия, изпраща следното послание към родителите на недоносени деца:
Бих казала на родителите никога да не спират да вярват, колкото и да е лоша прогнозата. Мами, не спирайте да вярвате! Тези дечица са герои! Те могат да направят чудеса, те могат да ни накарат да повярваме в невъзможното, в магията. Вярвайте, защото те усещат всичко и цялата енергия от вас отива при тях.
