Петър може да бъде наречен наистина един малък герой, защото идването му на този свят е не само изстрадано, но и изпълнено с много препятствия. И понякога изненади. Родителите му преминават през много моменти, които все още са живи в съзнанието им. Не само заради раждането му в 29-а г.с., но и защото при престоя му в неонатологичното отделение го изпускат и получава счупване на черепа, когато е едва на 25 дни. За майка му Чанита това е най-ужасния период, след една проблемна бременност, която за нея е 11-а поред. Но която въпреки трудностите и страховете, завършва с един прекрасен и дългоочакван син, който днес е радост за цялото семейство и особено за двете му по-големи сестрички!
“Бременността протече с големи трудности,тъй като имам тромбофилияТромбофилията е състояние, при което кръвта показва повишена тенденция за образуване на кръвни съсиреци. Циркулирайки в кръвообращението, съсиреците може да запушат кръвоносен съд. При бременност това и това може да подложи на риск здравето на майката или да запушат арт... и се налагаше поставянето на кръворазреждащи инжекции ежедневно, както и прием на редица други медикаменти още от самото начало”, разказва Чанита. За нея това е 11-а поредна бременност, тъй като в миналото е претърпяла множество загуби в ранните седмици на бременността. Затова тя ходи на прегледи всеки две седмици за проследяване на плода и постоянно прави кръвни изследвания. “Имах изключително тежки първи месеци до около 4-и месец ,гаденето и повръщането бяха спътник в моето ежедневие”, споделя тя. „Страхът да не изгубя поредното бебче беше огромен.“
“За щастие още на първата фетална морфологияФеталната морфология представлява обстойно и високо-специализирано ултразвуково изследване на всички основни органи и системи на плода. В зависимост от гестационния срок това изследване дава информация за феталното развитие и протичането на бременността. се видя, че всичко е наред и даже казаха пола на бебето – момиче!”. Семейството вече има две по-големи дъщери, на 12 и на 7 години, и новината за трето поредно момиченце се приема дори леко шеговито от всички. Притесненията обаче не секват за Чанита. “Въпреки проследяването при избрания от мен лекар, ходех и при други, исках да ме следят като вид застраховка, за да съм сигурна в това, което ми се казва и се вижда на ехографските прегледи”.
Всички виждаха момиченце!
С напредването на бременността за жалост се влошават стойностите от кръвните изследвания и това се отразява на кръвотока на бебето. Налага се Чанита да увеличи лекарствата, за да се овладява състоянието. “Някак си вътрешно като майка не усещах, че чакам момиченце, имах доста различна бременност спрямо другите ми две, с момичетата”, споделя тя. Решава да отиде на втора фетална морфология, въпреки че ѝ казват, че все още е рано и трябва да се направи около 30-32-а г.с.. “По своя инициатива отидох в 27+3 г.с.. Реших да отида за да се уверя, че всичко е наред”.
Имах усещане, че ще е отново преждевременно раждането ми.
Притесненията на Чанита се дължат и на това, че малката ѝ дъщеря също е родена по-рано, в 36-а гестационна седмица и на влошаващото ѝ се състояние.
На прегледа се установява, че бебето е добре, но не е момиче, а момче за огромна изненада на всички.
”Нямахме дори време да се настроим, тъй като раждането дойде няма и две седмици по-късно”, продължава разказа си тя.
Съмненията и предчувствията ѝ се оказват верни. Чанита получава кръвоизлив заради отлепена плацента и се налага спешно секцио в Окръжна болница – Бургас.
Петър се ражда на 3 ноември 2021 г., в 29 г.с и 6 дни и тежи 1600 г.
Въпреки екстремна малката седмица, той е с добро тегло, но спада до 1400 г, и се налага да бъде интубиран за около една седмица. “Информацията ,която получавах беше изключително оскъдна, първата всъщност беше вече около 3-я ден след спешното секцио”, спомня си тя за дните в болницата.
“За първи път видях Петър на 5-я ден след раждането, точно броени минути, преди да ме изпишат. Съпругът ми също не го беше виждал до тогава. Позволиха ни да го видим само за около 2 минути”.
Чанита се прибира вкъщи и дните започват да текат бавно. Свиждания не са позволени заради пандемията, а информацията, която получават всеки ден е съвсем оскъдна. “Разговорите бяха по 2-3 минути, колкото да чуя стабилен ли е и колко е качил”, разказва тя. Около месец след раждането, семейството научава, че Петър е претърпял инцидент в неонатологичното отделение. “Беше на 25 дни, с тегло 1800 г, когато по време на нощния тоалет, синът ми беше изпуснат на земята и вследствие от удара се оказа със счупен череп…”, разказва Чанита. “И до днес не мога, а и не искам да коментирам какво преживяхме, как чакахме дали ще се възстанови, но слава на Бог, че е бил все още под 2 кг това го спаси и той оцеля”.
След инцидента състоянието на малкия Петър отново се влошава, той губи тегло и се налага отново да получава кислород. “Антибиотици, скенери ,ТФЕ, ренгени както и още лекарства”, са спомените на Чанита от онези дни.
“Ужас,болка и незнание”
Семейството живее в постоянно притеснение, но поне започват да ги пускат в болницата, за да виждат бебето. “Престоя му в болница се увеличи доста, изписаха Петър 2 месеца след инцидента с тегло 2,990 кг. Подкрепа до тогава от никой, освен от съпруга ми. Това бяха за мен най-тежките моменти”, разказва Чанита. Броени дни след изписването семейството веднага пътува до София за изследвания и прегледи на бебето. Пътувания и прегледи, които продължават, за да се следи неговото състояние и развитие след всичко преживяно.
Въпреки трудното начало, днес Петър е едно усмихнато и щастливо бебе, а Чанита и семейството ѝ се надяват изпитанията вече да са в миналото. За родителите на недоносени бебета, с които пожела да сподели историята си, тя изпраща следното послание:
“Светът е пълен с ежедневни чудеса. И в него има достатъчно любов и надежда за всички тях, нашите малки-големи герои!”
