През първите четири месеца и локдауните, свързани с пандемията от COVID-19, е намалял броят на преждевременните раждания, сочи широкоспектърно международно проучване.
Анализът включва 52 милиона раждания от 26 държави и е публикуван от Nature Human Behaviorл. Изследването показва, че имало от 3 до 4% спад в броя на бебетата, които са се родили недоносени. Изследователите изчисляват, че е било предотвратено почти 50 хиляди бременности да завършат с преждевременно раждане, само през първия месец на локдаун. Това понижение обаче е регистрирано само в икономически напреднали страни.
Изследването, озаглавено “Международно проучване на перинаталните резултати при пандемия” (iPOP), едно от най-мащабните от този вид и в него са се включили 167 сътрудници от 42 държави. Ръководител на проекта е Детският изследователски институт „Мърдок“, съвместно с Изследователския институт на Детската болница в Манитоба, Университета на Манитоба, Единбургския университет и UNSW Сидни.
Според един от авторите му, професор Дейвид Бъргнър от Детският изследователски институт „Мърдок“, понижаването на преждевременните раждания може да е било вследствие на намалелите инфекции, поради засилените хигиенни практики и намаленото замърсяване на въздуха по време на периода на локдауна. Известно е, че инфекциите и замърсяването на въздуха причиняват възпаления, които могат да доведат до преждевременно раждане, посочва той.
„Всяка година има близо 15 милиона преждевременни раждания в целия свят, което означава, че дори едно малко редуциране може да има огромно влияние на глобалните тенденция за раждането“, изтъква той.
„Нашата оценка е, че около 50 000 преждевременни раждания са били предотвратени само в първия месец на локдауна“.
„Ако разберем скритите връзки, които свързват локдауна с този спад на броя преждевременни раждания, това ще има ефект върху клиничната практика и политика.“
Проучването не е отчело, от друга страна, разлика в броя на мъртвородените бебета през този период в държавите с висок стандарт.
Изследването е един от най-мащабните анализи на перинаталните резултати през ранните месеци на пандемията от COVID-19 и е дало на научните работници безпрецедентен поглед върху глобалните тенденции по време на променящата се пандемична картина. Предходни проучвания са разглеждали по-малка база данни или само данни за популацията на отделни социално-икономически, регионални или културни групи.
Натали Родригес, ръководител на изследването от Университета в Мантиноба, от своя страна изтъква, че партньорствата, изградени по време на това изследване ще продължат да се укрепват и ще спомогнат да се разширяват проучванията за общественото здраве по света.
„Целият набор от данни събрани по време на проучването на iPOP ще се използва години наред за бъдещи изследвания. Това е едно наследство от база данни“, посочва тя.
Изследователите отбелязват, че проучването е било разработено невероятно бързо, особено по отношение на обхвата на партньорствата със сътрудници.
„Това изследване обедини и мобилизира всички изследователи на общественото здраве по един наистина безпрецедентен начин“, изтъкват те.
„Това ниво на сътрудничество се основаваше на една обща цел и може би нямаше да се случи в друг период в историята. Всеки беше нетърпелив да свърши своята част от работата, за да подкрепи майките и децата по време на тази глобална здравна криза.“
Изследователите са започнали работа в тясно сътрудничество и с партньори като Световната Здравна Организация (СЗО), Фонд на ООН за населението и обществени здравни агенции, с цел да се насърчат приложимите политики и практическите препоръки от изследването..
Повече информация относно проучването може да се намери на официалната му страница.
Източник: www.hippocraticpost.com
Превод за Фондация “Нашите недоносени деца”: Елена Иванова