Преждевременно родените бебета са изложени на различни сетивни преживявания в сравнение с бебетата, които са родени доносени. Вместо в утробата, където бебето се чувства на топло, тъмно и уютно място, с приглушени шумове, ранното развитие на сетивата на недоносените бебета се осъществява в условията на интензивното неонатологично отделение. Те се сблъскват с допълнителни звуци, светлина, допир и гравитация, докато мозъкът все още се развива. Това може да повлияе на начина, по който преждевременно родените деца възприемат и реагират на различните сетивни усещания на по-късен етап, като се отрази и на двигателните умения, поведението и социалното развитие.
Сетивата са връзката между физическия свят (заобикалящата ни среда) и мозъка, където интерпретираме информацията и създаваме възприятието си за света и пространството около нас. Сетивната система е част от нервната система, която отговаря за обработката на информацията, получена от сетивата. Тя включва няколко подсистеми – зрителна, слухова, тактилна (докосване), вкусова, обонятелна, проприорецепция (усещанията от мускулите и ставите) и вестибуларна (движение и баланс).
Когато бебето се роди преждевременно, неговата незряла, неорганизирана нервна система не е готова да се справи с всички сетивни съобщения, които достигат до нея. И това може да създаде затруднения по отношение на този процес.
Преобладаващата част от недоносените деца имат нормално сензорно развитие, но преждевременното раждане може понякога да е причина за наличие на слухови, зрителни или други сензорни нарушения.
Някои недоносени деца имат повишена или понижена сензорна чувствителност – например към стимули като шум (избягване на шумове и разстройване от определени звуци или слаба регистрация на слухови стимули), светлина или определени тъкани. При други може да има повишена орална чувствителност и избягване на поставяне на предмети в устата, което би могло да доведе до трудности в храненето и отказ от храна. Също така, недоносените бебета е по-вероятно да имат по-нисък праг на болка от обичайното. Проблемите със сензорната обработка може да включват и сетивата за осъзнаване на тялото – проприоцепцията и вестибуларния апарат.
Интеграцията на сетивната система, при която тя е добре организирана и реагира ефикасно, е неразделна част от развитието. Това е нещо, което всички ние вършим автоматично. За повечето деца сензорната интеграция се развива във всекидневните занимания, но ако са налични трудности или нарушения е добре на тях да се обърне внимание от най-ранна възраст.
Децата с проблеми със сензорната обработка не са непослушни и не се нуждаят от дисциплиниране. Състоянието им трябва да бъде разбрано и подкрепено, а с разбирането на реакциите на детето ви и какво ги предизвиква, можете да му помогнете да се справи.
Ако имате съмнения, че детето ви има проблеми с обработката на сензорна информация, обсъдете ги колкото се може по-рано със следящите го лекари, за да ви насочат към подходящия специалист.
Текст: Мария Нориега | Фондация „Нашите недоносени деца“