Защо недоносените деца може да имат по-често забавяне в езиково-говорното развитие, кои са най-често срещаните трудности и как може да помогне логопедът, ни обяснява в този разговор Татяна Митова, нашият логопед в Център за детско развитие “Малки чудеса”. Татяна е част от екипа ни от 2018 г., когато сбъдва мечтата си да подкрепя най-малките герои и техните семейства. В помощ на родителите тя споделя и някои ориентировъчни норми, за които могат да следят при развитието.
Татяна, какво те мотивира да избереш логопедията за твоя професия и да работиш с малки деца?
Както най-често се случва, мотивацията ми дойде от личната ми история. В детските си години заеквах. Тогава майка ми ме заведе при Валентина Лалова. Прекрасен логопед, който ми помогна да преодолея трудностите си. Когато дойде моментът за избор нямах съмнения коя е професията, която искам.
В работата си в Център за детско развитие “Малки чудеса” част от мъничките ти пациенти са недоносени деца. По-специфични и по-уязвими ли са те по отношение на говорното и езиковото развитие? С какво обогатяват те опита ти като логопед?
Недоносените деца започват своя път с борба. Те преживяват доста трудности още в първите мигове от живота си. Поради недоразвитата нервна система в момента на раждането, вероятността за забавяне в езиковото развитие е изключително голяма. Към това трябва да добавим и дългия период на обездвижване и липса на подходяща сензорна стимулация, които също имат огромно значение за говорното развитие в частност, а също така и за цялостното когнитивно развитие.
Работата с тези деца е предизвикателство, защото всеки случай е различен и зад всеки седи една много лична история, която задължително трябва да се вземе под внимание. Тези деца и семействата им минават през толкова много неща, че няма как да не те вдъхновят и да те накарат да вярваш в чудеса.
Кои са най-честите говорни и езикови трудности, които се наблюдават при недоносени деца? На каква възраст е препоръчителна първата консултация с логопед при дете, родено преждевременно?
Забавянето в езиково-говорното развитие е една от най-често срещаните трудности, също така и проблеми свързани с дъвчене, преглъщане, хранене. Първата консултация може да се направи още на 1 година, а при хранителни нарушения и в бебешка възраст.
Има ли значителна разлика в развитието между късно недоносени (34–36 г.с.) и изключително недоносени деца (под 28 г.с.)?
Да, разлики има, тъй като колкото по-рано е родено едно бебе, толкова нервната система е по- недоразвита. По-ранното раждане носи повече рискове и означава повече време в кувьоз. Липсата на постоянен близък контакт между родителите и бебето също дава своите отражения в този толкова сензитивен период.
Съвсем наскоро, на конференцията „Приложна Логопедия“, ти представи изключително интересна лекция за езиковото развитие при недоносените деца“. Разкажи ни малко повече за лекцията ти и дали колегите ти са запознати с тези особености при работата си с недоносени деца?
Изключително благодарна съм, че имах възможността да представя тази лекция пред колегите ми и още по-щастлива съм, че тя предизвика интерес в тях. Темата на лекцията ми, “Сензомоторната депривация и езиковото развитие при недоносените деца“, е свързана с това как дългият период на обездвижване и липсата подходяща сензорна стимулация влияят на бебетата.
Колегите ти имаха възможност да посетят и специалната инсталация на Фондация “Нашите недоносени деца“, в която имаха възможност да „усетят“ какви са сензорните преживявания на едно недоносено бебе в кувьоз…
Радвам се, че толкова много хора се престрашиха да “влязат” в нашия импровизиран кувьоз и това да доведе до много дискусии от една страна и до много емоции и лични истории от друга.
Когато говорим за недоносени деца, най-често се споменаваме реалната и коригираната възраст, но рядко се замисляме до какво води липсата на движение и физически контакт в тези първи седмици и месеци от живота им.
Изследванията по темата доказват, че има пряка връзка между слабите резултати в двигателното развитие на 8-12 месечна възраст и изоставането в говорното развитие на 3 години. Затова колкото по-рано се идентифицират индивидуалните нужди на всяко дете, толкова по-успешна ще е терапията.
Кои са най-ранните „червени флагчета“, които родителите трябва да следят при недоносеното дете, а и по принцип?
Всяко дете се развива със свое темпо, но все пак има ориентировъчни норми, за които е важно да следим при всички деца, независимо дали са недоносени или не. Първо разбира се следим двигателното развитие на детето. То не е нещо изолирано и има пряка връзка с говорното развитие.Също така следим дали бебето реагира на шумове, на гласовете и лицата на близките хора.
- Около 6-8 месец се появява лепетна реч. Детето си повтаря прости срички (па-па; ма-ма; ба-ба). Това е стъпката преди проговарянето.
- Около първата годинка може да очакваме първата дума.
- Между 1 и 2 години детето вече трябва да ползва единични думи. Често ще срещнете информация, че на тази възраст детето трябва да знае между 20 и 40 думи, но тук се включва и пасивния речник т. е. детето да разбира тези думи, да може да ги съотнесе към картинка или да намери предмета, за който му говорим. Обикновено до 18-месечна възраст активно се използват едва няколко думи.
- След това речникът започва прогресивно да нараства и около втората година детето трябва да започне произнася първите си фрази тип “Мамо, ела!”; “Дай вода!” и тн.
- На 3 годишна възраст с малкия човек вече ще трябва да може да се проведе елементарен разговор, разбираем за хора, които не са част от семейството или близкото обкръжение. На този етап все още не очакваме правилна артикулация, но все пак речта трябва да е сравнително разбираема.
Това са ориентировъчните граници в говорното развитие, за които трябва да следим и ако има закъснение повече от 2-3 месеца да се обърнем за консултация към специалист.
Когато говорим за недоносени деца винаги трябва да се взима предвид както разликата между реална и коригирана възрастКоригирана възраст на бебето е тази, отчитана от датата на термина. Т.е. не реалната възраст, а възрастта на която щеше да е бебето, ако не се беше родило преждевременно., така и цялостната история на детето. Как се е родила, колко време е прекарало в кувьоз, какви съпътстващи нарушения е имало и много други.
Какво би било посланието ти към родител, който току-що е научил, че детето му има забавяне в говорното развитие? В частност към родителите на недоносени деца, с които се срещаш в практиката ти?
Търсете информация и помощ от специалисти, а не в интернет пространството. Дайте на децата нужното време и пространство да се справят с трудностите си и бъдете до тях през целия път. Той не винаги е лек и нещата не се случват с магическа пръчица, но това не трябва да ви отчайва. Вярвайте в децата си и резултатите няма да закъснеят!
Татяна Митова завършва бакалавърска програма по Логопедия през 2008 г., магистърска програма „Комуникативни нарушения на развитието“ през 2010 г. и магистърска програма по предучилищна педагогика през 2014 г. в СУ „Св. Климент Охридски“. Преминала е базисно обучение за работа по метода на д-р Мария Монтесори и продължава да развива знанията и уменията си, като посещава семинари и обучения, свързани с диагностика и терапия на комуникативните нарушения. Основният фокус на работатата ѝ в Център за детско развитие „Малки чудеса“е насочен към консултация на родители, а също така диагностика и терапия на деца с говорни и езикови нарушения. Организира и води групи пологоритмика и групи за развитие, адаптация и социализация на деца в ранната възраст и училищна готовност. Можете да научите повече и да запазите час за консултация ТУК.
