Психичното здраве на майката след раждането и начинът, по който тя общува с бебето, са сред най-важните фактори за емоционалното и социалното развитие на детето. Въпреки че връзката между майчината депресия и ранното развитие е добре проучена, малко се знае за това как тези два фактора заедно влияят върху поведението и психичното здраве на децата в по-късна възраст.
Изследвания показват, че следродилната депресия и начинът, по който майката се свързва с бебето си, имат значимо влияние върху емоционалните и поведенческите трудности на децата години по-късно. Още по-интересно е, че ранната привързаност може частично да смекчи дългосрочните негативни ефекти на депресията.
Бебетата на майки със следродилна депресия често проявяват променлив темперамент и по-бавно когнитивно развитие.
Освен това, емоционалният спад при майката може да възпрепятства процеса на изграждане на връзка, което впоследствие се отразява върху развитието на детето. Краткосрочните ефекти на следродилната депресия са добре документирани, но сравнително малко проучвания разглеждат как тя влияе в по-късните етапи от живота.
За да запълни тази празнина, екип от Университета Шиншу в Япония, ръководен от доц. Даймей Сасаяма и проф. Хидео Хонда от Катедрата по психиатрия и детско-юношеско развитие, провежда мащабно изследване. В него участват 245 двойки майка и дете от град Окая, като развитието на децата е проследено от раждането им до шести клас.
За оценка на психичното състояние на майките и връзката с децата са използвани три утвърдени инструмента:
Edinburgh Postnatal Depression Scale (EPDS) – за измерване на симптомите на следродилна депресия;
Mother-to-Infant Bonding Scale – Japanese version (MIBS-J) – за оценка на степента на привързаност между майката и бебето;
Strengths and Difficulties Questionnaire (SDQ) – за анализ на емоционалните и поведенческите трудности на децата в училищна възраст.
Майките попълват първите два въпросника между втората седмица и първия месец след раждането – период, в който симптомите на следродилна депресия често се проявяват. Когато децата достигат шести клас, те и техните настойници попълват SDQ. От участниците 92,2% са майки и 7,3% – бащи.
Резултатите показват, че 17,1% от майките проявяват симптоми на следродилна депресия – стойност, съответстваща на националните данни за Япония. Анализът разкрива, че емоционалните симптоми на майката оказват както пряко, така и косвено влияние върху трудностите в поведението на детето. Според д-р Сасаяма ранната връзка между майката и бебето действа като защитен фактор, който намалява ефекта на следродилната депресия върху бъдещото емоционално и социално функциониране на детето.
Полът също се оказва значим фактор: момчетата показват по-високи нива на поведенчески затруднения, особено свързани с импулсивност, хиперактивност и разсеяност. Както според самооценките на децата, така и според оценките на родителите, децата на майки с депресивни симптоми демонстрират повече емоционални и социални проблеми в по-късна възраст.
Тези резултати подчертават колко важно е ранното изграждане на емоционална връзка между майката и бебето. Изследването ясно показва, че навременните интервенции, насочени към укрепване на тази връзка, могат да бъдат ключови за предотвратяване на дългосрочни затруднения в развитието на детето.
Д-р Сасаяма допълва, че резултатите задълбочават разбирането за това как ранното сближаване между майката и бебето влияе върху връзката между психичното здраве на родителя и развитието на детето.
Бъдещите изследвания трябва да се фокусират върху създаването на програми, които подпомагат връзката между майката и бебето след раждането. Необходимо е да се установи кои конкретни симптоми на депресията най-силно затрудняват изграждането на тази връзка. Изследователите планират да включат и генетични данни, социално-икономически фактори и други биологични механизми, за да разберат как тези елементи могат да се използват за разработване на целенасочени програми за подкрепа на майките и техните семейства.
Превод за Фондация „Нашите недоносени деца“: Габриела Крумова
Източник: ScienceDaily