Недоносените бебета се раждат с незрели органи и системи и често най-засегнати са белите дробове. Колкото по-рано е родено едно дете, толкова по-голям е рискът от развитие на краткосрочни и дългосрочни респираторни усложнения, но за щастие с напредъка на медицината шансовете за преодоляване на тези проблеми, последвани от едно нормално развитие, са все по-високи.
Ранни усложнения
Ранните усложнения са тези, които може да настъпят скоро след раждането, по време на престоя в интензивното неонатологично отделение.
Респираторен дистрес синдромнарича се още синдром на дихателната неодостатъчност - състояние, при което детето не получава достатъчно количество кислород (RDS) е най-често срещаният проблем с белите дробове при недоносените бебета, известен още като хиалинно-мембранна болест. Бебетата развиват този синдром, когато белите дробове не произвеждат достатъчно количество повърхностно активно вещество – сърфактант. Синтезът на сърфактант нараства след 24 г.с., затова при прекалено рано родените бебета той може да липсва, а това води до развитие на дихателна недостатъчност в първите часове и дни след раждането. Изкуственият синтез на сърфактант и лечението с него се считат за революция в неонатологията. Веществото се дава на бебетата, които се нуждаят от него чрез тръбичка, която прониква в гърлото и бавно го освобождава в дробовете.
Респираторния дистрес синдром е често срещан при преждевременно родените бебета, защото обикновено белите дробове започват да произвеждат сърфактант едва след 30 г с. от бременността.
Апнеяспиране на дишането, липса на дишане на преждевременното раждане е друг често срещан дихателен проблем при почти всички бебетата, родени преди 28 г. с. Тя се среща по-рядко при по-големи бебета, особено тези родени след 34 г.с. Преждевременно родените бебета, често показват модел на дишанеобмяна на кислород и въглероден диоксид в алвеолите (външно дишане) или между кръвта в капилярите и клетките на организма (вътрешно дишане), в който се наблюдават кратки паузи.
Понякога тези паузи могат да бъдат по-дълги и на бебетата трябва да им бъде „напомнено“ да дишат с нежна стимулация. Могат да бъдат използвани и някои медикаменти за стабилизиране на дишането. Ако епизодите на апнея са по-тежки, може да се наложи и подпомагане на дишането, но в повечето случаи този проблем ще се подобрява с времето.
Обикновено бебетата не се изписват от болницата, докато не са стабилни във всички други отношения и имат само редки кризи на апнея в рамките на 24 часа.
Пневмонияостро или хронично възпаление на белите дробове, при което са засегнати алвеолити и/или интерстициума. – инфекция на белите дробове, най-често причинена от бактериямикроорганизми с прокариотна структура. По форма биват: коки, пръчици, спираловидни. или вирусинфекциозен агент, който се размножава само вътреклетъчно. Някои бебета развиват пневмония още в утробата на майката и трябва да започнат лечение веднага след раждането. Новородените могат да развият пневмония и няколко седмици след раждането. Това обикновено се случва, ако се е наложило да бъдат поставени на вентилаторно дишане поради респираторни проблеми като респираторен дистрес синдром или бронхопулмонална дисплазиянеправилно развитие на органите и тъканите.
Пневмоторакснавлизане на въздух или газ в плевралната кухина/пространството между вътрешната и външната обвивка на белите дробове е усложнение, предизвикано от разкъсване на алвеоли в белия дроб (колабиране на белия дроб). Въздухът, който изтича от наранените въздушни торбички, може да сформира въздушни мехурчета в тъканите на дробовете или около тях, да ги притиска и да направи дишането по-трудно, защото дробовете не могат да се отворят правилно. При пневмоторакс може да се наложи вкарване на тънка дренажна тръбичка през гърдите, за да се изкара натрупания въздух, като по време на процедурата се прилага местна упойка. Тръбичката може да бъде свързана към апарат, който да извлича постоянно въздуха, който се натрупва в белия дроб, докато той не се възстанови.
Късни усложнения
Бебетата, които са били дълго време на вентилаторно дишане или са получавали кислород, могат да развият хронично белодробно заболяване, познато като бронхополмунална дисплазия или БПД. Честотата на заболяването е по-висока при ражданията на гестационна възраст под 30 г.с. и тегло под 1500 гр. Най-рискови са децата с тегло под 1000 гр.
Бебетата се диагностицират с бронхопулмонална дисплазия, ако се нуждаят постоянно от кислород и след навършването на възраст от 36 гестационни седмици (4 седмици преди термин) и рентген на гърдите потвърди, че има изменения в дробовете, типични за този вид заболяване. Те имат учестено и затруднено дишане, изразходват енергия за дихателните движения, хранят се по-трудно и техният тегловен прираст е под оптималния. Бронхопулмоналната дисплазия обикновено се подобрява с растежа на бебето, но понякога се налага то да продължи с диуретична или кислородна терапия и у дома в продължение на няколко месеца.
Проследяването и лечението на деца с бронхопулмонална дисплазия се извършва от екип – ОПЛ (общопрактикуващ лекар), детски пулмолог, неонатолог, детски кардиолог. Семейството също е част от екипа и осъществява специфично и продължително домашно лечение.
В по-голяма част от случаите настъпва постепенно подобряване на клиничните симптоми и до 2 годишна възраст белодробната функция се нормализира. При някои по-късно може да се развие бронхиална астмачесто срещана хронична възпалителна болест, която се харктеризира с повтарящи се симптоми от страна на дихателната система (кашлица, задух, свирене в гърдите), в резултат на стесняване (обструкция) на дихателните пътища.
Превенция на респираторни проблеми и инфекции
Поради ранното раждане и недоразвитата си имунна система, недоносените деца могат да боледуват по-тежко както от вирусни, така и от бактериални инфекции.
В следствие на незрялостта на дихателната система, те са изложени и на по-висок риск от често повтарящи се дихателни инфекции в ранна детска възраст и респираторни усложнения.
Недоносените деца са рискова група за по-тежко протичане на инфекцията, причинена от респираторно–синцитиалният вирус – РСВРеспираторно-синцитиалният вирус (RSV) е често срещан вирус, който заразява белите дробове и дихателни пътища. РСВ е особено опасен за недоносени бебета и здравословно уязвими новородени., вторият най-чест причинител на дихателни инфекции при бебетата и малките деца след грипния вирус. Той е и най-честият причинител на бронхиолитостър възпалителен процес в крайните разклонения на бронхите и бронхиолите. Обикновено придружава възпалението на големите бронхи. Като самостоятелно заболяване се среща при деца под 2 години. и пневмония при деца до двегодишна възраст, като често се налага и хоспитализация. Протичането на тази инфекция, която започва с признаци на обикновена настинка, може да е много тежко при недоносени деца, кърмачета под 6-месечна възраст и деца под 2-годишна възраст с хронични белодробни или сърдечни заболявания. Недоносените деца са застрашени от тежко РСВ заболяване най-вече поради незрелостта на белите дробове, преболедуването от респираторен дистрес синдром в неонаталния период и недостатъчната им собствена имунна защита.
Най-рисковата група недоносени деца са тези до 6-месечна възраст, но за преждевременно родените с гестационна възраст под 28 седмици, рискът остава много висок и до края на първата година, а за бебетата с бронхопулмонална дисплазия, и до 2 годишна възраст.
За недоносените бебета и тези с вродени сърдечни и дихателни заболявания и малформации се извършва и специфична профилактика на РСВ инфекция. За нея ще бъдете информирани от вашия неонатолог или следящ лекар.
За предпазването на недоносените деца като рискова група, родителите също могат да предприемат мерки като осигуряване на среда без тютюнопушене у дома и своевременност на задължителните имунизации. В сезоните на най-голямо разпространение на вирусни инфекции може да бъде обмислено намаляването на контактите с много хора и деца или посещаването на публични места, Спазването на добра хигиена, честото измиване на ръцете, носенето на предпазна маска от всички близки на детето с белези на дихателна инфекция, често почистване на повърхности, мебели, играчки, редовно проветряване на помещенията също са сред мерките, които осигуряват по-голяма защита от инфекции за вашето дете.
Текст: Мария Нориега|Фондация „Нашите недоносени деца“