Няма по-голяма болка от това да загубиш дете, но когато загубата идва след като сте гледали как Вашето недоносено бебе се е борило за живота си и все пак не е оцеляло, мъката е съсипваща. Вярваш, надяваш се, молиш се, търсиш начини да помогнеш на това мъничко детенце да се пребори, но то все пак не оцелява… съсипващо е.
Освен мъката и депресията, Вие можете да изпитате вина към самите себе си, за това че не сте успели да износите бебето/бебетата до термин или че не сте успели да спасите бебето си, което се е родило по-рано; възможно е също така да обвинявате някого, когото и да е, за смъртта на Вашето бебе.
Когато едно бебе почине часове, дни или седмици след като се е родило недоносено, тънката линия между живота и смъртта изглежда непонятна. Вие впрягате всичките си емоционални, физически и умствени сили, за да поддържате детето си живо, но все пак знаете, че риска да го загубите е реален… Важно е да знаете, че Вие като родител имате абсолютното право да видите детето си, да го подържи, да го гушнете, да му поговори и да го изпрати от земния му път. Имате право да погребете детето си!
Нещо което към момента се явява проблем в България и се надяваме скоро да има някакво развитие по въпросът. За повече информация вижте тук
Макар че Вие сте имали своето бебе за кратък период, то е част от вас, то е онова мъничко човече, което е порастнало във Вашето тяло и Вие сте изгубили – за това имате пълното право да плачете, да страдате, да изживеете тъгата си, въпреки всички съвети, които ще чувате … „че може би така е по-добре; че ще си имате друго дете; че вероятно е имало някаква причина да се случи всичко това“…. Давате си сметка, че всъщност сте обичали това мъничко детенце повече отколкото изобщо сте допускали че е възможно да се случи за толкова кратко време. Важно е да помните, че сте дали всичко от себе си за Вашето бебе, но… въпреки това се е случило най-лошото. Вероятно ще преминете през цял куп противоречиви чувства на гняв, мъка, обвинения, самообвинения, шок, вцепенение или примирение…. Помнете, че това са естествени процеси и вие имате право на своите чувства, каквито и да са те.
Вашият партньор/съпруг също страда, въпреки че може би за него е по-трудно да изрази болката си или пък го прави по различен от Вашият начин. Той може да плаче заедно с Вас или да се държи стоически. Той може да се чувства толкова отчаян, губейки бебето си, че да не може да Ви помогне във Вашата скръб. Възможно е дори да се държи така, сякаш нищо кой знае какво не се е случило и да прави всичко възможно да изглежда силен, защото допусне ли слабост – ще рухне. Двамата може да сте нежни един към друг, но е възможно и да се затворите в себе си и да не допускате своя партньор. Загубата на детето Ви може да ви отдалечи един от друг временно или пък да Ви сплоти повече от всякога, но каквото и да се случи помнете, че хората са различни и по различен начин приемат и изживяват такива съдбовни събития. Ако все пак чувствате, че тъгата ви преминава в застрашителни размери или пък се плашите от собствените си мисли и чувства, вероятно е време да се консултирате с психолог, който да ви помогне да изясните чувствата си. Всъщност, при всички обстоятелства една консултация не би Ви навредила, а дори напротив – би Ви помогнала да формулирате и осъзнаете чувствата си, да ги приемете такива, каквито са.
Отчаяно да си казвате „Какво би станало, ако …“.
А това са въпроси без отговор. Какво щеше да стане, ако бях направила нещо друго и бременността беше продължила повече, и бебето се беше родило по-здраво? Какво ако бях направила нещо по-различно след раждането и бебето успееше да оживее? Тези тихи разговори с Вас самите увеличават мъката Ви, загубата Ви, и вината Ви. Направете всичко възможно да си отговорите на тях веднъж и завинаги. Вие сте направили всичко по силите си, за да задържите бебе то си по-близо до термин – преждевременното раждане не е по Ваша вина. А дори и да е така, това вече няма значение. Смъртта на Вашето бебе не е по Ваша вина. Независимо от това какво различно сте могли да направите, може да не сте били в състояние да промените съдбата на Вашето бебе.
Да протегнеш ръка, да потърсиш помощ, от която се нуждаеш – това е напълно естествено и нормално. Независимо дали разчитате на най-добрите си приятели, е хубаво да се обърнете към терапевт. Ако не сте сигурни към кого да се обърнете за помощ, попитайте някой, който е по-запознат с това.
Нина Николова, като майка и човек минал през този ад.
„Да загубиш детето си и да имаш силите да се изправиш и да продължиш напред… Много е тежко. Който не е минал през това, няма и най-малката представа какво е да погребеш дете.
Родих близнаците си в 25 г.с. от бременността. Малки, незрели, много рискови. Едната бебка почина два дни след раждането. Не можахме да й дадем име, по закона тогава бебе родено под 1000 г се водеше аборт. Много плакахме, много я жалихме. Беше ни изключително тежко. Другата бебка беше също много критична, но ето, минаха 7 дни и ни казаха „Детето се пребори до тук, вече можете да й дадете име“. Нямаше по-щастливи от нас, давайки й име, някак си се надявахме че всичко ще е наред. Но уви, след много голяма и дълга борба, куп болести, усложнения и инфекция – след 5 месеца и 11 дни, тя все пак почина.
Мъката е огромна, сълзите не стигат, сърцето ми щеше да се пръсне. Не можех да спра да плача и се питах „Защо“, какво сбъркахме, защо точно ние, защо точно тя….
Беше много жестоко да я погребем с дрешките, с които искахме да я изпишем. Бяха лилави, моя много близка приятелка ми ги изпрати, с терлички с пискюл. Поне да й е топло в последните й часове тук.
Дали тя е на по-добро място сега? – Не знам, надявам се. Дали сме я прежалили? – Не, никога не бихме могли. Тя винаги ще бъде част от нас, някъде дълбоко в моето съзнание, тя е там, малка, борбена и усмихната.
Определено след такава загуба, човек има нужда от професионална помощ. Няма как да се преборим с мъката, тя е огромна, а ние просто нямаме сили за това.
Майки, не се оставяйте на мъката да Ви повлече, да Ви съсипе.
Аз се радвам, че вдигнах глава, продължих напред и ето, че след 2 години съдбата ми донесе най-прекрасния подарък – моите две слънчица.“