Ново проучване разкрива как функционира пасивният имунитетзащита на организма от микроорганизми или вещества, носещи чужда генетична информация. Имунитетът бива: вроден и придобит, клетъчен и хуморален, неспецифичен и специфичен., осигурен от майката, като откритията могат да позволят разработването на нови терапии и подобрени ваксини, които имитират преминалите през плацентата майчини антитела.
На учените е известно от години, че новородените бебета са защитени от имунните компоненти, които им предава майката, за да им помогне да оцелеят от нашествието на патогени, на които са изложени веднага след раждането.
Впоследствие децата развиват собствената си имунна система, съществуваща още през бременността, чрез естественото излагане на вируси и бактерии след раждането и подкрепена от приложението на одобрените детски ваксини.
Най-ценният подарък за бебето: антителата
Но един от най-важните подаръци на майката, който предпазва живота на бебетата им, си остават антителата, които тя предава чрез плацентата по време на бременността.
Широкомащабно проучване, публикувано на 8 юни 2022 г. в сп. “Nature”, предоставя изненадващо обяснение за това как всъщност действа в онези ранни дни след раждането осигуреният от майката пасивен имунитет и как може тази информация да се използва за предотвратяване на смърт или увреждания от широк спектър инфекциозни заболявания.
Изследователите се надяват, че с новите открития може да успеят да имитират по-мощните антитела, които бъдещите майки произвеждат по време на бременността, за да създадат нови медикаменти за лечение на инфекциозни заболявания, както и подобрени ваксини за предотвратяването им.
„В продължение на много години учените смятаха, че антителата не могат да проникват в клетките, защото не разполагат с необходимия механизъм за това. Считаше се, че инфекциите, причинени от патогени, които живеят изцяло във вътрешността на клетките, са невидими за базираните на антитела терапии”, посочва Синг Синг Уей, лекар и доктор на науките от отдел по инфекциозни болести в болницата “Cincinnati Children’s“.
Нашите открития показват, че бременността променя структурата на определени захари, прикрепени към антителата, което им позволява да предпазват бебетата от инфекции, причинени от много по-широк кръг от патогени.
“Майчината връзка с детето е толкова специална. Това е дълбоко интимната връзка между майката и нейното бебе“, изтъква Джон Ериксън, доктор на науките в отдел “Неонатология” и водещ автор на изследването. „Тази специална връзка започва, когато бебетата са в утробата на майката и продължава след раждането. Обичам да виждам близостта между майките и техните бебета в нашите неонатологични отделения. Това откритие проправя пътя за иновативни нови терапии, които могат да се насочат конкретно за справяне с инфекции при бременни жени, родилки и новородени бебета. Вярвам, че резултатите от нашето проучване ще имат широкообхватни последици и за базираните на антитела терапии в други области”, посочва той.
Уей и Ериксън са част от екипите на Детския център за възпалителни заболявания и толерантност и на Перинаталния институт в Синсинати, чиято работа е насочена към подобряване на грижите за всички бременни жени и техните новородени.
Как майките създават супер-антитела
Новото проучване е успяло да идентифицира коя специфична захар се променя по време на бременност и също така как и кога настъпва промяната. По време на бременност „ацетилираната“ форма на сиаловата киселина (един от захарите, прикрепени към антителата) се трансформира в „неацетилирана“ форма. Тази много фина молекулна промяна позволява на имуноглобулин G (IgG) – най-често срещаният тип антитяло, да увеличи защитната си роля като използва рецептори, които реагират специфично на деацетилирани захари.
„Тази промяна е ключът, който позволява на майчините антитела да предпазват бебетата от инфекциозни патогени и вътре в клетките“, казва Уей.
„Майките изглежда винаги знаят най-добре“, добавя Ериксън.
Подобни на майчините антитела могат да бъдат произведени в лаборатория
Използвайки усъвършенствани техники като масспектрометрия и други методи, изследователският екип установява ключовите биохимични разлики между антителата при небременни мишки в сравнение с бременните такива. Идентифициран е и ензимът, който се отделя естествено по време на бременност и е отговорен за задвижването на тази трансформация.
Освен това, екипът успешно възстановява липсващата имунна защита чрез прилагане на лабораторно създадени антитела от здрави бременни мишки на малки, родени от майки, които са били генно модифицирани, за да нямат способността да премахнат ацетилирането от антителата, така че да се подобри защитата.
Били са произведени стотици моноклонални антитела като потенциални опции за лечение на различни заболявания, включително рак, астма, множествена склероза, както и трудни за третиране вирусни и бактериални инфекции – включително бързо разработени нови лечения за COVID-19. Някои вече са одобрени от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ (FDA), други са в клинично изпитване, а някои не са показали убедителни резултати.
Уей посочва, че молекулната промяна на антителата, която естествено възниква по време на бременност, може да бъде възпроизведена, за да промени начина, по който антителата стимулират имунната система и да регулират фино своите ефекти. Това потенциално може да доведе до подобрено лечение на инфекции, причинени от други вътреклетъчни патогени, включително ХИВ и респираторен синцитиален вирусинфекциозен агент, който се размножава само вътреклетъчно (RSVРеспираторно-синцитиалният вирус (RSV) е често срещан вирус, който заразява белите дробове и дихателни пътища. RSV е особено опасен за недоносени бебета и здравословно уязвими новородени.) – често срещан вирус, който представлява сериозен риск за кърмачетата.
Още една причина за ускоряване на разработването на ваксини
„От години знаем за многобройните ползи от кърменето. Основен фактор и при него е предаването на антитела чрез кърмата“, казва Ериксън
Проучването е показало, че молекулната промяна продължава при кърмещите майки, така че антителата с подобрена защитна способност продължават да се предават на бебетата и чрез кърмата.
Уей изтъква също така, че новите открития подчертават колко е важно жените в репродуктивна възраст да са получили всички налични ваксини, както и необходимостта изследователите да разработят ваксинации и срещу инфекции, които са често срещани при жени по време на бременност или при новородени бебета.
„Имунитетът срещу дадени патогени първо трябва да е изграден у майката, за да се предаде на нейното дете“, посочва Уей. „Без естествено изграден имунитет или имунитет, създаден чрез ваксинацияметод за създаване на активен имунитет против инфекциозни болести чрез въвеждане на ваксини в организма на човека у майката, няма да има смисъл от тази молекулна промяна в антителата. Трябва да има антитела, върху които да се случи тази промяна по време на бременността, и която да е полезна за бебето след това“.
Източник: neurosciencenews.com
Превод за Фондация “Нашиге недоносени деца”: Мартина Вакинова
Преглед: Д-р Цветелина Великова, имунолог