Когато през 2022 година Шакина Раджендрам започва да ражда в края на 21 гестационна седмица от бременността – повече от четири месеца по-рано от очакваното, лекарите ѝказват, че тази бременност ще приключи със загуба и нищо не може да се направи, за да се спасят близнаците ѝ.
„Бебетата са нежизнеспособни, 0% шанс за оцеляване“.
Днес обаче Адия Лаелин и Адриал Лука Надарая от Онтарио, Канада, са вече 2-годишни и все още са вписани в книгата на Рекордите на Гинес като най-недоносените близнаци в света.
Адия и Адриал са родени 126 дни по-рано, на 4 март 2022 г., счупвайки предния рекорд за най-подранили с раждането си близнаци от 125 дни, поставен от Kийли и Камбри Иволдт (родени на 24 ноември 2018 г. в САЩ).
С тегло от само 330 г, момиченцето Адия се ражда 23 минути преди брат си Адриал, който тежи 420 г. С общо 750 г, те са най-малките преждевременно родени близнаци.
Братчето и сестричето Надарая се появяват на бял свят на гестационна възраст от точно 22 седмици. Медицинският екип прави всичко възможно, за да ги спаси. Ако бебенцата са били родени само 1 час по-рано или иначе казано в 21 г.с., това е нямало да бъде възможно.
„Когато започнах да раждам, ми казаха, че на бебетата ще бъдат отказани всички животоподдържащи процедури в болницата, в която бях приета, ако не достигнем 22 г.с.“, разкрива майката на близначетата, Шакина.
Това е втора бременност за нея, тъй като тя за съжаление губи първото си дете, само няколко месеца преди това, в същата болница.
„Бяхме в шок“, са спомените ѝ.
Уведомяват ги, че единствената грижа, която болницата може да предложи, ако дечицага се родят преди 22 г.с. е „comfort care“ – бебетата могат да бъдат поставени върху Шакина, докато бавно замират жизнените им функции. „Няма думи, които да опишат емоционалната, психическа и физическа травма, която преживяхме в тези моменти“, спомня си тя. Бащата на близнаците, Кевин Надараджа, също си припомня как прекарал нощта буден, „с обляно от сълзи лице“, молейки се за знак на надежда.
На следващия ден Кевин получава онази частица надежда, която желае – Шакина е преместена в болница „Маунт Синай“ в Торонто, която е специализирана в реанимацията и грижата за бебета, родени след 22 г.с., една от малкото, които поема подобни случаи.
Въпреки че Шакина е настанена в специализираното интензивно неонатологично отделение на болница „Синай“, ситуацията все още изглежда мрачна. Раждането е започнало от 2 дни и тя е в 21-а седмици и 6 дни от бременността. Информират я, че ако бебетата се родят дори няколко минути преди да навлязат в 22 гестационна седмица, няма да може да се полагат грижи за тях.
Екипът се опитва да убеди семейството да се откажат и от последващите грижи за бебетата.
„Казаха ни, че това ще бъде „смъртна присъда“ за тях и ще имат много увреждания, но ние настоявахме бебетата да получат шанс да живеят“, споделя Шакина.
Тя има силно кървене през целия ден, но прави всичко възможно и се надява да задържи бебетата. Половин час преди полунощ обаче усеща, че ѝизтичат водите. Майката е съсипана. „Мислех, че това е всичко“, спомня си тя. „Те ще умрат и аз ще съм виновна.“
За щастие след преглед Шакина е информирана, че водите ѝ всъщност не са изтекли. Изтощена, бъдещата майка просто заспива. Тя се събужда 15 минути след полунощ и този път водите ѝ наистина изтичат.
Като по чудо, в рамките на час и половина, на гестационна възраст от 22 седмици и 0 дни, двете близначета се раждат и са успешно реанимирани.
Битката обаче е само наполовина спечелена.
Адия и Адриал остават под грижите на неонатологичното отделение в болницата почти шест месеца. Те се сблъскват с различни усложнения – мозъчни кръвоизливи, сепсисобща гнойна инфекция, при която в кръвообращението навлизат микроорганизми. Може да бъде първична или вторична – усложнение на съществуващо гнойно огнище, напр. фурункул, карбункул и др. Протича с висока температура, интоксикация, увеличен черен дроб и слезка, левкоцитоза... и проблеми с хидратацията. Майката си спомня, че и двете бебета имат изключително тънка, прозрачна кожа.
Две седмици след раждането си Адриал внезапно получава перфорация на червата, която води до инфекция на кръвта и възпаления в цялото тяло.
„Буквално виждахме как бебетата почти умират пред очите ни няколко пъти“, споделя Шакина.
Шакина и Кевин са помолени няколко пъти да обмислят и отказ от медицинска помощ, но това само засилва решимостта им – родителите искат да спасят бебетата си.
Докато лекарите се фокусират върху възможните рискове и бъдещи последствия, Шакина и Кевин избират да се съсредоточат върху напредъка, който постигат техните дечица.
Те прекарват до 12 часа всеки ден при близнаците, държейки ги в ръце и пеейки им. След 161 дни в интензивното отделение, Адия най-сетне може да бъде изписана, а Адриал я последва седмица по-късно.
„Най-накрая успяхме да ги приберем у дома – без дихателни или хранителни тръби.“
След изписването, Адия расте „наистина добре“ и отговаря на всички етапи за коригираната си възраст, споделят родителите. На 1 годинка тя тежи около 6 кг, което е 18 пъти повече от теглото ѝ при раждане.
„Тя е изключително щастливо и социално дете и се усмихва по цял ден“, разкрива Шакина. „Адия е много бъбрива и води „разговори“ с нас и играчките си с часове.“
Адриал от своя страна, е приеман отново в болница два пъти, след като е изписан. Първоначално за няколко седмици в борба с инфекции и респираторни проблеми. След като се завръща от последната си хоспитализация, той се нуждае от подкрепа с кислороден апарат у дома. Но въпреки това вече е надраснал своята сестра близначка и „напредва добре“.
Шакина го описва като „наблюдателен, внимателен и интелигентен“ и също като родителите си, обича музиката.
„Беше ни много трудно да сме с Адия вкъщи и Адриал в болницата, но за щастие и това премина.
Шакина и Кевин са набожни християни и вярват, че силата на молитвата – от приятели, семейство и дори непознати по целия свят – е помогнала за спасяването на живота на децата им.
„Бебетата бяха близо до смъртта толкова много пъти и докато хората се молеха, нещата чудодейно се променяха“, обяснява Шакина.
В първата година и след това Адиа и Адриал продължават да бъдат наблюдавани от дълъг списък от медицински специалисти – кардиолози, офталмолози, дерматолози и хематолози, различни терапевти… Но като цяло близнаците се “справят страхотно“ и надминават очакванията на всички. „Първата година от живота им премина в постоянни грижи и притеснения за здравето им“, разказва Шакина. „Но днес, като родители вече сме потънали напълно във фазата „пълноценно отглеждане на малки деца“.
В момента Адия и Адриал са вече на 2 години и половина. Те продължават да посещават редовно клиниката за проследяване на новородени на болницата „Маунт Синай“, която предоставя на семействата оценка на развитието на бебетата, както и консултации за ранна интервенция в зависимост от нуждите на децата.
„Бебетата, които прекарват продължителен период от време в интензивното неонатологично отделение, могат да се сблъскат с дългосрочни предизвикателства, ето защо е важно тези деца да бъдат непрекъснато наблюдавани, за да се идентифицират възможно най-рано всички предизвикателства, с които могат да се сблъскат“, посочва д-р Пракеш Шах, главен педиатър в болницата. „Това ни позволява да осигурим оптимална подкрепа, планиране и своевременно насочване на семействата към терапия.“
Адия и Адриал посещават различни специалисти, включително логопед, физиотерапевт и ерготерапевт, и продължават да получават постоянна подкрепа.
„Те са жив пример за това какво може да направи надеждата“, споделя д-р Шах. „Семейството непрекъснато се застъпваше за своите бебета и никога не се отказа, а сега близнаците са на две години и преодоляват всички трудности.“
Източник и снимки: www.guinnessworldrecords.com
Превод за Фондация “Нашите недоносени деца”: Маргарита Гюрова
