Дъщеря ми се роди в 28 г.с., 1430г / 40 см .
Бременността ми беше проблемна, от 4 месец започнах да получавам безболезнени контракции, бях 40 дни в болницата за задържане. Пиех партусистен, магнерот + обезболяващи инжекции – папаверин и бусколизин. Вследствие на тези контракции шийката ми се скъси. Изписаха ме да продължа лекарствата и режима в къщи. Въпреки, че много внимавах, на 20.08.1999 г., по време на сън ми изтекоха водите …
Постъпих веднага в Окръжна болница в Пловдив, където е най-доброто неонатологично отделение в града. Започнаха веднага кортикостероидна терапия за дробчетата, а на мен ми следяха всеки ден кръвните показатели за инфекция.
На 25.08 вечерта започнаха болезнени контракции, поставиха ми система партусистен, за да спрат раждането, но въпреки това сутринта вече бях с 5 см разкритие и доктора каза, че няма смисъл да се задържат повече нещата…
Родих нормално, без никакви усложнения за мен, бебето изплака веднага, не е реанимирана.
Благодаря на Бог и екипа на болницата, че всичко мина нормално и че дъщеря ми се роди точно в това родилно отделение. Веднага я поставиха в кувьоз, включиха и системи с антибиотик заради преждевременната руптура на мембраните, не е интубирана, дишаше си самичка, първите 4 дни беше под кислородна палатка. Захраниха я с 5 мл адаптирано мляко за недоносени.
Първите 14 дни бебчето ми беше в интензивен сектор, нещата вървяха добре, след което я преместиха в неонатологията за доотглеждане.
Там обаче детенцето ми рязко се влоши, разви некротичен ентероколитостри или хронични възпалителни заболявания на лигавицата на тънките и дебелите черва, вследствие стафилококова инфекция, беше буквално на ръба …
Влкючиха и 3 антибиотика едновременно + двукратно вливане на имуновенин и една трансфузия на еритроцитна маса.
Постепенно състоянието й се подобри, захраниха я отново и започна да качва грамчета.
След общо 50 дни престой в болницата, 42 от които в кувьоз настъпи дългоочакваният момент да гушна детенцето си.
В къщи се справяхме учудващо добре. Тъй като още в болницата ми спряха кърмата (не че съм имала изобщо), се хранехме с АМ. Но тя беше лакома и бързо наддаваше.
За щастие дъщеря ми не е боледувала изобщо като бебе, беше на 1г. 1 месец, когато вдигна температура за пръв път. Мъчителни колики и проблеми със зъбки също не е имала.
Проходи на 1 г. 2 месеца, но тръгна много смело, падна, уплаши се и след това 3-4 месеца не смееше да се отпусне, ходеше ако се придържа някъде.
Проговори малко по-късно (според мен), до 2 години знаеше само отделни думи, но разбираше всичко. Записах я на ясли, да се социализира и тя изведнъж проговори с дълги изречения.
На 2г. 6мес. разказваше приказки, много артистично, можеше да брои до 10 .
Научи се да чете на 5 години (майка ми е пенсионирана учителка и много я занимаваше) .
Сега е на 11 години , ученичка в 5 клас, пълна отличничка, кипи от енергия и върши лудории.
Всичко това го разказвам, за да знаят майките, че мъничките им бебенца ще пораснат и ше станат съвсем нормални деца, които по нищо не се различават от останалите.
Има и критични моменти , но вярата в Бог и дечицата ни вършат чудеса!
Към болницата имам забележки дотолкова, че тези инфекции в повечето случаи са вътрешно болнични, за съжаление.
От лекарите съм изключително доволна и признателна.
Специално благодаря на д-р Петров, д-р Георгиева и д-р Апостолов, както и на ст. сестра Златанова.
Снимка: интернет