Във времето, което прекарах в неонатологичното отделение, както и в месеците след това, като терапевт осъзнавах, че трябва да се грижа за себе си, за да остана стабилна и да оцелея, изправена пред толкова много ежедневни стресови фактори.
За съжаление установих, че полагането на грижа за себе си е по-лесно на теория, отколкото на практика, а нещата, които ми предлагаха хората (да спя повече, да си взема ден почивка и др.) често пъти бяха невъзможни за изпълнение предвид обстоятелствата.
По време на болничния престой се налагаше да вземаме медицински решения, да се справяме с недоспиване и хронична тревожност. Аз изцеждах кърма по цяла нощ и цял ден. Съпругът ми трябваше да ходи на работа и да се опитва да продължава да функционира на професионално ниво, докато в същото време сърцето му живееше в кувьоз на 20 километра от него. И двамата се сблъсквахме с множество различни характери сред хората, грижещи се за синовете ни, изпитвахме болезнена нужда да заведем момчето си у дома, както и скръб, депресия, изолация, хроничен стрес, усещане, че животът продължава, а двете най-важни за нас същества са отделени от нас. Накратко, тези преживявания бяха рецепта за пост-травматичен стрес.
В годината, последвала изписването от неонатологията, стресовите фактори включваха неща като: изолация в продължение на месеци по време на карантина; затъване в дългове; продължаващи здравословни проблеми; координиране на медицински грижи и консултации, тревожност; стрес; скръб; „типичният“ стрес покрай всяко новороденото, като недоспиване, навлизане в родителската роля и опознаване на новия човек. Като родители на недоносено дете усещахме, че приятелите и роднините, които в миналото са били основната ни подкрепа, вече не „разбираха“ напълно през какво преминавахме. Като вцепеняващото, смачкващо чувство да чуеш бебето си да кашля при първото му боледуване след изписването и страхът, който това пробуждаше дълбоко в мен. Понякога на родителите на недоносени деца се налага да се справят и занапред с най-различни медицински и немедицински диагнози.
Едно от нещата, които се оказаха полезни за мен, беше приемането на факта, че може да се наложи да се доверя на други хора за напътствия как да се грижа за себе си. Ето няколко неща, които научих от житейския път на нашето семейство, и които биха могли да улеснят други, изправени пред същите предизвикателства.
По време на престоя в неонатологичното отделение:
1. Отделяйте се от кувьоза на бебето поне веднъж на ден.
Често пъти в усилието си да бъдем застъпници за децата си, свикваме да оставаме до тяхното легълце или кувьоз ден и нощ, дори когато сме гладни, изтощени или не сме виждали слънцето дни наред. Посетете група за взаимопомощ, вземете си кафе или просто си направете кратка разходка навън – тези неща могат да ви помогнат да си отдъхнете и да подобрят способността ви да взимате решения, да се справяте с разочарования и тревожност.
2. Пийте много вода.
Това звучи много просто, но в действителност може да е от голяма полза за здравето ви. Хроничния стрес от престоя в болница, недоспиването и излагането на различни микроорганизми могат да повишат риска да се разболеете, а това ще ви попречи да виждате бебето си. Достатъчният прием на течности не само ще поддържа тялото ви хидратирано, за да произвеждате кърма, но и го пречиства системата и му помага да се справи с хроничния стрес.
3. Уволнете д-р Google и вместо това се включете в (онлайн) група за взаимопомощ
Първоначално е много изкушаващо да търсите в Google всичките безброй процедури, диагнози и проблеми, с които се сблъсквате, когато бебето ви е в неонатологията (повярвайте ми, знам това от опит!). Все пак всеки, който изживява хроничен стрес, се опитва да предвижда събитията и това е ОГРОМЕН източник на облекчение. Търсачката, обаче, е безлична и неточна и може да ви отведе в пространство, където да почувствате, че най-лошият вариант е неизбежен, а безнадежността да стане ваше ежедневие. Намерете група за взаимопомощ във Facebook или вашето населено място, където да се свържете с професионалисти и семейства, преминаващи през подобни обстоятелства, чиито човешки отговори и подкрепа могат да ви дадат повече утеха, отколкото хладните диагнози, изплюти от търсачката, която не познава особеностите на историята на вашето семейство.
4. Осигурете пространство за вас и вашия партньор да отработите преживяванията си.
Партньорството на родителите често пъти се оказва застрашено, когато семейството е в криза. Ролите, които всеки от двамата играе по време на болничния престой, са изискващи, изцеждащи, стресиращи и изолиращи. Често на базата на собствените си преживявания партньорите се справят по различен начин със стреса, а това също създава пропаст между тях. Отделяйте поне по 15 минути на ден, в които вие и вашият партньор да можете да изразите чувствата си – така ще създадете защитено пространство, което ще се засили връзката ви повече, отколкото очаквате. Активното изслушване на другия и старанието да останете единни в предизвикателствата ще има не само лечебен ефект, но и ще създаде невероятна основа на доверие, и връзката ви ще процъфтява години напред.
5. Поставете нужните граници.
Аз закрих профила си във Facebook. Други делегират правата за поддръжка на социалните мрежи или за съобщаване на новини на близки приятели или роднини. Отделете време през деня, в което да се чувате с конкретен човек, а той от своя страна да има задачата да предава информацията за това, което се случва в отделението на всички други, които се вълнуват. Спомням си, че в нашия случай непрекъснатото говорене за различни операции, вливания и процедури ми причиняваше тревожност и емоционално изтощение. В края на деня тези чувства са последното нещо, от което се нуждаете. Изградете си стратегия как да се предпазвате от изтощението на грижата за другите, но в същото време съобщавайте новините, които искате да споделите. Вгледайте се в себе си и вижте кое работи за вас. Някои семейства откриват, че директната комуникация и/или социалните медии им помагат, и това също е ОК. Развиването на съзнателен подход към границите, необходими, за да се справите, може да ви спаси от това да се изтощите напълно.
6. Открийте вашият „източник на светлина“.
Често, когато се озоват в неонатологичното отделение, семействата са запратени в едно от най-тревожните и болезнени изживявания, които могат да си представят. Да намериш вяра, духовност или друг тип упование и да оставиш пространство за това всеки ден е невероятно изцеляващо. Да развия усещане за осъзнатост (mindfulness) и да чета за това как работи тя ме накара да придобия значително повече прозрения и чувство за сигурност в ежедневните си преживявания. Да осъзнавам колко много обичам синовете си за мен също беше лъч светлина, който ме водеше през деня ми. В най-мрачните ни мигове нещата, които хранят душите ни и ни помагат да преодолеем травмата, често пъти стават по-очевидни, защото само те са ни останали. Да разпознаеш това като сила и целенасочено да създадаш пространство за него може да се превърне в оръжие срещу урагана от травми, с които се сблъсква човек в болницата. Препоръчвам ви да изследвате кое е вашето такова нещо.
7. Оставете си пространство за себеизразяване.
Някой ден вашите преживявания в неонатологичното отделение ще бъдат (за щастие) само спомен. Но е изненадващо как в бъдеще ще си спомняте доста от тях, колко пъти сами ще потърсите спомените от вашето необикновено пътуване, колко ще цените нещата, които отбелязват този момент във времето. Правенето на снимки ежедневно, ежеседмично или ежемесечно, декорирането на кувьоза, воденето на дневник, създаването на бебешка книга – всички тези неща могат да се окажат невероятно полезни не само, за да отработите преживяванията си в момента, но и защото ще откриете колко са ценни в бъдеще (дори и само, за да разкажете историята на вашите малчугани, когато пораснат). Можете да създадете и саундтрак (аз посветих песни на Уилям и Елиът, които си пусках на отиване и на връщане от болницата всеки ден), да записвате аудио дневник, да създадете блог, да плетете одеалца или дрехи за бебето. Изразявайки себе си, можете да създадете едно лично преживяване от нещо, което иначе би било хаотичен процес. Оставяйки собствена следа, вие давате сила на себе си и семейството си, и отново ставате важни, уникални хора, поставени пред необикновени обстоятелства и справили се с тях по собствен начин.
Да бъдеш родител в неонатологичното отделение е стресиращо. И докато мнозина от нас откриват устойчиви части от себе си, които никога не са знаели, че съществуват, идеята да откриеш начин да се „грижиш за себе си“ може да ни звучи като принуда да научим чужд език, докато преминаваме през най-тежкия период в живота си. И все пак практикуването на грижа за себе си може да преобрази контекста на вашето изживяване и да бъде разликата между това просто да оцелявате в него или да процъфтявате с него.
Източник nicuhealing.com
Автор: Kara Wahlin
Превод: Цветомира Панчева