Термина ми беше 15 юли. Един ден прокървих и хоп, в болницата. Преемклампсия, такава беше диагнозата. На 6 май сутринта, около 4 часа ме заболя корем,отидох при сестрата и я помолих за помощ, тя ми сложи Но шпа. Болките продължаваха и пак се върнах при сестрата, а тя реши отново да сложи инжекция, без да му мисли. И така, към 5:30 вече не издържах на болките. Разпищях се и момичетата,с които бях в една стая повикаха сестрата. Дойде тя, погледна ме и бързо към кабинета, този път реши да повика дежурният лекар.
Като на куче ми се развика въпросната лекарка, бутайки ме към кушетката. И така, в 6:10 родих моето бебе – 900 грама, 31 см,толкова се роди Георги. „О Боже, какво е това“ – извика акушерката, уплаших се. Жорко изплака веднага, тогава се размърдаха акушерките. Поставиха детето в кувьоз, а мен качиха в отделнието, при другите родили вече.
В стаята бяхме три момичета ,другите две майчeта гушкаха децата си, а аз само плачех. Минаваха лекари преглеждаха децата и майките, а мен поглеждаха и ми казваха „Ааа ти си с аборта“. Жоро беше с разширени мозъчни стомахчета, които започнаха да отново да се свиват, благодаря на Бог и така не се наложи операция и клапа. Кръвоизливът с който се роди, се изчисти. Детето ми беше 3 месеца в болницата, ходила съм всеки божи ден. От болницата в църквата, и така. Един ден д-р Коларова ми казва: „Момиче преди да идваш, звънкай по-тлефона, да питаш дали е живо детето ти“.
Гого стана 2 300 грама, отивам в болницата и ме посреща сестрата. Георги се бил влошил, спрял да диша положението е зле. А сестрата му сложила в сондата храната и молкият се задавил. Понеже тя отишла да обядва нямало кой да види, въпреки че уж ги наблюдават децата. И с това с справи детенцето ми.
Тогава си казах Край „Взимам си детето у дома и ще го храня с шише както трябва, ще си го гледам няма да чакам да стане 2, 500. Не можело детето да се храни със шише ,трябвало със сонда не можело да го взимам у дома. Но аз настоях и си прибрах бебето вкъщи. Още първият ден детето свикна с шишето, храни се, смее се, а аз съм щастлива.
След сeдмица отидохме във Варна при офталмолог, оказа се че е с ретинопатияобщ термин за заболявания на ретината, 3 стадий.
Направиха криотерапия и след седмица трябваше да отидем на преглед, за да се разбере, ще виждали детето ми или не. При прегледа д-р Николова каза: „Детето е добре, имаше кръвоизлив, изчистил се е сам, ретината е добре, всико е както трябва“. И до ден днешен на всеки 6 месеца водим детето на преглед и благодаря Господи, всичко наистина Ок с ретината.
Е има очила, които трябва да носи и окото трябва да се закрива с лепенка, ама трудно Жоро не иска нищо. Скоро от скачане по-леглото се търкулна и направи нещо крачето, заведохме го в болницата и случайно виждаме д-р Коларова.Не можа да повярва ,че детето ми е добре – върви играе, расте и е нормално дете. Сега ходим на рехабилитациякомплекс от медикосоциални средства, насочени към възстановяване на застрашените от инвалидизация лица. Цели се възвръщане на физическите, психичните, професионалните и социалните възможности на болния., въпреки чe върви проходи на 1 годинка и 6 месеца. На дупето си късно се научи да стои. Жоро е почти на 4 години, но не говори все още, не е догонил напълно връстниците си. Но и това ще стане ,знам!